Зенитните ракетни войски на КНР


1Китайски ЗРК HQ-9

На въоръжение на зенитните ракетни войски на НОАК на КНР има 110—120 зенитни ракетни комплекси (дивизиони) HQ-2, HQ-61, HQ-7, HQ-9, HQ-12, HQ-16, С-300ПМУ, С-300ПМУ-1 и 2, общо около 700 ПУ. По този показател Китай отстъпва само на Русия (около 1500 ПУ). Обаче не по-малко от една трета от това количество китайски ЗРК са остарелите HQ-2 (аналог на ЗРК С-75), които активно се заменят.

Първите ракетни системи за ПВО бяха доставени в Китай от СССР в края на 1950-е години. Именно тогава бяха заложени основите за развитие на военнотехническото сътрудничество между СССР и КНР, основната цел на което беше да се създаде в КНР с помощта на СССР съвременна научно-техническа база, способна да осигури производството и усъвършенстването на различни видове въоръжение и военна техника.

През октомври 1957 г. в Москва беше проведено съветско-китайско съвещание по въпросите на военнотехническото сътрудничество, в резултат на което беше подписано споразумение за предаването на КНР на лицензи за производство на различни видове ракетно оръжие, на техническа документация, както и на редица най-нови отбранителни технологии. Освен това започнаха доставки в КНР на някои видове ракетно оръжие, в това число на авиационни, тактически и зенитни ракети. Ролята на последните особено нарасна във връзка с разразилата се в края на август 1958 г. Тайванска криза. Направените през онези години мащабни доставки на американско оръжие в Тайван значително засилиха армията на тази държава. Авиацията на Тайван получи няколко височинни самолети-разузнавачи RB-57D (малко след това и Локхийд U-2), чиито характеристики значително превъзхождаха възможностите, които имаха китайските средства за ПВО.

Въоръжаващите Тайван американци не бяха алтруисти – главната цел на разузнавателните полети, които предстоеше да бъдат изпълнявани от тайвански летци, беше получаването на необходимата на САЩ информация за работите по създаването в КНР на ядрено оръжие.

Още през първите три месеца на 1959 г. RB-57D извършиха десет многочасови полета над КНР, а през юни същата година самолетите-разузнавачи на два пъти прелетяха над Пекин. Наближаваше  празнуването на 10-а годишнина от образуването на КНР и прогнозите за евентуален провал на юбилейните тържества изглеждаха съвсем реални.

При тази обстановка китайското ръководство се обърна към СССР с молба да се доставят в КНР в условия на повишена секретност няколко от най-новите ЗРК СА-75 „Двина“, създадени в КБ-1 (НПО „Алмаз„) под ръководството на А.А. Расплетин. През пролетта на  1959 г. в КНР бяха доставени пет огневи и един технически дивизион СА-75, включително 62 зенитни ракети 11Д, създадени в МКБ „Факел“ под ръководството на П.Д.Грушин, а за бойна работа бяха подготвени първите бойни разчети, състоящи се от китайски военнослужещи. Същевременно за обслужване на тези ракетни комплекси в Китай беше изпратена група съветски специалисти, с участието на които на 7 октомври 1959 г. около Пекин беше свален за първи път тайвански самолет-разузнавач RB-57D.

Както показа изучаването на падналите парчета, височинният разузнавач RB-57D се разпаднал още във въздуха и неговите фрагменти са се разпилели на няколко километра, а летецът на самолета-разузнавач Ван Инцин беше ранен смъртоносно.

Следва да се отбележи, че това беше първият свален със зенитна ракета самолет в бойна обстановка. Същевременно, за да се запази ефекта на изненада и да се скрие наличието в Китай на най-нова ракетна техника, съветското и китайското ръководство се договориха да не съобщават за сваления самолет. Обаче още на следващия ден тайвански вестници изнесоха информация, че един от самолетите RB-57D по време на тренировъчен полет е претърпял авария, паднал и потънал в Източнокитайско море. В отговор на това китайската агенция „Синхуа“ направи следната декларация: „На 7 октомври през първата половина на деня един чанкайшистки самолет-разузнавач американско производство тип RB-57D с провокационни цели нахлу във въздушното пространство над районите на Северен Китай и беше свален от Военновъздушните сили на Китайската Народоосвободителна армия“. Впрочем, анализирайки загубата над Китай на своя височинен разузнавателен самолет, американците също не записаха този резултат в сметката на съветските зенитни ракети. Още по-зашеметяващо за тях се оказа събитието, случило се на 1 май 1960 година, когато в района на Свердловск със съветска зенитна ракета беше поразен недосегаемият дотогава U-2.

Над КНР бяха свалени всичко още 5 височинни разузнавателни самолета U-2, управлявани от тайвански пилоти, част от които оцеляха и бяха пленени.

Високите бойни качества на съветското ракетно оръжие накара китайското ръководство да придобие лиценз за производство на СА-75 (китайско название НQ-1 („Хунци-1“)), за което бързо бяха постигнати всички необходими договорености. Обаче започналите да се засилват в края на 1950-е години съветско-китайски разногласия ставаха причина на 16 юли 1960 г. СССР да обяви за отзоваването от КНР на всички военни съветници, което стана начало на практическо прекратяване за няколкото следващи десетилетия на военнотехническото сътрудничество между СССР и КНР.

В създалите се условия по-нататъшното усъвършенстване в КНР на зенитното ракетно оръжие започна да се осъществява на основата на провъзгласената в страната в началото на 1960-е години политика за „опора на собствените сили„. Впрочем, тази политика, станала един от основните постулати на културната революция, по отношение на създаването на съвременни видове ракетно оръжие се оказа слабо ефективна, даже след като КНР пристъпи към активно примамване на специалисти от китайски произход със съответните специалности от чужбина, преди всичко от САЩ. В онези години в КНР се върнаха над сто крупни учени от китайска националност. Паралелно с това беше активизирана работата за придобиване на съвременни технологии във военнотехническата област, а на работа в КНР започнаха да канят специалисти от ФРГ, Швейцария и редица други страни.

С тяхно участие през 1965 г. в процеса на усвояването на производството на НQ-1 започна разработването на нейния по-съвършен вариант с обозначение НQ-2. Новият ЗРК се различаваше по увеличената далечина на действие, а също така имаше по-високи характеристики при работа в условия на използване на средства за радиоелектронно противодействие. Първият вариант на НQ-2 постъпи на въоръжение през юли 1967 г.

Като цяло, през 1960-е години в КНР на основата на съветския СА-75 се изпълняваха три програми за създаване и производство на ЗРК, предназначени за борба с височинни цели. След тях наред с вече споменатите НQ-1 и HQ-2 влизаше също НQ-3, специално създаден за противодействие на разузнавателните полети в небето на КНР на американския свръхзвуков височинен разузнавателен самолет SR-71. Обаче по-нататъшно развитие получи само НQ-2, който през 1970-80-х години беше модернизиран неведнъж с цел поддържане на неговите характеристики на ниво, съответстващо на развитието на средствата за въздушно нападение.

Така изпълнението на работите по първата модернизация на НQ-2 започна през 1973 г. и основата им беше поставен анализа на бойните действия във Виетнам. Създаденият в резултат ЗРК НQ-2А имаше  редица качествени нововъведения и беше приет на въоръжение през 1978 г.

Съветските специалисти неведнъж установяваха случаи на изчезване на образци на авиационна и ракетна техника при транспортирането им през територията на КНР с железница към Виетнам. По този начин китайците, без да се гнусят от банални кражби, получаваха възможност да се запознаят със съвременни съветски разработки.

По-нататъшно развитие на НQ-2 стана мобилният вариант НQ-2В, работата над който започна през 1979 г. В състава на НQ-2В се предвиждаше  използването на пускови установки на верижно шаси, както и на модифицирана ракета, снабдена с нов радиовзривател, сработването на който можеше да се коригира в зависимост от положението на  ракетата спрямо целта. За ракетата беше създадена също и нова бойна част с голям брой поразяващи елементи и маршов двигател с увеличена тяга. Този вариант на ЗРК беше приет на въоръжение през 1986 г.

Създаващият се практически едновременно с него вариант ЗРК НQ-2J се различаваше по използването за изстрелване на ракетата на неподвижна пускова установка.

Темпът на производство на различните варианти на НQ-2 през 1980-е години достигаше около 100 ракети годишно, което позволи да бъдат снабдени с тях около 100 зенитни ракетни дивизиона, които представляваха в онези години основата на ПВО на Китай. Едновременно с това няколко стотици ракети от различните варианти на НQ-2 бяха доставени в Албания, Иран, КНДР и Пакистан. Този комплекс и досега е на въоръжение в КНР и редица други страни.

На базата на пленена във Виетнам американска ракета AIM-7 „Спароу“ клас „въздух-въздух“ беше създаден ЗРК НQ-61.

Създаването на този комплекс беше много трудно поради започналата по това време културна революция от 1960/70 години. По същество комплексът за борба с въздушни сили HQ-61 стана първия китайски проект за създаване на техника от подобен клас. По време на проектирането и създаването на системата много сериозно влияние оказваше недостигът на опит и научен потенциал.

Самият комплекс се получи не много успешен, беше произведен в ограничени количества и впоследствие започна да се заменя с HQ-7 (китайски вариант на френския Crotale). Но след модернизацията на системата беше създаден обновен вариант, получил названието HQ-61A. Днес този комплекс продължава да носи службата в състава на Народоосвободителната армия на Китай. Основна задача на системата стана прикритието на системите за ПВО с голям радиус на действие.

Създаването на ЗРК HongQi-7 започна през 1979 година. Комплексът, който представлява локализирано копие на френския ЗРК Crotale, беше разработен във Втора Аерокосмическа академия на КНР (сега Китайска академия за отбранителни технологии – China Academy of Defence Technology/CADT).

Изпитанията на комплекса бяха проведени от юли 1986 г. до юни 1988 г. Понастоящем HQ-7 се намира на въоръжение в сухопътните части, ВВС и ВМФ на Народоосвободителната армия на Китай. За частите НОАК е разработен самоходен вариант на комплекса на автомобилно шаси, за ВВС – буксируем вариант, който се използва за противовъздушна отбрана на летища и инфраструктурни обекти.

Модернизираният вариант на комплекса HQ-7B (FM-90) е поставен върху бронирано автомобилно шаси AFV с повишена проходимост с колесна формула 6х6 китайско производство.

2

Зенитен ракетен комплекс FM-90 китайско производство. Източник: worldwide-defence.blogspot.com

 

В сравнение с прототипа в комплекса HQ-7B е използвана нова двудиапазонна РЛС за насочване вместо моноимпулсната Тип-345. Блокът за обработка на информацията е изпълнен на свръхголеми  интегрални  схеми (разработен от институт 706). Преходът към напълно цифрова обработка на информацията вместо аналогова, позволил значително да се повиши устойчивостта на  комплекса в условия на активни и пасивни смущения.

В оптикоелектронната система за съпровождане е интегриран термовизор за стрелба нощем; комплексът е снабден със система за радиовръзка, осигуряваща обмен на информация между пункта за бойно управление и пусковите установки, аналогична на ЗРК Crotale „Серия 4000“.

В двигателя на ракетата е използван усъвършенстван заряд от твърдо гориво, осигуряващ значително увеличаване на далечината на полета, модернизиран взривател и апаратура на системата за управление.

Разработването на още една ракета -„клонинг“ за ЗРК НQ-64 (експортно наименование LY-60), този път въз основа на  италианската ракета „Аспид“, беше започната в края на 1980-е години. По онова време между Китай и Италия се водеха преговори за започване на производството на тази ракета в КНР по лиценз. Обаче след пекинските събития през пролетта и лятото на 1989 г. италианците се отказаха от сътрудничество с Китай, но вероятно получените по-рано материали са се оказали достатъчни, за да започнат и довършат поредната разработка.

През последните години повишаването на характеристиките на китайските средства за ПВО в значителна степен се свързва с придобиването от КНР на ограничено количество руски ЗРК С-300ПМУ и самоходни ЗРК „Тор“. Така, в средата на 1990-е години  КНР закупи четири ЗРК С-300ПМУ и около 100 зенитни ракети за тях, а също така няколко десетки ЗРК „Тор“, предназначени главно за компенсиране на съществуващите недостатъци в системата на организацията на ПВО на страната. Успешното усвояване на С-300 в китайската армия и задоволството на китайското ръководство от високите бойни и експлоатационни качества на тази система, станаха основни движещи мотиви за закупуването от Русия през 2002-03 г. на по-съвършения вариант на ЗРК С-300ПМУ-1.

3

Китайски зенитен ракетен комплекс HQ-9, създаден на основата на технологиите на руския ЗРК С-300П. Източник: china-defence.com

 

След като се запознаха с получените от Русия ЗРК, в КНР започнаха работа за създаване на системи собствено производство. На основата на техническите решения в руския ЗРК С-300, в края на 90-е години беше създаден китайски зенитен ракетен комплекс с далечно действие HQ-9 (HongQi-9, „Хунци-9“, „Червено знаме-9“, експортно обозначение – FD-2000). Предназначен е за поразяване на самолети, крилати ракети и вертолети на противника на всички височини на бойното им използване денем и нощем във всякакви метеорологични условия. HQ-9 е най-съвършеният образец от трето поколение зенитни ракетни системи за ПВО на Китай и се характеризира с висока бойна ефективност в сложна обстановка със смущения, включително при масирано използване от противника на различни средства за въздушно нападение.

4

Китайски зенитен ракетен комплекс HQ-9, създаден на основата на технологиите на руския ЗРК С-300П. Източник: china-defence.com

Понастоящем в производство се намира модернизиран вариант на комплекса, получил обозначението HQ-9A. HQ-9A се характеризира с повишена бойна производителност и ефективност, особено в противоракетните възможности, постигнати благодарение на усъвършенстването на електронното оборудване и програмното осигуряване.

Разработването на ЗРК със среден радиус на действие доведе до създаването на HQ-12 (HongQi-12, „Хунци-12“, „Червено знаме-12“).

Комплексът HQ-12 е разработен от китайската компания Jiangnan Space Industry, известна също като База 061. Разработването на прототипа на комплекса е започнало още в началото на 80-е години на миналия век, като смяна на остарелите ЗРК HQ-2 (китайското копие на съветските ЗРК С-75). Мобилният вариант на комплекса с обозначението KS-1 излезе на изпитания през 1989 г. и беше демонстриран за първи път на Парижкото авиошоу през 1991г. Разработката на ЗРК KS-1 беше завършена през 1994 г.

Неуспехите при изпитанията на новия комплекс KS-1A забави приемането му на въоръжение. През юли-август 2007 г., когато в Китай се празнуваше 80-годишнината на НОАК, новият ЗРК в състав мобилна пускова установка и РЛС H-200 беше експониран публично в Китайския военен музей на революцията с обозначението HQ-12, което говори за евентуалното му приемане на въоръжение в НОАК. Няколко батареи HQ-12 през 2009 г. участваха във военния парад, посветен на 60-годишнината на КНР.

Изглежда, че по-успешен се е оказал новият китайски ЗРК със средна далечина HQ-16 (Хунци-16). Той представлява „конгломерат“ от технически решения, заимствани от руските С-300П и „Бук-М2“. За разлика от „Бук“, в китайския ЗРК се използва „горещ – вертикален“ старт.

HQ-16 е снабден със зенитни ракети с маса 328 кг, далечината на стрелбата е 40 км. Самоходната ПУ е снабдена с 4-6 ракети в транспортно-пускови контейнери. РЛС на комплекса е способна да открива въздушни цели на далечина 150 км. Елементите на ЗРК са поставени на шестосни автомобили с повишена проходимост.

Комплексът е способен да поразява самолети от армейската, тактическата и стратегическата авиация, вертолети за огнева поддръжка, крилати ракети и дистанционно пилотирани летателни апарати. Осигурява ефективно отразяване на масирани налети на съвременни средства за въздушно нападения в условията на интензивни радиоелектронни смущения. Той е способен да изпълни бойната задача в различни метеорологични условия. LY-80 е многоканален. Неговите огневи средства могат да обстрелват едновременно до шест цели с насочване по всяка от тях до четири ракети от една пускова установка. Зоната на обстрела е кръгова по азимут.

5

ЗРК с далечен радиус на действие HQ-9 (HongQi-9 от китайски Червено знаме – 9, експортно обозначение FD-2000). РЛС за откриване на нисколетящи цели – Тип-120

Както се вижда от всичко казано, в КНР се отделя голямо внимание на създаването и усъвършенстването на съвременните ЗРК. В същото време, по мнение на повечето експерти, възможностите на китайските средства за ПВО в борбата с повечето типове съвременни въздушни цели, в това число с крилати ракети, продължават да са твърде ограничени. В съответствие с материалите от специалните доклади за военния потенциал на КНР, които ежегодно се изготвят от Министерството на отбраната на САЩ, КНР понастоящем  няма универсална интегрирана национална система за ПВО, а съществуващите средства за ПВО със земно базиране са в състояние да осигурят решаването на задачите само на обектната ПВО. КНР притежава също само елементарна тактическа обединена система за ПВО. При това като правило се отбелязва, че ефективна система за ПВО в КНР може да бъде развърната чак към 2020 година.

Posted on 01.06.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: