Сноудън, Сирия и Украйна – „трите победи на Путин“


Снимка: ЕПА/БГНЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

При срещата на Путин с Янукович в Москва, последният осъзнава, че единствената му надежда за политическо оцеляване е да свърже съдбата си с руската

На 26 ноември 2013 г. известното германско издание „Spiegel“ помести на своята уебстраница статия под заглавие „Путински гамбит. Защо ЕС изпусна Украина“. Материалът има за цел да отговори на въпроса, който през последната една седмица занимава основно медиите: Кой е виновен затова, че на 21 ноември Украйна се отказа от подписването на договора за асоцииране с Европейския съюз.

Германското издание си задава въпроса, какво е причинило всичко това. Дали става дума за неспособност на европейските чиновници да отговорят на манипулациите на Кремъл или Киев защитава някои свои политически цели. Но във всеки случаи това, което стана нанесе сериозен удар върху външната политика на Украйна. И не на последно място: „Spiegel“ си задава въпросът, дали провала на договора за асоциирането на Украйна не означава фиаско на цялостната политика на „Източно  партньорство“ на Евросъюза.

Това е първото подобно признание, идващо от западна медия.

Според „Spiegel“ президентът на Руската федерация Владимир Путин е „предприел на 9 ноември 2013 г. решително действие“ по време на срещата му в Москва с президента на Украйна Виктор Янукович. По нататък ние даваме съкратен преразказ на версията на случилото се.

Германското издание констатира, че след предоставянето на убежище за Сноудън и постигнатата договореност за Сирия, това е трета победа за Путин над Запада. Но при всички положения тук става дума за някакъв „брак по сметка“, а не „по любов“.

Преди четири години ЕС предложи на Украйна, Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Беларус програмата „Източно партньорство“. Тя включва сътрудничество, свободна търговия и финансови ресурси в замяна на демократични реформи. Единственото, което тогава не беше предложено на „източните партньори“ бе членство в ЕС. Другата цел на Брюксел, която обаче не бе огласена, е ограничаване на влиянието на Русия. Но за Москва борбата за Украйна значи не само съхраняване на геополитическото й влияние,  но и контрол над областта, която преди столетия е била ядро на Руската империя.

Всичко това допринесе до „създаване на стил“, сходен с този от времето на Студената война между Брюксел и Москва. Президентът на Русия, кален от схватките за властта в Кремъл, се оказа изключително подготвен в манипулирането на хора, склонни към продажност и клиентелизъм. За разлика от него, нито един от високопоставените европейски политици не предприе сериозни усилия, за „да върне в играта“ Украина – нито германския канцлер Ангела Меркел, нито председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Като официална причина за отказа от подписване на договора за асоцииране на Украйна в ЕС бе изтъкната Юлия Тимошенко. Янукович показа, че не желае да пусне от затвора своя бивш съперник.

Но има и финансови стимули. В края на крайщата се оказа, че президентът на Русия е обещал на своя украйнски колега няколко милиарда евро във вид на субсидия, отписване на стари задължения и митнически облекчения. Докато Евросъюзът от своя страна предложи да кредитира властите в Киев със сумата от 610 млн. евро. И макар че в последния момент тя набъбна до 1 млрд. евро, Янукович избра Путин. Брюксел бе принуден да признае, че предложението е било отхвърлено, тъй като цената, която се съгласи да даде не бе приета.

„Източното партньорство“ претърпя неуспех в случая с Украйна. Беларус се оказа „неосъществима надежда“ на ЕС, а Армения отмени договора си за асоцииране по-рано тази година. В този смисъл, ако Украйна влезе във формиращия се Евразийски съюз, то тя повече няма да има възможност да влиза в други търговски споразумения без одобрението на Москва. В този смисъл, съюзът с Москва има ексклузивен характер.

„Източното партньорство“ на ЕС пък напротив, би позволил на Украйна да встъпи в други алианси. Но в замяна на това Янукович, който досега бе разглеждан като марионетка на Кремъл, ще трябва да реализира редица реформи. „Той ще трябва да осъществи много реформи, както неговия предшественик при Тимошенко“, твърди източник от преговарящите екипи на ЕС.

Но се оказа, че тези реформи не вървят така, както биха искали от ЕС. В страните от „Източното партньорство“ много от реформите бяха осъществени без ентусиазъм, а правителствата в крайна сметка само укрепиха властта си.

Европейците погрешно вярват, че Киев автоматично ще се обърне към Запада. В крайна сметка, повече от половината от населението е „за“ по-тесни връзки с ЕС, а украинските имигранти живеят и работят много повече на Запад, отколкото в Русия. Европейците базират аргументацията си върху икономическата устойчивост, вярвайки, че ще могат да убедят Янукович в перспективите на дългосрочен растеж с бързи темпове от най-малко 6%. От друга страна, те твърдят, че Митническия съюз и Русия ще доведат до намаляване темпа на икономически растеж в Украйна в дългосрочен план. Трябва да отбележим, че в условията на настоящата икономическа и финансова криза да се говори за дългосрочни перспективи – в най-висшата си степен не е ползотворно занятие.

В действителност, тъй както се оказа, най-важната цел за Янукович е да се задържи на власт. За да бъде преизбран през 2015 г., той се нуждае от бързо икономическо подобрение. Сега Украйна е изпаднала в рецесия и може се окаже неплатежоспособна в близкото бъдеще. В допълнение, Украйна е зависима от руските газови доставки. Ето защо Янукович се нуждае от Путин, който през последните месеци ясно определи последиците, в случай че Украйна приеме предложението на ЕС.

Мерките, предприети през последните месеци от Москва, доведоха до намаляване с 25% на износа на Украйна към Русия и страните от ОНД. Русия също така заплаши да въведе визи за украинците. Три дни по-късно, след тайна среща в Москва, украински олигарси (очевидно след консултации с Кремъл) искат от Янукович да отложи подписването на споразумение за асоцииране с ЕС.

Според Spiegel, решаваща роля за успешната интрига срещу Янукович би могъл да изиграе и Владислав Сурков. Според вестника, той може да консолидира проруските избиратели на Янукович и да осуети плановете му за повторно избиране.

При срещата на Путин с Янукович в Москва, последният осъзнава, че единствената му надежда за политическо оцеляване е да свърже съдбата си с руската. Заплахите са придружени от обещания. Путин очертава за Украйна перспектива за взимане на заеми, по-ниски цени на природния газ и отмяна на дълга на Украйна към Газпром, който възлиза на $ 1.3 милиарда.

ЕС обеща на украинците освобождаване от руската енергийна зависимост. Обратните доставки за Украйна ще бъдат включени в обновен тръбопровод от Словакия – държава-членка на ЕС. Янукович се поколебава. Но тъй като е необходима работа за модернизиране на обратния газ от Запада, ЕС дава гаранции, че газът ще потече към Украйна едва през септември следващата година. Това обаче прави украинците уязвими на натиск, или поне през тази зима. Преговорите за нов договор със Запада изглежда помогнаха на Янукович. Руснаците същевременно сигнализираха, че значително ще намалят цените на природния газ за Украйна. Изглежда, че Янукович пак е в позиция да започне своите игри. Но пък ще му се наложи да запази политическият гняв на съперника си в рамките на Украйна.

И сега какво предстои? Миналия петък в Брюксел европейският комисар по разширяването Щефан Фюле се опита да успокои всички: „Само когато започне официално срещата на върха, ние ще научим, веднъж и завинаги, дали Украйна възнамерява да подпише споразумението“. Но в действителност, вече никой не очаква бързо съгласие. Дори Фюле вече мисли за възможните следващи стъпки. Той дори изглежда малко в недоумение, когато казва, че ЕС не е заинтересован от конкуренция с Русия, сякаш тя вече е факт. „Трудно е да се каже кога преговорите ще бъдат възобновени“, казва посредникът Квашневски. Европейският парламент ще бъде избран през следващата година, ще има и промени в състава на Европейската комисия. През 2015 г. Ще се проведат и президентските избори в Украйна. „Струва ми се, че паузата ще е по-скоро дълга, отколкото кратка“, добавя Квашневски.

Източник: http://pressadaily.bg

Advertisements

Posted on 29.11.2013, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: