Да работиш в Европа е все по-трудно


Снимка: АФП

Снимка: АФП

Една от основополагащите идеи на Европейския съюз е, че трябва да има свободно придвижване на работници между страните-членки. Но перспективите за имиграция в западна посока от новите източноевропейски държави, България и Румъния, принуди правителствата на трите най-големи икономики в съюза да сигнализират, че искат да издигнат нови бариери.

Действията на Франция, Германия и Великобритания отразяват безпокойството, че имиграцията от страни от бившия Източен блок към по-развитите европейски държави може да окаже натиск върху трудовата сила и социални системи на други страни-членки.

Това означава, че важната европейска среща на източноевропейските държави може да бъде нервна. Председателят на ЕК Жозе Барозу изтъкна през седмицата, че свободата на придвижване и работа в рамките на ЕС е „един от най-ценените принципи от европейските граждани”.

В опит да успокои опасенията, че хора от България и Румъния ще се преместят във Великобритания, за да искат помощи, когато временният контрол бъде отменен в края на годината, премиерът Дейвид Камерън обеща да намали помощите при безработицата за имигрантите и призова за нови правили за спиране на „огромната миграция”. Мнозина сметнаха това за връщане към предишната позиция на неговата партия срещу имиграцията.

В Консервативната партия на Камерън се наблюдава растящо недоволство от очевидния напредък на антиевропейската Партия на независимостта в резултат на местните избори. Организации като „Мигрейшън уоч” породиха опасенията, че имигрантите ще костват на данъкоплатците пари, като искат социални помощи и използват безплатните здравна и образователна система.
Ангела Меркел също оповести план за ограничаване на социалните помощи за имигранти, като част от новото коалиционно правителство. А във Франция правителството обяви енергични мерки за справяне със злоупотребите с помощи от трудовите имигранти, определяйки ги като „заплаха за икономическата и социална материя на Франция”.

Това може и да е само политическа поза, след като доказателствата показват, че повечето икономически имигранти от ЕС са там да работят. Имигрантите от Европейската икономическа зона (ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) са платили 34% повече данъци, отколкото са получили от помощи от 2000 година насам, според проучване на Лондонския университетски колеж (UCL). Те е по-вероятно да са с университетско образование и е по-малко вероятно да искат държавни помощи, спрямо родените и израснали във Великобритания, според доклада на UCL .

„Исторически това е успех за Великобритания. Ние сме поели успешно вълни на имиграция и държавата е икономически по-добре от това”, казва Бил Блейн, главен брокер в „Минт партнърс”.

Британското правителство значително подцени броя на работниците, които се очакваше да дойдат от Полша и други източноевропейски държави след разширяването през 2004 година. Те очакваха 5 000 – 13 000 работници, а в последствие се оказаха почти 500 000 през първите години след присъединяването.

Настоящите оценки са 12 700 румънци и българи да се установят във Великобритания през 2014 г.. Но според Ерик Пикълс, министър по въпросите на местната власт, това е изключително непредвидимо. Великобритания е особено привлекателна, защото много от бившите източноевропейски емигранти говорят английски език.

Източник: Информационна агенция „Фокус“

http://www.focus-news.net

Posted on 30.11.2013, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: