ВВС и ПВО на КНДР: противоречиви сигнали


1Севернокорейски изтребител МиГ-29. Снимката е направена по време на посещение на държавния глава Ким Чен Ун в една от авиационните части на ВВС на КНДР. Източник: keypublishing.com

Първата операция на ВВС на КНДР по време на т.н. „Война за освобождение на Отечеството“ (така се нарича  официално войната в Корея от юни 1950 до юли 1953 г.) беше щурмуването с изтребители Як-9 на самолетите, стоящи на територията на Сеулското международно летище на 25 юни 1950 г. До началото на операцията на ООН след три месеца севернокорейските летци на изтребители Як-9 имаха  пет потвърдени въздушни победи: един В-29, два L-5, по един F-80 и F-51D, при това без да понесат загуби. Ситуацията се промени напълно, когато ВВС на страните от международната коалиция се настаниха в южната част и ВВС на КНДР бяха практически напълно унищожени. Останалите самолети бяха прехвърлени през китайската граница в градовете Мукден и Аншан, където през ноември 1950 г. съвместно с китайските ВВС бяха създадени Обединени ВВС. КНР продължи да предоставя убежище и помощ на своя южен съсед и към края на бойните действия през 1953 г. ВВС на КНДР наброяваха около 135 изтребители МиГ-15. Мирен договор между Северна и Южна Корея така и не беше подписан и оттогава между двата лагера съществува нестабилен мир.

От 1969 г. и досега ВВС на КНДР не проявяват голяма активност, с изключение на отделни лъжливи атаки с  реактивни самолети в района на Демилитаризираната зона (ДЗ) / Линията на тактически действия, за които се  предполага, че имат за цел да се провери времето за реакция на южнокорейската ПВО. Например от 2011 г. севернокорейски изтребители МиГ-29 на няколко пъти принуждаваха да излитат за прехват южнокорейски F-16 и F-15K.

Подбор и обучение

Курсанти за ВВС се подбират от другите видове въоръжени сили и родове войски, с повиквателни или се набират на  доброволна основа. Летателните екипажи се подбират от най-успешните членове на Младежката Червена гвардия (в която членуват млади хора между 17-25 години) и обикновено произхождат от политически влиятелни семейства и имат по-високо  образователно равнище в сравнение със средностатистическия севернокореец.

Първата крачка за онези, които в КНДР искат да станат военни летци, е Военновъздушната академия “ Ким Чхек“ в Чхонджин, където курсантите се обучават в продължение на четири години. Летателната им служба започва със 70 часа летателна практика на учебни самолети Nanchang CJ-6, които представляват китайско копие на съветския Як-18. 50 такива самолета бяха получени през 1977-1978 г. Те са базирани на две летища на източното крайбрежие в Чхонджин и Кьонсон. След това, след получаването на звание втори лейтенант или „Sowi“, курсантите се обучават  в 22-месечен задълбочен курс в офицерското летателно училище в Кьонсон. Той включва 100 часа нальот на учебно-бойни изтребители МиГ-15УТИ (бяха закупени 50 през 1953-1957 г.) или на приблизително същите толкова остарели изтребители МиГ-17, които са дислоцирани в намиращата се наблизо авиобаза в Оран.

2

 

МиГ-21 от ВВС на КНДР. Източник: alternathistory.org.ua

 

След завършване на летателното училище със звание първи лейтенант или „Jungwi“, новоизпеченият летец получава назначение в бойна част за следващо двегодишно обучение, след което се смята за напълно подготвен. Бъдещите вертолетчици се обучават на вертолети Ми-2, а пилотите за транспортната авиация – на Ан-2. Офицерът  може да разчита на 30-годишна служба, но повишаването в по-високи звания, най-високото от които е Генерал от ВВС или „Deajang“, изисква преминаване през множество допълнителни курсове, а най-високите длъжности са политически назначения.

Обучението се извършва по твърдата доктрина от съветско време и трябва да съответства на твърдата  централизирана структура за ръководство и управление на ВВС. Чрез събеседвания с дезертьори в Южна Корея става ясно, че лошото обслужване на самолетите, дефицитът на гориво, който ограничава нальота, а също незадоволителната като цяло система за подготовка пречат за подготовката на летци на същото равнище, като техните западни опоненти.

Организация

Сегашната структура на ВВС на КНДР включва щабове, четири авиационни дивизии, две тактически авиационни бригади и същия брой снайперистки бригади (сили със специално предназначение), които трябва да извършат хвърляне на десант във вражеския тил с цел дезорганизирането му в хода на бойните действия.

Главният щаб е разположен в Пхенян, той осъществява непосредственото ръководство на специалния летателен отряд (за VIP превози), офицерското летателно училище в Кьонсон, разузнаването, радиоелектронната борба (РЕБ), изпитателните подразделения, както и на всички части на ПВО и ВВС на КНДР.

Настъпателните и отбранителните въоръжения се намират в състава на три авиационни дивизии, дислоцирани в Кесон, Токсан и Хванджу, които отговорят за използването на многобройните артилерийски зенитни системи и ЗРК. Останалата авиационна дивизия в Оран е предназначена за оперативна подготовка. Двете тактически транспортни бригади имат щабове в Тачон и Сондок.

Авиационните дивизии и тактическите бригади имат на свое разположение няколко летища, практически всички имат укрепени хангари, а някои – и отделни елементи от инфраструктурата, скрити в планините. Но не всички от тях има зачислени „собствени“ самолети. В плана на КНДР за случай на война е предвиден разсредоточаване на самолетите от главните бази с цел да се  усложни тяхното унищожаване с превантивен удар.

3

 

Изтребители МиГ-29 от ВВС на КНДР

 

В разпореждане на ВВС има не само „стационарни“ авиобази: КНДР е оплетена от мрежа от дълги и прави шосета, които се пресичат от други автостради с помощта на големи бетонни мостове. И макар че нещо подобно може да се наблюдава и в други страни, в КНДР няма частен транспорт, нещо повече, на жените е забранено да управляват даже велосипед. Товарите се превозват по железопътни линии и автотранспортните превози са доста малки. Автострадите са предназначени за бързо придвижване на военните части по територията на страната, а също така като запасни летища в случай на война.

Основна задача на ВВС на КНДР е ПВО, която се осъществява с автоматизирана система за контрол на въздушното пространство, която включва мрежа от РЛС, разположени по цялата територия на страната и която осветява въздушната обстановка над Корейския полуостров и южен Китай. Цялата система се състои от един единствен окръг за ПВО, в който всички операции се координират от бойния команден пункт в щаба на ВВС на КНДР. Окръгът е разделен на четири секторни командвания: северозападно, североизточно, южно и Пхенянски подсектор за ПВО. Всеки сектор се състои от щаб, център за контрол на въздушното пространства, полк(ове) за ранно радиолокационно предупреждение, полк(ове) със ЗРК, дивизия артилерия за ПВО и други независими части за ПВО. В случай на откриване на нарушител се подава сигнал за тревога в изтребителните части, самите самолети се вдигат във въздуха, а ЗРК и зенитната артилерия поемат целта за съпровождане. По-нататъшните действия на ЗРК и артилерията трябва да се координират с щабовете на изтребителната авиация и бойния команден пункт.

 

Основните възли на системата се базират около полумобилните РЛС за ранно предупреждение, включително руски РЛС за ранно откриване и система за насочване 5Н69, две от които са доставени през 1984 г. Тези системи, чиято обявена далечина на откриване е 600 км, се поддържат от три РЛС за откриване и управление на ракети СТ-68У, получени през 1987-1988 г. Те могат да откриват едновременно до 100 въздушни цели на максимална далечина 175 км и и са оптимизирани за откриване на ниско летящи цели и насочване на ракетите на ЗРК С-75. По-старите системи П-10, 20 от които са постъпили на въоръжение през 1953-1960 г., имат максимална далечина на откриване 250 км, а още пет сравнително по-нови РЛС П-20 със същата далечина на откриване представляват елементи от системата на радиолокационното поле. Тя включва не по-малко от 300 РЛС за управление на огъня на зенитната артилерия.

4

 

Изтребител МиГ-29 от ВВС на КНДР

 

Едва ли севернокорейците имат само тези системи. КНДР често намира пътища за заобикаляне на режима на международни санкции, които трябва да предотвратят попадането в техни ръце на нови системи въоръжение.

Операционни доктрини

Действията на ВВС на КНДР, числеността на които достига 100000 души, се определя от две основни положения на базовата доктрина на Севернокорейската армия: съвместни операции, интеграция на партизанска война с действията на редовните войски; и „война на два фронта“: координиране на операциите на редовните войски, партизанските действия, както и акциите на силите за специални операции в дълбочина в Южна Корея. От това произтичат четирите основни задачи на ВВС: ПВО на страната, десантиране на силите за специални операции, тактическа въздушна поддръжка на сухопътните войски и флота, транспортни и логистични задачи.

Въоръжение

Решаването на първата от четирите задачи (ПВО) лежи върху изтребителната авиация, която се състои от около 100 изтребителя Shenyang F-5 (китайско копие на МиГ-17, 200 из които бяха получени през 1960-е години), същото количество Shenyang F-6 / Shenyang F-6С (китайския вариант на МиГ-19ПМ), доставени през 1989-1991 г.

Изтребителят F-7B е китайска версия на един от късните варианти на МиГ-21. На въоръжение остават 25 изтребителя МиГ-21бис, които са остатъка от онези 30 бивши машини на казахските ВВС, нелегално закупени в Казахстан в 1999 г. ВВС на КНДР получиха не по-малко от 174 МиГ-21 от различни модификации през периода  1966-1974 г. Около 60 МиГ-23, в главно от модификацията МиГ-23МЛ бяха получени през 1985-1987 г.

Най-мощните изтребители на КНДР са МиГ-29Б/УБ, онова, което е останало от 45 закупени през 1988-1992 г. Приблизително 30 от тях бяха сглобени в авиационния завод в Пакчхон, който беше специално предназначен за сглобяването именно на този тип самолети. Но идеята се провали поради оръжейното ембарго, наложено от Русия в поради споровете относно плащанията.

5

 

Изтребител МиГ-29 от ВВС на КНДР

 

Севернокорейската изобретателност не подлежи на съмнение и няма причини да се мисли, че те, като се има предвид вниманието,  което режимът отделя на военните въпроси, няма да могат да поддържат в летателна годност онези самолети, мястото на които отдавна е в складовете за скрап,  което става и в случая с Иран. От тези самолети само МиГ-21, МиГ-23 и МиГ-29 имат на въоръжение ракети „въздух-въздух“: 50 Р-27 (закупени през 1991 г.), 450 Р-23 (доставени през 1985-1989 г.) и 450 Р-60, закупени по същото време. Над 1000 ракети Р-13 (съветско копие на американската AIM-9 Sidewinder) бяха получени през 1966-1974 г., но техният срок на експлоатация към момента трябваше отдавна да е изтекъл. Възможно да е имало допълнителни доставки в нарушение на международните санкции.

Ударните сили са представени от 40 щурмови самолета Nanchang A-5 Fantan-A, доставени през 1982 г., оставащите  28-30 изтребители-бомбардировачи Су-7Б, придобити през  1971 г., и до 36 щурмови самолета Су-25К/БК, получени в края на 1980-е г. КНДР поддържа в летателно състояния значителен брой (80 или повече) фронтов бомбардировачи Harbin Н-5 (китайско копие на съветския Ил-28), част от които спадат към разузнавателната модификация HZ-5.

Непосредствена поддръжка на войските осъществяват голяма част от доставените през 1985-1986 г. 47 вертолета Ми-24Д, от които по оценки са останали само 20 в боеготово състояние. Те, както и вертолетите Ми-2, са въоръжени противотанкови ракети „Малютка“ и „Фагот“, които се произвеждаха в КНДР по съветски лиценз.

Част от бомбардировачите Н-5 са приспособени за изстрелване на севернокорейския вариант на китайската противокорабна крилата ракета CSS-N-1, обозначена като KN-01 Keumho-1. Ракетата има далечина на стрелбата 100-120 км, 100 ракети са произведени през 1969-1974 г. През 1986 г. бяха получени пет вертолета Ми-14ПЛ за борба с подводници, но тяхното сегашно състояние не е известно.

Смята се, че на въоръжение в КНДР има безпилотни летателни апарати (БЛА), известно е също, че един руски комплекс „Малахит“ с десет тактически БЛА „Шмел-1“ е бил закупен през 1994 г. Няма да е изненада да научим, че Пхенян ги е използвал като образци за развитие на собствени БЛА.

Логистичната поддръжка се осъществява от компанията Air Koryo, държавен авиопревозвач, която същевременно е транспортен полк от ВВС на КНДР. Към момента паркът на авиокомпанията се състои от единствен Ил-18В (доставен през 1960-е години), а също така от три Ил-76ТД (в експлоатация от 1993 г.). Другите типове самолети са представени от седем Ан-24, четири Ил-62М, същия брой Ту-154М, по два Ту-134 и Ту-204. Компанията експлоатира също и неизвестен брой вертолети. Въпреки че тяхното основно предназначение е военно, те са с гражданска регистрация, което им позволява да летят извън границите на КНДР.

Понастоящем няма ясни признаци за модернизиране на авиацията на КНДР, независимо че високопоставена севернокорейска търговска делегация посети Русия в август миналата година.

Ракетна отбрана

Безусловно, системата за ПВО на КНДР се базира на три основни „кита“ — системи за ПВО. Това са зенитноракетни комплекс (ЗРК) С-75, през 1962-1980 г. бяха доставени 2000 ракети и 45 пускови установки и тази система е най-многобройна. Много от тях бяха развърнати неотдавна близо до 38-я паралел, а по-голямата част от оставащите защитава три коридора – единият върви покрай Кесон, Саривон, Пхенян, Пакчхон и Синъиджу на западния бряг. Другите два минават по източния бряг между Вонсан, Хамхин и Синпхо и между Чхонджин и Наджин.

През 1985 г. бяха доставени 300 ракети и осем пускови установки ЗРК С-125, по-голямата част от които прикрива важни обекти, в частност Пхенян и обекти от военната инфраструктура. През 1987 г. бяха закупени четири пускови установки и 48 ракети от ЗРК С-200. Тези далекобойни системи за средни и големи височини използват същите РЛС за насочване, които използват и С-75. Четири полка, въоръжени с този тип ЗРК, са развърнати редом със своите колеги, имащи ЗРК С-75 (оптимизирани за борба с височинни цели).

Друг многоброен тип ЗРК са KN-06 – местно копие на руската двуцифрена ЗРС С-300. Нейната далечина на стрелбата се оценява на 150 км. Тази система, която се монтира на автомобилно шаси, беше представена за първи път публично на военния парад, посветен на 65-годишнина от основаването на Севернокорейската работническа партия през октомври 2010 г.

Значителни усилия се полагат, за да се усложни унищожаването от въздуха на ракетните системи и свързаните с тях РЛС. По-голямата част от севернокорейските РЛС за ранно предупреждение, съпровождане на цели и насочване на ракети са разположени или в големи подземни бетонни бункери, защитаващи от оръжие за масово унищожение (ОМУ), или в изкопани планински укрития. Тези обекти се състоят от тунели, пункт за управление, кабини за разчетите и взривоустойчиви стоманени врати. В случай на необходимост антената на РЛС се издига със специален асансьор на повърхността. Съществуват също множество лъжливи РЛС и пускови установки за ракети, както и запасни площадки за самите ЗРК.

ВВС на КНДР отговарят също за използването на носимите ЗРК (НЗРК). Най-многобройни са НЗРК „Стрела-2“, но при това през 1978-1993 г. във войските бяха доставени около 4500 севернокорейски копия на китайския НЗРК HN-5. През 1997 г. Русия предаде на КНДР лиценз за производство на 1500 НЗРК „Игла-1“. „Стрела-2“ е НЗРК от първо поколение, който може да се насочва практически само по излъчване в инфрачервения диапазон, преди всичко по изгорелите газове на двигателите. От друга страна, „Игла-1“ е снабдена с двурежимна (инфрачервена и ултравиолетова) глава за насочване, която може да се насочва към източници на излъчване с по-малка мощност, намиращи се по планьора на самолета. Двете системи са оптимизирани за използване против нисколетящи цели.

Като говорим за артилерийските системи за ПВО, следва да отбележим,  че техният гръбнак са 100-мм оръдия КС-19 разработка от 1940-е години. 500 оръдия от този тип бяха доставени през 1952-1980 г., след което бяха доставени още 24 оръдия през 1995 г. По-смъртоносни са около 400 зенитни самоходни установки (ЗСУ) — 57-мм ЗСУ-57 и 23-мм ЗСУ 23/4, получени през периода 1968-1988 г. Този арсенал прикрива големите градове, пристанища и големите предприятия. КНДР е разработила също така собствена самоходна 37-мм зенитна установка, наречена М1992, която силно напомня китайски образци.

Държава, отхвърлена от световната общност

Наличното въоръжение е позволило да бъде създадена една от най-плътните системи за ПВО в света. Ударението върху ЗРК и зенитната артилерия е пряк резултат от невъзможността за Пхенян да придобие  съвременни изтребители или даже резервни части за онзи антиквариат, който представлява по-голямата част от ВВС на КНДР. Сондажът на позициите на Китай и Русия през 2010 и 2011 г. беше отклонен от двете страни. Като държава, отхвърлена обществото на световната сцена, КНДР е придобила репутацията на несериозен платец на вече доставени стоки и даже Китай, който продължение на много години беше съюзник и помощник на Северна Корея, проявява раздразнение от поведението на своя южен съсед. За голямо разочарование на Пекин, КНДР целенасочено отказва да създава пазарна икономика от типа, който се оказа толкова успешна при реформите в Китай.

Запазването на статуквото и продължаването на гнета върху собствения народ са основните движещи сили на лидерите на КНДР. Получава се, че е много по-евтино да създадеш или да плашиш със създаването на ядрено оръжие, което може да тревожи и да заплашваш потенциалните външни агресори, отколкото да купуваш и да поддържаш съвременни въоръжени сили. Ръководството на Северна Корея бързо извлече уроци от съдбата на полковник Кадафи, който отстъпи пред исканията на Запада и унищожи своя ядрен потенциал и другите видове ОМУ, за да постъпи в клуба на „добрите момчета“.

Корейският полуостров

Втората задача, стояща пред ВВС на КНДР, се състои в прехвърлянето на силите за специални операции на Корейския полуостров. По някои оценки в севернокорейската армия има до 200000 души,  които са призвани да изпълнят такава задача. Десантирането в значителна степен се осъществява благодарение на 150 транспортни самолета Ан-2 и неговото китайско копие Nanchang/Shijiazhuang Y-5. През 1980-е години чрез заобикаляне на санкциите тайно бяха закупени около 90 вертолета Hughes 369D/E и се смята, се понастоящем 30 от тях все още са способни да летят. Този тип вертолет съставлява значителна част от авиационния парк на Южна Корея и в случай на проникване на силите за специални операции на юг от границата те могат да внесат объркване в редиците на отбраняващите се. Интересното е, че и в Южна Корея има неизвестен брой Ан-2, за които се предполага, че имат подобни задачи.

Следващият по масовост тип вертолет на въоръжение в КНДР е Ми-2, каквито има около 70. Но те имат много малък полезен товар. Вероятно има и незначителни количества на въоръжение от ветерана Ми-4. Единствените съвременни типове вертолети са Ми-26, четири екземпляра от които бяха получени през 1995-1996 г. и 43 Ми-8Т/МТВ/Ми-17, не по-малко от осем от които бяха получени нелегално от Русия през 1995 г.

Трябва ли да се страхуваме от Северна Корея?

Севернокорейските въоръжени сили съществуват изключително за защита на страната и като заплаха за нахлуване в Южна Корея. Всяко такова нахлуване ще започне с масирана атака на Юга от малки височини, а силите за специални операции ще бъдат прехвърлени по въздуха  през линията на фронта с цел „изключване“ на стратегическите обекти преди сухопътното настъпление през Демилитаризираната зона (ДЗ). Макар че подобна заплаха може да изглежда фантастична поради състоянието на ВВС на КНДР, тя не бива да бъде напълно изключена. Значението, което Южна Корея придава на собствената си отбрана, доказва това. През последните двадесет години недалеч от ДЗ бяха създадени четири нови авиобази на севернокорейците, което съкращава времето за долитане до Сеул на няколко минути. Самият Сеул представлява голяма мишена, той е един от най-големите градове в света, чието население превишава 10 млн. души. Повече от половината население на Южна Корея живее в заобикалящата го агломерация Инчхон и провинция Кьонгидо, която е втора в света: тук  живеят 25 млн. души и е разположена по-голямата част от промишлеността на страната.

Няма съмнения, че даже ако в резултат на конфликт Северът понесе огромни загуби, този конфликт ще се окаже също така разрушителен и за Юга. Шокът за световната икономика също ще бъде сериозен. Заслужава да се спомене, че в края на 2010 г., когато северните обстреляха един южнокорейски остров, се провеждаха и големи маневри, в хода на които се отработваше мащабно въздушно нападение, което вероятно е било имитация на голямомащабна война. Полученият резултат в известна степен се превърна във фарс, тъй като по време на учението имаше сблъсквания на  самолети, установена беше ниска надеждност, слабо командване и управление, а също така несистематизиран план.

Никой не може да каже накъде ще поведе страната сегашният лидер на КНДР Ким Чен Ун и в каква степен той представлява само марионетка в ръцете на старата гвардия, узурпирала властта. Можем да бъдем сигурни само в това, че на хоризонта не се виждат никакви признаци за промени. А към страната гледа с подозрение световната общност, а последните ядрени изпитания на 12 февруари 2013 г. само засилиха тези подозрения.

Боен състав на ВВС на КНДР. По данни на AirForces Intelligence с поправки от Център АСТ

 

Марка

Тип самолет

Доставени

На въоръжение

Aero Vodohody

L-39C Albatros

12

7

Антонов

Ан-12

1?

1?

 

Ан-2*

150+

150?

 

Ан-24

12

7

* включително китайските Y-5

Harbin Aircraft Manufacturing Corporation

H-5

80+

50?

Hughes Helicopters

Hughes 369D

24?

80?

 

Hughes 369E

73?

 
Илюшин

Ил-14

?

5?

 

Ил-18

?

1

 

Ил-62М

4

4

 

Ил-76МД

3

3

Лисунов

Ли-2

?

12?

МиГ

МиГ-15УТИ

50?

40?

Включително Shenyang JJ-2

 

МиГ-17Ф

300?

120?

Включително Shenyang F-5 / FT-5

 

МиГ-19

?

140?

Включително Shenyang F-6 / FT-6

 

МиГ-21бис (Л/М)

30

25?

30 МиГ-21бис бяха закупени от Казахстан през 1999 г.

 

МиГ-21ПФ

?

140+?

Включително МиГ-21ПФМ и Chengdu F-7

 

МиГ-21У

30

20?

Включително МиГ-21УМ

 

МиГ-23МЛ

46

30?

 

МиГ-23УБ

10

10?

 

МиГ-29 (9-12)

45

40?

Включително МиГ-29 (9-13)

 

МиГ-29УБ

?

5

Мил

Ми-14ПЛ

?

10

 

Ми-2

140?

70?

Включително сглобените в КНДР (често обозначавани като Hyokshin-2)

 

Ми-24Д

47

20

Включително Ми-24ДУ

 

Ми-26

4

4

 

Ми-4

?

40

Включително Harbin Z-5

 

Ми-8

43

25-35

Включително Ми-17

Nanchang Aircraft Manufacturing Company

A-5C Fantan

40

40?

Смята се, че 40 са били доставени през 1982 г.

 

CJ-6A

?

150?

PZL Warszawa-Okeçie

PZL-104 Wilga

?

Неизвестен

брой

Сухой

Су-25К

32

25?

 

Су-25УБК

4

4?

 

Су-7БМК

30

20?

Може да са бракувани Този тип се описва понякога и като Су-7БКЛ

Туполев

Ту-134Б

2

2

 

Ту-154Б

4

4

 

Ту-204

2

2

Яковлев

Як-12

?

Неизвестен

брой

 

Оригинал на публикацията: Air Forces Monthly, April 2013 — Sérgio Santana

 

Превод Андрей Фролов

Advertisements

Posted on 22.05.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: