Противоракетна отбрана за „чайници“


Приемникът_на_РЛС_''Дарял''_в_Габала

Ако се поставят нереалистични задачи, тогава после не трябва да се чудите защо няма резултати

На 23 октомври 2013 година в Брюксел се проведе заседание на Съвета Русия – НАТО. Както обикновено, Москва активно възразяваше против строителството на елементи за ПРО на територията на Полша и Румъния при съдействието на САЩ. Генералният секретар по време на срещата заяви, че нито НАТО, нито Русия засега не са се договорили за някакви  параметри на евентуално сътрудничество в тази област. “Но ние всички сме съгласни, че по-нататъшните  консултации са път напред”, – каза Расмусен. “Съвместната работа в тази област не се получава. Програмите за ПРО в Европа се развиват, на нашите безпокойства не се обръща внимание”, – фиксираха от руска страна.

Един ден на този период в историята на страната (наред с много други, разбира се) ще дадат наименованието “Епоха на върховния непрофесионализъм”. Това беше времето, когато гинеколози ръководеха външната политика, кардиолози  – селското стопанство,  а с най-важните въпроси на военното строителство се занимаваха  жени от данъчната служба на северната столица начело с Главленмебелторг.

Последствията за всяка сфера, в която нахлуваха “ефективните мениджъри”, като правило бяха напълно пагубни. Понякога  просто ужасяващи и катастрофални. Този гибелен полъх не подмина и противоракетната отбрана.“В системата ПРО А-35/35М имаше команда, която блокираше всички превключватели на системата  по време на боен цикъл, за да се изключи всякаква намеса на човек в бойния режим”

В тази връзка ще разкажа една малка история. В края на 90-е години бях командирован от Главно оперативно управление на Генералния щаб на заседание на работната група по въпросите на ПРО, което се провеждаше в сградата на Министерството на външните работи на  Смоленско-Сенния площад 32. Съставът на работната група откровено ме учуди. Това бяха хора, които наричат кариерни дипломати. Освен мен, от присъстващите никой, никога и при никакви обстоятелства  не е имал отношение към въпросите на планирането, бойното използване и още повече на експлоатацията на системи за ПРО.

Въпросът, който беше в дневния ред на заседанието на работната група, беше за продължаване на Договора за ПРО от  1972 година. Изключително поради непредпазливост, (а може би и от глупост) в първите минути на заседанието на работната група аз попитах тихо: “А какво ще разработвате вие тук, щом никой от вас, да прощавате, нищо не разбира от въпросите за  ПРО?”.

Какво започна тук! Старшият на групата каза, че ако аз не млъкна веднага, то за моето дръзко поведение незабавно ще бъде докладвано на началника на Генералния щаб. А моето име просто веднага ще бъде задраскано от  списъците на работната група.

Един от дипломатите обидено ми каза: “Ами че аз издържах единайсет кръга на преговорите по ПРО в Женева!”. По изражението на лицето му се виждаше, че за дипломата единайсет пъти да се хвърлиш в атака и да търкаш гащи в Женева бяха еднакви неща като събития и явления. Помислих си наум: “Да се беше опитал ти, синко, да издържиш поне един “кръг” от преговорите за ПРО през зимата в Саръ Шаган. На петата година от съществуването си полигонът на ПРО беше без централно отопление. Пък в Женева всеки глупак ще издържи да седи и 110 кръга. Но, разбира се, не изказах гласно тази мисъл на едно толкова  високо заседание. И до края на заседанието на работната група повече не си отворих устата. Помислих си: първо, така ще остана по-цял, а второ, дипломатите абсолютно нямат нужда от мненията и коментарите на специалисти. Все едно, те мен няма да ме чуят.

Обаче още тогава, именно в онези минути на заседанието на работната група ми стана кристално ясно как ще завършат  преговорите по Договора за ПРО със САЩ. Родните дипломати бяха опрели рога само в една-единствена формулировка: “Договорът за ПРО от 1972 година е крайъгълен камък на световната стабилност и глобалната сигурност”.

Но, както е известно, договорите се подписват и се спазват при равенство (паритет) на възможностите на страните. С политически и военни трупове (а това беше Русия в края на  90-е) никой никакви договори никога не подписва. И още по-малко да ги спазва.

\А възможност за компромис по ПРО в началото на 2000-е години, според единодушните оценки на истинските експерти, е имало. Просто не е трябвало с всички сили да се запъваме върху една-единствена формулировка. Но вгледайте се във всеки симпозиум, конференция, заседание, преговори по въпросите на ПРО. Кои там са главните специалисти? Правилно, дипломати, политолози, икономисти, юристи и др. В най-добрия случай може да забележите пенсионирани дейци от Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН).

Затова упорито се създава впечатление, че в Московския институт за международни отношения са открили противоракетен факултет и там са създадени катедри по  радиолокация, теория на електромагнитното поле и техника на свръхвисоките честоти, радиоприемни и радиопредаващи устройства, теория на автоматичното управление и регулиране, антенни устройства и разпространение на радиовълните.

Навярно, в стените на този институт вече са се образували Дружество на любителите на уравненията на Максуел, Клуб  ротор на ротора на вектора зет е (там, вероятно, се уединяват само истинските поклонници на теорията на  електромагнитното поле), усилено и плодотворно заседава  Секцията на  двойния вълноводен тройник.

Например, не много отдавна по федералния телевизионен канал представиха един от ръководителите на военното ведомство като най-крупен специалист в сферата на ПРО. А той е завършил Института за международни отношения. Може да се предположи, че точно той е завършил този противоракетен факултет и, без да си щади здравето, факултативно се е занимавал в Дружеството на любителите на уравненията на Максуел.

Има мнение, че на хората, които водят преговорите по ПРО, изобщо не им е необходимо да знаят теорията и практиката, свързани с въпросите на противоракетната отбрана. Те са от типа ефективни “преговарящи” – и с това е казано всичко (какъв глупак все пак е измислил тази дума – “преговарящ”). Обаче да се обърнем към примерите.

Ето например, не много отдавна усилено и интензивно, на всички равнища се обсъждаше темата за съвместната експлоатация на Габалинската РЛС. Говоря с открит текст (заех тази формулировка от Васерман) – тази идея не можеше да се роди в главата на специалист. Тя можеше да възникне само в мозъка на дипломати-юристи-политолози. И ще обясня защо.

Да предположим, че страните са се договорили за съвместна експлоатация на Габалинската РЛС. Веднага възниква въпросът: как, в каква форма и къде ще се предават данните от Габалинската РЛС на другата страна? Нали няма как да се качиш на КИЦ (командно-измервателния център) и да размахваш флагчета по посока на НАТО, СЕНТО и СЕАТО. Или пък: приемете информация, предавам на глас.

В този случай от Габала ще се наложи да се опъне кабел с дължина няколко хиляди километра. Или да се построи широколентова радиорелейна линия с ретранслатори през всеки няколко десетки километра (поради закривяването на земната повърхност).

Да допуснем, построили сме я, като сме вкарали в нея явно не по-малко средства, отколкото за изграждането на самата станция. Сега трябва да се реши следния въпрос. Нали информацията от Габала ще се предава по приетите в Русия стандарти. Това никак не се връзва с НАТО, СЕНТО и СЕАТО (и даже с отделния батальон за техническо обслужване). Това означава, че трябва да се създаде някакъв комплекс за спрягане. Той ще преобразува нашата информация в стандартите, приети на Запад. Да предположим, че сме решили и тази техническа задача (ще отбележим, доста сложна).

Но никой засега даже не се е поинтересувал: нужна ли е тази информация на американците (и европейците) по принцип? А всъщност наистина не им трябва. Нито изобщо, нито конкретно. Американците си имат своя СПРЯУ – система за предупреждение за ракетно-ядрен удар. Тя има глобален характер, няколко ешелона и успешно решава задачите си във всяко кътче на Земята.

Тогава защо все пак около въпроса за съвместната експлоатация на Габалинската РЛС се вдигна такава тупурдия? И бяха потрошени толкова копия, ако въпросът определено нямаше положително решение? И колко лесно ние самите се отказахме от тази Габала, когато Азербайджан поиска неимоверно висока цена за аренда на станцията. А в това блато затънаха  даже първите личности на държавата.

Аз мисля, че това е станало само поради непознаване на елементарните принципи на изграждане на системите за ПРН и СККП. Политолозите и юристите очевидно не подозират в случая, че Габала – това са само пипалата на октопода. А главата, очите и главният мозък на този октопод се намират в  Солнечногорск. Че във всяка система за ПРО, ПРН и СККП системата за предаване на данни (СПД) представлява самостоятелен елемент. И че техническите изисквания към нея са твърде високи. За справка: само една микросекунда в радиолокацията  – това са 150 метра по далечина. За ПРО това вече е твърде съществено число. А ако знаеха всичко това (или поне малка част от него), то нямаше да дрънкат глупости за съвместната експлоатация на  Габалинската РЛС. Само че това дрънкане продължи дълги месеци.

Затова, господа, трябва да се владее предмета – и никакви други мнения.

Или седят уважаваните другари и обсъждат въпроса за  експлоатацията на съвместна със Запада система за ПРО. Макар че от самото начало и за неспециалистите е ясно, че  никаква съвместна система за ПРО с нашите задокеански партньори не може просто по определение. И това е само по една проста причина. ПРО – това е концентрация на напредничави технологии. Най-най-предния край в развитието на науката и техниката, говорейки с банално патетични думи. Никой, никога и при никакви обстоятелства няма да споделя тези технологии с “партньорите” и даже със “стратегическите партньори”. Тъй като това фактически е предателство на националните интереси.

А политолозите малоумно обсъждат въпроса, на кого ще  принадлежи бутона в бъдещата система за ПРО. Ама момчета, в системите за  ПРО няма никакъв бутон “пуск”. ПРО – това е напълно автоматична система. В боен режим функционира без участието на  човек-оператор (а иначе не може, когато скоростите на сближаване на противоракетата и целта са над седем километра в секунда). Например, в нашата система за ПРО А-35/35М имаше команда, която блокираше всички превключватели на системата  по време на боен цикъл, за да се изключи всякаква намеса на  човек в бойния режим. Командата за пуск на противоракетата във всяка система за ПРО се подава от цифровия изчислителен комплекс.

А колко копия бяха счупени около така наречената ненасоченост? Между другото, системата за ПРО не е оръдие или пушка. Тя не е насочена нанякъде, а работи, така да се каже, кръгово. И е предназначена за отбрана на участък от местността, на който са разположени важни обекти (например, пунктове на  висши звена на управлението, административно-политически центрове и т. н., стартови позиции на МБР).

А колко дипломати-юристи-икономисти си счупиха главите с искането  САЩ да дадат “гаранции, че системата за ПРО няма да бъде използвана”  против Русия? Нека се опитаме да разгледаме този въпрос, дето се вика, на пръсти. Като начало да опростим ситуацията. И да се опитаме да разберем какви гаранции може да има тук.

Макар че още преди да разгледаме тази задача трябва веднага да кажем, че САЩ на никого и никога няма да дадат каквито и да било гаранции в тази сфера. И би било много наивно да се очаква подобен резултат.

Но нека все пак да си го представим. Над територията на Европа се води противоракетно сражение. Въоръжената борба е започнала, да кажем, между НАТО и държавите от Близкия/Средния/Далечния изток, притежаващи ракетни технологии и съответните въоръжения. Русия не е участник в конфликта. Изглежда, че няма нужда от никакви гаранции.

Нали все пак не може да има такава фантастична ситуация, когато в този хипотетичен конфликт Изток – Запад над европейския континент отнякъде се е появило ято  руски  ракети (и прелитащи нанякъде по техни си работи). И тях американските/европейските системи за ПРО не бива да свалят поради поетите по-рано задължения.

Следваща ситуация. Русия е участник в конфликта. Тогава какви гаранции може да има? Не е ясно.

Че как при такива изходни данни можем да постигнем някакъв позитивен резултат в преговорите за ПРО? Ами че никога, никъде и при никакви обстоятелства. Може да се постигне само едно – пълна загуба на военнополитическата физиономия, което и се прави със завидна ритмичност.

Целият този договорен процес в сферата на контрола и съкращаването на въоръженията нито веднъж не даде на нашата страна какъвто и да било позитивен резултат. Абсолютно нищо, освен загуби и позор. Да изброим някои маркери на процеса.

ДОВСЕ (Договор за ограничаване на въоръжените сили в Европа) образец 1990 година. Когато подписаха, сами се ужасиха – как такава глупост изобщо може да се подписва. Защо стана така? По време на работата над документа в Париж изпратиха не специалисти, а като поощрение на необходими хора. Това беше в съветските времена, когато задграничната командировка се равняваше на орден. Затова и пътуваха не експерти, а разни дребни мошеници и тъпаци  – до политработници включително. А когато подписаха, и тях самите ги досмеша.

Договор за РСМД (ракетите със средна и малка далечина) Поравно глупост и предателство на националните интереси. Макар че думата “глупост” тук навярно е твърде мека. Военнополитически идиотизъм е по-точно.

Договорите за СНВ (стратегическите настъпателни оръжия). Нищо, освен вреда.

Мораториум върху изпитанията на ядрено оръжие? Пак военнополитическа глупост. И дългосрочна вреда.

Възниква въпрос: Какво да се прави? Ами ето какво.

1. Да се прекратят всички преговор по тематиката за ПРО. Да се завърши този процес, чийто нулев резултат се вижда отсега. И да се развиват националните системи. И системите за преодоляване на ПРО на вероятните противници.

2. Да се прекратят всякакви консултации и преговори по СНВ. Да се приключи с този процес веднъж и завинаги. Или за исторически обозрим срок. Към този въпрос да не се връщаме поне 50–75 години. При никакви обстоятелства.

3. Да се излезе от договора за РСМД. Едностранно. И да се възобнови производството на тези системи, които са крайно нужни за осигуряването на националната сигурност на Русия.

4. Да се излезе от мораториума върху изпитанията на ядрено оръжие.

И ето това ще бъде политика на последователно отстояване на коренните национални интереси на Руската федерация.

Михаил Ходарьонок

Posted on 06.11.2013, in Въоръжени сили and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: