Регионалните вектори и глобалният сценарий


1Новата стратегия на САЩ не се ограничава с АТР и носи глобален характер. „ТТП представлява част от глобалния икономически дневен ред, който включва ново споразумение, което ние искаме да сключим с Европа, – Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство“, – обяви Том Донилън. Професор Ели Ратнер твърди: „ТТП представлява не просто модел на бъдещите търговски споразумения, а в още по-широк смисъл прообраз за частично глобално управление“.

Приоритет на втората администрация на Обама е създаването наред с ТТП на Трансатлантическо партньорство (ТАП). Търговията между САЩ и ЕС достигна 1 трлн. долара, а взаимните инвестиции – 3,7 трлн. долара  Следва да се напомни, че ЕС вече води диалог с Източна Азия в рамките на АСЕМ и пристъпи към преговори с АСЕАН за създаване на зона за свободна търговия.

Тъй като процесът на глобализация през последните години се забави поради невъзможността да се преодолеят разногласията между развитите и развиващите се страни, администрацията на Обама постави ударението върху формирането под ръководството на Вашингтон на свързани помежду си регионални икономически блокове, обединяващи повечето от развитите демократични страни в Северна Америка, Европа и АТР. Сегашният стопанин на Белия дом изглежда смята, че при създалите се условия, когато преговорният процес от Доха влезе в глуха улица, глобализацията трябва се прокарва чрез регионализация под егидата на САЩ.

Вместо универсален режим под чадъра на СТО, Вашингтон създава „коалиция на желаещите“ от американски партньори. Обама възнамерява да постави САЩ на световната арена начело на двата „пръстена“, двете гигантски регионални икономически коалиции – ТАП и ТТП, на които днес се падат 20% от световното населения, около 63% от глобалния БВП, почти 70% от световния експорт, около 80% от износа на капитали, около 90% от пазарната капитализация на цялата планета, (ако към ТТП се присъединят Япония и Южна Корея).

На този фон Китай изглежда доста скромно: 19% от населението, 15,8% от БВП по ППП, 7,5% от капитализацията, 10% от експорта. Даже с отчитане на перспективата за по-нататъшен ръст на КНР, Пекин ще отстъпва значително на двете регионални коалиции под ръководството на САЩ. Това трябва да осигури на Вашингтон сигурно лидерство в полицентричната система на международните отношения.

За да постигне целите си, Белият дом иска от Конгреса да бъде с развързани ръце в търговските преговори. Такива пълномощия позволиха на изпълнителната власт да постигне през 1990-е години създаването на НАФТА, независимо от съпротивлението на протекционистките кръгове. Неотдавна група сенатори от двете партии призоваха администрацията да форсира преговорите за ТТП и ТАП. Това свидетелства за възможността Обама да получи двупартийна подкрепа за своята стратегия. Анкетите показват, че 58% от американците подкрепят идеята за ТТП.

Белият дом разчита да успее да създаде ТАП и ТТП през следващите няколко години, преди края на пребиваването на втората администрация на Обама във властта. Както писа вестник „Вашингтон пост“ (The Washington Post), „тези преговори, обхващащи Европа и значителна част от Азия, отразяват глобалните амбиции и включват икономическите сектори, които имат особено значение за  САЩ“. Става дума за финансовия сектор, услугите, информационните и биологичните технологии. Това трябва да даде импулс на възобновяването на ръста на американската икономика.

Обаче лобистите от различните сектори на американската икономика очевидно ще се постараят максимално да претоварят дневния ред на преговорите с прекалени изисквания – (защита на селскостопанските производители, на интелектуалната собственост и т.н.). Същото се отнася и за американските партньори в Европа и Япония.

В тази връзка Експерти от Американския институт по предприемачество (American Enterprise Institute) изразяват съмнения относно възможността за едновременна реализация на двата грандиозни проекта на администрацията на Обама, като напомнят за провала на предишни интеграционни проекти на Вашингтон. Един от най-големите проблеми, по оценка на Института Катон (Cato Institute), ще стане унифицирането на механизмите на държавното регулиране на икономиката, които съществено се различават в Съединените щати и страните-партньори.

Военностратегическо измерение

2

През януари 2012 година Обама публикува
новата военна стратегия на САЩ
Поддържане на глобалното лидерство на САЩ:
приоритети на отбраната през 21 век
»

„Нашите цели са не само икономически, но и стратегически. Мнозина смятат икономическата сила за главен инструмент на мощта през XXI век. В Атлантика и в Тихия океан целта на САЩ се състои в това, като укрепи многостранната търговска система, да създаде също такива мощни икономически партньорства, каквито са нашите съюзи в сферата на дипломацията и сигурността. ТТП представлява абсолютна декларация за дългосрочните стратегически задължения на САЩ в АТР. Икономическият ръст благодарение на споразумението между САЩ и Европа ще помогне да се поддържа НАТО, най-мощният  алианс в историята“, – заяви Донилън.

През януари 2012 година Обама публикува новата военна стратегия на САЩ. Този документ с амбициозното заглавие „Поддържането на глобалното лидерство на САЩ: приоритети на отбраната през 21 век“ фактически предвижда отказ от концепцията за  едновременна война на два ТВД, към която САЩ се придържаха в продължение на много години. За това на Америка не й стигат нито пари, нито войници. Администрацията на Обама изведе американските войски от Ирак и обяви за намерението си да приключи войната в Афганистан през 2014 година. Вашингтон не направи крупномащабно нахлуване в Либия през 2011 година. Същият подход Обама демонстрира и в случая със Сирия.

Вместо това Белият дом се съгласи на секвестър на федералния  бюджет, предвиждащ значително орязване на разходите на Пентагона. В перспектива това ще поиска и определено съкращаване на въоръжените сили на САЩ.

Във Вашингтон открито говорят, че ТАП трябва да стане „икономическото НАТО“. Така например се посочва доклад, публикуван през февруари т.г. от Атлантическия съвет на САЩ (Atlantic Council), председател на който преди назначаването му за министър на отбраната беше Чарлз Хейгъл. За идеята за „икономическо НАТО“ активно лобираше и бившият държавен секретар Хилъри Клинтън.

В изследване, изготвено от Института на ЕС по изучаване на проблемите на сигурността (The European Union Institute for Security Studies), се казва: „Америка и Европа като главни центрове на глобална мощ имат общ интерес от създаването на основаваща се на определени правила международна система и отдавна се опитват да осъзнаят рисковете и възможностите, свързани с подема на Китай. Обаче политическата координация между САЩ и ЕС е незадоволителна, което частично отразява тяхната асиметрична роля в АТР. Америка запазва доминиращата си позиция в сферата на сигурността в регион, в който липсва еквивалентно участие на европейските държави. Освен това, в европейските столици са широко разпространени опасенията, че прекалената загриженост на Америка от подема на Китай и китайско-американското стратегическо съперничество, е изместило на заден план интересите на САЩ в Европа“.

Идеята за ТАП ентусиазирано беше подкрепена от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Инициативата на Обама беше подкрепена от канцлера на Германия Ангела Меркел и премиер министъра на Великобритания Дейвид Камерън.

Бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана отбелязва, че към 2030 година нито една от европейските страни няма да влиза в списъка на най-големите икономики в света. Според него, ТАП е най-важният начин да се запази влиянието на Европа в международните работи. Обаче за това според Солана ще трябва първо да завърши процеса на европейската интеграция. Директорът на лондонския институт „Чатъм хаус“ (Chatham House) Робин Ниблет изразява съмнение по повод възможността за  създаване на наддържавни органи в ЕС, чиито решения биха се приемали с мнозинство а не на основата на консенсус.

В един от докладите на Атлантическия съвет на САЩ се предлага да се създаде многостранна система от американски съюзи, за което е необходимо да бъде свързана Европа с ключовите партньори на САЩ в Тихия океан, за да се осигури потенциал за сигурност в регион, където глобалният баланс на силите се променя бързо. Според авторите на доклада, това ще позволи да се създаде „Тихоокеанско партньорство за мир, което да обедини въз основа на общи ценности и интереси НАТО с важните съюзници на САЩ, включително Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и Сингапур“. Според оценка на Европейския съвет по международните отношения (European Council on Foreign Relations), „откакто САЩ обявиха за прехвърлянето на акцента върху АТР, европейците размишляват какви ще са последствията от тази политика за тях“. Хилъри Клинтън преди напускането на поста подчертаваше, че пренасянето на „акцента“ в Азия не означава, че Америка обръща гръб на Европа, а предполага съвместен подход на САЩ и Европа към АТР.

Бившият министър на отбраната на САЩ Леон Панета през януари т.г. призова съюзниците по НАТО да подкрепят пренасянето на военните приоритети на САЩ в АТР. Но засега европейците се отнасят към тези призиви без особен ентусиазъм. ЕС не иска да взема участие в американските военни авантюри. По оценка на Европейския съвет по международни отношения, „европейците засега не са взели решение за провеждане на обща политика по отношение американския „акцент“ върху Азия“.

В тази връзка следва да се отбележи, че Конгресът на САЩ се опитва да оказва натиск върху съюзниците, заплашвайки да изведат американските войски от Европа. На слушанията в Комитета по въпросите на въоръжените сили в Камарата на представителите на 20 март 2013 година председателят на комитет Бък Маккеон заяви: „Може би всичките тези войски трябва да се върнат у дома и това ще позволи да спестим много пари“. По оценки на корпорацията РАНД (RAND), това може за 10 години да донесе икономия от 500 млрд. долара

Както смятат експерти от Института на ЕС за изучаване на проблемите на сигурността, „Япония и Южна Корея, главните съюзници на САЩ в региона, не искат да правят избор между Вашингтон и Пекин. Макар сигурността на Токио и Сеул да зависи от САЩ, тяхното социално-икономическо развитие все повече зависи от пазара в  Китай. Същото се отнася и за Европа“.

Според оценките на някои американски икономисти, в най-близко бъдеще непосредствената икономическа изгода за Съединените щати от създаването на ТТП и ТАП няма да е голяма.

„Докато нашият флот патрулира морските комуникации, повечето азиатски страни, получаващи изгода от американския чадър на сигурността, осъществяват промишлена и търговска политика, която води до хроничен търговски дефицит за САЩ и за извеждането от страната на милиони американски работни места. Геополитическият въпрос не е в това какво трябва да направят САЩ за процъфтяващите страни на Азия, които се страхуват от развитието на Китай. Въпросът трябва да се постави така: какво могат да направят те, за да облекчат икономическото бреме на американските военни задължения“, – откровено заявява директорът на вашингтонския Институт за икономическа стратегия (Economic Strategy Institute) Клайд Престовиц.

Някои американски политолози поставят въпроса за създаването на нов военен блока в АТР по образеца на НАТО. Такива опити са правени и по-рано (СЕАТО, АНЗЮС), но безуспешно. Досега Вашингтон залагаше на двустранните военни връзки с ключови партньори в този региона, макар че формално продължава да съществува оцелелият след разпускането на СЕАТО слабо известен Договор за колективна сигурност с участието на САЩ, Франция, Тайланд, Филипините, Австралия и Нова Зеландия. Освен това, съществуват неформални американски задължения по защитата на Тайван.

Не бива да се изключва, че в случай на реализиране на проекта ТТП, САЩ ще се опитат да създадат многостранна система за сигурност в региона, но засега тази перспектива изглежда малко вероятна. Обаче под чадъра на ТТП двустранните военни съюзи могат да получат нов импулс, особено с отчитане на териториалните претенции на Пекин. Не бива да се изключват и нови опити да бъде създаден тристранен военен алианс Вашингтон – Токио – Сеул под предлог за защита от севернокорейските ракети.

„Лека следа“

Новата доктрина на Обама съдържа преки препратки за новите приоритети на Пентагона: „Със завършването на сегашните войни ние ще се фокусираме върху сигурността и процъфтяването на АТР…Интересите на икономиката и сигурността на САЩ са неразривно свързани с развитието на ситуацията в Западната част на Тихия океан и Източна Азия“. Затова САЩ ще проведат „ребалансиране по посока на АТР“. В документа се отбелязва „превръщането на Китай в регионална държава“ и „ръста на военната мощ на Китай“.

Вероятността за пряк военен сблъсък между Вашингтон и Пекин се обсъжда широко в американската експертна общност. „Историята ни учи, че растящите държави неизбежно се конкурират с водещите държави, стремящи се да запазят статуквото и че този конфликт често води до война, – пише бившият министър на отбраната Харолд Браун. – „Достигането на 2030 година без сериозна конфронтация ще бъде голямо постижение. Докато САЩ вероятно ще запазят лидерството си във военната мощ поне за още  15-20 години, асиметричната война може да подкопае предимствата на САЩ, ако Китай участва в кибератаките срещу американските електронни и спътникови системи, наред с нападенията срещу инфраструктурата“.

Съветникът на президента по националната сигурност Том Донилън изрази загриженост за последствията от модернизацията на въоръжените сили на КНР.  Особена тревога в САЩ предизвиква увеличаването на възможностите на Пекин в космоса и в киберпространството. Донилън поиска Китай да прекрати „безпрецедентните кибернетични нахлувания“. Джек Лю, новият министър на финансите на САЩ обяви, че този въпрос е „станал предизвикателство за нашите икономически отношения“.

Някои експерти наричат създалата се в киберсферата ситуация между САЩ и Китай „прохладна война“ и даже „Трета световна война„.

Бюджетната резолюция, приета от Палатата на представителите на САЩ през март 2013 година, забранява покупката на  информационни системи, произведени изцяло или частично в Китай, докато ФБР не извърши проверка на възможността за „кибершпионаж или саботаж“.

Под предлог за киберзаплаха в САЩ е разработена концепция за „активна киберотбрана“. Под този термин се разбира „пакет от активни действия, които влияят на противника преди  и по време на кибератаката, което се нарича „хакерство на възмездието„.

3

theaviationist.com
Стойността на китайската ракета DF-21D с
маневрираща бойна глава, способна
да порази американски самолетоносач на
разстояние от хиляда и петстотин километра,
е 1000 пъти по-малка от стойността на самолетоносача

Американският институт за предприемачество предлага: „Правителството на САЩ трябва да премине в настъпление и да предприеме пакет от мерки в сферата на дипломацията, сигурността и правото, за да застави Китай да заплати сериозна цена за своите груби нарушения и да се задържи конфликта в кибернетичното пространство“. За убедителност на това сдържане се предлага  да се създаде Център за киберотбрана в Тайван, за да може „максимално да се използва знанието на китайски език, култура, деловия свят и политическата практика“.

В ежегодния доклад на американското разузнаване, публикуван на 12 март т.г. се отбелязва, че Китай притежава „ограничени, но растящи способности за прилагане на сила“ не само в Тихия, но и в Индийския океан. В Америка се отнасят с голяма тревога към създаването от Китай на асиметрични средства за въоръжена борба с превъзхождащите сили на САЩ. Това се отнася за противоспътниковото оръжие, развитието на военноморските сили, използването на кибероръжието, разполагането на противокорабни ракети с голяма далечина. Стойността на китайската ракета DF-21D с маневрираща бойна глава, способна да порази американски самолетоносач на разстояние хиляда и петстотин километра, е 1000 пъти по-малка от стойността на самолетоносача.

Изострянето на териториалните спорове за островите в Източно Китайско и Южно Китайско море между КНР и съседите й, доведе до активизиране на политиката на Вашингтон, който демонстрира пред своите съюзници, че няма да ги остави сами срещу Пекин.

Във военната сфера САЩ показват на Китай „червената черта“, която не бива да пресичат: Тайван, спорните острови с японците и в Южно Китайско море са нещо, което Пекин смята за своя „законна“ зона. Китайската позиция: ние сме средна империя. За Пекин има първа линия от острови – Япония, Тайван, Филипините – и втора – Гуамските и Маршаловите острови, Индонезия и даже Хавай. Китай създава средства за борба със самолетоносачите на САЩ, да не пуска американския флот в западната част на Тихия океан, за да не може той да се приближи до Тайван.

Разглеждайки сценария на война заради Тавана, експерти от корпорацията РАНД са стигнали до заключение, че задачата на САЩ се състои в това, да „не допуснат господство на Китай във въздуха и на море и да ограничат щетите от китайските ракети“. Обаче известният американски журналист Джим Хогланд твърди: „В Пентагона сега признават, че авиацията и флотът на САЩ няма да могат да отразят нападение на Пекин срещу Тайван. Масираното развръщане на ракетни батареи на китайското крайбрежие измени съотношението на силите на място. Това означава, че САЩ сега трябва да разчитат на нанасяне на масирани ответни загуби, за да възпрат Китай от прехвърлянето през Тайванския пролив“.

Доктрината на Обама поставя Китай сред потенциалните военни противници на Съединените щати: „Държави като Китай и Иран продължават да създават асиметрични средства за противодействие на нашия потенциал за прилагане на сила“. Затова Пентагонът ще инвестира в потенциал, позволяващ да се преодолее съпротивата в онези райони, където се създават препятствия за достъпа на американските въоръжени сили.

4

Командвания на американските въоръжени сили

В Тихия океан се намира най-голямото от шестте регионални командвания на въоръжените сили на САЩ. Общата численост на тази групировка, включително гражданския персонал, е около 330 000 души. Тихоокеанското командване включва 180 кораба, в това число пет ударни авионосни групи, две хиляди самолета, пет армейски бригади и две дивизии морска пехота.

Донилън твърдеше, че конфронтацията между двете държави не е неизбежна. Обаче администрацията на Обама вече обяви за преместването на фокуса на военната стратегия на САЩ в АТР. В този регион ще се базират не 55%, а 60% от американския флот. Наред с това, ВМС на САЩ възнамеряват да контролират пътищата за транспортиране на нефт в Китай от Персийския залив и Африка.

Но Вашингтон съвсем не се стреми към пряка биполярна конфронтация с Пекин. Както заяви бившият министър на отбраната Робърт Гейтс, „всеки, който предлага нова наземна война в Азия, трябва да бъде изпратен в лудницата“. Американските военни теоретици са разработили концепция за въздушно-морска операция, в която основното ударение е върху използването на ВВС и ВМС, а на сухопътните войски е отредена второстепенна роля. Този подход образно се сравнява с „лека следа“ на земята.

Наред с това Пентагонът внимателно следи модернизацията на ядрените сили на КНР. Китай е развърнал няколко ракети с малка и средна далечина. Броят на китайските междуконтинентални балистични ракети (МБР) по американски оценки е 70-75. Някои американски експерти смятат за неизбежно възникването на „взаимно гарантирано унищожение“ в отношенията между САЩ и Китай. Но Вашингтон не е готов да се съгласи на паритет с Пекин.

Съдейки по всичко, Съединените щати възнамеряват да запазят способността си да нанесат разоръжаващ ракетно-ядрен удар по Китай. Показателно е, че сега 8 от 14 стратегически подводници на САЩ постоянно се намират в Тихия океан, откъдето не е много удобно да се стреля по Москва. По-рано основната групировка на американските стратегически сили с морско базиране се намираше в Атлантика.

В АТР се развръщат и основните средства на противоракетната отбрана на САЩ. В Тихия океан вече се намират 16 от 26 кораба на ВМС на САЩ, снабдени със системи „Иджис“ с ракети-прехващачи SM-3 Block 1A. Япония има четири ескадрени миноносци, снабдени със системи „Иджис“. Южна Корея планира да построи шест есминци. В Южна Корея и Япония са развърнати няколко батареи закупени от САЩ тактически противоракети „Пейтриът-3“. Системата за ПРО ТХААД се намира на Хавайските острови и се планира за развръщане на Гуам. Но за париране на севернокорейската заплаха няма нужда от толкова. Тези средства са напълно достатъчни за защита от ракети с малка и средна далечина не само от КНДР, но и от Китай.

Стратегически прехващачи от ПРО на САЩ още през миналото десетилетие бяха разположени в Аляска и в Калифорния. На 15 март министърът на отбраната Чарлз Хейгъл обяви за увеличаване на броя на стратегическите прехващачи GBI в Аляска от 30 на 44, мотивирайки това с проведените от КНДР изпитания на ракета с голяма далечина. Предвижда се също да се разположи в Япония още един радар AN/TPY-2 за насочване на американските противоракети към целите. Същевременно администрацията на Обама се отказа от плановете за разполагане на стратегически прехващачи SM-3 Block 2В в Европа, а тази програма беше анулирана.

Както отбелязва вестник „Ню Йорк таймс“, „това решение изпраща сигнал към Китай“. По оценка на китайски експерти, „Америка е сформирала в АТР система за ПРО с конфигурация на три нива – ниско, средно и високо“. Засилването на американската противоракетна отбрана в Тихия океан под предлог за защита от севернокорейската заплаха, показва намерението на САЩ да неутрализира ракетно-ядрения потенциал на Китай. Групировката на средствата за стратегическа ПРО, която американците създават в АТР, ще бъде способна да прехване ответния  удар на китайските МБР.

Както пише вестник „Уолстрийт джърнъл“ (The Wall Street Journal), „за да застави Китай да се държи отговорно в АТР, най-динамичния регион в света от икономическа и стратегическа гледна точка, САЩ са длъжни да поддържат мощни въоръжени сили, съюзи и партньорства, за да възпират Китай от използване на сила или на заплахи за използване на сила с цел изменение на регионалното статукво“.

Вашингтон запазва колосалното си военно надмощие над Пекин по военни разходи. На САЩ се падат над 40% от световните военни разходи, а на Китай – само 8% (вж.  Таблица 1). Обаче разходите на Пентагона в следващите години поради бюджетните проблеми във Вашингтон ще се намаляват, а на КНР с увеличаване на ръста на БВП ще догонва Америка по отбранителни разходи. По оценка на корпорацията РАНД след 20 години Китай ще изпревари САЩ не само по БВП, но и по военен бюджет, което ще го превърне в действително равен по сили съперник“.

Но отбранителният бюджет на страните от ТАП (т.е. САЩ и европейските членове на НАТО) ще бъде около 58% от глобалните военни разходи (вж. Таблица 3). Ако към това се добавят тихоокеанските съюзници на Съединените щати, то този дял ще достига 64%. Нещо повече, по разходи за производство на въоръжение делът на двете възглавявани от Вашингтон регионални коалиции ще достигне не по-малко от 80%, а по разходи за отбранителни НИОКР – над 90%. Нито Китай, нито дори БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южноафриканската република) по тези показатели няма да могат да се сравняват с ТАП и ТТП.

Светът в средата на сегашното  столетие

Списание „Форин полиси“ пише: „САЩ, лидерът на Запада, са държава № 1. Китай, развиващата се азиатска държава, заема второто място. Ако Китай изпревари Америка през следващото десетилетие, то за първи път от два века насам незападна държава ще заемем  място № 1. Логиката на историята свидетелства, че такова изместване на баланса на силите не става мирно. Може да се очаква изостряне на напрежението, тъй като Америка все повече се безпокои от загубата на своето господство“.

Доктрината на Обама е насочена към създаване на нова политическа, икономическа и военна архитектура на международните отношения, която ще даде възможност на Вашингтон да запази водеща роля в световните работи в обозримо бъдеще. По мнение на Дейвид Сангер, стратегията на Обама се състои в това да „убеди съюзниците и противниците на САЩ, че неговият  подход ще укрепи американската мощ“.

Тази стратегия, в случай че бъде осъществена, няма да позволи на Китай даже и след като изпревари Съединените щати по размера на БВП, да завладее водещи  позиции в света.

Ако пък блокът АСЕАН+3 се състои, то неговият дял по редица параметри ще бъде съпоставим с отслабеното ТТП. Но в този случай Токио, Сеул и Джакарта няма да могат да разчитат на американския военен чадър за защита от Китай. Ще се „взриви“ и АСЕАН, част от членовете на който (например Виетнам, Филипините и Сингапур) вече дадоха съгласие за влизане в ТТП.

Двата регионални „пръстена“ начело с Вашингтон ще изглеждат не толкова внушителни, ако в състава на ТТП не влязат Япония, Южна Корея и Индонезия. Засега тези съседи на КНР се колебаят, като не желаят да направят решаващ избор между Пекин и Вашингтон. Икономическите искания на САЩ за тях са по-болезнени, отколкото условията на Китай. Въпреки това след посещението си във Вашингтон премиер министърът на Япония Шиндзо Абе се съгласи да се включи в преговорите за присъединяване към ТТП.

5

ruvr.ru
Особено значение има също опитът на
САЩ да предотврати консолидацията на БРИКС.
Администрацията на Обама успешно развива
„специални отношения“ с две от петте страни
членки на БРИКС: Бразилия и Индия

Обаче дългосрочната стратегия на САЩ може да претърпи неуспех, ако администрацията на Обама не успее да преодолее съществуващите разногласия със своите съюзници и партньори. Няма да са лесни и преговорите с известната със своята закостенялост бюрокрация на ЕС. Разминаванията в икономическите интереси на Вашингтон и неговите партньори не са непреодолими, но постигането на договорености ще изисква взаимни отстъпки, за които нито Съединените щати, нито другите участници в ТТП и ТАП не изглеждат готови.

Това се отнася за Индия и Бразилия, които се разглеждат като развиващи се демократични държави. ЮАР също се ползва с подкрепата на първия чернокож президент на Съединените щати.

БРИКС дава възможност на участниците в него да решават някои краткосрочни тактически задачи, стремейки се към напредък в световната йерархия. Но интересите на влизащите в БРИКС страни са толкова разнородни, че не позволяват да се разчита на тяхната икономическа интеграция или създаване на военнополитически съюз. Отношенията между страни като Китай и Индия запазват голям конфликтен потенциал.

Несъмнено САЩ ще продължат както и досега да развиват двустранни отношения с Индия, признавайки нейните регионални амбиции, за да използват тази държава като противотежест на Китай на азиатския континент, макар че Делхи няма да влезе нито в ТТП, нито в ТАП.

Колкото до Бразилия, то тя не е заинтересувана от създаването на ТАФТА или на някакво друго Трансамериканско партньорство. Бразилия вероятно ще се стреми към развитие на регионалното сътрудничество в рамките на МЕРКОСУР, без при това да се отказва от развитието на двустранните връзки със САЩ.

Макар Русия, както и САЩ, да има излаз и към Атлантическия, и към Тихия океан, Москва не участва в интеграционни процеси нито на Запад, нито на Изток.

На ЕС се падат, (по данни за 2011 година), 48,4% от руския експорт и 43,4% от импорта, на Китай – 7,3% от експорта и 16,9% от импорта, на САЩ – 3,4% от експорта и 4,5% от импорт, на АСЕАН – 1,6% от експорта и 2,7% от импорт (вж. Таблици 6 и 9).

През 2011 година руско-американската търговия се увеличи, макар че статистическите данни по този въпрос съществено да се различават, което е свързано с проблема за реекспорта от  трети страни. Според международната статистика (вж. Таблици 5 и 6), експортът на САЩ за Русия е бил всичко 8,3 млрд. долара (0,56% от целия американски експорт), а експортът на  Руската федерация – 16 млрд. долара (1,57% от импорта в САЩ). Но прогресът в търговско-икономическата сфера изглежда непредсказуем. Перспективата за по-нататъшно увеличаване на доставките на руски енергоносители в САЩ не е много благоприятна поради „шистовата революция“.

Земните, въздушните и морските комуникации, свързващи двата главни икономически региона на планетата, могат да осигурят на Руската федерация специална роля в глобалната икономика. Сега по-малко от 1% от търговията между Европа и Източна Азия минава през Русия. Този дял би могло да се увеличи многократно.

При това би било възстановено икономическото единство на вътрешния пазар на Русия – от Калининград до Владивосток. Би се получило ускоряване и поевтиняване на придвижването на хора и стоки в нашата страна.

Обаче транспортната инфраструктура на Русия изисква радикална модернизация и съответните големи капиталовложения. Необходима е специална държавна програма с привличане на руски и чуждестранни частни инвеститори, за да се реализира съществуващия потенциал.

Засега Вашингтон не кани Москва за участие в ТАП и ТТП. Китай също не кани Русия в „Всеобхватното регионално икономическо партньорство“ (АСЕАН+6). Това налага да се замислим за мястото на Русия в новата конфигурация на международните отношения. „Критическата маса“ на Руската федерация не е голяма – около 2% от населението и 3% от глобалния БВП. В случай на евразийска интеграция този дял ще нарасне, но значително ще отстъпва на световните гиганти.

Геополитическата и геоикономическата самота в новата система на международните отношения крие големи рискове. Смятаме, че е необходимо да се търсят пътища за излизане от тази ситуация. Руската федерация благодарение на своето географско положение може да стане свързващо континентално звено на тихоокеанската и евроатлантическата интеграция.

Таблица 1.Основни показатели за развитието на водещите страни в света през 2011 г. (в % от световните)

  Население БВП Дял в световните военни разходи Дял в МВФ
         
САЩ 4,5 21,6 40,6 16,8
ЕС 7,2 25,1 16,8 31,9
Китай 19,3 10,5 8,2 3,8
Япония 1,8 8,4 3,4 6,2
Индия 17,8 2,6 2,7 2,3
Бразилия 2,8 3,5 2,0 1,7
Русия 2,0 2,7 4,1 2,4

Източници: http://data.worldbank.org/indicator и http://www.trademap.org

 

Таблица 2.Основни показатели за развитието на водещите страни в света през 2011 г. (в % от световните)

  Дял в световната търговия Дял в капитализацията на световния пазар Дял в световните разходи за  НИОКР Дял в световния експорт на високотехнологичния стоки
САЩ 10,4 33,4 29,7 8,73
ЕС 33,12 16,8 24,1 34,44
Китай 10,1 7,5 14,1 24,35
Япония 4,7 7,9 11,4 7,32
Индия 2,1 2,3 2,9 0,60
Бразилия 1,3 2,6 2,1 0,49
Русия 2,1 1,7 2,6 0,31

Източници: http://data.worldbank.org/indicator и http://www.trademap.org

 

Таблица 3.Основни показатели за развитието на търговско-икономическите коалиции през 2011 г. (в % от световните)

  Население БВП Дял в световните военни разходи Дял в МВФ
НАФТА 6,6 25,7 42,1 20,8
ТТП (с НАФТА) 11,2 37,5 48,5 31,0
ТТП (с НАФТА) 4,6 11,8 6,4 10,2
ТТП (с НАФТА) 13,8 50,8 58,9 48,7
ТАП+ТТП 18,5 62,7 63,6 58,9
АСЕАН+3 30,4 23,4 15,1 15,1
АСЕАН+6 48,6 28,0 19,2 19,1

Източници: http://data.worldbank.org/indicator и http://www.trademap.org

 

Таблица 4.Основни показатели за развитието на търговско-икономическите коалиции през 2011 г. (в % от световните)

  Дял в световната търговия Дял в капитализацията на световния пазар Дял в световните разходи за  НИОКР Дял в световния експорт на високотехнологичния стоки
НАФТА 14,84 39,8 33,9 12,42
ТТП (с НАФТА) 22,7 52,8 47,8 31,22
ТТП (с НАФТА) 10,8 13,0 13,9 18,80
ТТП (с НАФТА) 48,0 56,6 58,0 46,86
ТАП+ТТП 58,8 69,6 71,9 65,66
АСЕАН+3 24,5 21,0 31,9 47,08
АСЕАН+6 28,1 26,1 36,3 47,95

Източници: http://data.worldbank.org/indicator и http://www.trademap.org

 

Таблица 5.Обеми на двустранната търговия. Експорт през 2011 г. (млрд. щ.д.)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия Целия свят
АСЕАН 306,9 10,0 7,2 136,0 122,0 107,4 143,3 5,1 1244,1
Меркосур 14,0 61,2 6,7 69,4 41,9 31,1 63,1 5,6 445,0
ОНД 11,6 6,7 96,0 326,8 25,4 20,9 59,5 45,2 722,7
ЕС 94,5 69,8 213,1 3730,9 439,6 366,0 189,6 151,1 5801,3
НАФТА 82,7 81,4 15,3 328,6 1101,2 606,7 126,8 10,3 2372,1
САЩ 76,4 68,4 12,8 269,1 478,3 0,0 103,9 8,3 1476,7
Китай 170,1 50,1 67,2 356,2 374,3 325,0 0,0 38,9 1898,4
Русия 7,9 4,6 26,4 231,1 17,1 16,0 34,7 0,0 478,0
Целия свят 1165,4 362,7 500,5 6028,8 3168,5 2665,6 1817,6 312,6 17855,7

Източник: www.trademap.org

 

Таблица 6. Дял в общия експорт на съответния блок или държава през 2011 г. (% от експорта на съответния блока или държава)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия
АСЕАН 24,67 0,80 0,58 10,93 9,81 8,63 11,52 0,41
Меркосур 3,15 13,76 1,50 15,60 9,42 6,99 14,19 1,26
ОНД 1,60 0,93 13,28 45,22 3,51 2,89 8,23 6,26
ЕС 1,60 1,18 3,62 63,29 7,46 6,21 3,22 2,56
НАФТА 3,63 3,57 0,67 14,41 48,30 26,61 5,56 0,45
САЩ 5,16 4,62 0,87 18,19 32,32   7,02 0,56
Китай 8,96 2,64 3,54 18,76 19,71 17,12   2,05
Русия 1,64 0,97 5,52 48,36 3,59 3,35 7,26  

Източник: www.trademap.org

 

Таблица 7.Дял в световния експорт през 2011 г. (% от световния експорт)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия Целия свят
АСЕАН 1,7 0,1 0,0 0,8 0,7 0,6 0,8 0,0 7,0
Меркосур 0,1 0,3 0,0 0,4 0,2 0,2 0,4 0,0 2,5
ОНД 0,1 0,0 0,5 1,8 0,1 0,1 0,3 0,3 4,0
ЕС 0,5 0,4 1,2 20,9 2,5 2,0 1,1 0,8 32,5
НАФТА 0,5 0,5 0,1 1,8 6,2 3,4 0,7 0,1 13,3
САЩ 0,4 0,4 0,1 1,5 2,7 0,0 0,6 0,0 8,3
Китай 1,0 0,3 0,4 2,0 2,1 1,8 0,0 0,2 10,6
Русия 0,0 0,0 0,1 1,3 0,1 0,1 0,2 0,0 2,7
Целия свят 6,5 2,0 2,8 33,8 17,7 14,9 10,2 1,8 100,0

Източник: www.trademap.org

 

Таблица 8.Обеми на двустранната търговия. Импорт през 2011 г.  (млрд. щ.д.)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия  
АСЕАН 272,5 17,3 14,2 109,4 102,8 93,6 162,9 12,7 1165,4
Меркосур 11,4 59,6 6,6 66,1 68,3 54,0 53,5 4,1 362,7
ОНД 10,0 9,4 125,2 177,2 22,5 19,3 68,1 79,1 500,5
ЕС 141,8 79,1 337,0 3534,4 345,0 288,4 438,5 253,3 6028,8
НАФТА 146,9 95,0 48,6 465,8 1020,9 398,1 518,2 38,0 3064,0
САЩ 122,4 81,5 42,0 375,5 584,4 0,0 417,3 35,5 2262,6
Китай 193,0 71,8 65,5 211,2 154,7 123,1 0,0 40,4 1743,4
Русия 7,6 6,3 23,6 123,4 15,4 12,9 48,2 0,0 284,7
  1244,1 445,0 722,7 5895,0 2279,7 1479,7 1898,4 478,0 18137,4

Източник: www.trademap.org

 

Таблица 9.Дял в общия импорт на съответния блок или държава през 2011 г.  (% от експорта на съответния блок или държава)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия
АСЕАН 23,38 1,48 1,22 9,39 8,82 8,03 13,98 1,09
Меркосур 3,13 16,44 1,82 18,21 18,84 14,88 14,76 1,14
ОНД 2,01 1,89 25,02 35,40 4,50 3,85 13,60 15,81
ЕС 2,35 1,31 5,59 58,63 5,72 4,78 7,27 4,20
НАФТА 4,79 3,10 1,59 15,20 33,32 12,99 16,91 1,24
САЩ 5,41 3,60 1,86 16,60 25,83   18,44 1,57
Китай 11,07 4,12 3,76 12,11 8,87 7,06   2,32
Русия 2,68 2,21 8,28 43,35 5,41 4,53 16,94  

Източник: www.trademap.org

 

Таблица 10.Дял в световния импорт през 2011 г. (% от световния импорт)

  АСЕАН Меркосур ОНД ЕС НАФТА САЩ Китай Русия Целия свят
АСЕАН 1,5 0,1 0,1 0,6 0,6 0,5 0,9 0,1 6,4
Меркосур 0,1 0,3 0,0 0,4 0,4 0,3 0,3 0,0 2,0
ОНД 0,1 0,1 0,7 1,0 0,1 0,1 0,4 0,4 2,8
ЕС 0,8 0,4 1,9 19,5 1,9 1,6 2,4 1,4 33,2
НАФТА 0,8 0,5 0,3 2,6 5,6 2,2 2,9 0,2 16,9
САЩ 0,7 0,4 0,2 2,1 3,2 0,0 2,3 0,2 12,5
Китай 1,1 0,4 0,4 1,2 0,9 0,7 0,0 0,2 9,6
Русия 0,0 0,0 0,1 0,7 0,1 0,1 0,3 0,0 1,6
Целия свят 6,9 2,5 4,0 32,5 12,6 8,2 10,5 2,6 100,0

Източник: www.trademap.org

Posted on 10.05.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: