Външната политика при втория президентски мандат на Барак Обама: разбиране на границите на лидерството


1Снимка:
politicalvelcraft.org

Началото на втория президентски мандат на Барак Обама, формираният от него външнополитически екип и обявяването на някои външнополитически приоритети, дават повод да се разгледа вероятната бъдеща външна политика на Белия дом, не само с отчитане на външнополитическите резултати от  първия мандат, но и от гледна точка на динамиката на американските външнополитически възможности през последните години. При такъв подход изглежда, че залог за външнополитическите успехи на четиридесет и четвъртия президент на САЩ през втория му мандат може да бъде ясното и точно определяне на мястото на страната в съвременните международни отношения.

Очевидно е, че Обама започва втория си президентски мандат, имайки не само голям опит, но и едно разширено пространство за маневриране: без да се страхува за своите шансове за преизбиране, той може да осъществи назрелите промени в редица области на американската политика. От тази гледна точка трябва да се обърне внимание преди всичко на външната политика, където президентът на САЩ има възможност да направи много повече със собствени сили, без да се нуждае от одобрението на все по-малко дееспособния Конгрес.

По разбираеми причини първият президентски мандат на Обама се доминираше от необходимостта за решаване на най-острите вътрешни проблеми – (кризата на финансовата система, спирането на икономическия растеж, безработицата), обаче международните кризи не дадоха възможност на американския президент да се съсредоточи изключително към вътрешната политика. Ролята на САЩ в съвременните международни отношения е такава, че Вашингтон не може да си позволи пасивно да наблюдава хода на събитията. Поради това с наближаването на края на първия президентски мандат на Обама, вниманието на неговата администрация, особено в рамките на бурните събития от «арабската пролет», все повече се насочваше към външната политика.

2

Снимка: Global Ten, edited by Jessica T.Mathews

Експертите от Карнеги анализират най-актуалните проблеми и възможности, очакващи Барак Обама през втория му президентски мандат.

Белият дом има основания да говори за вътрешнополитически успехи: приемането на реформите в медицинското осигуряване и финансовата система, запазването на данъчните привилегии за повечето американци, създаденото оживление на конюнктурата в строителството и промишленото производство, съкращаване, макар и в резултат на секвестиране, на бюджетните разходи. През месец февруари 2013 година нивото на безработицата беше най-ниско от декември 2008 година. През март индексът Доу-Джонс постигна своя исторически максимум. Като следствие от това за администрацията се появиха възможности да отделя повече време за международните проблеми.

Възниква въпросът: по какъв начин Барак Обама може да постигне кардинално повишаване на ефективността на своята външна политика? Външнополитическите проблеми на Съединените Щати бяха очевидни още преди началото на неговото президентство – все по-често можеше да се наблюдава как гигантските ресурси и възможности не обезпечават решаването на поставените от ръководството на страната задачи. Може би най-очевидният пример за подобни неуспехи е Ирак.

Експертите и политиците могат да спорят за това, какви са били истинските цели на официален Вашингтон при началото на нахлуването (обезпечаване на международната сигурност, стремеж към разпространение на демокрацията, желание да се гарантира контрола над иракските находища на енергийни ресурси и т.н.). Обаче детайлният анализ показва, че нито една от тези цели не е постигната в пълна степен. Разбира се, иракската «каша» не беше забъркана от Обама. Но, на първо място иракската кампания, чиято десетгодишнина от нейното начало наскоро беше отбелязана в САЩ, е част от тежкия «багаж» на американската външна политика, който Обама получи в наследство от своите предшественици. Второ – именно тази тежест в голяма степен попречи на американските дипломати вече при Обама да постигнат договорености за запазването в Ирак на ограничен военен контингент на Съединените Щати, което би отговаряло на техните интереси в региона.

Всъщност иракската проблематика сега остана на заден план. Много по-сериозни последствия за световната политика ще има неуспеха на сегашните усилия на американците за намирането на ефективен формат на отношенията с Китай. Този проблем стои пред дипломацията на Съединените Щати вече повече от десет години и за всички е очевидна необходимостта от неговото решаване. Не трябва да се съмняваме в това, че Вашингтон е отделял за тези цели необходимите ресурси от всички видове. Опитваше се да го разреши и администрацията на Обама. Обаче за успех за сега не може да се говори. С всяка година се увеличава списъкът на взаимните претенции в отношенията между Китай и Съединените Щати. Американските лидери и дипломати не могат сериозно да влияят на поведението на Китай на международната арена даже тогава, когато то създава нови кризи в международните отношения. В същност в последно време можеше да се наблюдава ръст на американо-китайските противоречия относно Южно Китайско море и по проблемите на киберсигурността.

Отношенията с Китай са всъщност главното, но не единственото направление на американската външна политика, където е очевидна необходимостта от модернизация и повишаване на ефективността на дипломацията. Ако Обама реши сериозно да се заеме с повишаването на тази ефективност през втория си мандат от своето президентство, то той трябва да определи формата на участие на САЩ в международните отношения. Изглежда, че именно в това трябва да се търси ключ за бъдещите външнополитически успехи на Съединените Щати. Очевидно е, че Белият дом ще може да дефинира този формат само ако ясно определи възможностите на страната.

3

Снимка: wikipedia.org

Никита Мендкович:

Ирак: след десет години

Тази задача е изключително сложна. От една страна Съединените Щати продължават да са лидер в много отношения. Американското военно лидерство е общоизвестно. Независимо от поредицата от кризи през последните години, американският икономически потенциал продължава да бъде сериозен. Показателно е, например, че даже след понижаването на кредитния рейтинг на САЩ през август 2011 година, американският държавен дълг си остана най-надеждния обект за инвестиране. Американците продължават да са лидери и в много области в науката и образованието (1, 2). Съществена опора за американската външна политика може да бъде и съхраненият значителен потенциал от «мека сила» на Съединените Щати.

От друга страна, много наблюдатели обосновано посочват лимитите на лидерството на САЩ в много области. Не можем да не отбележим и намалените външнополитически възможности на страната. Съществува цяла група от проблеми, с които американската дипломация явно не може да се справи. Ще назовем само основните от тях – севернокорейската и иранската ядрени програми, близкоизточния проблем, стабилизацията на Ирак и Афганистан, изработването на ефективен формат за взаимодействие с Пакистан и Китай.

За намаляването на външнополитическите възможности на САЩ има две групи причини.

Първо. През последните години можеше да се наблюдават както редица очевидни грешки на дипломацията, така и отслабването на икономиката на Съединените Щати. При това е ясно, че никаква външна политика не може да бъде успешна без необходимото икономическо обезпечаване, особено ако това е външна политика на държава, претендираща за глобално лидерство. В христоматийно се превърна казаното от бившия председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ адмирал Майкъл Малън за това, че главната заплаха за националната сигурност на САЩ е държавният дълг. При това проблемът, естествено, не се ограничава само с дълга и другите кризисни явления.

Проблемите на националния живот – засилването на политическата поляризация, забавянето на процеса на вземане на решения, необходими за преодоляване на кризисните явления в много области, забавянето на икономическия растеж, кризата в системата за социална защита и т.н. – по най-сериозен начин намаляват потенциала на «меката сила» на Съединените Щати. За американските лидери и дипломати е доста сложно да разсъждават за глобалната полза от демокрацията по американски образец, когато процесът на вземане на политически решения вътре в страната е парализиран от боричканията между републиканци и демократи, а на пътя на жизнено необходимите реформи стоят явно остарелите норми на конституцията. Те допускат, например, конфликт между двата клона на властта, но не предвиждат механизми за разрешаване на този конфликт (такива, да кажем, като вот на недоверие на кабинета, съществуващ в парламентарните републики). Още по-сложно е да се проповядва всепобеждаващата сила на свободния пазар на фона на нарастването на държавното участие в икономическия живот в САЩ и практически постоянните усилия на държавата за спасяване на частния бизнес с парите на данъкоплатците. Трябва да се отбележи, че през последното десетилетие в Съединените Щати дялът на държавните разходи от БВП се увеличава и към момента вече двойно превишава показателите на комунистическия Китай.

4Снимка: cfr.org
Военните разходи на САЩ, % от световните разходи

Второ. Намаляването на американските възможности в международните отношения става на фона на принципни изменения в световната политика. Светът става по-сложен, появяват се нови силови центрове и играчи, в това число и недържавни, които, на пръв поглед, по никакъв начин не могат да се сравняват с мощните Съединени Щати. Въпреки това те доста ефективно поставят пръчки в колелата на американската външна политика. Именно в условията на стремително променящия се и ставащ все по-сложен свят американската дипломация все по-често не намира рецепти за ефективни действия, а опитите да се действа по старите шаблони предизвиква нови проблеми.

Следователно Обама и членовете на неговия външнополитически екип трябва да определят за решаването на кои задачи Америка има достатъчно външнополитически ресурси, имайки предвид тяхното намаляване в последните години. От обема на тези задачи ще зависи и форматът за участие на САЩ в международния живот. Ясно е, че историята на американската външна политика и запазващото се  обективно лидерство в редица области, лишават САЩ от възможността напълно да се изключи от световните процеси, за да могат да избегнат появата на нови проблеми. Освен това, очевидно е, че играейки ролята на лидер, Америка може да определя много от параметрите на съвременната международна система по изгоден за себе си начин.

Но не трябва да забравяме, че лидерството изисква разходи. Показателно е, че даже държавите, стремително съкращаващи своето изоставане от САЩ по отделни параметри (най-често за главен конкурент на Америка се посочва Китай) и протестиращи срещу опитите на Съединените Щати в качеството си на лидер да налагат едни или други правила в международния живот, почти никога не претендират да поемат върху себе си обременителните задължения, свързани с глобалното лидерство.

При това много международни изследователи, в това число и американски, убедително показват, че сложният съвременен свят има нужда от лидер. Въпреки, че разликата в надпреварата за международното лидерство между САЩ и най-близките преследвачи се съкращава, нито една държава в света, освен Америка, за сега не желае и, което е най-важното, не може пълноценно да поеме бремето на международното лидерство.

Пред администрацията на Обама и целия американски външнополитически истаблишмънт стои изключително сложната задача да разработи такъв външнополитически курс, който да осигури не само защитата на националните интереси, но и изпълнението на Америка в концерта на водещите държави. (Именно в концерта, защото самостоятелните усилия на Вашингтон са обречени на неуспех) на тежката и неблагодарна роля на организатор на международното сътрудничество. Именно тази роля се възлага на страната, както вече беше посочено, все още запазващото се лидерство в много области, било то военното доминиране или изключителното значение на американската икономика за световното стопанство.

5Снимка: РИА Новости

Бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ адмирал Майкъл Малън: Главната заплаха за националната сигурност на САЩ е държавния дълг

Необходимо е специално да се подчертае, че не става дума за това, че ръководството на Съединените Щати трябва да обяви претенции за глобално доминиране, ръководейки се от някакви идеологически съображения или амбиции. (Едва ли такова доминиране е възможно в съвременния свят.) От една страна възможностите на Съединените Щати, даже в техния днешен намален вариант са такива, че без тяхното активно участие е невъзможно разрешаването на нито един глобален проблем. От друга страна, несръчните действия на американците могат да предизвикат тежка глобална криза.

Сама по себе си тази формулировка на основната задача, стояща днес пред американската външна политика, убеждава в сложността на нейното решаване. Официален Вашингтон е необходимо да разбере кои региони са стратегически важни за САЩ и в какво се заключават американските национални интереси, след което на основата на това разбиране да изберат формата и степента на ангажираност в решаването на едни или други международни въпроси. При това Съединените Щати трябва много внимателно да подходят към изграждането и балансирането (в сътрудничество с другите водещи държави) на цялата система на международните отношения, осигуряваща глобалната стабилност. Ако Обам успее да изготви и осъществи ефективен външнополитически курс, насочен към решаването на тези две задачи, тогава ще може да се говори не само за успешна външна политика през втория президентски мандат, но и за успешно полагане на фундамента за ефективна американска външна политика в бъдеще.

Нарастващата поляризация в американското общество засилва поляризацията в Конгреса, чиито конституционни принципи за ефективност се базират на съвместната работа на двете партии. Неспособността на Конгреса в продължение на четири години да приеме пълноценен бюджет и редица назрели реформи, (включително имиграционната), понижаването на кредитния рейтинг на САЩ, влезлият в сила секвестър и някои други епизоди от съвременната американска политика, свидетелстват за значително спадане на ефективността в работата на Конгреса през последните години.

Posted on 29.05.2013, in Балканите, Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: