Моделът на ЕС: Бедните страни на служба при богатите


 Фото: EPA


Фото: EPA

Какво са за богатите европейци бедните страни на ЕС – товар, заплаха или източник на растеж? И защо в европейското семейство някой е „по-малко равен” от другите?

Последното анкетиране, проведено от британската социологическа агенция YouGov, сочи, че 72% от британците са за ограничения на миграцията на Острова от други страни на ЕС. Между другото икономическата статистика показва, че след масовото приемане през 2004 г. в ЕС на източноевропейски страни и след активното нахлуване на гражданите им на Тъмния Албион в британската икономика е бил регистриран ръст на данъчните приходи.

От 1 януари изтичат ограниченията за българи и румънци за работа в другите държави на ЕС. Макар че България и Румъния влязоха в ЕС през 2007 г., ограниченията на трудова миграция се снемат едва сега, а „шенгенската” зона остава все още далечна перспектива. Властите и на двете страни предполагат, че заслужават подкрепа поне заради „заслуга по години”. Надеждите им са ясни, но едва ли те могат да разчитат на бързо решаване на въпроса, отбелязват експерти.

Докато България и Румъния се бият за „шенген”, съседите им в Централна и Източна Европа обмислят съдбата на еврозоната и смислеността от отказа на собствените им валути. В този въпрос има още повече противоречия и неяснота, отколкото за визите. Например чехите и словаците исторически са били свързани с един държавно-икономически модел. А ето че сега словаците плащат и трупат в евро, а чехите в крони. Впрочем чехите по-успешно. Както се казва, членството в ЕС е общо, а парите – поотделно.

Съвсем поотделно влязоха в еврозоната и обикновено солидарните помежду си балтийски държави. В Естония е вече с евро, Латвия чака първи януари, а Литва засега не бърза. И подобно разногласие съвсем не е случайно. То е предизвикано както от общото състояние на еврозоната, така и от необходимостта за изясняване на критериите за функциониране на зоната на еврото и нейното по-нататъшно разширяване, уточни експертът от Института за икономика при РАН Вячеслав Сенчагов:

-Мисля, че за влизане в еврозоната днес трябва да има ясни критерии. В това число и такива, които се отнасят до параметрите на бюджетния дефицит на конкретни държави. Източноевропейските страни, колкото и да е странно, за разлика от западноевропейците някога не толкова активно взимаха кредит. Но въпреки това те все пак не трябва да бързат да влизат в еврозоната. Мисля, че в днешната ситуация националната валута е за предпочитане.

Нееднозначна се оказа 2013 година за източноевропейските страни-членки на ЕС. Едни например Унгария успяха, въпреки кризата, да постигнат впечатляващи социално-икономически показатели. Други, да речем Словения, фактически попълниха групата на „проблемните” страни. А всичко това доказва едно – влизането на Централна и Източна Европа в ЕС не стана панацея за социално-икономическите проблеми. И със сигурност засега не стана синоним на единство – нито за региона, нито за целия ЕС.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Advertisements

Posted on 31.12.2013, in Икономика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: