Нахлуването на НАТО в Сирия: възможните сценарии


Нахлуването на НАТО в Сирия: възможните сценарииПровалът на англосаксонците с анти-сирийската резолюция в ООН за известно време отложи нахлуването на НАТО.

Възможните варианти за развитие на събитията:

1. Въвличане на Сирия в регионален конфликт, преди всичко с Израел.

Основания:

– Въздушният удар по сирийските военни бази на 3 май 2013 година с цел да се лиши Сирия от възможността за ефективно противодействие на натовската агресия.

– Изявлението на Израел, че е готов да продължи да нанася въздушни удари по Сирия, и ескалация на конфликта до пълномащабна локална война в случай на съпротива от страна на Сирия.

След началото на войната, НАТО може да се намеси на страната на Израел вече без всякакви резолюции на ООН.

2. Максимална военна (оръжие, техника, наемници) и финансова подкрепа на терористичните банди, разрушаващи Сирия и унищожаващи цивилното население.

Основания: съответното съвместно изявление на британския премиер и президента на САЩ.

Цел  — изтощаване на ресурсите на сирийската държава.

3. Въвличане на Сирия във война с Турция. По-нататък  — по сценария от точка 1.

Основания: терористичният акт в приграничния турски град Рейханли, при който намиращата се в Турция англосаксонска агентура за влияния веднага обвини официален Дамаск.

Противодействие.

Географското положение на Сирия (нейната отдалеченост от територията на водещите евразийски играчи — Русия, Иран, Пакистан, Индия  Китай) и горещ климат я превръщат в изключително удобен плацдарм за пълномащабна военна конфронтация с НАТО. В същото време войната в Сирия означава дестабилизация на Средиземноморския басейн, което неизбежно ще удари по самия Запад.

Максимална военна, финансова и политическа помощ за Сирия. Нахлуването на НАТО в тази страна дава уникален шанс да се нанесе на блока сериозно военно-политическо поражение и да се задържи неговото движение на Изток.

Обезпечаването на ефективна ПРО на Сирия — прехват на ракетно-бомбените удари на противника и нарушаване на мрежово-центричната основа на операцията за нахлуване чрез системата за РЕБ. Най-важното направление е нарушаването на мрежово-центричното взаимодействие между въздушно-земните, въздушно-морските и земно-морските компоненти на групировката за нахлуване. Противникът ще се опитва да разруши системата за ПРО на Сирия, както с атаки от въздуха, така и с действия на диверсионни групи.

Още в първите часове на нападението трябва да се нанесат сериозни военни загуби на агресора. Главните цели са ВВС и ВМС на противника. Загубите в авиация и кораби сериозно усложнява както стоварването на сухопътния контингент, така и неговото бойно и логистично осигуряване в последствие.

Трябва да се вземе предвид активизирането на терористичните групировки непосредствено преди и по време на нахлуването, и съгласуване на действията с контингентите на НАТО. Терористичните групировки ще действат съвместно с натовските сили със специално предназначение. Поради това сирийската армия, наред с класическите видове бойни операции — (отбрана и настъпление) ще трябва да продължи широкото да използва тактиката на анти-терористичните операции.

Трябва да се изхожда от вероятността за едновременно нахлуване на агресора и от морето, и по сушата (при това едновременно от териториите на Израел и Турция). Противникът, използвайки своето технологично превъзходство, ще се стреми да разгроми основното ядро на Въоръжените сили на Сирия в откритите пространства. За решаването на тази задача основно ще се разчита на въздушния компонент за настъпление, така че при съприкосновението със сухопътните сили на НАТО, сирийската армия да бъде максимално отслабена.

При това ключова роля за вземането на последващите решения от ръководството на НАТО ще играе ходът на въздушната операция за унищожаване на военната и гражданската инфраструктура на Сирия.

Разчитането на технологичното превъзходство и преди всичко на високоточните оръжия, е най-важната компонента на натовската военна стратегия. Ефективната ПРО и РЕБ могат да сведат това преимущество до нула. В същото време равният релеф на местността дава широки възможности за използване на оперативно-тактически ракети (ОТР) и реактивни системи за залпов огън (РСЗО) за водене на ефективен огън по групировката за нахлуване и преди всичко нейните бронетанкови сили.

Противникът ще се стреми да избягва продължителни сражения в градски условия, предизвикващи сериозни загуби в жива сила и техника. От своя страна сирийската армия трябва максимално да използва тактиката на градските боеве за пречупване на силите на противника.

За Сирия основна отбранителна стратегия трябва да бъде воденето на продължителна война на изтощаване на човешките и материалните ресурси на НАТО. При това размахът и ожесточеността на бойните действия трябва да бъдат по-високи, от тези в Ирак или Афганистан.

В САЩ отдавна зрее недоволство от техния непокорен съюзник Турция, имаща свои геополитически интереси и самостоятелно мнение. Въвличането на Турция във война със Сирия дава на САЩ реален шанс за задействане на турския военно-икономически потенциал в интерес на англо-саксонския свят и във вреда на самата Турция. След изтощаването на този потенциал, САЩ ще стимулират сепаратисткото движение в турски Кюрдистан за започването на дезинтеграционни процеси в Турция, нейното ликвидиране като суверенна държава и раздробяване на няколко псевдо-държавни формирования. За ускоряването на тези процеси САЩ ще се опитат да въвлекат Турция във война с Иран.

Нахлуването на Израел и НАТО в Сирия окончателно изключва неутралитета на Иран в този конфликт и го поставя пред необходимостта от нанасяне на превантивен удар по Израел. След неизбежното поражение на натовските сили, Израел ще изгуби своята актуалност за САЩ и ще остане сам срещу арабския свят и Иран, което ще означава прекратяване на неговото съществуване като държава. Отчитайки анти-иранската насоченост на агресията срещу Сирия, вероятността от включване на Иран в борбата срещу силите за нахлуване на НАТО още в първите часове след нападението е много голяма.

Трябва да се има предвид и текущата сериозна финансова нестабилност на Запада, която го прави силно уязвим при водене на продължителна война.

Съдейки по информацията от открити източници, в НАТО нямат даже и приблизителна представа за размаха и последствията от предстоящата война. При това те сами се вкараха в този капан. Най-важното последствие от войната в Сирия ще бъде загубата от блока НАТО на всичките му геополитически позиции, постигнати в резултат на агресиите срещу Югославия, Афганистан и Ирак.

Сирия, с подкрепата на Русия, Китай, Индия, Пакистан и Иран, има всички шансове да нанесе поражение на агресивния западен военен блок. По своето историческо значение и последствия, победата на Сирия в надвисналата война със Запада ще се превърне във фактор, определящ хода на сегашното столетие.

Източник: http://topwar.ru/

Posted on 29.05.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: