Външният дълг ще предизвика депресия на световната икономика


 Фото: EPA


Фото: EPA

Световната криза приключва, но се сменя с глобална депресия. Повечето развити страни, оказали се пред лицето на кризата, възложиха прекалени надежди на партньорите по глобалната икономика.

През 2008-2009 година много от тях оцеляха за сметка на външни заеми. Сега идва времето да се измъкват от следкризисната яма, да вдигат икономиката, отново да се занимават с развитие, а всички пари отиват за изплащане на държавния дълг.

В резултат от това, за повечето страни благополучната през 2005-2006 и по принцип приемлива през 2008-2009 година ситуация с размерите на държавния дълг към 2010 стана много остра. Толкова остра, че стана основна тема на срещата на високо равнище на Г-20 в Торонто през 2010. Тогава за задача бе издигнато съкращаването на дефицита на бюджета два пъти до 2013 година. Днес става ясно, че този план не се изпълнява.

На сайта на списание „The Economist” може да се намери часовникът на световния дълг. Интерактивната карта демонстрира динамиката на външния дълг на страните, започвайки от 2002 година. Размерът на външния дълг на повечето европейски страни уверено надхвърля цифрата 80% от брутния вътрешен продукт. Сред лидерите е многострадалната Гърция, но не по-добро е положението и във Великобритания, Ирландия, Франция, Италия, Португалия. А дълговете на Япония днес съставляват 241% от брутния вътрешен продукт.

Най-близката задача к прокарването на такава фискална политика, при която нивото на външния дълг да не е над 90% от брутния вътрешен продукт. Това ще позволи ефикасно да се обслужва този дълг и едновременно да се отделят необходимото количество ресурси за вътрешни задачи.

Но дали това е достатъчно за уверено излизане от депресията? Особено, имайки предвид и други негативни фактори, планирани за обсъждане на Г-20, преди всичко свързани с неуспехите във валутните войни. Представителите на Европейския съюз ще настояват за значително по-строги мерки. Европейският съюз планира да фиксира горната граница на дълга на ниво 60% от брутния вътрешен продукт. А това означава повишаване на данъците и намаляване на финансирането на социалните програми. Въпреки това, работата с държавния дълг е нещо абсолютно необходимо. Точно по тази причина Русия предлага обсъждането на въпроса.

Фактическото банкрутиране на Гърция и Кипър е само първият сигнал. Към него можем да се вслушаме, а можем и да го игнорираме. Фактът, че Русия реагира на този сигнал, показва равнището на отговорност на нашата страна като играч на глобалната площадка. За Русия намаляването на държавния дълг днес не е нещо критично – това е преди всичко грижа за нашите търговски партньори.

Но никой не чака бързи резултати. С дейността си през 90-те години Русия си развали реномето на световната арена, като почти изпадна от световния политически процес. И днешните й действия са просто необходими мерки за неговото възстановяване.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Кирил Савицкий
Гласът на Русия –http://bulgarian.ruvr.ru
Advertisements

Posted on 30.08.2013, in Икономика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: