Войната в Североизточна Азия: възможните сценарии


Войната в Североизточна Азия: възможните сценарииСнимка: AP Photo/Yomiuri Shimbun, Masataka Morita

Китайски кораб, обкръжен от бреговата охрана на Япония, след стоварването на активисти на островите Уоцури и Дяоюйдао през август 2012 година

Ако Азиатско-Тихоокеанският регион все повече се измества към центъра на световната политика и икономика, то центърът на тежеста на самия АТР е Североизточна Азия, където непосредствено се събират и сблъскват интересите на велики държави – Китай, Япония, САЩ и Русия. Въпросите на войната и мира в Североизточна Азия придобиват вече не просто регионално, но и глобално значение.

Източно Китайско море дали скоро ще има буря?

Ако в Източна Азия избухне война, то нейният основен театър най-вероятно ще бъде морето. Това е обусловено от географията на региона, в който главните играчи са разделени един от друг с морски пространства. Крупномащабните военни действия на суша, (например в Европа, в Близкия Изток или Корейския полуостров), могат да доведат до колосални човешки и материални загуби, принуждавайки политиците да действат по-внимателно. В безлюдните океански пространства тези рискове са значително по-малки, което може да снижи прага за вземане на решение за започване на война.

В Североизточна Азия (СИА) основният конфликтен потенциал е концентриран в Източно Китайско море, където в качеството на антагонисти са Китай и Япония. Предметът за техните противоречия е суверенитет над островите Сенкаку (на китайски Дяоюйдао) и разграничаването на изключителните икономически зони.

Тревожните симптоми, свидетелстващи за опасното нарастване на напрежението са налице. През 2012 година Китай изключително остро реагира на решението на японското правителство за национализация (чрез закупуване от частен собственик) на островите Сенкаку. Китайски самолети и кораби все по-често навлизат в зоната на японската юрисдикция в спорния район. От друга страна в Япония се наблюдава изместване на обществените настроения в посока на една по-твърда позиция в отношенията с Китай. Това показаха и проведените през месец декември 2012 година парламентарни избори. Едно от предизборните обещания на новия премиер-министър Синдзо Абе (за сега нереализирано) беше да осигури на островите Сенкаку постоянно присъствие на японски държавни служители и персонал от бреговата охрана. Правителството на Япония вече обяви увеличаване на военните разходи за 2013 година, което е първото увеличаване на отбранителния бюджет за последните единадесет години. Това отговаря на предизборните обещания на Абе да увеличи военната мощ за противопоставяне на «китайската заплаха».

Според мнението на редица анализатори, войната в Източно Китайско море, изглеждала почти невероятна само преди няколко години, може да се превърне в реалност. Причината за конфликта се корени не във военно-стратегическото значение на тези необитаеми островчета и не в залежите от петрол и газ в Източно Китайско море. Спорът относно Сенкаку придоби символично значение, превръщайки се в принципен въпрос между надигащият се и ставащ все по-националистически Китай – от една страна, и стараещата се да запази своите отслабващи позиции Япония – от друга.

Дали САЩ ще се намесят?

Войната в Североизточна Азия: възможните сценарии

Снимка: AP Photo/Kyodo News

Териториалните спорове в АТР.

 

Интервю с Алексей Фененко

Американската администрация нееднократно е заявявала, че по въпросът за суверенитета над Сенкаку тя не заема позиция в полза на едната или другата страна, но в същото време признава административния контрол на Токио над островите. Следователно на тези територии се разпространява действието на американско-японския договор за сигурност (1, 2). Заедно с това прави впечатление, че американците нито веднаж не са заявили своята готовност да се намесят и да използват военна сила на страната на своя японски съюзник.

Във Вашингтон добре осъзнават риска, който е обусловен от наличието на антагонизъм между Япония и Китай – от една страна, и съюзническите задължения на Вашингтон по отношение на Токио – от друга. Именно поради тази причина подходът на САЩ към спора относно островите Сенкаку придобива известно подобие с политиката на «стратегическа неопределеност» («strategic ambiguity»), която Америка вече отдавна провежда по отношение на «тайванския проблем». Някои авторитетни американски анализатори твърдят, че ако Токио стане инициатор на криза, то САЩ могат да се откажат да се намесят на страната на Япония в военно стълкновение с Китай.

И все пак, независимо от посочените по-горе уговорки, САЩ по всяка вероятност ще окажат на Япония военна поддръжка в случай на възникване на критична ситуация в Източно Китайско море ако се окаже, че Токио не е в състояние да се справи с нея самостоятелно. Обаче тази прогноза е валидна само за близка и средносрочна перспектива – докато Америка запазва своето явно военно превъзходство над Китай в западната част на Тихия океан.

Позициите на другите играчи

Как ще се държат другите държави от Североизточна Азия в случай на военно стълкновение между Китай и Япония?

Южна Корея ще се окаже в много сложна ситуация. От една страна корейците има претенции към японците, които са много подобни на китайските. От друга страна Сеул се намира във военно-политически съюз със САЩ. Поради това Република Корея вероятно ще заеме официално позиция на неутралитет, въпреки, че много хора в страната ще желаят поражение на Токио.

Северна Корея, въпреки че е съюзник на Китай, също едва ли ще се намеси в конфликта. Непосредствените интереси на КНДР по никакъв начин не са свързани с Източно Китайско море, а и Пхенян няма нужните военни възможности сериозно да повлияе на изхода на конфликта.

Тайпе, подобно на Пекин, счита спорните острови за китайска територия. Обаче почти е невъзможно да си представим, че само поради номинален патриотизъм Тайван ще се включи във война срещу главните гаранти на своята де-факто независимост – САЩ и Япония. Изключи са и военни действия срещу континенталната част на Китай.

Съотношение на силите на Япония и Китай във вероятен конфликт

Войната в Североизточна Азия: възможните сценарии

Снимка: wikipedia.com

Андрей Губин:

Военноморското строителство като «лекарство за криза» японският пример

В случай на използване от страна на Пекин на своето ядрено оръжие, (независимо от декларативната позиция за неизползването му срещу неядрени държави при никакви обстоятелства) ще се задействат позитивните гаранции на САЩ пред Япония. Русия с абсолютна сигурност няма да подкрепи Китай с удар по територията на Съединените Щати – нашето стратегическо партньорство не го предвижда. Поради тази причина ядреният потенциал на КНР го «изнасяме извън скоби».

Япония разполага с мощна база на ВВС и ВМС в Окинава, което я поставя в благоприятно положение, понеже на острова могат да бъдат съсредоточени основните сили и да се създаде плацдарм – фактически «непотопяем самолетоносач». Освен това Окинава надеждно се прикрива от въздушни атаки (включително и срещу удари с крилати ракети) с комплекси «Пейтриът», изтребители и корабни средства за ПВО.

Японската тактическа авиация не е оборудвана със система за дозареждане с гориво във въздуха, обаче поради малкото време за подход от Окинава, тя е способна да осигури практически непрекъснато патрулиране и изпълнение на задачите по унищожаване на морски и въздушни цели. Да се говори за масирани удари на японската авиация по наземни цели на територията на континентален Китай е трудно – такива полети са възможни само с неголям товар за поразяване на точкови цели.

Трябва да се изключи и възможността за стоварване на въздушен десант на островите Сенкаку – те са прекалено малки, а и да се осигури безопасността на доставките е изключително проблематично.

Япония може, без да накърни защитата на основната си територия, да съсредоточи в зоната на конфликта една трета от бойните си самолети (около 100 единици). Основната част на ВВС са съвременни машини, способни да нанасят удари по морски цели с бомби и управляеми ракети, без да навлизат в зоната на поразяване на повечето китайски корабни средства за ПВО, а също така и да унищожават въздушни цели на значително разстояние. Токио, също така, притежава самолети за далечно радиолокационно откриване и управление (ДРЛОУ) и за радиоелектронна борба (РЕБ). Това съществено улеснява контрола на въздушната и морската обстановка и насочването на авиационните групи, и може да затрудни работата на китайските електронни средства.

Китай може да съсредоточи основната част на своите бойни и спомагателни средства в района на градовете Фучжоу, Тайчжоу и Нинбо. Няма достоверни данни относно степента на контрол от китайските радиолокационни станции на въздушното пространство на страната, но в случай на конфликт този контрол, безспорно ще бъде засилен във важните райони. Същото може да се каже и за наземните системи за ПВО.

Поради значителните размери на страната масираното прехвърляне на бойни средства ще бъде затруднено. Китай, също така, не може напълно да остави без прикритие границата си със «северния съсед» – Русия, както и да отслаби «индийския участък». Техническото състояние на авиацията и опита на китайските пилоти също предизвикват въпроси, защото използваният парк от бойни самолети първоначално едва ли ще надхвърли 15% (около 200 единици).

И отново в небето могат да се сблъскат «съветите» и «щатите» – за Китай е напълно изгодно да организира изпитания на многофункционалните изтребители  от поколението Су-27 (както руски, така и собствено производство). По летателните си характеристики те превъзхождат изтребителите на противника и притежават високи възможности за поразяване на морски и въздушни цели.

Войната в Североизточна Азия: възможните сценарии

Снимка: Xinhua Agency

Прохор Тебин:

Авионосната компонента на китайския флот

Въпреки, че разстоянието от летищата до Сенкаку ще бъдат малко по-големи, от колкото за японците, технически се запазва възможността за непрекъснато авиационно присъствие над спорния район. Обаче поради географското си разположение, за японците ще бъде по-лесно да контролират от морето и въздуха маршрутите на китайските самолети над Източно Китайско море, отколкото за китайците да следят японските предвижвания от Окинава.

ВВС на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) притежават прекалено малко самолети за откриване и управление. Те нямат реален опит за насочване на авиационни групи, липсва им и практика за взаимодействие с флота. Поради това във въздуха китайците ще разчитат преди всичко на «ефекта на мащаба» и «битката за Сенкаку» за ВВС на НОАК първоначално ще бъде съпроводена със значителни загуби. Едновременно с това китайците ще успеят да компенсират загубите в авиация чрез прехвърляне на съединения от други райони, а в последствие и с активно строителство на нова техника (ежегодните темпове за обновяване са 100 машини).

По подобен начин стоят нещата и в морето. Морските сили за самоотбрана на Япония представляват съвременен пълноценен флот с голям корабен състав. В зоната на Сенкаку японците ще могат да развърнат поне четири ескадрени миноносеца със системата «Иджис» от базите в Йокосука, Сасебо и Куре. Тяхни отличителни качества са възможността за осигуряване на управлението на морските сили и авиацията, високите възможности за откриване на целите и управление на огъня на цялото съединение.

Японците имат възможност да задействат и около десет ескадрени миноносци с по-скромни бойни възможности за решаване на задачите по противоподводната отбрана и ПВО в близката зона. За решаването на бойните задачи, насочени срещу Китай и преди всичко за следене на атомните подводници, могат да бъдат заделени осем съвременни дизелни подводници. Новият есминец-вертолетоносач «Хиуга» може да бъде използван за изпълняване на функциите за борба с подводници в състава на ескадрата.

Японците притежават и десантни кораби. Обаче на Сенкаку е възможно стоварването само на малки групи без тежко  въоръжение с вертолети и катери на въздушна възглавница. Освен това една амфибийна операция би могла да бъде успешна само в случай на превъзходство на море и във въздуха, които нито една от страните, (при сегашното им положение), не е в състояние да осигури.

Необходимо е, също така, да се отбележи, че в случай на оборудване на форпост на Окинава, Япония ще трябва да достави по море значително количество техника, боеприпаси и материални средства за осигуряване. Даже при използването на «тихоокеанския път», с навлизане в Източно Китайско море при финалния участък на транспорта, уязвимостта на превозването нараства значително. Поради това японците ще трябва да осигурят мощна противоподводна  отбрана на конвоите.

Важно е да се спомене и това, че японските кораби не притежават възможности да поразяват брегови обекти на китайска територия – на страната е забранено да има ракетно оръжие от такъв клас.

ВМС на НОАК притежават внушителен боен потенциал. Непосредствено в зоната на конфликта се намира Източният флот (с основни бази – Нинбо и Шанхай). Реална бойна сила представляват четирите ескадрени миноносеца руска постройка, снабдени с мощно противокорабно въоръжение. В Източния флот се намират и седем съвременни дизелни подводници (в това число четири руски), които могат да изпълняват целия спектър от бойни задачи, включително и следене на надводния и подводния противник, унищожаване на врага с противокорабни ракети и торпеда и поставяне на мини. Въпреки това на Източния флот не му достигат ефективни противоподводни сили. Не трябва да се забравя и за китайските ракетни катери – (тяхното точно количество в район не е известно, но те не са по-малко от двадесет), които няма да позволят на японските надводни сили да се приближат до бреговата линия.

Трябва да се очаква, че в случай на конфликт около Сенкаку в бой ще влязат и част от силите на Южния флот, което ще зачеркне предполагаемото превъзходство на японците на море. Най-съвременните бойни кораби са оборудвани с китайския аналог на многофункционалната система «Иджис» и са способни да унищожат надводния и въздушния противник извън зоната на действие на японското оръжие.

Двата флота в съвкупност разполагат с двадесет десантни кораба различни типове, но перспективата за мащабна амфибийна операция на Сенкаку е малко вероятна поради посочените по-горе причини.

Китай спокойно може да не използва корабите от своя Северен флот. Изключение правят многоцелевите атомни подводници. Не е известно точно колко нови атомни подводници се намират в състава на ВМС на НОАК (предполага се, че са три) и каква е бойната готовност на четирите по-стари подводници. Въпреки това може да се разчита, че поне две подводници ще бъдат използвани за нарушаване на снабдяването на Окинава. Китайският авионесен крейсер «Ляонин» преминава етап на изпитания и за сега все още не може да се смята за бойна единица.

Следователно при мащабен японско-китайски конфликт в района на Сенкаку, без намесата на трета страна, най-вероятно ще победят китайците, макар и с цената на значителни загуби. За това може да се говори изхождайки, преди всичко, от численото превъзходство на КНР на море и във въздуха и наличието на солидни резерви при съпоставими или по-добри характеристики на бойните системи и средствата за поразяване. Всичко това придава по-голяма тежест от високите възможности на японците в областта на организацията и управлението.

А какво ще стане, ако се намеси Америка?

Както беше казано по-горе, САЩ най-вероятно ще окажат на Япония военна подкрепа. Но от принципна важност е, какво ще представлява американската намеса в конфликта.

Вероятно Вашингтон първоначално ще избере най-умерения вариант и ще насочи в района една «контролираща групировка», която няма директно да се намесва, но със своето присъствие ще намали устрема на китайците. При това ВМС на САЩ, организирайки масови маневри в Южно Китайско море, фактически могат да блокират подхода до района на Сенкаку на силите на Южния флот, което ще бъде в полза на японците и ще изравни шансовете. Предполага се, че и за самите американци ще бъде крайно интересно да оценят потенциала на НОАК без непосредствено бойно стълкновение, а с «чужди ръце».

Ако се окаже, че тези мерки не помагат и китайците вземат връх, то Вашингтон ще трябва да се реши на пряка военна намеса, за да не допусне разгром на Япония. При това ще бъде задействан Седми оперативен флот на САЩ, базиран в Йокосука, Сасебо и Гуам, а също и базата на ВВС „Андерсън“ (Гуам).

Войната в Североизточна Азия: възможните сценарии

Снимка: РИА Новости

Териториалният спор между Китай и Япония.

Островите Сенкаку

При сегашните условия на безспорно превъзходство над Китай в стратегическите въоръжения, американците могат да се решат на твърда демонстративна акция, включително удари с крилати ракети и авиация по летищата и базите на флота. Потенциалът на ВВС и ВМС на НОАК сега е явно недостатъчен за действия срещу обединените японско-американски сили. Флотът и авиацията на САЩ обладават колосален боен опит, японската техника е стандартизирана с американската, редовно се провеждат съвместни учения, поради което проблеми с взаимодействието на театъра на военните действия няма да възникнат.

Освен това САЩ са в състояние да използват срещу Китай политико-дипломатически и (което е най-важно) икономически санкции, включително до въвеждане на пълно ембарго на търговията и налагане на морска блокада. Отчитайки, че икономиката на Китай все още е силно зависима от търговията с Америка, (особено от морските доставки на въглеводороди), икономическата блокада може да бъде много ефективен инструмент за въздействие. Но за да се решат на такава стъпка за американците вероятно ще бъде даже по-сложно, от започването на военни действия срещу Китай. Имайки предвид значението на КНР за глобалната икономика и за самите САЩ, търговското ембарго може с времето да се превърне в оръжие с две остриета.

Много е сложно да се говори за перспективите на едно японско-китайско стълкновение (с възможното участие на САЩ), да кажем след 10–15 години. Китай за това време ще удвои (количествено и качествено) своя военен потенциал. Япония вероятно ще си остане на същата позиция във военно отношение. САЩ, най-вероятно, малко ще увеличат своя военен потенциал в западната част на Тихия океан, но поради бюджетните ограничения ръстът на техните военни възможности ще бъде значително затруднен. Следователно в дългосрочна перспектива съотношението на силите явно ще се измени в полза на Китай.

С какво ще завърши всичко това?

Въпреки, че вариантите за разрешаването на конфликта могат да бъдат безкрайно много, ще отделим пет основни сценарии.

  1. Загуба на Китай и настъпване на биполярна конфронтация. Поражението ще доведе до още по-голям ръст на масовия национализъм и ожесточаване на антияпонските и антиамериканските настроения в КНР. Китай, жадуващ за реванш, ще започне да се готви за нова война. Международният ред в АТР ще придобие завършен вид на конфронтационна биполярна система (Китай срещу блока на САЩ, Япония и техните съюзници), балансиращ на ръба на войната.
  2. Загуба на Китай и смяна на режима. Този сценарии напомня това, което се случи с Аржентина след загубата на Фолклендската война [1]. Съкрушителното военно поражение ще изиграе ролята на катализатор на масови вълнения, насочени срещу КПК, което ще доведе до радикална трансформация на политическия режим и идването на власт на нови политически сили, изповядващи по-демократични, но вероятно не по-малко националистически възгледи.
  3. Войната завършва без победител. Контролът над спорните острови остава за японците, но ВМС и ВВС на НОАК ще нанесат на японско-американската обединена групировка значителни загуби, избягвайки при това катастрофални загуби. Това ще позволи на всяка от страните да се обяви за победител. След това най-вероятно ще се извърши консолидация на конфронтационната биполярност в АТР и двете страни ще започнат да се готвят за нова схватка.
  4. Победа на Китай и загуба на Япония. Този вариант може да се материализира, ако САЩ решат да не оказват на Япония действена военна поддръжка. Япония ще претърпи поражение и контролът над островите ще премине в ръцете на китайците. По-нататък са възможни три алтернативи.

Първо. Поражението ще засили още повече националистическите и реваншистските настроения в Япония. Токио ще излезе от доказалия своята ненадеждност алианс със САЩ и ще вземе решение за премахване на военните самоограничения, включително вероятно и за създаване на собствено ядрено оръжие, и ще започне да се готви за продължителна и ожесточена конфронтация с Китай. В АТР ще възникне три-полярна система, където ролите на главни полюси ще играят Китай, САЩ и Япония.

Второ. Поражението ще доведе до осъзнаването от японците на безперспективността на по-нататъшната конфронтация. Подобно на това, както при загубата срещу американците в Тихоокеанската война застави Токио да признае върховенството на Вашингтон, Япония ще признае Пекин в качеството на нов суверен и ще скъса със САЩ. Сред част от японския елит още сега същества мнение в полза на влизането в орбитата на стратегическото влияние на Китай [2]. Загубата на войната може по парадоксален начин да засили тези настроения, демонстрирайки безполезността от съпротивата срещу растящата китайска мощ.

Трето. Изпитвайки шок от разгрома, Япония окончателно ще изгуби вярата в собствените си сили и фактически ще се превърне в американски протекторат. Това най-вероятно ще способства настъпването в АТР на твърда биполярност «Пекин срещу Вашингтон» в духа на първия сценарий.

  1. Общност на сигурността. Конфликтът, който ще струва на всички участници в него колосални материални загуби, ще се окаже за тях трансформиращ опит, даже независимо от това, кой ще победи в него. В Токио и Вашингтон ще се убедят в това, че Китай се е превърнал в истинска мощна държава и е способен да нанесе на противника неприемливи загуби, даже ако използва силата си в ограничен мащаб. В Пекин ще разберат, че не трябва да се подценява решимостта на Япония (при подкрепата на САЩ) да защитава своите национални интереси. И двете страни ще осъзнаят, че конфликтът е можел лесно да се подаде на ескалация, (в това число и ядрена), в резултат на което под въпрос би се оказало самото съществуване на държавите. Кризата в Източно Китайско море ще послужи като повратна точка, подобно на Карибската криза между САЩ и СССР, и значително ще ускори формирането в региона на мирна «общност на сигурността» [3].

Изводи за Русия

Вследствие на относителната отдалеченост на театъра на военните действия от територията на страната, този конфликт няма да представлява непосредствена военна заплаха за Русия. Обаче Москва несъмнено ще почувства върху себе си последствията от войната в Източно Китайско море – преди всичко икономически. Прекъсването, дори и временно, на търговските и финансовите връзки между Китай и Япония, Китай и САЩ, а също така и възможната блокада от Америка на морските комуникации на КНР, напълно могат да предизвикат глобална икономическа криза, която ще удари силно и по Русия. Във връзка с това, Русия трябва да използва всички налични лостове (основно с дипломатически характер), за да се постарае да предотврати криза между Китай и Япония. Не е изключено, че Москва и Вашингтон биха могли да заиграят в унисон, за да направят по-умерени страстите на участниците в конфликта. САЩ са в състояние да повлияят на своя съюзник – Япония, а Русия на своя стратегически партньор – КНР.

 

Андрей Губин – к.п.н., ръководител на научни програми в Азиатско-тихоокеанския център на РИСИ, доц. в катедрата по международни отношения на ДВФУ, експерт от РСМД

Артьом Лукин – к.п.н., доц. в катедрата за международни отношения, зам. директор на Школата за регионални и международни изследвания на ДВФУ, експерт от РСМД

Реклами

Posted on 04.06.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: