Човекът, който спря ядрения апокалипсис


Станислав Петров с Дрезденската премия за предотвратяване на конфликти. Снимка: Преса

Станислав Петров с Дрезденската премия за предотвратяване на конфликти.
Снимка: Преса

Офицерът Станислав Петров се доверява на здравия си разум, когато спътник му казва, че 50 американски ядрени глави летят към Русия

Руски офицер е един от най-неизвестните, но истински герои в новата история на света. Преди 30 години избухването на световна ядрена война и краят на света зависят от едно решение на руския подполковник Станислав Петров. Съдбоносен избор, който той трябва да направи за няколко мига.

На 26 септември 1983 г. Петров е на пост като оперативен дежурен в команден пункт на система за предупреждение за ракетно нападение на противовъздушната отбрана в Серпухов-15, на 100 км от Москва. Студената война между великите сили е в разгара си. Само няколко седмици преди това СССР сваля южнокорейски пътнически самолет „Боинг“ заради нарушаване на въздушното пространство. Трагичният инцидент, при който загиват 269 души, изостря и без това трудните отношения между Кремъл и Белия дом.

През нощта на 26 септември подполковникът получава сигнал за тревога. Датчиците показват, че към Съветския съюз са изстреляни пет американски междуконтинентални балистични ракети „Минитмен“ с десет ядрени бойни глави всяка. Екраните започват да мигат, а на дисплея се появява надпис „Ракетна атака!“. Всички данни били проверени по няколко пъти, но не били открити никакви признаци за грешка.

Тайният подвиг

Тогава Петров извършва своя подвиг. Въпреки всички показания на най-модерната техника той обявява тревогата за лъжлива. И се оказва прав – станал е срив на системата за ранно предупреждение. По-късно офицерът признава, че взел това решение, ръководейки се от здравия разум. Петров съобразил, че изстрелването на пет ракети не е достатъчно за първи удар в ядрена война. Ако в този момент бе докладвал по секретната линия за нападение и Москва бе отговорила по същия начин на предполагаемата атака, със сигурност щеше да избухне трета световна война.

Станислав Петров е роден в Далечния изток на Русия, близо до Владивосток, през 1939 г. и съдбата му на военен сякаш е решена предварително. „Баща ми, дядо ми, прадядо ми – всички бяха в армията и по този път тръгнах и аз“, признава той в скорошно интервю за „Газета.ру“. Получава висше военно образование в Киевското инженерно радиотехническо училище, където проявява силните си математически заложби. През 1972 г., той е зачислен в подмосковското военно градче Серпухов-15. „Знаех, че ще работя с космически апарати, и много се гордеех. Но работата е изключително тежка. Дни и нощи няма за нас, защото спътникът се движи постоянно“, споделя той.

„За да бъде допуснат офицер до бойно дежурство, той преминава двегодишно обучение въпреки висшето си образование“, казва още Петров. „Реших, че системата се държи неизправно. Позволих си да не й повярвам, защото съм участвал в разработването й“, пояснява той събитията от нощта на 26 септември. „Машината е машина, а в човешката душа има нещо непредсказуемо. Не повярвах на системата, защото съм човек, а не компютър“, разкрива бившият военен. „Не можех да помръдна, краката не ме слушаха“, припомня си още той за критичните мигове.

Обвинения и извинения

Впоследствие държавна комисия обвинява Петров, че е не е попълнил бойния дневник. Началството било гневно на дежурния, който не спазил протокола, и започнали да търсят недостатъци в действията и работата на Петров, „а който търси, намира“, споделя самият той.

За подвига на Станислав Петров не се знае нищо до 1993 г. заради секретния характер на неговата работа. Едва когато журналистите отиват в дома му, съпругата му разбира с какво точно се е занимавал толкова дълго време. Истината разкрива генерал-полковник Юрий Вотинцев, който тогава командвал Серпухов-15 и разкритикувал смелите действия на подчинения си. Десет години след инцидента Вотинцев пише статия във в. „Правда“, в която подробно описва ролята на подполковника, неговите заслуги и поднася извинения.

Разследването установило, че причина за грешните данни е слънчева светлина, отразена от облаци на голяма височина, която заблудила спътника. По-късно в космическата система били внесени промени, които изключили повторението на подобни ситуации.

Този природен феномен бил един от изучаваните от подполковник Петров. В драматичната нощ военният учен съобразил, че над Монтана, главния център на американските междуконтинентални ракетни сили, Слънцето е в зенита си. По-късно се оказало, че и над съседна Северна Дакота имало облачна активност.

Петров подготвил доклад, в който аргументирал предложение тревогата за ядрено нападение срещу СССР да бъде обявявана само ако атака бъде регистрирана от два спътника едновременно. Така нямало да има възможност от „заслепяване“.

Смелото решение на офицера не остава незабелязано и от останалата част на света. През 2006 г. в Ню Йорк Петров получава наградата на „Асоциацията на гражданите на света“. През 2006 г. в щабквартирата на ООН му е връчена кристалната статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „За човека, който предотврати ядрена война“. Тази година Петров стана лауреат на Дрезденската премия, присъждана за предотвратяване на въоръжени конфликти.

Източник: http://pressadaily.bg

Posted on 27.09.2013, in История and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: