“Набуко“ не се отказва и се насочва към черноморския газ


“Набуко“ не се отказва и се насочва към черноморския газОтхвърлянето на газопровода “Набуко-Запад“ като маршрут за доставка на азерски газ от находището “Шах Дениз ІІ“ до Европа бе официално потвърдено в петък от британската “БиПи“. Компанията е лидер на консорциума, работещ в Каспийско море, заедно с държавната азерска нефто-газова компания СОКАР и норвежката “Статойл“, участваща в предпочетения за трасе Трансадриатически газопровод (Trans Adriatic Pipeline -TAP (ТАП). От „Набуко“ обаче дадоха знак, че не смятат да се отказват и ще се насочат към възможностите да транспортират черноморски газ до Европа.

„Първият азерски газ до Европа ще бъде изнасян през ТАП“, заяви пред журналисти Гордън Бирел, регионален президент на “БиПи“ за Азербайджан, Грузия и Турция. „Намирахме се пред два солидни проекта, които се конкурираха. В крайна сметка избрахме най-солидния проект“, каза Бирел, потвърждавайки изнесената преди два дни от конкурентния “Набуко-Запад“ информация за предпочетената тръба.

Трансадриатическият газопровод ще доставя годишно 10 млрд. куб. м азерски газ, събиран в Турция и пресичащ Гърция и Албания преди да стигне до Южна Италия. Окончателното инвестиционно решение за дългия 870 км газопровод ще бъде взето по-късно през тази година, заявиха от ТАП.

За сравнение “Набуко-Запад“ се планираше да е 1329 км, а капацитетът му – 31 млрд. куб. м.

От “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл“ изразиха в петък своето разочарование, че не са предпочетеният от “Шах Дениз ІІ“ проек, но допълниха, че го приемат. Консорциумът смята още, че решението на “Шах Дениз” е спънка по пътя на изграждането на eвропейската газова магистрала

“Необходимостта от диверсификация на доставките за газовия пазар на Европа остава, в частност за страните от Централна и Източна Европа. Оставаме уверени, че трасето на “Набуко” е единственото, което е способно да отговори на тези нужди. “Набуко” е уверен, че има и нови възможности базирани на алтернативни газови източници“, се посочва в изявление на компанията. В нея най-голямо участие от 24.3 на сто има австрийската OMV, по 16.66 процента държат турската БОТАШ, “Българският енергиен ходлинг“, румънската “Трансгаз“ и унгарската МОР чрез дъщерна фирма, а наскоро 9.процентен дял придоби “Газ дьо Франс“.

Лидерът на “Набуко“ – австрийската OMV, каза, че проектът вероятно ще насочи своето внимание към доставките на черноморски газ до Европа, предаде Ройтерс в петък.

OMV участва в проучванията за природен газ в три големи и описвани като перспективни от геолозите находища в Черно море. В румънски води работи с американската “ЕксънМобил“, а в българския дълбоководен участък “Хан Аспарух“ – с френската “Тотал“ и испанската “Репсол“, а в украински води отново е партньор с “ЕксънМобил“ и “Шел“. Евентуалният добив от тези три блока също има реални шансове да тръгне около 2020 г, подобно на плановете на “Шах Дениз ІІ“ да започне да изнася газ през 2019 г.

Според специалисти така има шансове за съществуването на “Набуко“, макар че това вероятно ще наложи ново препроектиране на трасето на газопровода, по който се работи от десет години. За този период от време той претърпя две промени на маршрута си, който първо трябваше да минава през турска територия с две захранващи линии от Грузия и Ирак, после бе трансформиран в “Набуко-Запад“, тръгващ от турско-българската граница като продължение на турско-азерската тръба ТАНАП и минаващ през България, Румъния и Унгария до австрийския газоразпределителен център Баумгартен.

След провала на “Набуко“ – газопровод, който би донесъл на Румъния около 1.5 млрд. евро инвестиции и нов източник на евтина енергия, страната се захваща с позабравения в последните години проект АГРИ за изграждане на система от тръбопроводи и терминали за втечнен газ, която да свърже страната с източника на азерски газ по маршрута Грузия-Черно море, пише в петък румънският вестник “Гъндул“, цитиран от БТА.

Проектът АГРИ бе иницииран през 2010 г. чрез меморандум, подписан в Букурещ между Румъния, Азербайджан и Грузия. По-късно се присъедини и Унгария. Бе създадена проектна компания – първата стъпка в изготвянето на проучване за приложимост, чието финализиране бе забавено, припомня изданието. АГРИ ще струва между 4 и 6 млрд. евро, а скоро проучването за приложимост ще бъде готово.

Според експерта по енергийни въпроси и околна среда в Румънската академия Йонуц Пурика ТАП е предпочетен поради няколко причини, включително за да помогне на Гърция да излезе от кризата.

Реклами

Posted on 29.06.2013, in Енергийни проекти and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: