Към въпроса за сръбско-албанските споразумения в Брюксел


Към въпроса за сръбско-албанските споразумения в Брюксел И бъдещето на сърбите в Косово

На 19 април т.г. в Брюксел беше подписано „Споразумение за нормализиране на отношенията“ между представители на Сърбия и на косовските албанци, което стана преход  към качествено ново равнище на продължилите три месеца преговори. Белград, който по-рано категорично отказваше да подписва каквото и да било, най-после прояви онова, което западните куратори на преговорите наричат „добра воля“.

Западните СМИ побързаха да приравнят това споразумение към признаването от Сърбия на албанската Република Косово. Във възторга най-далеч от всички стигна френският „Le Figaro“, който в редакционна статия еднозначно твърдеше, че въпросът за  Косово е „решен окончателно“, албанците може да бъдат поздравени с независимостта, а сърбите – с „европейския избор“.

Западните „приятели“ на Сърбия, кой знае – всичките и веднага – забравиха думите на Томислав Николич, казани в самото начало на брюкселските преговори – Сърбия и албанското правителство на Косово не могат да се разглеждат като равноправни субекти на международното право, като равноправни участници в преговорите. Никакви споразумения за съвместни намерения, подписани в Брюксел, не могат да се разглеждат като признаване от страна на Сърбия на независимостта на Косово дотогава, докато в Конституцията на Сърбия има член за териториалната цялост на страната, включваща в себе си и автономната област Косово и Метохия.

Така че опитите на някои политически наблюдатели, включително и руски, да представят Споразумението като признаване от Белград на косовската независимост, макар и не де-юре, но във всеки случай де-факто, изглеждат не съвсем оправдани. Особено „популярен“ сред любителите да четат между редовете е Член 14 от споразумението, в който се казва, че Сърбия и Косово няма да си пречат взаимно за влизането в ЕС и няма да подтикват „трети страни“ да пречат на този процес.

Логиката в разсъжденията на авторите, които непременно искат да тълкуват подписването на Споразумението като признаване на независимостта на Косово е приблизително такава – в нормативните документи на Евросъюза е казано ясно, че членове на ЕС могат да бъдат само държави със стопроцентова правна легитимност, а значи щом Сърбия няма да пречи на евроинтеграцията на Косово, това автоматично означава и признаване на неговата стопроцентова легитимност. Този тезис изглежда най-малкото измислен. Властите в Сърбия винаги могат да развият това положение в своя полза, като кажат, че само когато Република Косова стане стопроцентово легитимна, (тоест призната от всички членове на ООН), ще може да се говори за влизане на Косово в Евросъюза.

Значително по-малко внимание привлякоха членовете от втори до седми от Споразумението, в които се говори за бъдещето на  сръбските общини в Косово. Ако някъде в подписаното Споразумение има предателство на своя народ от ръководството на Сърбия, то е именно в тези членове, посветени на функционирането на полицията, съдебната власт, образователните структури и здравеопазването в сръбските общини.

Фактически ние можем да говорим, че паралелните структури на сърбите в Косово се ликвидират, а по-точно стават част от общите косовски институции, ръководени от Прищина.

Предисторията на въпроса накратко е такава. В четирите сръбски общини в северната част на Косово към началото на 2013 г. се създаде извънредно сложна ситуация за управляващата партия на прогресистите (преговорите в Брюксел решиха съдбата именно на тази част от областта, тъй като сърбите в южната част още по време на управлението на правителството на Б. Тадич разбраха безсмислеността на надеждите към Белград). В Косовска Митровица и съседните райони на власт се намираше коалицията между прогресивната партия и Демократическата партия на Сърбия (ДСС), при това водещите роли в коалицията принадлежаха именно на последната. На 28 февруари т.г. прогресистите скъсаха съюза с партията на В.Кощуница и създадоха ново обединение с привържениците на И.Дачич (СПС) и М.Динкич (G17) при подкрепата на групата на гражданите на „Сърбия, демокрация, справедливост“ на О. Иванович, държавен секретар на Министерството за Косово и Метохия в предишния управляващ кабинет.

Същият модел на промени може да бъде активиран при необходимост и в района на Лепосавич, където на власт и досега е коалицията, изгонена от Косовска Митровица. В районите на Зубин Поток и Звечан властта изцяло принадлежи на ДСС на Кощуница, а влезлите в сегашния управляващ кабинет партии, (а именно прогресистите и социалистите) се намират в периферията на политическия живот.

Сръбските анклави в централната част на Косово и Метохия също се намират отчасти под контрола на ДСС, а отчасти се  контролират от Прищина, като например община Грачаница, където се намира едноименния ранно средновековен сръбски манастир, влизащ в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Споменатият по-горе О. Иванович е известен като прагматик, да не кажем циник. Обяснявайки смисъла на промените на 1 март т.г. той заяви, че местната власт не трябва да се занимава с голямата политика, а с местните проблеми – канализацията и извозването на боклука. Впрочем, това разбира се  беше само риторически похват. Скоро той започна активно и одобрително да коментира резултатите от  преговорите в Брюксел, а на 21 март изрази надежда, че между И. Дачич и Х. Тачи вече е постигнат базовия договор и по-нататък той само ще се допълва, което ще направи априлската среща на най-високо равнище в Брюксел последна. Това, че до решаването на проблемите на сърбите в Косово кабинетът на прогресистите и социалистите допусна такъв човек като Иванович стана първия сигнал, че косовските сърби ги чака незавидно бъдеще.

Едновременно с разгонването на общините в Северно Косово, които не се подчиняват на управляващия кабинет и връщането в политиката на „ликвидатора“ Иванович, в столицата на Сърбия върви още едно извънредно важно за бъдещето на Косово събитие.

На проведения в столицата на Сърбия от 21 до 25 февруари международен туристически панаир, пристигат като пълноценни участници представители на подконтролната на Прищина сръбска община Грачаница, които активно рекламират манастирите на  Косово и преди всичко самата Грачаница като туристически обекти. Участието на представителите на тази община в работата на панаира беше финансирано от министерството на туризма на албанската Републики Косова.

Сръбската Канцелария по работите на Косово и Метохия не показа никаква определена реакция. За първи път в Белград, в контролирания от властите Изложбен център се появиха официални представители на сръбските власти, подчинени на Прищина. При това фактът, че те презентираха бисера на сръбската архитектура, не можа да им даде психологическа защита. Презентацията на мирния и хармоничен живот на сърбите под албанска власт може да се смята за напълно осъществена.

Струва ли си след такива сигнали да се учудваме, че Белград лесно се съгласи с ликвидирането на сръбските институции в Северно Косово? Общо казано, става дума за това, че албанските власти в Косово гарантират, че съдилищата, полицията, болниците и училищата в сръбските общини в Косово ще се комплектуват с етнически сърби в случай, че те бъдат включени в системата от общите косовски министерства и ведомства. Тоест всички сърби в Косово ще съществуват на същите основания, като община Грачаница.

Между другото, в Грачаница нивото на престъпност е най-ниското от всички населени със сърби райони Косово, а случаи на вандализъм и терористични акции против сърби не са отбелязани през последните година и половина – две. Албанците действително се стараят да направят от тази община „витрина“ на успешното съвместно съществуване със сърбите, „витрина“, предназначена преди всичко за западните борци за косовската независимост, но напълно действаща и на властите в  Сърбия.

Ако се опитаме да обобщим цялата изложена по-горе информация, ще стигнем до неутешителни изводи. Властите в Сърбия не могат де-юре да признаят независимостта на Косово, защото първо – това е трудно осъществимо чисто технически и второ – такава стъпка завинаги ще погуби политическите кариери на всички лица, причастни към управляващия кабинет. При това фактически положението на косовските сърби практически не интересува Белград още повече, че сръбските общини Косово и Метохия се контролират не от управляващата партия, а от опозиционните сили. Оттук и онзи оксиморон, който наблюдаваме днес – Белград не е готов да признае независимостта на Косово, но е съвсем готов да довери на властите на непризнатата република контрола над косовските сърби. Вътрешните сръбски партийни ежби за властите на страната се оказват по-важни и съществени, отколкото бъдещето на Косово. Въпросът е колко дълго ще може да издържи на власт игнориращата собствения си народ коалиция?

Никита Викторович Бондарев

Център за евроатлантически изследвания, старши научен сътрудник, кандидат на исторически науки

Реклами

Posted on 14.05.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: