Ще се намеси ли Израел в сирийския конфликт?


Ще се намеси ли Израел в сирийския конфликт?Унищожаването на обекти на територията на Сирия от израелската авиация предизвика напълно обосновани опасения, че еврейската държава съзнателно се включва в конфликта на страната на САЩ, техните  европейски съюзници и сирийските антиправителствени групировки. Обаче при оценката на перспективите за такова развитие на събитията трябва да се обърне внимание не само на самия факт на ракетния удар по сирийска територия, но и на мотивите, от които би могло да се ръководи израелското правителство.

Дълбоко грешат онези,  които смятат, че Израел гледа на себе си като на съюзник на САЩ. От гледна точка на израелските евреи, Щатите са съюзник на Израел. А израелците ще ги смятат за такива само дотогава, докато американците искат и са способни да възпират антиеврейските пориви на арабите. Щом Америка отслабне, Израел веднага ще почне да си търси друг покровител.

Затова израелското ръководство се старае да избягва конфликти с онези световни държави, които играят в Близкия изток повече или по-малко съществена роля. Например официалният Тел Авив се въздържа да изрази подкрепа на едната или другата страна в сирийския конфликт, както и от твърда критика конкретно на позицията на Русия към Сирия като цяло. Той се ограничава главно с протести против доставките на руско оръжие за режима на Башар Асад, тъй като това е оръжие, според израелците, после ще попадне в Ливан в ръцете на шиитската групировка „Хизбула“.

Ако се съди по коментарите в израелската преса, то и ударите на ВВС на Израел по сирийския военно-изследователски център „Джамрайя“ през януари и май 2013 година, както и по колоната от камиони, движеща се от Сирия към Ливан, имала уж за цел да предотврати увеличаването на бойните възможности на „Хизбула“. Обаче доколко реална беше тази заплаха за сигурността на Израел? Съдейки по това, че израелското ръководство отказва официално да признае своето участие в тези акции, Тел Авив не е способен да представи на световната общност доказателства за правотата си.  А точно това обстоятелство вече  превръща еврейската държава в агресор.

И ако действията на Израел, които доведоха до многобройни жертви, не бъдат осъдени от ООН,  както и от водещите държави в света, преди всичко от Съединените щати, то в израелците ще се засили изкушението да повтарят тези акции и в бъдеще и не само в Сирия, без да си правят труда да търсят предлог за нанасяне на авиационни удари когато и по когото си поискат.

Оценявайки влиянието на това поведение на Израел върху ситуацията в Сирия, трябва да се признае, че  израелското правителство като цяло съдейства за реализирането на целите на Вашингтон, даже и ако Тел Авив не си е поставял  такава задача. Първо, „Хизбула“ представлява значителен ресурс за Дамаск в борбата с метежниците и чуждестранните наемници. Второ, безнаказаните авиационни нападения на израелците деморализират сирийската армия и добавят увереност на нейните противници. Трето, подкрепата на „Хизбула“ за сирийското правителство е допълнителен фактор, който възпира САЩ и техните  съюзници от нахлуване в Сирия. Накрая, четвърто, действията на израелската авиация могат да представляват „разузнаване с бой“ за в случай, че все пак бъде взето решение за такова нахлуване (например от територията на Йордания).

Във връзка с това определено безпокойство предизвиква изявлението на члена на комисията на ООН по разследване на евентуални нарушения на човешките права в САР Карла дел Понте, че не правителствените войски на Сирия, а въстаниците са използвали бойно отровно вещество, предизвикало масово поразяване на  военнослужещи и мирно население.

На пръв поглед би трябвало да приемем изявлението на член на тази комисия, което снема от Дамаск обвиненията в използване на оръжие за масово поразяване. Обаче трябва да се има предвид и от чии уста прозвуча това изказване. Навремето главният прокурор на Международния трибунал на ООН за бивша Югославия Карла дел Понте със своите действия нито веднъж не даде основания да се усъмним, че нейната позиция се определя от интересите на  САЩ и техните европейски съюзници. Затова може да се предположи, че и в този случай нейното изказване е съгласувано с Вашингтон. А то, макар че снема обвиненията от Дамаск, дава на американците възможност да твърдят, че правителството на  Сирия се оказа неспособно да обезопаси складовете с химическо оръжие от попадането му в ръцете на въстаниците, сред които има много бойци на ислямистки терористични групировки.

Ако сирийските метежници използват боен зарин още веднъж или на международната общност бъдат представени доказателства, че някаква част от запасите от това оръжие се е оказала под техен контрол, Западът веднага ще получи основание да поиска от ООН да бъде проведена операция за осигуряване на охрана на местата на неговото  складиране и производство с помощта на международен въоръжен  контингент. Реално това ще означава окупация на Сирия и принуждаване на сражаващите се страни към мир, но вече при  условия, изгодни за противниците на Башар Асад.  И при такова развитие на събитията за Русия и Китай, вероятно, ще бъде по-трудно да блокират съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, а на Сирия със сигурност няма да й стигне сила на духа и възможности да се съпротивлява на решението на „световната общност“.

Не е изключено, че именно такъв завой на нещата се планира в Израел… Въвеждането на територията на Сирия на международен контингента и нейното „омиротворяване“ с помощта на ООН ще лиши „Хизбула“ от поддръжка от страна на Сирия и ще изолира бойните отряди на тази организация от Иран. След време ще се появи възможност и за разоръжаване на „Хизбула“ със силите на ливанската армия, което ще обезопаси северната част на Израел от ракетни обстрели от територия на Ливан.

Присъствието в Сирия на международен контингент ще допринесе за това, че сунитските терористични организации под натиска на САЩ, Турция и страните от ЕС също ще бъдат принудени да сложат оръжие и да се „преквалифицират“ в благопристойни политически партии. Саудитска Арабия и страните от Персийския залив едва ли ще попречат на това. Със своите финансови инжекции те изцяло ще могат да осигурят идването на власт в Сирия на своите довереници по „демократичен начин“ в хода на „мирния процес“, както това стана в Египет. А без санкцията на САЩ тези държави никога няма да се осмелят на въоръжена агресия против Израел, колкото и силно да крещят против „ционистките окупатори“.

Израел няма да се смути и от образуването на мястото на Сирия на три-четири зависими от Запада нови държави, което би могло да премахне въпроса за връщане на арабите на стратегически важните за сигурността на Израел Голански височини предвид изчезването на субекта на международното право, на когото тази територия принадлежеше по-рано.

И даже ако правителството на Асад успее да избегне военното поражения, Дамаск все пак ще бъде принуден да отиде на демократизиране на режима. А това означава образуване на недееспособна власт, увредена от противоречията и конкуренцията между групировките, склонни към търсене на подкрепа зад граница.

Така че за Израел няма причини за непосредствена намеса в сирийския конфликт. Засега ситуацията се развива за него и така напълно успешно.

Автор: Александър Левченко

Posted on 14.05.2013, in Балканите and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: