Обикновен глобализъм


Обикновен_глобализъмРъководителите на глобализацията последователно водят света по «пътната карта» към крайната точка на маршрута — тяхното световно доминиране.

В навечерието на пролетните мероприятия на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон лондонският вестник Financial Times и института Брукингс (САЩ) публикуваха резултатите от своето съвместно изследване, посветено на състоянието на световната икономика. Няма за какво да се радваме — констатират експертите.

Поредният индекс TIGER (Tracking Indices for the Global Economic Recovery), разчетен съвместно от FT и института Брукингс, показва, че оздравяването на световната икономика продължава да бъде под голям въпрос — и това е така, независимо от всичките усилия, които полагат централните банки от целия свят с надеждата да засилят търсенето.

Световната икономика «не е в състояние да се откъсне от дъното», смята професор Есвар Прасад от института Брукингс. Статистиката за резултатите от първото тримесечие е противоречива. Ситуацията е изключително неопределена. С една дума – хаосът продължава. Но, както казват древните хора, даже в хаоса има свой вътрешен порядък и смисъл. По всяка вероятност има закономерности и в развитието на сегашната кризисна ситуация.

Проектът на века

«Глобализацията е  замислена не за да се създават приятели или да се харесаме на някого».

Тези думи, принадлежащи на един от високопоставените представители на администрацията на президента на Съединените Американски Щати, са били произнесени преди десет години.  Обаче с времето те не само не са загубили остротата на своето съдържание, но в светлината, контекста и формата на кризата придобиват нови смислови нюанси.

Към глобалната концентрация на политико-икономическото влияние англосаксонското ядро на западния свят се стреми отдавна. При осъществяването на проекта се използваха най-различни инструменти, осигуряващи постигането на успеха. От неистовата борба с революционните и всякакви други режими, мислещи и действащи по различен начин, ограничаващи разширяването на «свободните», а в същност твърдо контролираните от транснационалните корпорации пазари, и до създаването на всевъзможни наднационални и международни структури от типа на Европейския съюз, СТО, МВФ, Световната банка и т.н. Неключовите участници във всички тези структури и организации, въвлечени в тях с различни способи, всъщност са само едни хазартни играчи, но не и получатели на главния приз в тази глобална игра, защото «казиното винаги печели».

И, разбира се, изобщо не става дума за простосмъртните.

Един характерен пример: В своята инагурационна реч, произнесена на стилбите пред Капитолия през януари тази година, избраният за втори мандат Барак Обама директно заяви: «Ние сме длъжни да развиваме демократичните ценности от Азия до Африка и от американския континент до Близкия Изток».

Въпросът, дали живеещите хора в посочените и непосочените региони, континенти и страни желаят това развитие, новият-стар президент на САЩ не го зададе нито на себе се, нито на присъстващите.

Странно?

Изобщо не е странно. Да разгледаме още един път думите на представителя на администрацията на Белия дом — и всичко ще си дойде на своето място. Защото така наречените «демократични ценности» са един от главните «троянски коне», активно използвани за ускоряване на развитието на глобалния проект. Вторият кон в троянския впряг е неолиберализмът. Защото неолибералната теория и практика предвижда максимално разширяване и задълбочаване на процесите на либерализация, при които функциите на държавата (преди всичко икономическите, а след тях и всички останали) трябва да се отслабят колкото се може повече. В резултат на което държавата ще се окаже, че не е в състояние да регулира своите вътрешно-национални процеси. А тогава кой ще ги регулира? Правилно — авторите и организаторите на глобалния проект.

За по-нататъшното развитие и безгрижно съществуване те се нуждаят от контрол над основните жизнено важни природни ресурси, пазари (на първо място валутно-финансовите и суровинните), транспортно-комуникационните артерии, иновационните и творческо-изследователските процеси, както в технологичната, така и в хуманитарната област, елитите, представляващи интересите на държавите и регионите. Ако всичко случващо се през последните десетилетия бъде погледнато през призмата на тези задачи, то много от случилото се, в това число и в нашата страна, ще стане напълно логично, просто и разбираемо. А ако се вслушаме в думите на Обама и погледнем последните макроикономически данни, то и кризата ще се превърне в напълно логична глава от глобалния бестселър.

Кой е печелившият?

«Ние ще действаме, — казва президентът на Съединените Щати, — за да заложим новия фундамент за растеж».

За растеж на кого? Разбира се, не на тези, които са интегрирани в глобалния проект с помощта на щиковете или с кредити от МВФ. Примерите с Ирак, Югославия, Либия, Сирия и други красноречиво свидетелстват в чии интерес е този процес, и кой получава от него максимална изгода.

Евроинтеграцията, представляваща най-важната съставна част на глобалния проект, в по-малка степен, но при подробен анализ също нагледно демонстрира основните изгодо-получатели. «Има огромна политическа воля за запазването на този проект, даже ако е изначално погрешен», — счита основателят на Saxo Bank Ларс Кристенсен. «Още сега част от най-важните решения се приемат без всякакво гласуване, приемат се от хора, които никой не е избирал. Европа се движи в много лоша посока, в посока на полу-тоталитарно общество. Това се извършва под лозунга «Повече ЕС, повече единна Европа, която трябва да се защитава на всяка цена». Това определено не работи, но политиците продължават да правят това, което не работи. Те имат един отговор за всичко: трябва да се прави повече. Те правят повече, но от това за всички става по-зле», — прави извода господин Кристенсен.

Очевидно не за всички, иначе не биха го правили. А и дали проектът е грешен зависи от гледната точка. Да вземем, например, същите тези САЩ, които, впрочем, нито веднаж официално и твърдо не са критикували европейските интегратори, независимо от това какво предприемат и колкото и анти-пазарно и анти-демократично да е изглеждало. На фона на всичко ставащо в обединена Европа те се чувстват съвсем не зле. Така например, съвкупният обем на приходите на американските компании за 2012 година възлизат на 12,4% спрямо БВП на САЩ, което представлява рекорден максимум за последните 70 години. И това не са случайни, «еднократни» успехи, а едно постъпателно движение. През 2011 година показателят достигна рекордното ниво от 12,1%.

Ето още два любопитни примера. На 12 април тази година най-голямата в САЩ банка по размерите на своите активи JPMorgan Chase & Co. обяви, че нейната чиста печалба след края на първото тримесечие е нараснала с 32,6% и е достигнала 6,529 млрд долара. И това също не е станало изведнъж. Банката демонстрира позитивни резултати трета поредна година. Рекордна чиста печалба за миналата година получи и една от най-големите американски ипотечни агенции Fannie Mae, чиито действия заедно с Freddie Mac «неочаквано за всички» доведоха до раздуването на «балона» на пазара за недвижими имоти, който се взриви през 2007 година и доведе в последствие до глобалната финансова криза. Тази печалба беше 17,2 млрд долара. Трябва да обърнем внимание, че тези две големи «кантори» нищо не произвеждат, а общият и частичният рекорден ръст на печалбите идва на фона активни разговори за трудностите и бавното възстановяване на американската икономика. При това представителите на официален Вашингтон не само че не пресичат или опровергават тези разговори, но и сякаш сами ги инициират, охлаждайки ентусиазма на национално ориентираните, радикално настроени за борба с кризата функционери, икономисти и обществени дейци в другите страни.

Реално, според думите на старшият анализатор от Националната рейтингова агенция Максим Васин, «американските компании сега са доста силни и не изпитват проблеми нито с инвестициите, нито с кредитното натоварване, нито с ръста на рентабилността». Това се признава и от Министерството на икономическото развитие на РФ. В публикувания на 1 април мониторингов доклад министерството констатира: «САЩ се утвърждават като водеща по ръст страна». Чужденците изкупуват държавните облигации на САЩ с рекордни темпове. Според публикуваната в средата на април статистика на Министерството на финансите на Съединените Щати, сега те притежават американски дългови книжа за 5 трилиона 660 милиарда долара. Това, както и печалбите на компаниите, е исторически максимум.

А кой е губещият?

В същото време еврозоната си остава епицентър на нестабилността.

Китай, борейки се с всички нови проблеми, забележимо забавя развитието си (ръстът на икономиката на КНР се забави през първото тримесечие на годината до 7,7% на годишна база от 7,9% през четвъртото тримесечие на 2012 година).

Япония се опитва с малкопродуктивни финансови инжекции да задвижи своята икономика.

Южна Корея върви по същия път, отделяйки 15,4 млрд долара за подкрепа на растящата с най-бавни темпове от 2009 година икономика, Русия все повече се плъзга към рецесията.

«Ние все още не сме в рецесия, но можем да попаднем там. Има такъв риск. Аз мисля към есента, ако няма ръст», — заяви през април министърът на  икономическото развитие Андрей Белоусов. Темповете на ръст на промишленото производство се забавят (а в последните месеци станаха отрицателни), кредитната и инвестиционната активност се свива, а макроикономическата картина в руската икономика в последно време налага да се направят определени паралели с критичната ситуация, в която се оказаха икономиката и фондовият пазар на границата между 2008 и 2009 година. Негативи се добавят и от поевтиняващият петрол и изтичането както на руски капитал, така и на средства от международните фондове, ориентирани към инвестиции в Русия. Основни действащи лица на пазара на руските акции продължават да са краткосрочните спекуланти. Гражданите на страната все-повече потъват в дългове. Тяхната обща задлъжнялост към банките вече достига 7 трилиона и 700 млрд рубли. Една четвърт от всичките разходи на руснаците се осъществява за сметка на кредити. Глобализацията по написания в далечни земи и «спуснат отгоре» сценарии върши своята работа. Да се живее с дългове се превръща в норма. А въпросът какво ще стане после, изглежда никой не си го задава.  Междувременно ако натрупаната и продължаваща да расте сума на задлъжнялост се раздели на цялото трудоспособно население на страната, то ще се получи, че всеки от нас вече дължи на банката по 100 хил. рубли. И това далеч не е върхът. Центробанк прогнозира за тази година ръст на потребителските кредити с 25–30%.

Не настъпи благоденствие и в така наречените страни от «арабската пролет». Напротив, световното разпространение на демокрацията с активното участие на главните глобализатори доведе до тежки икономически сътресения. По данни на Арабската организация на труда, за изминалите две години в региона броят на безработните се е увеличил с 3 млн души и е достигнал до 20 милиона. В процентно съотношение нивото на безработицата достига 16%. Това беше следствие от закриването на производствена инфраструктура, намаляването на обема на инвестициите, влошаването на ситуацията със сигурността, застоя в сферата на туризма и намаляването на експортните възможности. Ако обединим всичко случило се в едно цяло, то мозайката от събития и факти в пълна красота ще покаже смисъла, логиката и начинът на действие на основните актьори в рамките на привидния хаос.

«Главното съдържание и целта на структурните промени, определящи лицето на съвременната световна икономика, е глобализацията, — казва началникът на аналитичния отдел на ФЦ «Инфин» Александър Иванишчев. — На границата между 2007–2008 година архитектите на глобализацията взеха решение за ускоряване на този процес по пътя на въвеждането на световната икономика в режим на гореща фаза (криза). Използването на извънредни методи за управление дава на антикризисните управляващи неоспорими преимущества за постигане на целите на глобализацията, които са невъзможни в нормални (мирни) условия. К тези предимства могат да бъдат отнесени:

— категоричен отказ от предишните правила на играта (анулиране на старите дългове, банкрутиране на конкурентите);

— безконтролна емисия на евтина ликвидност с цел поглъщане и изкупуване на евтините активи;

— борба със суверенитета или неговите останки и ликвидация на националните системи за управление в полза на наднационалните структури и др.

Главната цел на тези мероприятия е повишаването на управляемостта на системата чрез унификация и специализация на нейните системни елементи в рамките на изграждащата се глобална структура «Управляващ Център — Контролирана Периферия».

Следователно, наред с онази древна мъдрост за вътрешната логика и ред във всеки хаос, трябва да си спомним и още една — «търси кой има изгода». А тук даже не е необходимо да се търси.

Глобалният финансов контрол

Събитията от последно време показват, че: горещата фаза на глобализацията — това не е време за раздаване на пари на нуждаещите се, а време за концентрация и подреждане на финансовите потоци в рамките на тяхното поставяне под глобалния контрол на авторите на проекта.

Как тук да не си спомним за стария Кисинджър, единственият човек, заемащ и поста на държавен секретар и поста на съветник по националната сигурност на президента на САЩ, който още в средата на 1970-те години, на върха на своята официална кариера в американските властови структури, казваше: «Ако вие контролирате петрола, вие управлявате цели държави; ако контролирате животоосигуряващите продукти, вие управлявате хората. Ако вие контролирате парите, вие управлявате целия свят». Този човек, който на 27 май тази година ще навърши 90 години, продължава да бъде безспорен авторитет в сферата на международните отношения. Сегашната администрация в Белия дом косвено, а понякога и директно, използва както оперативните, така и дълговременните препоръки на постоянния член на Билдербъргския клуб, близкия приятел на известния глобалист и лидер на «Дома на Рокфелеровци» Дейвид Рокфелер — Хенри Кисинджър.

Усилията за създаване на система за глобален финансов контрол се съпровождаха и продължават да се съпровождат с различни информационни кампании за прикритие. «В последните години това се правеше под лозунга за борба с тероризма с цел ограничаване на източниците за неговото финансиране. В момента решаването на тази задача е издигнато на ново ниво, но вече под лозунгите за борба с отлива на капитали (отмяната в Швейцария на тайната на банковите влогове) и с офшорните зони (Кипър)», — констатира Александър Иванишчев. В изгражданата глобална структура не остава място за офшорни прозорци, през които да се извършва безконтролно движение на капитали, ако това става извън рамките на юрисдикцията на САЩ или Великобритания. Борбата с офшорните зони беше обявена от Обама в групата на първостепенните мерки веднага след кризата от 2008 година с благовидната цел — прекратяване на каналите за оптимизация на данъчните схеми за американските корпорации и граждани и по този начин повишаване на събираемостта на данъците. Според приетия Закон за данъчната дисциплина (2010 година) САЩ фактически планирали да превърнат всички банки във всички страни в данъчни агенти на американската данъчна служба (глобално данъчно ведомство). През февруари миналата година редица водещи европейски партньори на САЩ (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания) приеха Споразумение за съвместно изпълнение на този закон. Както може да се съди по ситуацията в Кипър, това споразумение вече се намира в стадии на практическа реализация. По всяка вероятност, след Кипър могат да последват аналогични стъпки, при това на първо място под ножа ще попаднат офшорните зони, не влизащи в англосаксонското ядро – прави извода началникът на аналитичния отдел на ФЦ «Инфин».

За това, че «кръстоносният поход» срещу укривателите на доходи и офшорните зони не представлява нищо друго, освен закономерно развитие на глобалната икономическа система – казва и изтъкнатият юрист по практиката на данъчното право от юридическата група «Яковлев и партньори» Андрей Фелюст. При това първопричината за кризата — раздутият «сапунен балон» от виртуални спекулативни пари — никой не се кани да изкоренява. Задачата лежи в друга плоскост: под предлога за борба с неоправдано високите рискове се осъществява оптимизиране и поставяне под тотален контрол на световните и регионалните банково-финансови потоци, кредитните, борсовите и валутните схеми и манипулации. Кранът за надуване и спадане на балона трябва да бъде само в ръцете на основните бенефициенти, а не на този или онзи.

Именно тук трябва да се търси тайната пружина на тази небивала истерия, която предизвика инициативата на участниците в проведената през март тази година в южноафриканския град Дърбан среща на върха на БРИКС за създаването на Банка за развитие и Резервен фонд на групата, които по същество са предназначени да подкопаят световното господство на Международния валутен фонд и Световната банка. Тези интеграционни идеи, инициативи и стъпки не са предвидени в основния сценарии на глобализацията. Поради това «свободната преса» как ли не наричаше на своите страници дръзките своеволници: и «опортюнистическо партньорство», и «картонена кула» (World Politics Review), и «миш-маш» (Le Monde), и «конгрес на разнопосочни аномалии» (Financial Times), и «настъпваща се по краката странна петорка» (Deutsche Welle), и още много други красноречиви изрази.

От това може да се направи само един извод: всички регионални, локални и мини-глобализационни действия, алтернативни на генералния проект (специално трябва да посочим — с участието на Русия и особено наКитай), предизвикват у главните действащи лица в този проект изключително болезнена реакция. Без значение дали е създаването на Единното икономическо пространство, Евразийския съюз или усилията за сближаване в рамките на БРИКС. И особено структурно-финансовото сближаване. Защото в условията, където благодарение на неолибералния глобализаторски проект реалният сектор на световната икономика се свива, а непропорционалните качествени и количествени промени се извършват в посока на финансовия сектор (там се насочват най-добрите човешки, парични, технологични и други ресурси), преди всичко и задължително трябва да се контролира именно него.

Парите поръчват музиката

Всичко това води до три важни промени:

Първо –  благодарение на полаганите от глобализаторите усилия в това направление съвременната икономика в преобладаващата си част е вече едно просто движение на пари и отношения на хората около и вътре в него.

Второикономиката в нейния днешен вид все повече и все по-необратимо се откъсва от стопанството и започва да доминира над него. Тук е необходимо да уточним, че под стопанство се разбира производството на продукция, измервана в количествени показатели и физически величини, а следователно, никаква виртуализация в него не е възможна. Точно там, където започват парите, там започва и икономиката със своите производни: оценители, одитори, рейтингови агенции, банки, борси, финансови анализатори, всевъзможни играчи с цифри и манипулатори. Стопанството може да мине и без пари, ако бъде натурално, а обменът се извършва по бартерния способ. Икономиката — не. Изхождайки от това, в съвременните условия, глобализиращата се икономика, благодарение на своите възможности за манипулиране на цифрите, изобретяването на «ценности» и други, по същество външни по отношение на стопанството елементи за въздействие, е способна както да ускори, така и да забави развитието на националните стопански системи. Като им оказва външно регулиращо въздействие. Държейки в ръцете си всички ключови елементи за икономическо въздействие — от световната резервна валута и нейното директно привързване към основната суровина (да не забравяме знаменитата фраза на американския министър на финансите Джон Конъли за това, че «доларът е нашата валута и ваш проблем»), до рейтинговите агенции, световните финансови центрове, фондовите борси и така нататък, можеш в значителна степен да влияеш, а при необходимост и откровено да диктуваш своята воля на националните стопанства и да налагаш правилата на играта в световния пазар.

И накрая – трето –  доминиране на световната икономика в нейния сегашен и перспективен глобализиран вид над националните стопанства вди до подмяна на ценностните ориентири и увеличаване на уродливите явления, угнетяващи и изкривяващи както националното стопанство, так и националното общество.

Така например, сега вече се продава много от  това, което преди беше отделено от парите. В това число части и качества на човека и институции, послужили като причина за неговата еволюция, знания, симпатии, убеждения (в това число и политически) и много други.

Какво ни очаква в крайната точка на глобализацията по сценария на нейните сегашни идеологически вождове и посредници?

Като цяло относително нищо страшно. Клониране на потребителя и «новия човек» — гражданин на световното информационно пространство и цифрово общество, в което, наистина, на някого ще се наложи да върши и черната работа. Нещо като скаутски лагер. Младоците — строят, готвят, носят, чистят и т.н., старшите и обслужваните са заети с високо-интелектуален «труд», а най-главните изобщо са извън границите на лагера и в режим на видеоконтрол и видеоконференции ръководят общността от «свободни индивидууми».

Специално трябва да подчертаем, че демократично разпределение на ролите в този скаутски лагер на «свободни индивидууми» не се предвижда. Те вече са разпределени. Както се казваше в един известен филм: «Всичко вече е откраднато преди вас».

Към построяването на именно такова или много подобно общество е насочена днес дейността на огромно количество участници в процеса — от неправителствени (но не и независими) организации, до маркетолози, специалисти в областта на рекламата и PR, медийната индустрия и т.н.

За политиците и различните дейци от съвременната икономика, непосредствено свързани с проекта, няма да говорим, защото за тях и без това всичко е ясно. Опитите за съпротива или излизане от въздействието на строящият се глобален ред, разбира се срещат и в бъдеще ще срещат все-по засилващ се активен отпор от страна на тези, които са го замислили и го осъществяват. Включително до използване на военна сила и изтезания. А как иначе?! Та нали великите проекти до сега никога не са минавали без тях.

/Вадим Бондар/

Advertisements

Posted on 18.05.2013, in Международна политика and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: