Способна ли e Сирия да отрази въздушна агресия?


Способна ли e Сирия да отрази въздушна агресия?В края на 2012 година сирийската система за ПВО унищожи един турски разузнавателен самолет RF-4E «Фантом-2», демонстрирайки своята ефективност.

А в началото на 2013 година група израелски самолети успяха, без загуби от тяхна страна, да унищожат важен научно-изследователски център, който – според израелското ръководство – се е занимавал с разработката на перспективни видове оръжия, а по-конкретно – с химическо оръжие. Тоест, ПВО на Сирия не е успяла да окаже някакво ефективно противодействие на израелската авиация. И все пак дали ПВО на Сирия е способна да отрази въздушните удари на вероятния противник?

Въпросът не е риторичен.

Гражданската война в Сирия продължава. Сирийската армия успешно унищожава бунтовниците, които са принудени да се откажат от опитите за овладяване даже на малки населени места и преминават към тактиката на терора. А това вече е политическо поражение, доколкото поемайки пътя на терора непримиримата опозиция практически се лишава от шансове за легитимно вземане на властта в Сирия.

Поражението на сирийската въоръжена опозиция ще означава, че нейните покровители, както на Запад, така и в арабския свят, губят всички възможности в обозрима перспектива да установят контрол над Сирия.

За западните елити това означава значително отслабване на тяхното влияние в Близкия Изток, което ще способства за съществено изостряне на икономическата криза в страните от Европа и в САЩ.

За радикалните ислямистки сили в арабския свят провалът на опитите за установяване на ислямски контрол над Сирия, фактически поставя под въпрос реализацията на геополитическия проект за създаване на нов ислямски халифат със сунитски характер.

Освен това, САЩ са заинтересовани ако не от установяването на свой контрол над ресурсите в Близкия Изток, то поне от дестабилизацията на целия регион, за да може в бъдеще на фона на една голяма война, да отпишат голяма част от външния си дълг и да се опитат да си възвърнат позицията на «спасител на цялото цивилизовано човечество от варварската агресия». Запазването от сирийците на собствената си независимост и цялостта на държавата, законността и реда в нея значително усложнява дестабилизацията на Близкия Изток като цяло.

В тези условия, независимо от относителното спадане на агресивността на риториката на противниците на Сирия и нейното законно правителство, както на Запад, така и сред страните от арабския свят, заплахата от пряка военна агресия с редовни войски на други държави срещу Сирия се запазва. При това такава агресия реално може да бъде осъществена само от НАТО с водещата роля на САЩ, доколкото основните противници на Сирия от арабския свят, такива като Саудитска Арабия и Катар, в военно отношение не са способни самостоятелно да извършат такава агресия, както във военно-географско, така и във военно-стратегическо отношение. Освен това даже водещи страни от НАТО, като Франция и Турция, самостоятелно, без участието или с ограниченото участие на САЩ, също едва ли ще могат успешно да разгромят въоръжените сили на Сирия. Това беше нагледно демонстрирано от събитията в Либия през 2011 година.

Следователно да се оценяват възможностите на сирийската ПВО има смисъл по отношение на нейните възможности да противостои на ударите на авиацията на НАТО начело със САЩ и с участието на ВВС Израел, които както показа ударът на израелските самолети по сирийския научно-изследователски център, най-вероятно ще вземат участие в тази операция.

Каква може да бъде въздушната агресия срещу Сирия

Действията на авиацията на НАТО и Израел срещу Сирия могат да преследват решителни или ограничени цели, в зависимост от създалите се военно-политически условия.

Авиационната операция с решителни цели е възможна в случай, че военно-политическото ръководство на НАТО успее да създаде съответните международно-правови условия.

Такива действия са възможни, ако ръководствата на страните от НАТО успеят да прокарат през Съвета за сигурност на ООН резолюция, даваща им право да използват своята авиация за възпиране на някакъв вид дейност на територията на Сирия, от типа на «забранената за полети зона» над Либия.

Като най-вероятен мотив за това може да послужи тезата за заплахата от използване на химическо оръжие от армията на Сирия или възможността от неговото завземане от бунтовниците.

В този случай, под претекста за необходимост от осигуряване на безопасни действия на авиацията на НАТО над Сирия, може да бъде проведена въздушна настъпателна операция с цел разгром на авиацията и ПВО на Сирия. Това в последствие ще позволи на авиацията на НАТО и Израел, под предлога за борба с химическите оръжия и защита на гражданското население, да решат задачата за разгрома на най-боеспособните групировки на сирийската армия, като по този начин осигури победата на сирийската въоръжена опозиция.

Основата на тази въздушна настъпателна операция, която по продължителност може да бъде от 3 до 7 денонощия, ще бъдат от 5 до 7 масирани авиационно-ракетни удара.

Всеки от тези удари ще се осъществява със значителни сили на ударната и осигуряващата авиация с изпреварващи удари с крилати ракети. Бойният ред на удара ще бъде дълбоко ешелониран, с разпределяне на ударните и осигуряващите групи по височина от пределно малки и малки (основно за ударните групи) – до големи височини. В полосата за влитане на авиацията, агресорът ще се стреми да наруши системата за ПВО на Сирия с използване на средства за огнево поразяване на обектите на ПВО и тяхното радиоелектронно подавяне.

Обаче прокарването на такава резолюция през Съвета за сигурност на ООН в съвременните условия е доста проблематично поради позицията на Русия и Китай.

Ръководството на САЩ и другите заинтересовани страни от НАТО много добре разбират това. Поради това е напълно възможно, ако бъде взето окончателно решение за провеждане на такава операция без съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, за нейното оправдаване може да бъде организирана мащабна провокация, възможно и с използването на химическо оръжие на територията на Сирия или даже на някоя от съседните държави.

Във всеки случай за провеждане на такава операция ще бъде необходимо да се създаде коалиция от държави, включваща в себе си поне една от съседните на Сирия държави. Без това ще бъде невъзможно да се създаде необходимия за такава операция военно-стратегически плацдарм.

Ще бъдат нужни и значителни материални разходи. Условията на дълбоката криза на западната цивилизация може да послужи като сериозен възпиращ фактор за САЩ и страните от НАТО.

В хода на ударите с ограничени цели, могат да се решат задачите за унищожаване на отделни политически дейци на Сирия (например президента на Сирия Башар Асад и други висши ръководители на сирийската държава), важни обекти от системата за управление на държавата, въоръжените сили и икономиката на Сирия, нейния научен комплекс, телевизионните и радиостанции.

Такива удари могат да се нанасят с ограничени по състав сили с използване на авиация или крилати ракети с морско и въздушно базиране.

В хода на тези удари основно внимание ще се отделя на постигането на тактическа изненада. Поради това по маршрутите на полета на ударните и осигуряващите групи средствата за ПВО на Сирия вероятно няма да се подавят. Бойният ред вероятно ще има малка дълбочина за постигане на кратка продължителност на удара. Ударните и осигуряващите групи ще подхождат до целите по различни маршрути на малки и пределно малки височини, обхождайки зоните за радиолокационно наблюдение. Възможно е да бъдат нанесени демонстративни удари по средствата за ПВО на Сирия, с цел да се отвлече изтребителната авиация от направлението на главния удар.

За оправданието на тези удари най-вероятно няма се предоставят някакви особени доводи. Подобно на това, как Израел обоснова своя удар по научно-изследователския център в околностите на Дамаск с необходимостта да не се допусне попадането на съвременни оръжия в ръцете на екстремистите, ще бъдат представени измислени тезиси за заплаха от тероризъм, разпространение на ОМП или защита на мирното население.

Какво може Сирия да противопостави на възможните удари от въздуха?

В момента Сирия разполага с доста внушителни сили и средства за ПВО. Техният гръбнак са наземните средства за ПВО. Те включват около 900 зенитни ракетни комплекса с различно предназначение и повече от 4000 зенитни артилерийски оръдия с калибър от 23 до 100 мм, в това число около 300 ЗСУ-23-4 «Шилка». Освен това сухопътните войски на Сирия разполагат с над 4000 преносими зенитно-ракетни комплекса «Стрела-2», «Стрела-2М» и «Игла».

Към най-съвършените ЗРК, намиращи се на въоръжение в сирийската ПВО трябва да се посочат С-200М, «Бук-М1» и «Бук-М2″.

В момента Сирия в състава на две зенитни ракетни бригади има 48 пускови установки ЗРК С-200М «Вега-М». Този комплекс е преминал модернизация и при далечина на стрелбата над 250 км, има добра защита от смущения, позволяваща неговото ефективно използване при високи плътности на радиоелектронните смущения. Този комплекс демонстрира своята ефективност през 1982 година, когато от разстояние 190 км беше свален американски палубен самолет за ДРЛО Е-2С «Хокай», който беше защитен от самолет за РЕБ «Проулър».

Този комплекс позволява в пределите на пряката видимост да се поразяват и нисколетящи цели.

Главният му недостатък е неговата стационарност, което създава благоприятни условия за неговото изпреварващо поразяване с крилати ракети с голям радиус на действие от типа на «Томахоук».

Обаче възможностите за неговото прикритие със ЗРК и ЗРАК с малка далечина на стрелбата в определена степен анулират този недостатък.

ЗРК «Бук-М1» и «Бук-М2» се отнасят към групата на доста перфектни зенитни ракетни системи. Те са способни да поразяват самолети от типа «изтребител» на разстояние до 45 км с вероятност до 95%, крилати ракети от типа «Томахоук» на разстояние до 35 км с вероятност 50-70%. Този комплекс може да осигури и поразяване на противорадиолокационни ракети, като ракета от типа «Харм» може да бъде унищожена на разстояние до 20 км. Системата за управление на дивизион комплекси «Бук-М1» или «Бук-М2» осигурява самостоятелно наблюдение на въздушното пространство и автоматизиране предаване на данните за целеуказване. Това позволява този комплекс да се използва в автономен режим. Най-високата му особеност е неговата висока мобилност. Всичките му компоненти са разположение на верижни самоходни шасита, което позволява в рамките на кратко време да се извърши смяна на позицията. Възможността за ефективна борба с противорадиолокационните ракети осигурява високата му защитеност от поразяване с този вид оръжия. В състава на двете зенитни ракетни бригади Сирия има 48 пускови установки ЗРК «Бук-М1» и «Бук-М2».

Освен ЗРК С-200М, «Бук-М1» и «Бук-М2», сирийската ПВО по данни от справочника „Джейнс“ и някои други източници, разполага с 48 ЗРК по-стари модификации на С-300 още съветско производство. Те вероятно са били доставени на Сирия от Беларус.

Този многоканален ЗРК позволява едновременно да се води стрелба по до 6 цели на разстояние до 75 км и притежава висока защитеност от смущения. Неговата мобилност – (времето за развръщане от походно положение е до 30 минути) позволява съществено да се затрудни неговото поразяване с крилати ракети с голям обхват, а високата защитеност от смущения и възможността за ефективно поразяване на противорадиолокационните ракети, му осигурява добра бойна устойчивост даже от съвременните авиационни средства за подавяне на ПВО.

Към групата на най-съвременните зенитни системи, намиращи се на въоръжение в Сирия, могат да се отнесат зенитните ракетно-артилерийски комплекси «Панцир С1″, които в системата на сирийската ПВО наброяват около 50 единици. Притежаващ време за реакция около 5 секунди, той е способен да осигури поразяването на крилати ракети или самолети на разстояние до 12 км с вероятност до 80% и повече. Притежавайки собствена станция за обзор на въздушното пространство и режим за автоматично предаване на данни за целеуказване по най-опасните въздушни цели, този комплекс може автономно, без външни източници на информация за въздушната обстановка, ефективно да води борба със средствата за въздушно нападение в зоната на досягаемост, в това число и с нисколетящи цели. Освен изброените относително съвременни зенитни ракетни системи, Сирия разполага със значително количество ЗРК от по-стари типове, които независимо от извършената модернизация, имат ограниченно бойно значение. Това са стационарните ЗРК със среден обхват С-75 «Волга» и С-125 «Печора», които по различни данни са в състава на 11 бригади ЗРК и наброяват от 480 до 600 пускови установки.

Освен това Сирия притежава 200 пускови установки от мобилните зенитно-ракетни комплекси «Квадрат». Те са били модернизирани в края на 80-те години и се намират на въоръжение в 11 зенитни ракетни бригади. Модернизацията значително е повишила тяхната защита от смущения. Обаче възможностите за тяхното ефективно използване в условията на противодействие от съвременните средства за създаване на смущения е под въпрос. 60 ЗРК с малък радиус на действие «Оса» могат ефективно да водят борба с въздушни цели при относително ниски плътности на радиоелектронните смущения. Наличието на собствена станция за обзор на въздушното пространство, позволява на този комплекс автономно да решава задачите за ПВО в зоната на досегаемост. Намиращите се в Сирия преносими ЗРК и зенитни артилерийски комплекси, имат ниска вероятност и относително малка област на поразяване на въздушни цели по дистанция и височина. Обаче тяхното голямо количество създава съществена заплаха за летящите на малки височини средства за въздушно нападение и ще позволят в определена степен да се повиши ефективността на ПВО като цяло, ако бъдат съсредоточени за защитата на най-важните обекти.

Изтребителната авиация е втората по значимост компонента на системата за ПВО на Сирия. Общо ВВС на Сирия притежават около 400 бойни самолета. От тях за решаване на задачи по ПВО могат да бъдат привлечени 48 напълно съвременни изтребители МиГ-29, които в края на 90-те — началото на 2000-те години са били модернизирани с помощта на руски специалисти. 25 изтребители МиГ-25 и 50 МиГ-23МЛД също за сега са още способни да се противопоставят на съвременните самолети, намиращи се на въоръжение във ВВС на НАТО и Израел.

Стойността обаче на 150-те изтребителя МиГ-21 за решаване на задачи за ПВО срещу най-новите западни самолети е близка до нулата. Следователно общо за нуждите на ПВО Сирия може да използва около 120 изтребителя, които в една или друга степен са способни да противодействат ма авиационните удари на НАТО и Израел. За контрол на въздушната обстановка в състава на ПВО на Сирия има радиотехнически войски. Те са въоръжени основно  с остарели радиолокационни станции съветско производство – П-12, П-14, П-15, П-30, П-35 и П-80. Освен тях има известно количество и относително съвременни РЛС, притежаващи добра устойчивост срещу смущения и защитеност от поразяване с противорадиолокационни ракети – например ПРВ-13 и ПРВ-16. Обаче тяхното количество е малко. В състава на ПВО на Сирия липсват и специализирани самолети за ДРЛО или други самолети (вертолети), способни да изпълняват функции за разузнаване на въздушното пространство и предаване на данни за целеуказване до огневите средства за ПВО (насочване на изтребителната авиация), от типа на иранските F-14.

Разчитането изключително на земните РЛС, не позволява даже при отсъствие на огнево и радиоелектронно въздействие по системата за въздушно наблюдение на Сирия да се създаде плътно радиолокационно поле на малки височини. Не много по-добре стои въпросът и със системата за управление на ПВО. Нейната основа представляват наземните неавтоматизирани пунктове за управление, които не позволяват в условията на интензивни смущения и при голямо количество на въздушните цели, да се осъществява централизирано управление на силите и средствата за ПВО. Състоянието на системите за въздушно наблюдение и управление на силите и средствата за ПВО на Сирия изключително усложняват централизираното управление на системата за ПВО.

Какво може сирийската ПВО?

Анализът на явните източници позволява да се направи заключението, че Сирия е съсредоточила основните си сили и средства за ПВО на западното и южното направление, където традиционно се е готвила за отразяване на възможни удари от страна на Израел. Обаче в последно време, във връзка с изострянето на отношенията с Турция може да се предполага, че и на северното направление системата за ПВО е била усилена. Изхождайки от наличните данни и състава на оборудването на радиотехническите войски на Сирия може да се направи извода, че системата за радиолокационно наблюдение на големи и средни височини покрива цялата територия на страната и извън нейните предели на дълбочина до 150-250 км от границите. На малки височини системата за радиолокационно наблюдение най-вероятно има зонов характер, при което долната граница на радиолокационното поле на най-важните направления (западното и южното, отчасти и северното) може да се оцени на 200-300 метра, а на останалите – от 500-700 метра до 1000 и повече.

Тоест системата за радиолокационно наблюдение не осигурява надеждно откриване на ниско летящи цели. В случай, че противникът успее да подави или унищожи РЛС в направленията на полета на неговите ударни авиационни групи, то в системата за въздушно наблюдение на Сирия ще възникнат брешове, като на пунктовете за управление на ПВО ще отсъства информация за обстановката в тях.

Количественият и качествен състав на изтребителната авиация на Сирия определя като основен способ за нейното използване «прехват от положение на дежурство на летището». При това, възможните рубежи за въвеждане в бой ще преминават на отдалечение не по-голямо от 150-300 км от летището за базиране, което се определя от възможностите на системите за управление и радиолокационно наблюдение.

Ограничено количество изтребители може да бъде използвано и от положение дежурство във въздуха (не повече от 1-3 двойки). Остарялата система за управление и ограничените възможности на системата за радиолокационно наблюдение на Сирия, силно затруднява или практически изключва в условията на противодействие от страна на противника осигуряването на непосредствено насочване на изтребителите към въздушните цели, с тяхното извеждане в най-изгодните сектори за атака. Основните способи на действие на изтребителите най-вероятно ще бъдат самостоятелен лов в зададен район, на рубеж или по определено направление. Това съществено снижава възможностите на изтребителната авиация на Сирия за отразяване на въздушните удари на противника и може да доведе до големи загуби, ако авиацията на агресора се управлява с използването на самолети за ДРЛО. Системата на зенитното ракетно и артилерийско прикритие на Сирия, изхождайки от бойния състав на нейната система за ПВО, може да се построи само на зонално-обектовия принцип. Основа на системата на зоналното ракетно прикритие са ЗРК с голям и среден обхват – С-200М, С-300, «Бук-М1» и «Бук-М2», С-75, С-125 и «Квадрат».

Основа на системата за ПВО на отделни обекти могат да са зенитните ракетни («Оса»), зенитните ракетно-артилерийски («Панцир-С1») комплекси, зенитната артилерия и преносимите ЗРК. Бойният състав на наземните огневи средства за ПВО позволява да се направи оценка, че те имат възможности да прикрият в системата на обектовата ПВО на 350-400 обекта с различно предназначение, в това число 100-140 с използването на най-съвременни средства за ПВО – «Панцир-С1» и «Оса». Слабостите на системите за наблюдение и управление на сирийската ПВО, определят основния способ за използване на наземните огневи средства за ПВО в условията на противодействие от страна на противника като поиск и унищожаване на целите в определен сектор.

При това възможностите на средствата за ПВО на отделни обекти, прикрити със съвременни средства за ПВО — «Панцир-С1» и «Оса», са способни да отразят удари на неголеми групи от самолети или крилати ракети (2-3 единици), а при прикритие с други средства – на не повече от едно средство за въздушно нападение.

Извършеният анализ показва, че основният фактор, снижаващ възможностите на системата за ПВО на Сирия, са остарелите системи за въздушно наблюдение и управление. Именно слабостта на тези системи не позволява на системата за ПВО на Сирия ефективно да отразява ограничени авиационни и ракетни удари, когато неголямо количество средства за въздушно нападение летят на малки и пределно малки височини в обход на зоните за наблюдение от РЛС за ПВО. Очевидно именно този фактор е определил ефективността на удара на израелската авиация по научно-изследователския център в близост до Дамаск в началото на тази година. Обаче и резултатите от такива удари могат да имат само локално значение. Възможностите за поразяване на авиацията на противника в състава на масираните удари са значително по-големи, основно поради невъзможността противникът да постигне пълноценна тактическа изненада. При умела организация на отразяването на въздушния удар, добра подготовка на личния състав на войските за ПВО на Сирия, (което според мнението на руските и чуждестранни експерти се прави), качествено организирана оперативна маскировка и отчитане на опита от действията на силите и средствата за ПВО в миналите войни, системата за ПВО на Сирия е способна при отразяването на първите удари да унищожи от 40 до 50 средства за въздушно нападение, в това число до 20-30 крилати ракети с голям радиус на действие и да насочи към лъжливи цели до 40-60% и повече от ударните средства.

При това собствените загуби мога да бъдат не повече от 10-15% от първоначалния състав, като се запази собствената боеспособност. Тоест системата за ПВО на Сирия е способна да срине въздушната настъпателна операция или даже въздушната кампания на ВВС на НАТО и Израел, ако за нейното провеждане се използват 450-500 самолета и 200-400 крилати ракети. За надеждното завоюване на господство във въздуха над Сирия в течение на приемливи срокове, натовско-израелската коалиция ще трябва да създаде авиационна групировка в състав от не по-малко от 2000-2500 самолета с различно предназначение и не по-малко от 1000-1500 крилати ракети с голям обхват с морско и въздушно базиране.

Първи вице-президент на Академията за геополитически проблеми, доктор на военните науки, Константин Валентинович СИВКОВ

Реклами

Posted on 09.05.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: