Спътниците наблюдават Земята. Какво по-нататък?


Репродукция с фотографии орбитальной станции "Мир"„Роскосмос” възстановява групата от спътници за дистанционно наблюдение на Земята. До 2015 г. се планира да бъде изведен в орбита минимално необходимия „комплект” от хидрометеорологични апарати, както и да бъдат изградени системите „Арктика” и „Обзор”. Кой и как ще използва техните данни?

Експертите знаят, че крайният срок за извеждането на новите апарати винаги „върви” на дясно – така в индустрията наричат отлагането на стартовете за по-късна дата. Но днес можем да кажем, че след няколко години на почти пълно отсъствие на руски спътници за дистанционно наблюдение на Земята в орбита, тяхната група постепенно се възстановява. Вече работят пет апарата, и има всички основания да вярваме, че постепенно ще заработят всички.

Проблемите, обаче, остават – освен да се възстанови поне минималният набор от орбитални апарати, трябва в същото време да се движим напред – да разработваме уреди и апарати от следващи поколения. Но за това ще трябва да се чака – ограничените финанси и необходимостта от възстановяване на групата възможно най-скоро, налагат избирането на приоритети. Трябва да се добави, че се планира да започнат стартовете на дълго дискутирания системата „Арктика” (два апарата за наблюдение на високи географски ширини) и „Обзор” (четири апарата, включително и радиолокационни).

Паралелно с това, се планира да се усъвършенства системата за получаване и обработка на спътникова информация. Свои центрове за работа с данни имат „Роскосмос” (в Москва и Красноярск) и „Росхидромет” ( в Московска област, Новосибирск и Хабаровск), както и някои други министерства и ведомства. В близко бъдеще се планира те да бъдат обединени в една централизирана система за дистанционно наблюдение на Земята за по-ефикасно получаване и обработка на данните.

И така, системата се възстановява. Но има и друг проблем, за който често говорят експертите, но рядко пишат в пресата, тъй като той се касае до много специфични въпроси от работата с данните. Грубо казано, да се получи спътниковата информация е само половината от работата. Огромна част от натоварването поемат системите за обработка данни и предаването на крайния информационен продукт на клиентите – картите с определена резолюция с данните за промените на различните обекти: гори, растителност, земя. Тези клиенти, включително и в Русия, са много, но тъй като информация от руските спътници не е имало дълго, те използват чужди данни. Ще може ли информацията от новите руски спътници изцяло, или поне до голяма степен, да замени „вносната”? Отговорът на този въпрос може да даде само времето.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Олга Закутняя
Гласът на Русия: http://bulgarian.ruvr.ru
Реклами

Posted on 15.11.2013, in Наука и технологии and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: