Сценарии за развитие на отношенията между Русия и ЕС


1Евразийската интеграция в контекста на партньорството Русия – ЕС

Първият и най-малко вероятен – съгласуване на текста и сключване на споразумение през следващите година-две. При щастливо стечение на обстоятелствата,  споразумение ще бъде ратифицирано от Русия и всички страни на Евросъюза (включително Полша и Балтийските страни, имащи доста претенции към руската страна) и ще влезе в сила. Тогава Голяма Европа ще се окаже на прага на създаването на всеобхватен общ пазар със свободно движение на стоки, капитали, услуги и работна сила – от нос Рока до Камчатка. За да стане това, ще трябва да бъде сключен стратегически съюз не само между Русия и Европейския съюз, но и между техните най-близки партньори – Европейското икономическо пространство и Митническия съюз ЕврАзЕС. Тоест, към общия пазар ще се включат също Турция и Казахстан.

Готови ли са за това Евросъюза и Русия? По-скоро не, – макар че именно такава програма би могла да стане нова стратегическа цел на техните взаимоотношения и нов дневен ред за Европа. Досега представителите на Евросъюза и неговите страни-членки не желаят и да чуят за диалог между двете обединения – ЕС и ЕврАзЕС или ОНД. Своя отказ те обосновават с това, че групировките в пост-съветското пространство не са интеграционни. Аргументът не издържа критика дори затова, че Европейският съюз води рамков диалог със страните от АКТ, които не са свързани помежду си с никакви формални връзки. По количествени и качествени показатели интеграцията в ЕврАзЕС е напълно сравнима с Меркосур и АСЕАН, с които ЕС също има рамкови споразумения. Нещо повече, подобен опит има и близката европейска история: през 1988 година ЕИС и СИВ установиха официални отношения, подписвайки съответната декларация.

Формирането на общоевропейска зона за свободна търговия би лишило Евросъюза от онази привлекателност, която той има сега за най-близките страни-съседи и вероятно би изменило политическия баланс в полза на Русия. Така Украйна, след като разбра, че тя няма да бъде приета в ЕС, (макар че тя е един от стълбовете на европейската култура), би се чувствала по-свободно, получавайки достъп до колосалния общоевропейски пазар и избавяйки се от необходимостта да маневрира между Брюксел и Москва. Не си струва да се очаква, че Евросъюзът, който сравнително отскоро стана нормативна сила, доброволно ще се откаже от тези си пълномощия.

Управлението на общоевропейския пазар би поискало от Русия и ЕС висока степен на политическо съгласие, гъвкавост и взаимно доверие. Резонно е да се предположи, че главните решения биха се приемали в триъгълника Берлин – Париж – Москва с редовно включване към него на Лондон, Рим, Варшава, Киев и Анкара. От способността на тази група да реагира оперативно и адекватно на предизвикателствата на времето, би зависила съдбата на огромна част от Евразия с население около 830 милиона души. Засега в историята няма опит в многостранно управление на толкова обширен регион, играещ ключова роля в световната икономика и политика,  А времето за него още не е дошло.

Вторият и най-вероятен сценарии е затягане на преговорите и запазване на статуквото. В този случай Русия и ЕС ще градят отношенията си на предишната правна и политическа база: по остарелия, но продължаван СПС, четири пътни карти и програмата „Партньорство за модернизация“. За Русия главната символична цел ще бъде получаване на безвизов режим, за Евросъюза – осигуряване на сигурността на доставките на енергоносители и намаляване на зависимостта от руския газ.

2

Снимка: ИТАР-ТАСС
Русия-ЕС. Търговско партньорство.
Инфографика

Независимо от запазващите се разногласия, включително и по въпросите на взаимните инвестиции и достъпа до пазарите, Русия и ЕС ще останат един за друг най-важните търговски партньори. ЕС традиционно стои на първия ред в списъка на търговските партньори на Русия и на него се падат около 50% от външнотърговския оборот на нашата страна. Русия е третият по значение търговски партньор на ЕС (след САЩ и Китай), с 9-процентов дял в стокооборота. Стремежът на всяка от страните да диверсифицира външноикономическите си връзки, дори и да доведе до изменения, те ще са крайно бавни. За Русия ще бъде трудно да пренесе покупките на съвременно оборудване и качествени потребителски стоки в други региони, както и за  Евросъюза ще бъде проблематично да замени руските суровини с аналогични от други доставчици.

Не е изключено, че от забавянето на преговорите за ново споразумение ще бъдат заинтересувани двете страни. Всяка от тях има свои причини да пропусне един ход. Ако не подпише споразумение с РФ, Брюксел ще може да избегне политически опасните за себе си отстъпки в навечерието на преговорите с по-силни и твърди преговарящи – Япония и САЩ. Русия ще получи отсрочка, която тя ще може да използва за укрепване на отношенията с най-близките си съседи, в това число Казахстан и Китай. Ако преговорите за новите споразумения на Евросъюза с Япония и САЩ минат успешно и бързо, то изработените текстове ще станат модел за  бъдещото споразумение на ЕС с Русия. При това този модел ще бъде вече апробиран в условията на равно партньорство, докато съществуващите споразумения на Евросъюза с Перу, Украйна или Молдова се изграждат по друга схема. В случай на неуспех на преговорите с Япония и САЩ, Москва и Брюксел ще се върнат в изходната точка с нов багаж от знания относно  възможностите и границите за диверсификацията на външната си политика. А това най-вероятно ще придаде на техния диалог повече прагматизъм.

Най-главното е да не би по време на предстоящия таймаут, страните да започнат да проверяват здравината на съществуващия фундамент на сътрудничеството и да преминат към тактиката на взаимни заплахи, ултиматуми и наказания. Никой от партньорите не бива да смята, че високата степен на взаимна зависимост дава основания да се отправят към другия партньор всякакви искания, включително и противоречащи на реалностите и на здравия смисъл. Двете страни сега са отслабени: Евросъюзът – от последствията на разширяването на изток и кризата в еврозоната, Русия – от увеличаващото се технологично изоставане и ниските темпове на модернизация. Дръпването назад (в сравнение с постигнатото равнище на сътрудничество) би отслабил рязко потенциала на страните да се противопоставят на растящия натиск на глобализацията.

Posted on 04.05.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: