Европа въвежда данък върху парите


Европа въвежда данък върху паритеЛиквидиране на световния финансов пазар? Европейските власти са решили да въведат данък върху финансовите операции, за да оправят за сметка на банките своите бюджетни работи.

През януари 2012 година канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози заявиха, че ще искат да бъде въведен в страните от ЕС от март специален  данък върху финансовите операции. Предполага се, че европейската дългова криза е породена от злонамерените действия на финансови спекуланти. 70% от всички операции представляват покупка на чужда валута, облигации или други финансови инструменти не с цел дългосрочно влагане на средства и не за осигуряване на функционирането на производството или търговията, а изключително за печалба от спекулативния ръст или спад на пазарните котировки. Въвеждането на специален данък върху всички финансови операции първо ще лиши спекулантите от предишния ентусиазъм (те ще помислят, преди да започнат играта, ако тя е свързана с необходимост да се плащат данъци) и второ, ще даде на властите в европейските страни пари, които са необходими за разрешаване на дълговата криза.

Британският премиер Дейвид Камерън тогава отбеляза: неговата страна ще наложи вето върху общоевропейския данък върху финансовите операции. Именно Лондон е глобален финансов център, операциите се извършват преди всичко там и необходимостта да се  плаща ще накърни интересите на играчите на британския пазар повече, отколкото на играчите в другите страни. Както заяви Камерън, въвеждането на данъка е възможно, но той трябва да бъде приет в глобален, а не в европейски мащаб. Впрочем, каза ръководителят на британското правителство, Франция, чиито власти особено настояват за данъка, могат просто да си го въведат у тях едностранно.

Представители на банките започнаха оживено да обсъждат какво ще стане, ако само една страна въведе данък върху финансовите операции. Според анализатора на Baader Bank Роберт Халвер, „данъкът само в една страна има незначителен смисъл. Инвеститорите просто ще отидат в други страни, например в Англия. Това, което ни трябва, е данък върху финансовите операции в рамките на цялата еврозона“. От своя страна Федерацията на френските банки заяви, че в случай на въвеждане на такъв данък във Франция банките ще бъдат принудени да прехвърлят по-голямата част от операциите в чужбина и тяхната  конкурентноспособност силно ще пострада.

Испанският премиер Мариано Рахой решително подкрепи идеята за данъка: „Испания е за неговото въвеждане. Този данък е бойният кон на Саркози в битката против европейската дългова криза“. А премиер-министърът на Италия Марио Монти отбеляза: „Правителството на моя предшественик Берлускони винаги беше против данък в рамките на Евросъюза. Аз, напротив, съм отворен за обсъждане на тази възможност. Това, което няма никога да допусна, е въвеждането му само в Италия. А ако е в рамките на тясно сътрудничество с Франция и Германия, защо пък не?“ Работата свърши с това, че Саркози заяви: „Франция ще въведе данъка едностранно, каквото и да казват останалите европейски страни. Ако ние не дадем пример, работата няма никога да се свърши. Не се съмнявам, че приемането на данъка от нас ще създаде нова тенденция в еврозоната, а именно това е нужно“.

Участниците в дискусията посочиха, че идеята за данъка е предложена от нобеловия лауреат Джеймс Тобин през 1970-е години (всъщност властите в европейските страни, включително и Саркози, при обсъждането на данъка го наричаха Tobin tax — „данък на Тобин“). Във връзка с краха на следвоенната система на фиксирани обменни курсове, привързани към долара (който на свой ред свободно се обменяше със злато), властите от всички страни откриха, че сега обменните курсове се определят не от тях, а от спекулантите на световния валутен пазар. При това спекулацията се извършва не само с валутите като такива, но и с финансовите инструменти, номинирани в едни или други парични единици. Затова у Тобин възникнала идеята да се обложат валутните спекулации със специален данък. Впрочем, тогава тя не беше реализирана.

Меркел и Саркози, разсъждавайки през 2012 година за „данъка Тобин“, явно имаха предвид не само спекулативната дейност, насочена към дестабилизиране на европейския пазар на акции и облигации, но и играта на спекулантите против курса на общата европейска валута. И пак не само в смисъл, че те просто продават евро за долари, но и в това, че те продават за долари книжа, номинирани в евро. Световният валутен пазар е един и няма никакво значение къде е написана думата „евро“ — дали е на банкнота или на облигация.

Тогава не можа да се въведе данък върху финансовите операции. И ето че през февруари тази година Еврокомисията, изпълнителният орган на ЕС, която по-рано не беше привърженик на този данък (може би защото не се предполагаше да бъде направен като общоевропейски), публикува доклад, в който се посочваше правото на 11 страни от ЕС да въведат този данък даже без подкрепата на  другите членове на съюза. Еврокомисията изрази надежда, че данъкът ще влезе в сила от началото на 2014 година и ще се събира в размер на  0,1% от всяка операция с акции и облигации и в размер на 0,01% от всяка операция с производни финансови инструменти, например с  фючърси и опции. Сегашните предложения са насочени към това, щото финансовите компании да не могат да избегнат данъчното облагане, прехвърляйки операциите извън границите на онези 11 страни от ЕС, които ще въведат данъка. Той ще се събира не само при операции вътре в 11 страни, но и при операции с акции и облигации, издадени от компаниите-резиденти на тези страни. По този начин платци на данъка ще се окажат даже и чуждестранните брокери — да речем, американски — ще бъде достатъчно да извършат операция с европейски ценни книжа. От друга страна, европейските банки, извършващи операции в страните, където данъкът няма да бъде въведен (да кажем, във Великобритания), чрез своите задгранични подразделения пак ще бъдат длъжни да платят, даже ако става дума за чуждестранни ценни книжа. Нали тези банки пак си остават европейски, а къде те ще извършват операции, с какви книжа, през какви  подразделения, няма да се взема под внимание.

В резултат на 19 април Британия, като отбеляза екстериториалността на новия данък, заяви, че ще наложи забрана за неговото въвеждане от 11 страни от ЕС чрез Европейския съд на справедливостта. А на 24 април президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман посочи: „Решението за въвеждане на данъка вече може да се смята за прието. Но страничните ефекти от този данък ще бъдат много съществени“.

Относно страничните  ефекти анализатори от Citigroup отбелязаха следното: „Днешната финансова система в света в значителна степен е построена върху това, че банките-получатели на заеми от 11 страни на ЕС получават годишно $365 млрд. от американския паричен пазар чрез операцията „репо“. Това е безопасна форма на кредитиране, защото получаващата банка просто продава на кредитора ликвидни инструменти, преди всичко краткосрочни облигации от американската хазна, със задължението да ги изкупи на по-висока цена след определено време, обикновено на следващия ден. Процентът по такъв кредит за получаващия заем в резултат на операцията е много малък: 0,15% на годишна база. Данъкът върху финансовите операции ще доведе до това, че кредитът ще струва още 0,1% на ден и на годишна база  процентът по него ще стане 22%. При такъв процент никой няма да взема заеми. В резултат европейско-американският кредитен пазар, който общо съставлява $1,3 трлн., ще прекрати съществуването си за един ден“.

По този начин се създава странна ситуация. За да се предотвратят финансовите спекулации, ще заставят банките да платят и за кризата от 2008-2009 година, и за сегашната европейска дългова криза, да попълнят националните бюджети, както и да подкрепят еврото и така европейските власти могат просто да ликвидират световния финансов пазар. Предполага се, че европейските банки ще завися още повече от парите, печатани от ЕЦБ и те ще се влагат не м някакви операции с ценни книжа, а ще се насочват непосредствено към предприятията и отделни граждани. Обаче ликвидирането на световния финансов пазара ще окаже непосредствено влияние върху котировките не само на европейски, но и на американски ценни книжа, доколкото те участват непосредствено в европейските кредитни операции. По този начин няма да бъде преувеличение да се каже, че европейският данък ще определи съдбата на  американския фондов пазар. Както и съдбата на притежателите на ценни книжа, сред които има и обикновени граждани. Така че този данък ще засегне и граждани на Европа и Америка, даже ако те прекратят всички операции с акции и облигации. Ще засегне и руски граждани, защото световният финансов пазар е единен и руските банки са неразделна част от него.

Автор: Сергей Минаев

Източник: http://kommersant.ru/

Реклами

Posted on 30.05.2013, in Икономика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: