Руско-африканските отношения след десет години: нов старт


1Гвинея влиза в първата десятка на най-богатите страни от света по запаси от полезни изкопаеми (заедно с Русия, Австралия и Канада). При това тя спада към десетте най-бедни страни на света.

До неотдавна Африка беше слабо представена в макроикономическите и прогнозни изследвания, особено в контекста на руско-африканските отношения. В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век широко разпространение придоби митът, създаден както от руските и световни средства за масова информация, така и от нашата неосведоменост и предразсъдъци: „Африка не е необходима на Русия. Тя попадна в черната дупка на непреодолима изостаналост, кризи и конфликти и не предствалява за нас интерес като партньор”. Оттогава този мит основателно е компрометиран и има основателни причини в полза на това, че в края на втората декада от днешното столетие той ще бъде забравен.

В настоящия момент параметрите на руско-африканското партньорство съществено се разширяват. Този процес едва ли ще има пробивен характер, но Русия ще преодолее важен етап по пътя на своето пълноформатно „завръщане” в Африка в плана на постиженията на такова мащабно сътрудничество, които биха съответствали адекватно на взаимния интерес и темповете на формиране на многополярния и справедлив световен ред в сложните и противоречиви условия на XXI ве.

Африка е необходима на африканците, на Русия и на света

Джон Фридман призовава в своите футурулогични разсъждения „Следващите 10 години: 2011-2021” „да се остави Африка на спокойствие”[1]. Той признава: „Африка се реорганизира. След няколко поколения ще се появят нации, които ще успеят да станат световни държави…” [2]. Но този резултат, по мнението на автора, вероятно е свързан с преодоляване периода на войните, които ще се проточат в продължение на няколко поколения, защото „колкото и жестоко да ни звучи – нациите се раждат в конфликтите”. „Създаването на нации става не на заседанията на Световната банка или при строителството на училища от чуждестранните военни специалисти, сегашните нации се създават върху кръв…Войните в Африка нe трябва да се предотвратяват” [3].

2

снимка: www.mearketing.com

Африка. Инфографика

 

Такова развитие на събитията, особено в отделни региони, не трябва да се изключва. Но основният недостатък на тази прогноза, както изглежда, се състои в явното недооценяване на влиянието на процесите на глобализацията и „превръщането на света в едно село”. Сега, както никога по-рано, става очевидно, че съдбата на човечеството и съдбата на Африка и африканците са взимносвързани.

Световната общност не може да не обръща внимание на континент с площ 30,3 милиона квадратни километра (22% от сушата), с население, стремително наближаващо половин милиард (през 2020 г. 16 човека от всеки 100 жители на планетата ще бъдат африканеци, като от тях всеки 13 души са от страните в Африка, южно от Сахара) [4], който играе ключова роля в обезпечаването на световната икономика с природни ресурси, явяващ се важен участник във формирането на адекватен отговор на световните предизвикателства и заплахи. Увеличава се авторитетът на Африка в решаването на проблемите, свързани с промените в климата, нарастването на дефицита от прясна вода, разрушаването на околната среда и др. На африканския континент сега се падат едва 3,5-4% от емисиите на парникови газове, в същото време именно африканските тропически гори заедно с бразилските и руски горски масиви намаляват отрицателния ефект на тези емисии. Между другото, световното запляне се придружава с увеличение на обезлесяването и увеличаване на пустините, обостря се проблемът за продоволствена сигурност в световен мащаб.

Ако се разгледа проблема за международната миграция, който се обостря в ситуацията на противоречиви световни демографски процеси, ще забележим, че броят на африканските емигранти от страните, южно от Сахара, в Западна Европа надвишава 15 милиона души. Сред 15-18 милиона мюсюлмани (към 2025 г. – 25 милиона), намиращи се в този регион (в това число във Франция – 5 милиона, в Италия – 1 милион, във Великобритания – 1,8 милиона, в Швейцария – 350000) голяма част са африканци [5].

Големи промени настъпиха в социално-икономическото развитие на Африка и още по-големи се очакват в предстоящите десетилетия. В навечерието на кризата от 2008 г. темповете на икономически ръст в Африка достигнаха почти 6%, а в 13 страни – от 6% до 11% (Ангола, Гана, Зимбабве, Египет, Кабо Верде, Либерия, Либия, Малави, Мозамбик, Уганда, Етиопия). Обемът на БВП на страните от Африка (по ППС в американски долари от 2005 г.) ще нарасне с 2,7 трилиона долара през 2010 г. До 4,6 трилиона ще се увеличи през 2020 г. и до 19,3 трилиона през 2050 г., а в размер на глава от населението съответно с 2653 долара до 3618 и 8800 долара [6]. Към 2033 г. по обем на БВП Африка ще достигне нивото на Източна Европа, включително и Русия, а към 2039 – Латинска Америка [7].

През изминалото десетилетие степента на въвличане на африканския континент в световната политика и икономика съществено нарасна. Очевидна е тенденцията на увеличаване на същественото включване на континента в световното политико-икономическо пространство, в световните информационно-комуникационни мрежи.

Повишаване на нивото на приоритетите в руско-африканското партньорство

Целите на развитието на отношенията на Русия с Африка и на Африка с Русия официално се причисляват към приоритетните. Някои руски държавници направиха изявления за това, че Африка „не е в периферията на руската външна политика”, но тези декларации не са съпровождани от практически, системни действия и значителен напредък в развитието на отношенията между Русия и Африка не се наблюдава.

Проблемът за поддържане на взаимноизгодни руско-африкански политически, търговско-икономически и културни връзки е много сложен, мащабен и значим за интересите на Русия и в самия регион, и на международната арена като цяло. Недостатъчното внимание към него от страна на висшите руски властови структури и бизнес-структури е неоправдано и като цяло с обратен ефект.

3

Снимка: Soul Centered Photography

Василий Филипов: Африка след 100 години

 

Предстоящото десетилетие предвещава повишаване степента на приоритетност на руско-африканските отношения.

Укрепването на многополярността (полицентричността) на системата на международните отношения, увеличаването на броя на участниците в международната дейност и диверсификация на националните интереси, изискващи отстояване на международната арена, повишават външнополитическата активност на африканците. Отслабването на опеката на традиционните партньори дава възможност на африканските държави успешно да защитават своите национални интереси, да отстояват собствените инициативи. Ще се повиши ролята на Африка в реформирането на ООН, в обновяването на Бретон- Уудските институции, в други структури, призовани да оказват регулиращо въздействие при формирането на нормите и правилата на играта в международните отношения.

Стремящи се да се разширят полето за маневриране, да отслабят доминиращото присъствие на страните от евро-атлантическата общност, африканците имат твърдо намерение да изграждат партньорствос формиращите се нови центрове на сила в световната политика и с техните обединения, такива като БРИКС, АСЕАН и др. Сред своите привилегировани партньори африканците искат да видят и Русия. При това те тръгват не само от добрите традиции, установили се в борбите за национално освобождение, но и от убеждението в усилването на ключовата роля на Русия в световните дела. Африканците вярват във „връщането на руската държава” в „клуба” на най-влиятелните играчи на континента. Руските програми за развитие, авторитетните международни прогнози потвърждават тези очаквания.

Според заключението на експертите, поканени от Националния разузнавателен съвет на САЩ за изпълнение на изследването „Световните тенденции до 2025 година”, в следващото десетилетие Русия ще се развива енергично и ще запази мястото си сред осемте най-мощни и влиятелни държави.

Обаче условията на развитие на отношенията ще останат трудни, сложни, свързани с големи политически и търговски рискове.

Африканските страни и особено Африка на юг от Сахара (АюС), вероятно, ще останат най-уязвимите региони в света от гледна точка на икономически заплахи, вътрешни конфликти и политическа нестабилност.Събитията от „арабската пролет” на 2011 година са последното потвърждение на това.

Но не следва да се забравя, че показателите по страни за развитието на континента представлява „пъстра мозайка”.

Контрастите в тази”мозайка” през следващите години ще се засилват. В някои страни и региони ще бъде натрупан необходимият потенциал за политически и икономически подем, докато други страни ще останат в състояние на стагнация, задържайки се на повърхността, основно за сметка на международната помощ.

Най-голяма стабилност, икономическа и политическа състоятелност ще покажат страните от южния конус на континента. Именно сред тези страни ще се появят първите „африкански лъвове”, попълвайки кохортата на „азиатски тигри и дракони”. По прогнозите на европейските експерти през 2050 г. към тази граница, вероятно, ще се доближат 17 страни от Африка на юг от Сахара и сред тях: Ботсвана, Буркина Фасо, Гана, Намибия, Руанда, Сао Томе и Принсипе, Сейшелите, Танзания, Етиопия, ЮАР. Селективността – отраслова и държавна – става в тези условия още по-определящ принцип за успешното развитие на политическите и делови отношения с африканските държави.

Ускоряване конвергенцията на външнополитическите интереси

Ускоряване конвергенцията на интереси, позиции и стремежи е основна траектория в развитието на външнополитическите и дипломатически отношения между Русия и Африка. Русия се нуждае от подкрепа от страна на африканските страни за своята позиция по отношение на жизнено важни за нея международни проблеми: международната сигурност, наркобизнесът, СПИН, екологични проблеми и др.

В подхода на Русия и Африка към международните дела практически отсъстват елементи на противоречие. Напротив, съществува достатъчно широка зона на общност и близост на позициите. Неизбежно възникващите противоречия и различия намираха, както е правилно, решение в тяхната динамика по конвертращите се траектории. Очевидно, тази тенденция в най-близка и средносрочна перспектива ще получи нов импулс за развитие и нейното въздействие най-скоро ще се увеличи. Работата тук е не само в добрите традиции, натрупани от партньорите за 50 годишния срок на независимост на африканските страни , но и в градящата се дълбока реструктуризация на системата на международните отношения по пътя на консолидация на многополярността и полицентричността, формирането на справедливо и демократично устройство на света.

Международната роля на Африка ще нарасне, тя ще оказва по-голямо влияние при провеждането на международните дискусии, вземането на едни или други решения по актуални международни дела. Така нарастването на мотивацията на Русия преминава от констатация на общност на интересите и целите към тяхното въплащение в прагматична кооперация и взаимодействие в областта на международните битки по жизнено важни за двете страни въпроси.

Предстоящото десетилетие ще стане важен етап в адаптирането на системата на международните отношения към реалностите на многополярния свят и, по-конкретно, в реформирането на международните институции, призовани да оказват регулиращо въздействие при развитието на глобализационните процеси.

4

Снимка: http://www.africa-union.org

Своите амбиции в областта на реформирането на ООН африканците изложиха в така наречения «Консенсус Езулвини», приет от Африканския съюз през 2005 година.

Русия и Африка са ключови играчи в изготвянето на концептуалните основи и практическите сценарии за осъществяване на реформа в ООН, Бретон-Уудските институции и другите специализирани международни учреждения и организации. Един от резултатите от осъществяването на набелязаните реформи ще бъде разширяването на позициите, отговорностите и влиянието на африканските страни в съответните организации. Своите амбиции в областта на реформирането на ООН африканците изложиха в така наречения «Консенсус Езулвини», приет от Африканския съюз през 2005 година. Документът дава широки възможности за взаимодействие на руската и африканската дипломация в тази област.

Влизането на Русия в СТО предвещава интензификация на кооперирането в сферата на външнотърговските връзки, на световните пазари на стоки и услуги и инвестиционните потоци в рамките на Дохийския рунд на търговските преговори. Дейността на руската дипломация в рамките на авторитетните международни форуми, насочена към издигането на тяхната роля в съдействието на световната общност в работата за развитие на Африканския континент, ще запази ролята на важен инструмент за повишаване на своето влияние и имидж в африканските страни.

Едва ли някой друг регион от сета се е ползвал през последните години с такова внимание на международните форуми, срещи и конференции, в това число на най-високо ниво, както Африка. Обаче тя не успява да се да се измъкне от  лапите на изостаналостта без достатъчно мащабен приток на външни ресурси. На срещата на върха на «Групата на осемте» в Генуа през 2001 година беше приет «Генуезкия план за Африка», а година по-късно «Осморката» прие доста конкретен План за действие за Африка. Проблемите на ускореното развитие на континента се обсъждаха на всички без изключение срещи на «Групата на осемте». По инициатива на този форум са създадени и действат програми за опрощаване на дългове, фондове за борба със СПИН, маларията, туберкулозата, менингита, развитието на системите за образование и здравеопазване, пътно-транспортната и енергийната инфраструктура. Постоянно се координират усилията за разрешаване и предотвратяване на етнически и гранични конфликти. В рамките на тези инициативи Русия опрости задълженията на африканските страни на стойност от 11,2 млрд долара. (което се приравнява на оказване на официална помощ за развитие), направи вноски в различни фондове за хуманитарна и, преди всичко, за помощ с храни, от порядъка на 5–6 млн долара. Решенията на последния форум на «Групата на осемте», проведен в Кемп Дейвид (юни 2012 г.), призовават да продължи увеличаването на помощта за африканските страни, повишавайки нейната прозрачност и ефективност, обвързвайки я по-тясно с целите на намаляването на бедността и с нуждите за икономическо развитие.

Пред Русия, в рамките на международното съдействие на развитието, стои  задачата да се стреми към системно, мащабно и целеустремено участие в реализирането на държавните външнополитически приоритети за осигуряване на благоприятни стимули и разширяване на позициите на руския бизнес в африканското икономическо пространство. Тази ориентация на руската африканска политика, очевидно, ще намери отражение в дейността в рамките на «Групата на двадесетте», чиято роля в реформирането на международната икономическа система нараства. В документа «Сеулски консенсус», одобрен на срещата на «Групата на двадесетте» в Южна Корея (ноември 2010 г.) се подчертава, че страните с нисък доход ще бъдат новите точки за разширяване на глобалното търсене и диверсификацията на инвестиционната активност, така необходими днес за по-нататъшното развитие на световната икономика [8]. Форсирането на навлизането на страните от БРИКС на пазарите в Африка вече предизвика определени изменения в съотношенията на силите на континента.

На тях се падат 30% от външнотърговския обмен (над 200 млрд долара), а обемът на инвестициите се оценява на нивото на 50–60 млрд долара. [9] Русия, която изигра голяма роля в появата и развитието на този нов международен форум, придобива в контекста на неговата по-нататъшна консолидация, нов мотивиращ стимул за засилване на африканския вектор в своите външнополитически интереси.

Отделно и очевидно достатъчно значимо място в руско-африканските отношения могат заемат проблемите, свързани с международните последствия от сложните и остри перипетии около «избора на модел» за демократичните и пазарни преобразования в африканските условия.

Изхождайки от убедеността в уж универсалната приложимост на евроцентристкия модел на света, на ценностите и ориентацията на западната цивилизация, западните страни с месианско упорство налагат каноните на либералната демокрация и вярата във всемогъщия пазар. При това те не се спират пред използването на методите на принудата и диктата.

Западните експерти причисляват 24 страни, намиращи се южно от Сахара (от общо 48) към страните с демократични режими, като за водещ критерии за демократичност се приема повече или по-малко редовното провеждане на президентски и парламентарни избори на алтернативна основа. Обаче в действителност под външен натиск всичко се свежда смяна на фасадите, имитация на често извратеното интерпретиране на външните черти на икономическите, социалните и политическите институции. В африканските условия това отвори шлюзовете на етническия и религиозния егоизъм, борбата за власт, за достъп до пътищата за обогатяване на управляващия елит. Легитимираното право на външна превантивна намеса при заплаха от тероризъм, геноцид, престъпление срещу човечеството и масово нарушаване на правата на човека се интерпретира в столиците на водещите страни от НАТО като право за силова намеса с цел принуждаване към демокрация и смяна на политическия режим. Това беше очевидно демонстрирано при използването на натовска помощ в Либия, Иран и Сирия. В тези условия има основание да се предполага, че формирането на обща руско-африканска позиция ще се извършва на основата на следните подходи:

неприемане на претенциите за монопол в определянето на оптималния модел за социално-икономическото и демократичното развитие. При универсалността на демократичните ценности тяхното реализиране се осъществява по различни начини в зависимост от историческия опит за развитие, особеностите на националната култура и манталитета;

поощряване и стимулиране на мирното разрешаване на конфликтите, предотвратяване на развитието на събитията по конфронтационен сценарии;

широко въвличане в мироопазващите усилия на Африканския съюз и подрегионалните организации на континента;

приемане на решение за военна намеса на основата на ясни критерии при строго ограничаване на използването на военния компонент.

Темповете и обема на търговско-икономическото партньорство е главната цел на съсредоточаването на усилията на африканското направление.

С нарастването на темповете и обема на търговско-икономическото сътрудничество между Русия и Африка, те ще придобиват качеството на стратегическа значимост, на инструмент за постигане на определени цели в развитието и повишаването на ролята на руското влияние в световната икономика и във формирането на световния икономически ред.

Страните от Африка през 2010-те години ще станат едни от най-бързо растящите икономики, предявяващи динамично увеличаващо се търсене на инвестиции и инвестиционни стоки. Някои от тях (северно-африканските страни и редица държави на юг от Сахара) могат да се характеризират като исторически адаптирани към руската продукция и притежаващи обемни пазари за руския машинно-технически експорт, включително и продукция с военно предназначение.

В съответствие с утвърдената от правителството на Руската Федерация през 2006 година Концепция за дългосрочно социално-икономическо развитие на Русия до 2020 г., до тогава Русия трябва да достигне ниво на икономическо и социално развитие, съответстващо на статута на Русия като водеща световна държава от XXI в., осъществявайки преход от експортно-суровинен към иновационен тип на развитие [10]. Дялът на иновационната продукция в промишленото производство трябва да нарасне до 25–35% (през 2005 г. — 2,5%), а дялът на високотехнологичния сектор и икономиката на знанието в БВП трябва да достигне ниво не по ниско от 17–20% (през 2006 г. — 10,5%). Руският експорт ще нарасне от 354 млрд долара (2007 г.) до 900 млрд долара през 2020 г. При което експортът на машинно-техническата продукция ще се увеличи с повече от 6 пъти (до 110–130 млрд долара).

По този начин следващите години ще бъдат период на доста интензивно формиране на благоприятни структурно-икономически и материално-финансови условия за развитие на руско-африканското сътрудничество в следните насоки:

–          разширяване на присъствието на Русия в Африка чрез увеличаване на доставките на промишлени и продоволствени стоки;

–          развитие на инвестиционното сътрудничество;

–          разширяване на участието на Русия в съдействието на развитието на Африканския континент.

Наред с ръста на потенциала на сътрудничеството се увеличава въздействието и на такива фактори като взаимната заинтересованост, взаимната допълняемост, а също и конкретност и прагматизъм. Първостепенно значение за Русия, а и за Африка, има сферата на добиването на природни ресурси.

XXI век вече е обявен за век на нова твърда схватка за овладяване на природните ресурси. Потребностите на световната икономика от минерални суровини стремително се увеличават. През 2008 г. световното производство на минерални ресурси е нараснало в сравнение с 2000 г. с 350% и възлиза на 463 млрд долара. [11] На Африка се падат около 30% от природните ресурси. В страните от континента се произвеждат 82% от световния добив на платина, 47% от кобалта, 46% от диамантите, 43% от паладия, 42% от хрома.

Таблица 1. Производство на минерални суровини в Африка

Минерали Години
  2000 2005 2008 2011 2013 2015 Отношение на 2008 към 2000 г. (%) Отношение на 2015 към 2008 г. (%)
Боксити** 16200 15300 18900 19000 19000 19000 16,7 0,5
Алуминий** 1100 1700 1700 1800 2100 2200 54,5 29,4
Мед** 470 690 1000 1600 1700 1800 112,8 80,8
Злато* 605 525 439 515 560 590 27,4 34,4
Никел* 83300 90400 67000 110000 157000 159000 19.6 137.3
Платина* 115 169 152 165 180 190 32.2 25,0
Паладий* 56,2 86.8 79,9 90,44 100 106 42,2 12,7
Олово* 3100 5900 13100 12400 12400 13800 322.6 5,3
Цинк* 260000 210000 180000 300000 310000 310000 30,8 72.2
Диаманти*** 60000 95300 84200 72000 78000 88000 40,3 4,5
Въглища** 230000 250000 257000 302000 243000 375000 11,7 45,9
Уран* 6500 6900 7900 14000 23000 30000 21,5 279.7

* – в тонове по съдържание на метала;

** – в хиляди тона;

*** – в хиляди карата.

Източник: USGS за съответните години.

Данните от Таблица № 1 показват бъдещия съществен ръст на добива на минерали на континента. За периода 2008–2015 година производството на мед ще се увеличи (оценка) с 60%, на никел — с 137%, на цинк — с 72%, на уран — с 280%, на паладиум — с 32%. Африка вече добива манган 600 пъти повече от Русия, тантал —  30 пъти, олово — в 20 пъти, хром —  15 пъти, боксит — 7 пъти.

Особено значение за Русия има проблема за постигане и консолидация на лидерски позиции в доставките на енергоресурси на световния пазар — област, където също нараства активността на страните от Африканския континент. В Русия към 2020 година се предвижда (концепцията за развитие на Руската Федерация до 2020 г.) увеличаване на добива на нефт до 500–545 млн тона, а експорта — до 255–265 млн тона (в 2007–2008 г. 243–245 млн тона), на газ съответно — до 815–900 млрд куб. м, експорт — до 280–330 млрд куб. м (2008 г. — 195–200 млрд куб. м).

Африка има приблизително подобни показатели: добив на нефт (2008 г.) — 480–490 млн тона, експорт — 400 млн тона. По отношение на природния газ Африка за сега съществено изостава. По оценка добивът на нефт в Африка може да достигне към 2020 г. 900 млн — 1 млрд тона, а експортните възможности възлизат на 800 млн тона. Съгласуването на параметрите на взаимното разбиране и определянето на правилата на играта на световните пазари все повече се превръща в актуална задача за избягване на риска от съществено съкращаване на основния източник на постъпления в бюджета и инвестиционните ресурси и за двамата партньори.

Проблемът на Русия не е в липсата на природни ресурси, а в изтощаването на комерсиално удобните находища и преход към усвояването на запасите, чиято рентабилна експлоатация е възможна на основата на технологии от друго поколение, за разработването и усвояването на които може да са нужни 10 и повече години.

5

Снимка: awesome.good.is

Енергетиката на Африка

 В момента Русия изпитва дефицит от 10–15 вида твърди минерали. Увеличава се цената на добива. Влизането на Русия в СТО може да окаже съществено влияние върху конкурентоспособността на руските находища и да повиши интереса на руските компании към възможностите на африканските страни в тази сфера. Оформя се тенденция за увеличаване на руските инвестиции в минния сектор на африканските страни. Вече над 30 големи руски компании вземат участие в разработването или съгласуването на проекти за усвояване на африканските природни ресурси. В предстоящите десетилетия тази тенденция вероятно ще получи съществено развитие.

Отчитайки изострящата се конкуренция и все още забелязващата се пасивност на руския бизнес и държава, нарастването на ролята на Русия в разпределянето и преразпределянето на африканската ресурсно-суровинна баница вероятно ще остане неоправдано ограничена, въпреки, че на отделни направления са възможни пробиви. Както показва опитът на западноевропейските, и особено на китайските предприемачи, високата доходност на бизнеса в Африка премахва от пътя всички препятствия, включително комерсиалните и политическите рискове, африканската бюрокрация и корупция, пропуските във финансово-банковите и другите структури. Още в началото на XXI в. извличането на печалби от Африка стана малко по-ниско от притока на преки чуждестранни инвестиции. Непосредствено преди кризата от 2008 година извличането на печалби изоставаше от обема на притока на преки чуждестранни инвестиции с 20 млрд долара. (обем на притока — 60 млрд долара, изтичане под формата на печалби малко над 40 млрд долара) [12] Статистика за обема на руско-африканския външнотърговски оборот (9–10 млрд долара) предизвиква безпокойство, даже, ако следваме африканската статистик, го увеличим 1,5–2 пъти. Можем да се надяваме, че следващото десетилетие ще внесе позитивни корективи. Африка е пазар с бързо растящо търсене и значими изменения в неговата структура. Прогнозира се увеличаване на населението на континента до 1,3–1,4 млрд души. Но още по-голямо значение има ръстът на градското население. През 2020 г. градското население ще възлиза на 44,6% от жителите на континента (през 2000 г. — 30%) [13].

Числеността на жителите на Кайро в 2025 г. ще бъде 13,5 млн човека, на Лагос — 15,8 млн, на Киншаса — 15 млн, на Луанда — 8 млн, на Дакар — 4,3 млн. Тези мащаби на урбанизация ще предизвикат дълбоки изменения в импортното търсене към увеличаване на промишлените стоки с висока и повишена технологичност. Още през 2009 г. в експорта на страните от Западна Европа в Кот-д’Ивоар стоките на химическата промишленост са достигнали 20%, на машиностроенето — 23%, на продоволствието — 20,6%, на електрически уреди и електроника — 10%.

Положението на нещата във външнотърговските руско-африкански отношения ще се променят към по-добро при извършване на технологична модернизация на руската промишленост и оказване на системна и значима подкрепа на руските бизнесмени от страна на държавата, широко ангажиране във външно-икономическото сътрудничество с Африка на средния и малкия бизнес.

Разширяване на сътрудничеството ще доведе до увеличаване на образователните и транспортните услуги, на техническата помощ и културните връзки.

* * *

Руско-африканските отношения имат достатъчно широки възможности за развитие, за да играят значима роля в усилията, насочени към разширяване на позициите на Русия в световната политик и икономика. Обаче постигането на тези цели е възможно при условие на активност на Русия в следните направления:

–          определяне на ясни ориентири и приоритети на руската политика на африканското направление;

–          създаване на условия за реализиране на руските стоки и инвестиции на африканските пазари;

–          формиране с тази цел на механизми за финансова поддръжка от държавата на експорта на стоки и инвестиции, които в условията на Африканския континент са задължителен параметър за дейността на руските бизнес структури;

–          създаване на механизъм (Агенция) за съдействие на международното развитие;

–          пълна подкрепа и поощряване на руските инвестиции в минния сектор на африканските страни; стимулиране на придобиването от руските компании на активи в минната промишленост, в това число и чрез кооперация с крупни компании от трети страни;

–          активно използване на системата за тарифни преференции в търговията с африканските партньори;

–          разширяване на експорта на образователни услуги и техническо съдействие в подготовката на кадри;

–          формиране на механизми за изграждане и поддържане на тесни контакти с Африканската общност за развитие на Южна Африка, Икономическата общност на западноафриканските държави и с другите регионални организации;

–          създаване на платформи за осъществяване на колективен диалог «Русия — Африка».

В тези направления вече има постижения и по наша оценка те ще бъдат продължени. Африка е нужна на Русия. Русия е нужна на Африка: това е повелята на външните политически и икономически обстоятелства.

 

Алексей Василев – директор на Института за Африка към РАН, академик на РАН, член на научния съвет към РСМД

Евгений Корендясов – Институт за Африка към РАН, експерт от РСМД

Реклами

Posted on 30.05.2013, in Общество and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: