Къде е полският интерес на южния фланг на „Източното партньорство“


Къде е полският интерес на южния фланг на "Източното партньорство"Политологът Николай Малишевский, – след руския президент, изказа пред „NewsBalt“ своята прогноза за развитието на  ситуацията в Украйна.

Вчера, 25 април, президентът на Русия Владимир Путин по време на пряката линия с руснаците даде прогноза за развитието на Украйна, че „без коопериране с Русия, Беларус и Казахстан, Украйна е заплашена от деиндустриализация”! (по-подробно тук). Политологът Николай Малишевский даде за читателите на „NewsBalt“» своя прогноза за развитие на ситуацията в Украйна и „полския“ интерес към тази държава.

Още в средата на миналата година  масмедиите съобщиха, че „Украйна се опасява, че кримските татари ще обявят създаването на тяхна държава„, нова опасна тенденция: конкуренция и конфликти в кримската татарска общност, в които все по-осезателна роля играе радикалното крило. Едновременно с масови вълнения на татарите, през същите дни в Крим де-факто започна работата за излизане от състава на Украйна. Ръководството на Крим – (председател на Съвета на министрите Анатолий Могильов и др.) създаде специална работна група и предложи да се изравнят правата на Конституцията на Автономна Република Крим и на Конституцията на Украйна и да се даде право на законодателна инициатива на Върховния съвет на автономията.

Най-активен интерес от развитието на сценария, който задоволява татарските интереси, демонстрира… Полша, на която заедно с Турция, Вашингтон е възложил ролята на „надзирател“ – куратор на пост-съветските републики, влизащи в „Източното партньорство“. На Полша с нейния „неосарматизъм“ и симпатии към „пост-съветските“ католици са зачислени Украйна, Беларус и Молдова, а на Турция с нейния „неотуранизъм“ – Азербайджан, Грузия и Армения.

Готвейки се за есенната среща на върха на „Източното партньорство“, посветено на изработването на обща политика на европейските страни от Изтока, поляците умно и грамотно действат по периметъра на широката геополитическа „дъга“: на Изток – от наричания от  варшавските  дипломати „Крулевец“ Калининград; на север – до Крим; на юг, където симпатиите на татарското население към натовска Турция, помагат за взаимното разбирателство на местните татари с натовска Полша. Затова през 2013 година във Варшава се проведоха редица мероприятия, като: пресконференция за защита правата на кримските татари, на които заедно с председателя на Съюза на полските татари Селим Хазбиевич, ръководителя на отдела за външни връзки на кримско-татарския меджлис Али Хамзин и др., взеха участие влиятелни полски политици като Лех Валенса и бившият министър на  вътрешните работи на страната Ядвига Хмеловска. Малко по-рано в Симферопол бяха открити пункт за издаване на визи и Генерално консулство на Република Полша, демонстриращи днес забележима активност в обществения и културния живот на автономията и Севастопол, особено по въпросите на сътрудничеството с кримско-татарския меджлис и дискредитирането на руското движение. При това Полша стана втората държава след Русия, чието консулство в Крим получи статут на генерално.

Фонът на ставащото е следния. След придобиването на независимост, която се стовари върху Киев без особена борба, негласна официална идеология в Украйна стана антируският национализъм. Партийната номенклатура след разпадането на СССР бързо се  превъоръжи в идейно отношение. По-просто казано, властта не е дала, а е взела на въоръжение идеите на националистите, главната от които е изграждането на независимост от Русия, а не на самостоятелност като такава. При това до 2004 года изходът от всички избори се определяше от т.н. „източно“ мнозинство на електората. В същото време националната  политика и светогледната сфера се контролираше от „западняшкото“ малцинство, което изтласка мнозинството от информационно-идеологическите канали. В резултат днес глупавата политика на властите по националния въпрос и курс към фашизация спомагат за още по-голямото разцепление и подмяна на федерализацията на Украйна с балканизация.

Обикновено западните  медии, стремейки се да замени и да представи като катализатори на процеса на раздробяване на Украйна руското население и Русия, се позовават на вътрешни фактори – на изток Донбас, на запада Задкарпатието, където през октомври 2008 година  беше провъзгласена република Подкарпатска Рус – („в статута й от 22.11.1938 година“ и избрано нейното правителство, което оглави един от лидерите на русинската общност и ръководител на Сойма (парламента) протойерей Димитрий Сидор — настоятел на най-големия в Ужгород храм на Христа Спасителя) и в Крим на юг. Обаче Русия и руснаците точно обратно, са най-малко от всички заинтересувани от по-нататъшното раздробяване на славянската територия. И не само защото по данни на украинските националисти, Русинското движение в Задкарпатието се контролира не от „руските империалисти“, а лично от ръководителя на президентския секретариат на Ющенко – Виктор Балог.

Още през 2004 година двата тура на гласуването очертаха една от ясните географски граници-разделяния, минаваща по северните граници на Одеска, Николаевска област, североизточната граница на Днепропетровска област и източно от границата на Харковска област. Европейската периодика вече няколко години предъвква темата за разпадането на Украйна на няколко части. Например, експерти от италианското списание Limes, което се специализира в геополитическите прогнози, през 2009 година отбелязаха, че „в резултат от геополитическите изменения и нарастващата финансова криза“ на мястото на съвременна Украйна ще възникнат най-малко три държавни образувания:

1. Източна Украйна (Харковска, Луганска, Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска област, плюс Крим), на които няма да им остане нищо друго, освен да се обединят с Русия.

2. Централна Украйна (Черниговска, Сумска, Житомирска, Киевска, Полтавска, Виницка, Черкаска, Кировоградска, Николаевска, Одеска, Хмелницка и Черновицка област), които може да влязат в новия „Руски [Евразийски] съюз„.

3. Западна Украйна (Ровенска, Лвовска, Тернополска, Ивано-Франковска, Задкарпатска област), която ще се придържа към неутрален  статут (Волинска област, според италианците, може да отиде към Беларус).

На пръв поглед се забелязват много явни аналогии между сегашна Украйна и „голяма“ Югославия – СФРЮ: гръко-католици (униати) на запад (в СФРЮ — Словения и Хърватия), мюсюлмани в Крим (в СФРЮ — Босна и Херцеговина, Косово), интересите на православното население от така наречената „световна общност“ не се вземат предвид.

Обаче освен аналогиите има и кардинални разлики. Първо, в Украйна православните са над 80% от населението; сърбите и черногорците в СФРЮ бяха по-малко от половината. Второ, идейните наследници на Бандера и другите „западняшки“ малцинства желаят не да се отделят и да имат независимост (като  хърватите и словенците), а да имат политическо господство над повечето от съгражданите си и по този начин планират да постигнат своите икономически (експлоатация на промишлено развитите източни области), идеологически (изтласкване на руския език и православието) и външнополитическите цели. За стратегията за постигане на тези цели има няколко гледни точки.

Първата е на „традиционалистите“, които смятат, че независима Украйна в съвременния свят не може да има и като изхождат от необходимостта от отделянето от Украйна на „омосковчените“ на изток и на юг, останалата част да влезе по-бързо в НАТО и ЕС. На принцип – нека зависим от когото и да е , само да не е от „проклетите москали“. Идеята за разполовената Украйна намира разбиране у немците, които имат в това свой интерес. В това число и защото даже в случая на раздробяване на Украйна на няколко части, газовият транзит може да се окаже в контролираната от „западняците“ и закриляна от Варшава с помощта на Евросъюза територия.

Втората позиция прилича на първата, обаче нейните привърженици предполагат, че като станат „реално самостоятелни“ и опирайки се на алианса със Запада, ще съумеят да разширят подконтролната територия до „Велика Украйна“ за сметка на Русия. Британският експерт Джон Лафленд още в края на 2004 година твърдеше, че „подобни стремежи получават подкрепата от страна на  част от американското политическо лоби, използващо Полша като инструмент на Изток и настроен против сегашния руски президент“, споменавайки заинтересуваността от подобна политика на структури като Conoco Phillips (третата по големина компания САЩ по капитализация, петролни и газови запаси, и добив, и втора по обем на преработвания петрол).

Западните и украинските медии предпочитат да не казват, че наред с вътрешните фактори за „прекрояването“ на Украйна, има не по-малко съществени външни фактори. Защото разиграващите картата на балканизацията съседи-играчи са главните съюзници на Киев по пътя към НАТО. Което, впрочем, не пречи на властите в Полша, Унгария и Румъния да преследват свои политически и тесни користни цели, резервирайки за себе си парчета от територията на Украйна с помощта на новите закони за гражданството.

Мечтаещата за Велика Унгария Будапеща поддържа всички пронатовски стремежи на киевските „западняци“, като същевременно разглежда като потенциално унгарски земи територията на Задкарпатието, където живее по-голямата част от украинските унгарци (около 12% от устойчивото на асимилация население на Береговски, Виноградовски, Ужгородски и Мукачевски район). Де-факто ръководството на Унгария използва принципа на „пълзящата“ окупация: стремейки се да обоснове своите попълзновения „исторически“ и културно чрез многобройни обществени организации, борещи се за  развитие и съхранение на унгарското наследство в Украйна и постепенно навлизайки във властовите структури на Задкарпатието чрез  представители на унгарското национално малцинство.

Амбициите на Варшава до голяма степен съвпадат с унгарските по украинското направление, защото тя през 2006 година пое  курс към създаването на 4-а Реч Посполита и има свое виждане за бъдещето на земите на деснобрежна Украйна, някога влизали в състава на  1-а и 2-а Реч Посполита. Католическа Полша фактически координира с унгарските си едноверци своята политика, тъй като техните гледни точки по редица позиции съвпадат  и се допълват взаимно, позволявайки им да разработват съвместна стратегия в Източна Европа. За реализирането на своите планове Варшава използва многобройни програми и проекти като „карта на поляка“, която, по оценка на полското издание „Dziennik“, трябва като начало да получат около един милион украинци.

Румъния,още един съсед и член на НАТО, не само допуска възможността за обсъждане на въпроса за териториалната принадлежност на Северна Буковина, Херцаевския край, бившите Хотинска, Акерманска, Измаилска околия на Бесарабия и даже на Одеса. Представители на румънците в Украйна вече обвиниха властите в „геноцид на румънското малцинство“ и незаконно присвояване на „изконно румънски земи“. При това като най-приоритетно направление в териториалните претенции са не тези земи, (по отношение на които Букурещ провежда така наречената политика на малките стъпки, стремейки се да ги интегрира най-напред икономически и културно, а после и политически), а разширяването на черноморската граница за сметка на континенталния шелф, богат на нефт и газ. Именно затова Румъния вече няколко години спори с Украйна за определяне на статута на Змийския остров.

Някои украински политици допускат възможността за откъсване на части от украинската територия от съседните страни-членки на НАТО даже в случай на влизане на Украйна в алианса. Това не са безпочвени твърдения. И не защото връзката между НАТО и балканизацията на територията са взаимно свързани явления за славяните. А защото в историята вече са известни прецеденти, когато е извършвана анексия и откъсване на части от територията даже в рамките на  самото НАТО. Например през 1974 година, когато един от членовете на алианса Турция завзе част от кипърската територия, принадлежаща на друг член на алианса Гърция (двете страни влезнаха в НАТО през февруари 1952 година), която продължава да контролира и до ден днешен.

Автор: Николай Малишевский

Реклами

Posted on 04.05.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: