Иран-Ирак: 25 години мир като повод за оптимизъм


© Фото: ru.wikipedia.org/cc-by-sa 3.0

© Фото: ru.wikipedia.org/cc-by-sa 3.0

Точно преди четвърт век, на 20 август 1988 година, влезе в сила примирието между Ирак и Иран. Завърши кръвопролитната осемгодишна война. Според експерти, нито една от воюващите страни не постигна абсолютна победа.

Естествено, всяка от тези държави разчиташе да съкруши другата. Но техните лидери трябвало да разбират, че световната общност няма да позволи на едната от държавите да спечели военна победа в пълния смисъл на тази дума. Защото победата би довела до установяване на контрол на една от тези две държави върху огромните ресурси на нефт и газ в зоната на Персийския залив. Още повече, че Иран провъзгласяваше отрицателното си отношение както към Запада (капиталистически), така и към Изтока (социалистически), като по този начин откровено претендираше на мястото на свръхдържава и на ролята на лидер на ислямския свят. Опирайки се на този анализ, може да се направи следното заключение: свръхдържавите позволиха на Иран и Ирак да воюват помежду си, но нито една от страните не би позволила да бъде разгромен противникът.

Между другото, в т.н. доктрина Картър, Персийският залив се разглеждаше като зона на жизнените интереси на САЩ и Запада. Това ясно означаваше, че САЩ няма да допуснат рязка промяна на баланса на силите в региона.

Голямо значение в разпалването на иракско-иранската война имаше нефтеният фактор. Според Фауд Морси, известен изследовател на политическите проблеми на средноизточния нефт, тази война в значителна степен била резултат от политиката на подстрекателство на монополите на Запада. Според Морси, иракско-иранският сблъсък довел до рязко ослабване на позициите на страните от ОПЕК. Значително били съкратени добивът и износът на нефт от двете страни. Това означавало, че фактически Западът успял да засили влиянието си на световния пазар на нефт.

Много по-значителни от икономическите се оказаха човешките жертви. По неофициални данни, войната отнела живота на 1 млн. души. Важно е да се помнят и икономическите загуби: били разрушени много градове и села, за чието възстановяване били необходими стотици милиарди долара.

След четвърт век по двете страни на ирано-иракската граница осъзнават, че чрез водене на бойни действия не могат да бъдат решени политическите противоречия, а съвместните усилия са много по-изгодни от противоречията и военните сблъсъци.

Русия е против всякакво разцепление в ислямския свят. Външният министър на Русия Сергей Лавров нееднократно е заявявал, че всички мюсюлмани – независимо от тяхната конфесонална принадлежност, трябва да живеят в мир и съгласие. Мюсюлманите на Иран и Ирак не са изключение.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

Иван Захаров
Гласът на Русия – http://bulgarian.ruvr.ru

Posted on 21.08.2013, in Международна политика and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: