Руският самолетоносач: време е да се премине към дела


1Фото:www.militaryphotos.net

Излитане на Су-33 от крейсера «Адмирал на флота на Съветския Съюз Кузнецов»

 Съдбата на отечествената авионосна програма е толкова сложна, колкото и продължителна. Изследванията от 1920-1930-те години не се превърнаха «в желязо» първоначално поради тежкото икономическо положение в СССР, а след това поради Втората световна война. След войната разходите за флота бяха ограничени поради необходимостта от създаване на ядрено оръжие, система за ПВО и поддържането на мощна сухопътна армия. След това своя отпечатък остави и управлението на Н.С. Хрущов, при което големите надводни кораби и авиацията бяха обявени за остарели средства за водене на войната.

След оставката на Хрущов изследванията по авионосната тематика започнаха отново. Обаче отсъствието на единен подход и различните възгледи за мястото на морската авиация в състава на флота доведоха до раждането на удивителни хибриди – тежки авионосни крейсери (ТАВКР) проект 1143 с доста посредствени самолети с вертикално излитане и кацане Як-38 и мощно ракетно въоръжение. И едва пред самия край на СССР, (през 1990 година), в състава на флота беше включен кораб, максимално приближаващ се до нормален авионосец, – тежкия авионосен крейсер «Адмирал на флота на Съветския Съюз Кузнецов». По същото време в доковете на Черноморския корабостроителен завод в Николаев се работеше над аналогичния на «Кузнецов» – «Варяг», а на стапелите се издигаше конструкцията на атомния «Уляновск», който трябваше да се превърне в първия пълноценен съветски авионосец. Разпадането на СССР попречи да бъдат реализирани тези планове.

Днес ВМФ на Русия разполага само с един авионосец –  същия този «Кузнецов». Еднотипният «Варяг» през 1998 година беше продаден на Китай по цени за скрап за 20 млн долара и се превърна в авионосеца «Ляонин» . Неговите предшественици бяха нарязани за вторични суровини или превърнати в плаващи музеи и развлекателни центрове. Най-голям късмет имаше «Адмирал Горшков», четвъртият по ред съветски ТАВКР: след продължителен ремонт и модернизация в Северодвинск в периода 2004-2012 година той се превърна в авионосеца от ВМС на Индия «Викрамадит». Недостроеният «Уляновск» през 1990-те години беше нарязан за вторични суровини направо на стапела.

Наред с това е очевидно, че идеите за поддържане на морска авиация не са изоставени от руското ръководство. Доста големите разходи за строителството на новия учебен център за морската авиация в Ейск, както и закупуването на нови палубни изтребители едва ли биха били разумни, ако военното ръководство не предвижда да продължи работата в това направление. Но какви са възможните пътища за това развитие?

Последователно приближаване

 2Снимка: navy.su

Тежкият авионосещ крейсер „Новороссийск“ (проект 1143)

 Ако направим оценка на сегашната руска програма за строителство на надводни кораби, можем преди всичко да достигнем до две думи: последователност и повишено внимание. Русия последователно реализира редица проекти, преминавайки към все по-сложни. На първия етап това е дострояването на корабите по «старите програми» и започване на строителството на новите кораби за близката морска зона – корветите. Вторият етап включва разширяване на програмите за сметка на строителството на корабите за далечната морска зона – фрегатите. Следващата стъпка трябва да бъде строителството на универсални десантни кораби и ескадрени миноносци, и модернизация на крейсерите съветска постройка – тоест попълване на флота с кораби за океанската зона. В хода на реализацията на тези проекти се разработва оборудване, въоръжение и общи корабни системи от ново поколение на принципа «от простото – към сложното». При това за първи път руската практика се отделя особено внимание на унификацията – руските надводни кораби от ново поколение получават единна многофункционална бойна информационно-управляваща система (БИУС) и установки за вертикален пуск (УВП) за широка номенклатура от ракети.

Като източник на вдъхновение в този случай са послужили американските кораби – крейсерите от типа «Тикондерога» и есминците от типа «Ърли Бърк», оборудвани с многофункционалната БИУС «Иджис» (Aegis) и УВП «Марк 41» (Mk 41). Радиоелектронното оборудване на тези кораби осигурява откриване, следене, целеуказване и поразяване на цели на повърхността, под водата, във въздуха и на сушата, а също и управление, както на отделни кораби, така и на цели съединения, включително на летателни апарати от различни класове. УВП, съвместими практически с всички типове управляеми ракети и ракето-торпеда, намиращи се на въоръжение във ВМС на САЩ, позволяват на корабите да решават най-различни бойни задачи без загуба на ефективност.

Сега същият подход започва да използва и Русия. Но без авионосци руският надводен флот ще бъде скован от сериозни ограничения: извън радиуса на действие на неговата брегова авиация той ще може да се използва само в «полицейски» операции срещу слабо въоръжен противник. При отсъствието на въздушно прикритие вероятните бойни действия срещу страни, разполагащи с повече или по-малко съвременни ВВС и/или флот, ще бъдат изключително рисковани. При това не става непременно дума за действия в отдалечени райони на земното кълбо. Даже отбранителните действия срещу страни, разполагащи с авионосен флот, без собствени авианосци се превръща в лотария: флотът, принуден да се придържа към собствените си бази и наземни летища, фактически предава инициативата на противника.

По този начин реализирането на авионосната програма се превръща във върха на пирамидата, краен етап и необходимо условие за създаването на океански флот, способен да решава задачи далеко от бреговете, – при това както чисто настъпателни, така и задачи по активната отбрана, което е особено актуално в условията на строителството и закупуването на авионосци от все повече страни.

Спорове около проекта

 3Снимка: tsushima.su

Тежкият авионосещ крейсер «Адмирал на флота на Съветския Съюз Кузнецов»

 Първите официални съобщения за възможното строителство за нуждите на ВМФ на Русия на авионосни кораби се появиха през 2004 година. На 5 март 2004 година главнокомандващият на ВМФ адмиралът на флота Куроедов обяви, че към 2017 година Русия ще построи нов авионосец. Година по-късно, през месец май 2005, той повтори това изявление, като добави някои уточнения: главнокомандващият съобщи, че проектирането е започнало през 2005 година и строителството на новия кораб може да започне след 2010 година. В същото интервю адмирал Куроедов напомни за разработването на нов многоцелеви самолет за палубната авиация, очевидно имайки предвид създавания по това време модернизиран вариант на палубния изтребител МиГ-29К (изделие 9-41). На пръв поглед тази машина отстъпва по някои показатели на тежкия изтребител Су-33. Обаче по-добрата приспособеност за палубно базиране, по-големия полезен товар и по-съвременните материали и оборудване, използвани при създаването на най-новата модификация на МиГ-29К, правят този избор напълно оправдан, – особено ако отчетем, че площта на хангара на «Адмирал Кузнецов» не е достатъчно голяма, за да може да разположи достатъчно голяма група тежки машини [1] .

Този недостатък на «Адмирал Кузнецов» е породен от «родилните петна» на неговия произход и е обусловен от наличието на кораба на големи обеми, заети от ракетното въоръжение, което не е присъщо за един стандартен авионосец. На самия «Кузнецов» този проблем може да се реши само чрез скъпо струваща и продължителна реконструкция.

Според наличната информация, създателите на новия авионосец първоначално са отдавали максимален приоритет на авиацията. През 2009 година официалният представител на Обединената корабостроителна корпорация (ОКК) Анатолий Шлемов направи изявление, че за новия кораб не се предвижда ударно ракетно въоръжение.

Той съобщи, че водоизместването на новия кораб ще бъде от порядъка на 60 хиляди тона. Изхождайки от това може да се предположи, че перспективният руски авионосец трябва да бъде близък по размери до недостроения съветски авионосец «Уляновск» (стандартно водоизместване 60-63 хиляди тона) и строящия се в момента английски авионосец от класа «Куин Елизабет» (65 хиляди тона).

Заедно с това през 2012 година стана известно, че главнокомандващият на ВМФ не е приел предложения от ОСК проект за авионосеца. Обявените претенции се отнасяха за прекалено голямата радиолокационна отразяваща повърхност на кораба, липсата на електромагнитен катапулт и невъзможността за базиране на самолет за далечно радиолокационно откриване (ДРЛО). Според информацията от редица източници, за основа на новия проект действително е бил взет съветския авионосец «Уляновск», който е наследил много от недостатъците на «Кузнецов», макар и в по-малка степен.

 4Снимка: korabley.net

Крейсер УРО тип „Тикондерога“, Shiloh CG-67

 Сега руското военноморско ръководство разглежда перспективния авионосец не просто като платформа за действие на самолетите, но и като морски авионесещ комплекс, чиито бойни средства могат да действат във всички среди – над и под водата, във въздуха и вероятно в космоса. Накратко казано, това предполага оборудване на кораба с универсална бойна информационно-управляваща система (БИУС), способна да управлява различни пилотируеми и безпилотни апарати, включително спътници, а също и наличие в арсенала на кораба освен на класически самолети и вертолети, също и на безпилотни летателни апарати и подводни роботи. При това се отбелязва, че корабът от такъв род трябва да имат достатъчно големи размери.

Радикалното повишаване на възможностите на кораба може да се постигне чрез отказ от ограниченията на стандартното водоизместване на авионосеца от 60-65 хиляди тона. Увеличението на водоизместването на кораба до 80 хиляди тона ще позволи да се приближат неговите параметри до действащите и перспективните американски авионосци. При това трябва да се вземе предвид, че по съотношение цена/ефективност тежките авионосци са най-изгодните представители от този клас. Стойността на такъв кораб трябва да бъде някъде между цената на американския авионосец от класа «Джерълд Р. Форд» (12,4 млрд долара) и цената на британския авионосец от типа «Куин Елизабет» (около 3,5 млрд паунда за кораба без стойността на авиокрилото). Отчитайки ръста на военния бюджет на Русия, тези разходи, разпределени примерно за следващите десет години, не са прекомерни.

Катапулт, изтребител, вертолет, радар.

 5Снимка: migavia.ru

МИГ-29К и МИГ-29КУБ

 За да може да започне строителството на авионосец с 80 000 тона водоизместване, на Русия сега не й достигат две критично важни изделия: катапулт и палубен самолет за ДРЛО. При това Русия има потенциал, позволяващ да проектира и построи и едното и другото в обозримо бъдеще – особено отчитайки, че новият авионосец, даже ако неговото строителство започне през 2015 година, едва ли ще бъде завършен преди 2022 или 2023 година. Би било желателно да се построи и нова корабостроителница, но и възможностите на вече съществуващите производствени мощности позволяват да бъде построен кораб от този клас.

Необходимо условие е и появата на ново поколение вертолети с корабно базиране – за изминалите двадесет години Русия натрупа определено изоставане в тази област.

Въпросът с изтребителя за бъдещия авионосец не е толкова остър. МиГ-29К във вариант 9-41 (9-47 е за двуместна машина) през следващите двадесет години ще бъде напълно конкурентоспособен. Заедно с това към средата-края на следващото десетилетие Русия ще има нужда от нов сериен изтребител, който да може да бъде основа на палубната авиация до 2050-те години.

Необходимостта от създаване на перспективния авиационен комплекс за корабната авиация беше заявена през 2012 година от главнокомандващият на ВМФ Виктор Чирков. Сега има два възможни начина за решаване на тази задача. Първият и най-вероятен е създаването на палубен вариант на изтребителя от пето поколение Т-50. Вторият начин е разработването на нова машина на базата на лека платформа пето поколение, но тази платформа все още предстои да бъде създадена.

Изготвянето на проекта за руския перспективен авионосец и създаването на съответната инфраструктура – включително и споменатия център за бойна подготовка – сега вече са достигнали такъв стадии, при който осъществяването на проекта е възможно да стане в обозрима перспектива. При тези условия напълно оправдано изглежда включването на строителството на първия авионосец и създаването на оборудване за него в разработваната в момента държавна програма за въоръженията за периода 2016-2025 година, която трябва да внесе корекции и да продължи действащата сега ДПВ 2011-2020. Започването на строителството на авионосеца през 2017-2018 година ще позволи, при нужното финансиране, първият кораб да бъде приет в състава на флота до 2025 година, а до 2030 година – и поне още един.

Реклами

Posted on 28.05.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: