Девет възможни бойни полета на бъдещите водни войни


Девет възможни бойни полета на бъдещите водни войни Водните запаси на планетата, разбира се, не са неограничени. В същото време водното потребление застрашително нараства заради демографския взрив (от 1,65 млрд. до 9 млрд. души за периода 1900-2025), както и използването на безброй кубически метри вода в рудодобивната индустрия, селското стопанство и туризма. Така, само за производството на един тон пшеница са необходими хиляда тона вода, за поливането на площадките за голф по света всеки ден се изразходват до 9,45 млрд. литра вода, а почти три хиляди литра са нужни за добива на половин килограм ориз  или за производството на една памучна риза.

Глобалното затопляне също изтощава запасите от питейна вода: изчезват ледниците, пресъхват езера, реки и водоносни хоризонти. През последните петдесет години езерото Чад например е загубило 95% от водния си обем. Езерот Мийд пък (източник на вода за Лас Вегас) може напълно да пресъхне само след десет години. Голяма част от водите на китайската река Хуанхъ често въобще не стига до океана. Според международния Институт за населението във Вашингтон, търсенето на питейна вода вече надхвърла предлагането със 17%. Екперти на ОИСР пък прогнозират, че през 2030 47% от населението ще живее в зони с остър недостиг на водни ресурси.

Възможно ли е съвсем скоро да станем свидетели на водни войни и дали сблъсъците за питейна вода ще засенчат тези за петрол и природен газ? Два появили се в последно време документални филми „Синьото злато: световните водни войни“ (Blue Gold: World Water Wars) и „Последният шанс в оазиса“ (Last Call at the Oasis), както и романът-антиутопия „Водните войни“ на проф. Камерън Стречър, прогнозират тяхната неизбежност.

Действително в аналите на историята откриваме немалко данни за подобни конфликти. Така още през 2450 г. пр.н.е. жителите на шумерските градове Лагаш и Умма се сражават за контрол над водите на реките Тигър и Ефрат. Много по-скоро, през 1989, Сенегал и Мавритания се сблъскаха за правото на своите граждани да пасат добитъка си в долината на река Сенегал, като в резултат от това загинаха стотици хора, а 25 хиляди напуснаха домовете си. Картата на Тихоокеанския институт нагледно демонстрира динамиката и география на всичките 225 съвременни конфликти за питейна вода.

Карта на 225-те конфликти точки, в които се водят спорове за прясна водаКарта на 225-те конфликти точки, в които се водят спорове за прясна вода

Карта на 225-те конфликти точки, в които се водят спорове за прясна вода

Деветте потенциално най-опасни зони

Северен срещу Южен Йемен. Според прогнозите на хидролозите, в Сана – столицата на тази изключително бедна държава, още през 2025 ще се усети остър недостиг на питейна вода, той като частните кладенци и водоносните хоризонти вече пресъхват. Тук е мястото отбележа, че до 40% от питейната вода в Йемен се използва от местните фермери – производители на кат (африкански аналог на коката), африканско растение-стимулатор, чиято употреба води до зависимост и което е любимия наркотик на сомалийските пирати. Между другото има основателни подозрения, че пазарът на кат се контролира, поне частично, от Ал Кайда. В този неспокоен район буквално гъмжи от въоръжени бойци, някои от които са свързани с мрежата на покойния Бин Ладен и които винаги могат да бъдат мобилизирани с цел да се получи контрол над непрекъснато намаляващите запаси от питейна вода.

Египет срещу Етиопия. Както е известно, река Нил е жизненоважната артерия на Египет, огромното мнозинство от чието 83-милионно население живее по нейните брегове. На кого обаче принадлежат водите и? Изворите на Нил се намират на 6500 км южно от границата на Египет и тази река преминава през територията на девет държави преди да стане „египетска“. Както е известно, двамата предишни египетски президенти – Ануар Садат и Хосни Мубарак, правеха всичко възможно за да не допуснат да се реализират плановете за изграждането на язовир на река Нил в Етиопия. За последен път този въпрос беше повдигнат през 2011, когато Етиопия обяви намерението си да построи „Язовира на хилядолетието“, който трябваше да стане един от най-големите в Африка. Тогава, коментаторите на популярната арабска телевизия Ал Джазира съвсем сериозно прогнозираха, че непопулярните днес египетски военни могат да се опитат отвлекат вниманието на бунтуващите се свои съграждани като започнат „водна война“ с конкурента си от горното течение на Нил.

Индия срещу Китай. Китай вече е изградил десет язовира по цялото протежение на река Брахмапутра, а други 18 са в строеж. Последиците от това за разположениия надолу по течението на реката крайбрежен североизток на Индия и Бангладеш могат да се окажат катастрофални. Както изглежда, китайците възнамеряват за преградят с язовирни стени 8-10 големи реки, извиращи от Тибетското плато, което е най-големия воден резервоар в света. Така Китай се стреми да осигури напояването на своите страдащи от чести суши централни и източни провинции, тъй като още през 2030 страната ще изпитва остър недостиг (до 25%) на вода. Според президента на Групата за стратегическо прогнозиране в Мумбай Сандип Васликар: „в момента над 6000 езера в Китай са пресъхнали, а басейнът на Хуанхъ в северната част на страната е пресъхнал на 30%“.

Буркина Фасо срещу Гана. Река Волта тече от Буркина Фасо (бивша Горна Волта) към Гана, като споровете между двете африкански държави за подялбата на водата и не спират. Гана зависи от реката, която захранва огромната и водноелектрическа централа „Акосомбо“, произвеждаща 80% от електроенергията в страната, т.е. тя е от огромно значение за развитието на местната индустрия. Буркина Фасо пък строи язовири по горното гечение на реката за да си осигури вода за напояване, т.е. за да се справи със засушаването в района на Сахел. Жителите на региона живеят в ужасяваща бедност, като 31% от тях преживяват с по-малко от долар на ден.

Проблемът се усложнява от това, че прогнозираното увеличение на населението в басейна на река Волта с 80% през следващите 25 години влиза в разрез с очакваното намаляване на количеството на валежите заради климатичните промени, в резултат от което регионът ще стане още по-горещ и сух.

Тайланд срещу Лаос, Виетнам, Камбоджа и Китай. Държавите от Югоизточна Азия, разположени по долното течение на реките в региона са обезпокоени от вече изградените от огромния им северен съсед осем големи китайски язовира и продължаващото строителство на нови по горното течение на река Меконг. В същото време те се отнасят от огромно подозрение и една към друга, пак по същата причина. Както се твърди в коментар на радио „Гласът на Америка“, „към 2015 на река Меконг и притоците и ще бъдат изградени 41 големи язовира, като до 2030 броят им може да достигне 71, тъй като Лаос копира китайския модел на развитие“. В този регион водните електроцентрали се смятат за основния източник на енергия за гарантиране на икономическия растеж. Освен това нараства тревогата от възможните екологични увреждания и последиците за селското стопанство и риболова.

Индия срещу Пакистан. Водните ресурси на Кашмир са сред основните причини за десетилетната вражда между двете най-големи държави в субконтинента. Договорът за подялбата на водите на река Инд от 1960, всъщност касаеше шест големи реки – Инд, Джелам и Ченаб бяха предадени на Пакистан, докато Сатледж, Биас и Рави бяха обявени за индийски. Засушливият, страдащ от чести суши и остър недостиг на питейна вода Пакистан твърди, че в момента Индия незаконно си е присвоила голямо количество речни води, чрез язовира и системата от канали по горното течение на Инд. В същото време 92% от територията на Пакистан зависи от речната система на Инд, а над половината от населението на страната се занимава със селско стопанство.

Турция срещу Сирия, Ирак и Иран. И днес, 4500 години след изчезването на древните шумени, реките Тигър и Ефрат продължават да са причина за изключително остри спорове. Язовирите и напоителните съоръжения в Турция, Сирия и Иран са постоянен проблем за разположения по долното течение на двете реки Ирак, който е застрашен от опустиняване. Навремето тези две „иракски” реки играят важна роля за появата на „люлката на цивилизацията” в т.нар. Плодороден полумесец, но днес Сирия и Турция яростно оспорват историческите претенции на Ирак върху тях. Изпаренията, отточните води и замърсяването с пестициди повлияха съществено за дефицита на питейна вода в Ирак. През 1975, когато Сирия построи на езерото Асад впечатляващия язовир Ал-Таура (известен още и като Табка – б.р.), което намали водния поток на Ефрат, Багдад и Дамаск се оказаха на ръба на водна война, днес обаче Турция се оказва най-опасната и проклинана от останалите държава, тъй като 98% от изворите на Ефрат са именно на нейна територия. Неслучайно навремето се появиха съобщения, че турците са разкрили сирийски заговор за взривяването на огромната (дължината и е почти 2 км) стена на язовира „Ататюрк”, чието строителство приключи през 1992.

Централна Азия, т.е. Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.

Конфликтите в този засушлив регион за използване водите на реките Сърдаря и Амударя се задълбочиха, след като петте съветски републики станаха независими през 1991. Казахстан, Туркменистан и Узбекистан се нуждаят от повече вода за своите памучни, житни и оризови полета, докато в същото време, разположени нагоре по течението на въпросните реки Киргизстан и Таджикистан искат да използват водите им за своите водни електроцентрали. Нарастването на населението в региона налага увеличаване на селскостопанските площи. Според последния доклад на Международната кризисна група, „в момента тези страни консумират 1,5 пъти повече водни ресурси от предварително прогнозираните“. Шестата държава от региона – Афганистан, разположен по горното течение на Амударя, също се нуждае от немалко количество прясна вода.

Израел срещу Палестина. Горният водоносен хоризонт, който е разположен както на територията на Израел, така и на тази на Западния бряг на река Йордан, е единствения воден източник за палестинците, но се контролира от израелците. Както посочват експертите, Израел отпуска на Западния бряг едва 20% общия обем на добиваната вода „по съображения за сигурност“, използвайки цялото останало количество за собствените си нужди. Изрелският монопол върху водоносния хоризонт обаче, ще бъде застрашен ако Палестина получи пълна независимост. Тук е мястото да припомня, че преди време Ариел Шарон призна, че конфликтът със Сирия през 1967, в хода на която Израел анексира Голанските възвишения, не е бил само (и дори не толкова) свързан със сигурността на страната му. Каква тогава е била истинската причина? Отговорът се съдържа във факта, че днес 15% от водата, която ползва Израел, идва именно от Голанските възвишения.

Неизбежни ли са в бъдеще непоносимата жажда, дрънкането на оръжия и грамадите трупове в резултат от серията водни войни? Очевидно е, че за предотвратяването на този тип конфликти са необходими активни дипломатически усилия. Новите технологии също могат много да помогнат – те биха могли да утолят нарастващата жажда на човечеството, благодарение на иновациите в сферата на пречистването, напояването, опресняването и повторното използване на наличните водни ресурси.

Написано от Ханк ПЕЛИСИЕ*

* Директор на американския Институт за етика и нови технологии

Реклами

Posted on 17.06.2013, in Анализи, Общество and tagged , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Атанас

    Има около 40 % верни неща но истината е друга.

    Тук – http://www.greenearth.imedia-kom.net/Files/Teoriq_za_Upravlenie%20na%20Klimata_Obsht_BG1.pdf е описано прекрасно за кръговрата на водата и как трябва се увеличи което от своя страна се справя с глобалното затопляне защото дъждът измива въгл.двуокис.

  2. Атанас

    Не трябва да се бърка кръговрата на водата с изчерпването и замърсяването.

    Водата намалява като цяло заради фотосинтезата на растенията и фитопланктона но има поне за 1000год. ако е пазим чиста а не да се слагат 600 химикала за фракинг и добив на шистов газ което е престъпление срещу човечеството.

    Хората трябва да знаят колко вода има – http://www.greentech.bg/?p=28459 т.е. да е пазим чиста

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: