Днес информационното превъзходство е същото, като господството във въздуха


Днес информационното превъзходство е същото, като господството във въздухаНа конференцията iForum генералният директор на компанията „Ашманов и партньори“ Игор Ашманов разказа що е то информационен суверенитет, с какво неговата липса заплашва Украйна и другите страни в света и кой всъщност управлява Интернет.

„Сега ние се намираме в суверенна държава, поне тя иска да бъде такава,  — каза Ашманов, имайки предвид Украйна. — Какво се подразбира под това? Това означава собствена територия, собствена банкова система, собствени пари, армия, власт, полиция, граници, митница и така нататък. Суверенитетът може да бъде военен, дипломатически, икономически, политически, културен и биологически. Но в последно време се появи нов компонент — цифров суверенитет. Това е доста важно нещо, а в последно време дори ключово.

Днес ние живеем в епохата на разрушаване на суверенитета. Именно глобализацията, която обикновено ни поднасят като нещо добро, представлява разрушаване на суверенитета във всичките му аспекти. Държавата губи икономически суверенитет, затова на нейната територия хазяйничат транснационалните корпорации, бюджетите на които често са по-големи от бюджета на цялата страна. Разбираемо е, че тези корпорации могат да си купуват чиновници и да диктуват волята си.

В целия свят се водят войни. В известен смисъл се извършва разрушаване на системата на международното право. Върви нахлуване в Сирия, преди това имаше нахлуване в Либия… През последните 10, 15, 20 години разрушаването на суверенитета место става чрез информационни войни. Ако постигнеш информационно превъзходство в някоя страна — това е същото, като да имаш господство във въздуха. В Либия всичко започна именно така: първо беше разрушен информационния суверенитет, беше предизвикана цветна революция, а после небето беше обявено за забранена за полети зона и сломиха съпротивата.

По този начин ако днес нямате информационен суверенитет, можете да загубите обикновения суверенитет, тоест преставате да бъдете независима държава.

Кибервойски на страж на държавата

Що е то  цифров суверенитет? Това е правото на държавата да определя своята информационна политика самостоятелно, да се разпорежда с инфраструктурата, ресурсите, да осигурява информационна сигурност и т.н. Цифровият суверенитет може да се раздели на няколко категории. Една от тях е електронният суверенитет, който е свързан със защита от кибератаки. Тук влиза всичко: хакери, атаки за отказ от услуги (DDoS), вируси, спамове и т.н. В повечето страни в света, за съжаление, нещата със защитата на  електронния суверените са зле.

Лабораторията на Касперски през последните няколко години вече намери 4 бойни вируса. Изучаването на тези вируси показа, че те съвсем не са създадени от група частни лица, за да крадат лични данни, пари от кредитни карти или за организиране на всякакви неприятности на органите за местно самоуправление. Това са вируси, създадени на държавно ниво. Стойността на разработването на един или два такива вируса в Лабораторията на Касперски беше оценена на $100 млн. Това не може да си го позволи нито една група хакери. Освен това, вирусите са толкова сложни, че е съвършено очевидно, че те са разработвани много години от много хора с много висока квалификация. Един от първите такива вируси беше пуснат в Ирак (вероятно става дума за Иран — заб. на ред. на ВиМ), за да изгарят центрофугите. По-късно американците признаха, че това е тяхна работа, но оттогава се появиха още няколко подобни бойни вируса.

Информационни войни

Кибервойните не се различават много от обикновената война. Те позволяват да се разруши инфраструктурата на цяла страна. Като например да бъдат разрушени центрофугите. Това е част от горещата война. Но масови кибервойни в света няма, началото на такава война ще бъде забелязано. А ето че информационната война — студена война — не е спирала. Тя, за разлика от кибервойните, не е забранена от никакви закони, не влиза в никакви международни споразумения, тя се води постоянно, но ние просто не я забелязваме.

Видяхме много примери за информационни войни: СССР беше разрушен именно в резултат на такава война, после видяхме какво ставаше в Югославия, в Ирак, Либия и така нататък. С помощта на информационната война може или да се смени режима, или да се насочва военно нахлуване в страната.

Всичко започва от разбиването на информационния суверенитет. Информационният суверенитет представлява възможност държавата да управлява информацията, която стига до населението, да решават какво да стига до него, а какво не. Това е фактически информационната сигурност на държавата, устойчивостта към атаки и възможността да се  провежда собствената политика. Разбира се, това като че ли противоречи на свободата на словото, която всъщност понякога също представлява  част от информационната война.

За да може държавата да се чувстват защитена в електронен смисъл, на нея й трябва пълната технологична линия: свой процесор, микросхеми, навигационна система и т.н. Важно е да има собствена инфраструктура — система, към  която се свързва интернет, телевизия, СМИ и т.н. Това е собствената система за пропаганда и водене на информационни войни. Всичко това може да съществува повече или по-малко ефективно, ако държавата има собствена идеология, около която да може да изгражда защитните слоеве.

Проблемът се крие в липсата на идеология. В Русия например няма никаква собствена идеология и за изграждането на информационен щит, с помощта на  който да може да се поддържа информационен суверенитет, няма основа. А ако се използва чужда идеология (мнозина избират американската), то правилата постоянно ще се определят от други, а вие ще бъдете принудени да играете по тях. Възниква ситуация на абсолютна зависимост.

Съставни елементи на информационния щит

За да се изгради информационен суверенитет е необходимо да има единна инфраструктура: собствени системи за търсене, собствени социални мрежи, свои месинджъри, блогове, контентни ресурси и т.н. Трябва да има също средства за мониторинг на персоналната среда, средства за филтриране на трафика. За защита от кибервойните трябва да има кибервойски. Пентагонът например обяви за създаването на такова подразделение още миналото лято, а неотдавна за същото съобщиха и в Русия. Това са секретни войски, които се формират от хакери. А за защита на информационното пространство се създават така наречените информационни войски.

Какво представляват информационните войски? Например в САЩ съществува доста голям брой акаунти в Twitter или Facebook – всички те се управляват от бойци на информационния фронт. Един такъв боец е способен да управлява 50-100 акаунта, които се държат по съвършено различен начин. Това е средство за вкарване на необходимата информация в масите. Ще дам прост пример: за да се въведе някакво събитие в трендовете на руския Twitter, трябва да се направят, условно казано, 4-5 хиляди препоствания с някакъв таг. Този таг ще влезе в тренда, където ще се задържи половин ден. По него ще пишат СМИ, в него ще повярват милиони граждани и новината ще стане общонационална.

Средата е много благоприятна за информационните войни — настъпиха кардинални промени. Информацията се обезцени — днес в социалните мрежи около 95% от информацията е шлака. Например в руския Twitter има около 7-8 млн. акаунти. От тях живите са 1-1,5 млн., това са онези, които изобщо излизат в ефира. От тях около 500-700 хиляди са ботове. От 4-5 млн. съобщения дневно в руския Twitter приблизително 95% представляват само препоствания. Хората не добавят нищо от себе си, те само разпространяват.

Още една тенденция в рускоезичния сегмент на интернета – това е миграцията от ЖЖ (абревиатура на Живой Журнал – б.пр.) във Facebook. Средният пост във Facebook е пет пъти по-малък, отколкото в ЖЖ. Хората привикват към много кратък обмен на информация. Постът във Facebook потъва веднага и не е реално да намериш в него запис от преди седмица. Социалните мрежи не са предназначени за съхранение на контента. В ЖЖ можете да прочете това, което е било там през 2003 година и даже да го коментирате. Във Facebook това не може да се прави — потребителите помнят само това, което е станало днес или вчера. Възниква безпаметност. Аудиторията оглупява бързо и става лесно управляема.

Например напоследък във Facebook или в Twitter периодично се пускат фалшиви съобщения за смъртта на известни хора. И всеки път хората вярват. Аз не знам защо се прави това, но е показателно, че потребителите на социалните мрежи реагират на всичко така, сякаш се сблъскват с това за първи път. Сякаш са в транс и нямат памет. И сред тези хора действат студени професионалисти, които пускат главно търговски спам. Вземат популярен таг, дописват към него рекламен текст и попадат в трендовете.  А по време на избори точно така се разпространява политическа пропаганда.

А в САЩ освен това има и  доста силни информационни ресурси — по-рано това беше CNN и подобни на нея  източници, а сега инициативата е поета от Wikileaks. По същество това е американско информационно оръдие. Няколкостотин най-големи световни СМИ стоят в наведена поза, готови да препечатат всичко, което ще бъде вкарано в Wikileaks.

Свободата на словото като инструмент за деморализация

Пълноценен цифров суверенитет, както електронен, така и информационен, днес имат само американците. Те измислиха интернета и досега го контролират. Те виждат всичко, което става в интернета, на мобилни екрани. При това САЩ не само владеят цялата верига от мерки, необходими за пълноценния информационен суверенитет, но и предприемат енергични усилия, за да не дадат на други държави да овладеят такъв щит. И главното, това се поддържа от правителството на САЩ.

В Русия ситуацията засега е амбивалентна — правителството поддържа създаването на информационен щит, но не прави много. Има операционни системи за държавни нужди, произвеждат се собствени процесори, формират се кибервойски, има свои подразделения за информационна война в социалните мрежи и т.н. В останалите страни е още по-лошо. В информационен смисъл Европа е абсолютен сателит на САЩ. Там е търсачката Google, социалната мрежа Facebook и така нататък. В Япония имат своя търсачка, но ситуация не е много по-добра. Арабите са принудени да избират между американски, руски и китайски електронни продукти, те самите не могат да ги произвеждат.

По всичко изглежда , че скоро в целия свят ще има едно галактическо правителство, като в „Звездни войни“, с център във Вашингтон. Китай или Русия могат да се затворят в себе си и да възстановят своя информационен суверенитет — за това имат достатъчно сили и ресурси. Останалите държави могат само да се присъединят към една от тези свръх държави. Но преди всичко те ще трябва да защитят своето информационно пространство и да го почистят по метода на филтрирането.

В САЩ след взривовете на кулите-близнаци с мълчаливото съгласие на правителството специалните служби прослушват абсолютно всичко. Ако някъде — в интернет или по телефона — се обсъжда терористичен акт или нападение, за това се научава веднага. Щатите грижливо пречистват своето интернет-пространство, а на руснаците, украинците, арабите и другите налагат „свободата на словото“. Това е онзи инструмент, с помощта на който те се опитват да не ни позволят да постигнем информационен суверенитет. Защото правилата на играта, например за това що е свобода на словото, се определят от Запада. Например, когато всички СМИ в един глас, при това дума по дума, разказват колко зле е всичко в Либия и трябва да бъде свален „кървавия диктатор“ — никой не свята това за лъжа или нарушаване на свободата на словото.

По същество в целия свят се върви към това, че в интернет трябва да действат същите закони, като в реалния живот. Много от развитите страни сега активно инсталират системи за филтриране на информацията в интернет. Естествено, за ефективното пречистване на информационното поле е необходимо законодателство, което да поддържа отговорността за контента. Но засега в Русия на всеки опит да се регулира интернета се надига хор от познавачи на демокрацията, които крещят, че това е нарушаване на свободата на словото.

Какво да се прави?

Русия не може да се откаже от своя статут на  свръх държава, тя е твърде голяма и мощна, затова трябва да изгражда своя информационен суверенитет самостоятелно. Това не е по силите на регионален играч, затова той трябва да се нареди в килватера на някого. Общо взето, всички отиват към САЩ, което впрочем не донесе полза на арабите. Регионален играч, от когото Западът не се нуждае кой знае колко, не може да разчита на добро място. Той или ще живурка, като прибалтийските републики, превръщайки се в поле за НАТО, или ще падне, като арабските режими.

А кой, ако не САЩ? За страни, като Казахстан и Украйна е глупаво да се обединяват с Китай — е по-добре да се обединяват с Русия. Във всеки случай, има смисъл да се изгражда малък информационен щит — да се концентрираме върху  информационната война, да се изгради мониторинг на своето пространство, законодателство за отговорността за  контента, законодателство за филтрацията, средства за влияние и пропаганда. Необходимо е да имаме собствена информационна инфраструктура и най-важното, идеология.

Реклами

Posted on 14.05.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: