Дипломацията надви силата


Снимка: Преса

Снимка: Преса

Избягването на война заради Сирия е най-важното световно събитие за годината

Изтичащата година беше богата на обрати. Неочакван беше и реваншът на дипломацията – след години на отстъпление международното право възвърна водещата си роля в световните дела за сметка на правото на силата. Това е основната тенденция, характерна за международните отношения през 2013 г.

През септември светът преживя невероятна седмица, през която американската политика направи рядко срещан завой на 180 градуса. Вече се очакваше пореден „шок и ужас“ – този път срещу режима на Башар Асад. И изведнъж Белият дом склони за мирно химическо разоръжаване на сирийския режим. Кери подаде ръка на Лавров, чиито дипломатически умения деблокираха усилията за мир. С това САЩ направиха първа стъпка към промяна на фокуса в близкоизточната политика на Запада.

Пробивът за Иран

Втората стъпка бе също неочаквана. През есента Обама най-после хвърли предизвикателство на произраелското лоби във Вашингтон, възстановявайки дипломатическите контакти с Техеран. Така скъпият на израелския ястреб Нетаняху вариант за военно решение на проблема с иранската ядрена програма отстъпи мястото на трудни, но плодотворни преговори за споразумение с Хасан Рохани.

Реваншът на дипломацията продължи и с насрочването на Женева-2. През януари преговорите ще съберат на една маса враждуващите сирийски сили. Основните политически играчи (естествено без джихадистите) декларираха, че ще вземат участие в тях, което вече е успех и стъпка към някакво мирно решение за Сирия.
Дори Саудитска Арабия бе принудена от обстоятелствата да подкрепи по принцип предстоящите преговори, макар че на практика се втурна да въоръжава и обединява салафистките групировки в Сирия. Кери поуспокои духовете в очерталия се арабско-израелски лагер, влизайки в ролята на един нов Кисинджър с неговите дипломатически совалки.

И в края на годината нещата в Близкия изток – най-взривоопасния район в света вече изглеждат така, като че ли Обама в крайна сметка е решил да заслужи своя преждевременен Нобел за мир.

Отстъпва ли Америка?

На какво се дължи този завой в американската политика? Дължи се на редица фактори, очертаващи преосмислянето на приоритетите на Белия дом. Светът стана свидетел на парализата на държавната администрация заради разминаването на демократи и републиканци по фискалната политика. На този фон става все по-трудно постигането и на вътрешен компромис и по глобалните въпроси.

Проблемите у дома тежат като воденичен камък и навън, самите американ­ци са все по-големи скептици. Според изследване, цитирано от Би Би Си на 3 декември, за първи път от 1974 г. мнозинството от тях са на мнение, че САЩ са загубили ролята си на доминиращ фактор в международната политика. Освен това вниманието на Вашингтон се пренасочва от Европа и Близкия изток към Далечния изток и Тихия океан, където е новият силов център на световната политика. Неотдавнашната китайско-японска „нервна криза“ заради едно необитаемо островче добре илюстрира деструктивния потенциал на стратегическото противостоене между азиатските велики сили.

Африкански плацдарм

Какво обаче се случва със съюзници и подизпълнители при ревизирането на имперската стратегия на САЩ на юг от Средиземно море? Някои, сред които отново изпъква Оланд, подтикван от неуморния интервенционист – премиера Лоран Фабиус, смятат, че американското отстъпление дава шанс за западния втори ешелон. Използвайки като претекст акции на клонове на „Ал Кайда“, Франция множи военните операции в черния континент, последната от които в Централно-африканската република. Естествено, те са успешни предимно от гледна точка на перспективите пред френския бизнес.

Впрочем външният интервенционизъм се върна на мода почти в цяла Африка, изправена да се върне в състоянието на „неуспял континент“. На този фон световното внимание към кончината на Мандела още повече откроява пропастта между успеха на ЮАР и нереализираните амбиции за независима Африка. 2013-а отново върна на мода неоколониализма.

Залезът на Арабската пролет

По-близо до България звездата на Ердоган като лидер на предлагана за модел „ислямска демокрация“ бе помрачена от събитията на Арабската пролет и от надигащите се сътресения в самата Турция. Протестите заради парка Гези в Истан­бул кротнаха, но затишието е временно. Нужна е само една искра, за да избухнат отново.

След грешката с подкрепата за „бунтовниците“ в Сирия Анкара трябваше да преживее и унижението Кайро да прогони посланика Ӝ. И то само 2 г. след като революционен Египет посрещна триумфално Ердоган. Неуспехите на турската външна политика наложиха преориентация към диалогичност, включително с ЕС. След гафовете в Близкия изток обаче амбициите на Анкара в региона са компрометирани.

С наближаването на президентските избори в Турция се наблюдава тенденция на засилване на неоосманизма. Доказателство са скорошните изявления на Ердоган, че турска територия са и гръцка Тракия, Делиормана, Кърджали, Вардар, Скопие, Приз­рен (Косово), Сараево. Дали това е само предизборна реторика?

Дилемите на Европа

Напрежения възникнаха и между атлантическите съюзници, особено във връзка с разкритията на Сноудън през май. Най-силен отзвук скандалът с подслушванията на лидери от американската Национална агенция за сигурност получи в Берлин. Стигна се дотам Ангела Меркел заедно с Дилма Русеф да внасят проекторезолюция в ООН, косвено насочена срещу САЩ.

Въпреки изборната победа на Меркел, смятана за предпочитан събеседник на Путин, засилването на съперничеството между Москва и Брюксел около асоциирането на Украйна още повече разшири пропастта между тях. Леден полъх от „студената война“ премина над неотдавнашната среща между НАТО и Русия, където Лавров трябваше да заеме отбранителна позиция срещу обвиненията в натиск върху Киев.

В края на календарната година става все по-ясно, че второто издание на украинската Оранжева революция и очертаващото се асоцииране на Молдова и Грузия с ЕС вещаят втвърдяване на позициите на европейския Изток и Запад. И, което засяга България, продължават спекулациите и разнобоят около „Южен поток“ и зависимостта от руския газ като цяло.

Нежеланието България и Румъния да бъдат включени в шенгенското пространство доочерта трите категории членство в ЕС: еврозоната, Шенген и периферията, т.е. Балканите. Към тези разделения се добавя и разширяващата се диференциация между европейския Север и Юг.

Надигащата се вълна на националистически партии в редица западни страни членки накараха държави като Великобритания и дори Германия да втвърдят мерките срещу нежелани имигранти от югоизток, което пък поражда основателни критики. Към тези разногласия се добавиха и проблемите с бежанците от афро-азиатския регион, засегнали предимно южните страни членки. И бумерангът на сирийската и в по-широк аспект афро-азиатската имиграционна вълна удари особено силно неподготвената България.

Емил ЦЕНКОВ

Източник: http://pressadaily.bg

 

Posted on 18.12.2013, in Анализи and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: