Армията се въвлича в информационното противопоставяне


Армията се въвлича в информационното противопоставянеБурното развитие в края на ХХ и началото на ХХI век на информационните технологии, широката информатизация на обществото и непосредствено на въоръжените сили на водещите страни в света, значително измениха характера, методите и способите на дейност на държавните и правителствените политически и икономически структури, оказаха влияние върху социалните връзки, характера, формите и способите за водене на военни действия, създадоха нови информационни заплахи и предизвикателства.

Фундаменталното изменение на характера, формите и способите за водени на военни действия, изисква разработването на по-гъвкава стратегия за използване, строителство и организация на управлението на въоръжените сили, разработване на доктрини за водене на информационна борба, информационни операции за осигуряване на информационната сигурност на Русия и нейните Въоръжени сили.

Целта на тази статия е да бъдат разгледани основните реални информационни заплахи за Русия и търсенето на пътища за решаване на някои проблеми в новата информационна сфера за водене на бойни действия.

През Първата световна война бойните действия са се водили главно в две сфери – в земна и морска. През Втората световна война към тях се прибави трета сфера – въздушната. ХХ век стана век на радиото. Радиовръзката стана основа на управлението на ВС. Тя направи управлението по-гъвкаво и оперативно, а войските – по-маневрени, но по-уязвими. Наред с това възникна първата реална информационна заплаха.

Възможността за радиопрехват и заглушаване със смущения на средствата за радиовръзка, радиолокацията и радионавигацията водеше до  разкриване на замислите и намеренията на командването.

Воденето на радио- и радиотехническо разузнаване (Р и РТР) даде възможност да се изпреварва противника във вземането на решения. Но при това, радиоелектронните средства демаскираха войските и техните пунктове за управление. По същество борбата в информационната сфера през Втората световна война вече се водеше, но самата информация, добивана от  Р и РТР, още не носеше характера на стратегически ресурс. „Войната в ефира„, както се наричаше тогава, не беше всеобхватна и често носеше само епизодичен характер.

Всепобеждаващите информационни технологии

ХХI век стана век на тържеството на информационните технологии, оказвайки своето влияние върху характера, формите и способите за водене на бойни действия. Появиха се наведнъж две важни самостоятелни сфери на водене на бойни действия: космическа и информационна. В тази връзка възникнаха противоречиви възгледи за ролята и значението на операциите в информационната сфера. Причината беше в това, че в информационната сфера нямаше аналогии, съпоставени с опита от водене на бойни действия в другите, традиционните сфери.

Някои военни специалисти от САЩ и НАТО представят сраженията в информационната сфера в повечето случаи в опростен вид, които нямат отношение към процесите на вземане на политически решения. Макар че случаите, носещи окраската на военнополитически планове, станаха в началото на ХХI век при  инцидентите в Естония, Киргизия, военните мрежи на САЩ, компютърните мрежи на Франция и Великобритания (RUSI Journal, декември 2010 година, vol. 155, № 6, стр. 16–21

Киберкомандването. Проблеми на военната киберстратегия на САЩ“. J-L. Samaan). Едни чужди специалисти признаваха уязвимостта на гражданските и военните информационни структури, но не вярваха във възможността да се появи нов модел на потенциалните военни конфликти. Други военни специалисти (особено от ВВС на САЩ) смятаха, че сраженията в информационната сфера ще станат „нова революционна форма на военните конфликти“. Така например Елвин Тофлер в книгата си „Третата вълна“, полковник Ричард Шафрански в книгата „Теория на информационното оръжие“ и мнозина други офицери от Министерството на отбраната на САЩ, развиваха нова теория за „информационната революция“ и „новокортикалната война“ („войната на умовете“ и „войната в информационната сфера“.

Песимистично настроените специалисти от Въоръжените сили на САЩ, включително бившият консултант по въпросите на кибернетичната сигурност на президента на САЩ Обама – Ричард Кларк, заявяваха в RUSI Journal, че кибервойната може да разори държавата“. Бившият директор на националното разузнаване Джон Майкъл Мак-Конъл в открита дискусия на страниците на „Вашингтон пост“ писа, че „не е възможно да се победи в кибервойната без загуби“. По-нататък той  твърдеше, че кибервойната отразява огледално в потенциалните икономически и психологически отношения на държавите характерните изменения, свързани с появата на ядреното оръжие. Но всички скептици признаваха уязвимостта на инфраструктурата на САЩ и необходимостта от усъвършенстване на системата и органите за информационна сигурност. Някои специалисти от ВС на САЩ, отстояващи необходимостта от водене на бойни действия в информационната сфера твърдяха, че в операциите на обединените сили на САЩ с малка (ниска) интензивност, могат да се провеждат информационни атаки с цел дезорганизация на системите за управление на противника. Обаче бойните действия в информационната сфера могат да нанесат и стратегически ущърб с политическа окраска.

Имаше и изказвания на такива специалисти, като полковникът от ВВС на САЩ Чарлз Уйлямсън, който през 2008 година на страниците на списание Armed Forces твърдеше: „Америка има нужда да притежава способности да прилага „бомбени килими“ в информационната сфера, за да осигури ликвидирането на другите недостатъци в организирането на възпирането, сплашването или увеличаването на ефективността на бойните действия“. Чарлз Уйлямсън беше един от онези специалисти в САЩ, който предложи информационната сфера като нова самостоятелна сфера на водене на военни действия.

През пролетта на 2009 година генерал Кевин Чилтън в един обзор за ВВС на САЩ писа: „Възпиращите или сплашващите динамични бойни действия в информационната сфера могат да бъдат естествена и функционална цел и обект на атакуващата страна“. И по-нататък: „Те могат да повишат ефективността на операцията“.

Необходимо е да се отбележи, че основните разминавания във възгледите и предложенията за водене на бойни действия в информационната сфера (БДИС) възникнаха при разработването във ВС на САЩ на съгласувана с  всички видове ВС и учрежденията на Министерството на отбраната стратегия за БДИС. По-късно беше прието  военнополитическо решение за необходимостта от водене на бойни действия в информационната сфера. В разработената стратегия те бяха определени като фактор, повишаващ бойния потенциал на САЩ в операциите на  обединените сили. Впоследствие тези положения бяха включени в наставлението на Обединения щаб при Комитета на началник щабовете (ОЩ на КНЩ) на Въоръжените сили на САЩ JP 3-13, 2006, а на 27 ноември 2012 година бяха уточнени в новата редакция на JP 3-13. По същество, тези документи фиксираха в юридически аспект създаването на обща система и обща за всички видове ВС на САЩ военна стратегия за водене на бойни действия в информационната сфера, допълваща и равнозначна на другите сфери на водене на бойни действия.

Оглавяващият по него време Обединеното стратегическо командване на ВС на САЩ генерал Кевин Чилтън предложи нова стратегическа категория, която беше определена от него като „доктрина на обединеното сплашване, базираща се на използването на ядрено оръжие, ракетни системи и бойните възможности на кибервойната“.

На границата между XX и XXI век във ВС на САЩ се появиха нови оперативно-стратегически категории, като „информационна война“, „настъпателна, отбранителна и специална информационна операция“, „информационно превъзходство“ и други. В издаденото през 2006 година общо наставление на ОЩ на КНЩ JP 3-13 „Информационни операции“, американците се отказаха от термина „информационна война“ и от деленето на „информационните операции“ на три вида; определиха състава, силите и задачите на „информационните операции“ в операциите на обединените сили на САЩ и операциите на многонационалните сили. През 2012 година ВС на САЩ се отказаха от подразделянето на силите, участващи в информационните операции на основни и осигуряващи, като определиха, че в информационните операции на обединените и многонационалните  сили могат да се използват както летални (смъртоносни), така и нелетални сили и средства, тясно свързани помежду си.

През септември 2012 година председателят на ОЩ на КНЩ на ВС на САЩ генерал Мартин Демпси издаде директивата „Общи сили – 2020“, която излага основополагащите концепции за водене на съвместни операции, значително повиши значението на информационните операции (ИО) в сраженията през XXI век, поставяйки ударението върху глобалните интегрирани операции, основа на които ще станат „провежданите едновременно или отделно от силите с общо предназначение операции на силите за специални операции и кибероперациите на ВС на САЩ“.

„Задачите на тези ИО ще бъдат: нарушаване на работата на информационните системи и компютърните мрежи на органите на военното и държавното управление; неутрализиране или намаляване на възможностите на разузнаването на противника; когнитивно въздействие върху интелектуалните способности на лицата, участващи в изготвянето и приемането на  военни и политически решения; осигуряване на  ВС на САЩ и на техните съюзници възможност да придобиват разузнавателна информация и да изпреварват вземането на решения от противника. Основа на такива операции трябва да стане постигането и запазването на информационно превъзходство над противника и управление на въоръжените сили в мрежово-центрични операции в общо информационно пространство, действащо в реален режим на време“.

Така ролята и значението на информационните операции в началото и средата на XXI век, професорът от  националния  университет на Министерството на отбраната на САЩ Джеръм Куел определи по следния начин: „Осигуряването на контрол и превъзходство в информационното пространство има същото решаващо значение в операцията, каквото имаше през XX осигуряването на контрол и превъзходство във въздушното пространство. Военната необходимост от такъв контрол се определя от потенциалната възможност за дезорганизиране на системите за управление, свръзка и линиите за снабдяване на противника, намаляването на мобилността на неговите ВС, създаването на благоприятни условия за нанасяне на удари по стратегическата инфраструктура на противника“.

Джеръм Куел беше подкрепен от заместник министъра на отбраната на САЩ Гордън Ингланд, който заяви: „Важността за гарантирането  на пълен преимуществен контрол в информационното пространство, трябва да се разбира от военните ръководители и специалисти от оперативните органи на щабовете, за да осигуряват в операциите реализирането на максималните бойни възможности на своите ВС, правилно да определят границите на  допустимата уязвимост на своите информационни системи и компютърни мрежи, да осигуряват успешното използване на системите въоръжения, ракетите, танковете и като цяло средствата и системите за управление на ВС и тяхното радиолокационно осигуряване“. Началникът на Управлението на системите за свръзка при ОЩ на КНЩ на ВС на САЩ (J-6) вицеадмирал Нанси Браун добавил, че „ако ние не можем да разберем и да оценим ролята и значението на заплахите в информационната сфера, ние никога няма да можем да постигнем успех в операцията“. А старшият съветник на директора на Националното разузнаване на САЩ Мелиса Хатуей заявил, че информацията днес е станала стратегически ресурс и тя определя качеството на бизнеса и успеха в осъществяването на всякакви дейности и операции с използване на информационни системи и компютърни мрежи в САЩ и в целия свят“.

Особености на новата област на бойни действия

За да се разбере същността, характера, ролята и значението на информационната сфера като нова област за водене на бойни действия, да се оцени степента на заплахата,  свързана с нейното възникване, трябва да се разгледат по-подробно особеностите, по които се различава от другите сфери за водене на бойни действия.

Към тези особености на информационната сфера и воденето на бойни действия в нея може да се отнесе в частност липсата на ясни граници на операцията (по територия, време и пространство).

Информационната сфера на водене на бойни действия (ИСБД) може едновременно да обхваща не само локални, но и глобални райони на бойни действия – (свои и на противника), и жизнено важни територии, и обекти с държавно значение на противостоящите държави.

За ИСБД не съществуват държавни граници и затворени територии. ИСБД може да има локален или глобален характер или и двата едновременно. За ИСБД са свойствени високата анонимност и скритост на действията, трудност при определяне на актьора и на използваните от него средства.

Бойните действия в информационната сфера могат:

– да оказват влияние (понякога решаващо) върху ефективността и успешното водене на бойни действия в другите сфери;

– да предшестват бойните действия в другите сфери, да се водят едновременно с действията в другите сфери или след тяхното завършване, а също така да стават стимул за начало, продължаване и прекратяване на военните действия или отказ на противника от неговите намерения;

– да осигуряват постигането и удържането на информационно превъзходство над противника, да повишават неговата ефективност, да намаляват загубите и да осигуряват успешното завършване на операцията;

– да създават благоприятни условия за осъществяване както на военните, така и на политическите цели на държавата, оказвайки когнитивно въздействие на личния състав от ВС и на лицата, участващи в изготвянето и вземането на решения.

Бойните действия в информационната сфера съкращават времевия цикъл на подготовката и вземането на решения и осигуряват възможност за изпреварване на противника във вземането на решения; съкращават сроковете за изпълнение на отделните бойни задачи и операцията като цяло. Бойните действия в информационната сфера нямат аналогия с историческа оперативно-стратегически опит на водене на бойни действия на земята, във въздуха и на море.

Според схващанията на военните специалисти от САЩ и НАТО, бойните действия в информационната сфера, които лишават от възможност за използване на 50 и повече процента от информационните системи и компютърните мрежи, са стимулиращо условие за начало или продължаване на воденето на военни действия.

По този начин може да се каже, че особеностите на самата информационна сфера, бойните действия в нея и тяхното влияние върху всички останали сфери на противоборството на страните, придобиват все по-голямо влияние и мащаби. Те оказват глобално въздействие не само върху ефективността на операциите на ВС, но и върху  военнополитическото ръководство на държавите,  състоянието на икономиката и провежданата политика, тъй като в провежданите информационни операции могат да участват не само силите и средствата на ВС, но и сили на други силови структури и на граждански средства за масова информация на противоборстващите страни.

Противоборството в информационната сфера започна да носи многопрофилния характер на обществено-икономически, военнополитически и държавни отношения. Неговата цел стана не само повишаването на ефективността на бойните действия чрез завоюване на информационно превъзходство, но и завоюване на всестранно всеобщо превъзходство над потенциалния противник или конкурент, за да гарантира своите икономически, политически, а ако е необходимо – то и военни цели. Както отбелязва командващия киберкомандването на обединените стратегически сили на САЩ генерал лейтенант Кит Александър, който същевременно е директор на Агенцията за национална сигурност (АНС) при министерството на отбраната на САЩ, „реорганизацията на киберкомандването на ВС на САЩ и усъвършенстването на стратегията за водене на бойните действия в информационната сфера дава нова бойна мощ на ВС на САЩ“.

Сраженията във виртуалното пространство

Нашата преса също не оставя без внимание проблема за информационното противоборство. Въпросите за оценка на заплахите в информационната сфера и осигуряването на сигурността на РФ намират място на страниците на различни военни и невоенни издания в Русия. Началникът на генералния щаб на ВС на РФ, армейски генерал Валерий Герасимов, говорейки пред Общото събрание на Академията на военните науки (АВН) специално отбеляза, че информационното противоборство открива широки асиметрични възможности за намаляване на бойния потенциал на противника. „В Северна Африка, – каза Валерий Герасимов, – ние станахме свидетели на реализирането на технологиите за  въздействие върху държавните структури и населението с помощта на информационните мрежи. Необходимо е да се усъвършенстват действията в информационното пространство, в това число за защита на собствените обекти“.

Армейски генерал Махмут Гареев, говорейки също там отбеляза: „Военната заплаха се състои също така в ускореното качествено развитие на основните видове въоръжение, преди всичко информационните, безпилотните средства и робототехниката, преобразуващи цялата система на бойно използване на оръжието и военното управление“. И по-нататък: „Съществено влияние върху характера на въоръжената борба ще окажат информационната, кибернетичната, радиоелектронната, психологическата и другите така наречени невоенни форми и средства за борба. Още в мирно време се води интензивно информационно въздействие върху хората и особено върху  военнослужещите“.

Началникът на Центъра за военностратегически изследвания на ГЩ на ВС на РФ полковник Сергей Чекинов и главният научен сътрудник на този център генерал лейтенантът от запаса Сергей Богданов, в своята статия „Началните периоди на войните и тяхното влияние върху подготовката на страната за войната на бъдещето“ на страниците на списание „Военна мисъл“ отбелязват, че опитът от войните и въоръжените конфликти през последните десетилетия потвърждава, че най-новите информационни технологии, ВВТ, възможностите на разузнаването и радиоелектронната борба, АСУ и средствата за връзка, са повлияли върху формите за използване на воденето на съвременните военни действия. Новото съдържание на характера на въоръжената борба сега се определя от мрежово-центричните условия на военните действия. Особеност на началния период на войните ще бъде провеждането на информационни операции; радиоелектронно-огневи операции, в които се трансформират радиоелектронните операции (операции по РЕБ и в компютърните мрежи); въздушно-космически операции и системни действия на авиацията. По мнение на специалисти, изследващи проблемите на военните конфликти, постигането на целите във войните на бъдещето ще бъде невъзможно без завоюване на информационно превъзходство над противника.

Докторът на военните науки и заслужил деец на науката на РФ Генадий Нальотов смята, че в съвременни условия модерните технологии са разрушили класическия тип война. Войните през периода на новите информационни и други високи технологии, по своя характер ще бъдат принципно различни от войните през миналия век.

Началникът на катедрата по военно изкуство при ВА на ГЩ на ВС на РФ генерал майор Сергей Кураленко в статията „Тенденции към изменение на характера на въоръжената борба във военните конфликти през първата половина на ХХI век“ отбелязва, че повишаването на ролята на борбата за информационно превъзходство, ССО и средствата за РЕБ също е предопределило редица особености в използването на войските. Първата особеност е развитието на информационните технологии. Тя доведе до значителни промени в способите за водене на войните и в строителството на ВС – към създаването на кибервойски. Сега въоръжената борба има обемен характер и включва въздушно-космическа, морска, земна и, най-главното, новата сфераинформационната. А въпросът къде и в коя сфера ще се решава изхода от войната и съответно коя от сферите ще бъде определяща, зависи от условията на военните действия и противоборстващите страни.

Действителният член на АВН, докторът на военните науки, професор Владимир Останков и член-кореспондентът на АВН, кандидатът на военните науки Пьотр Лапунов в статията „Зигзагите на организационното строителство“, оценявайки хода на реформата в създаването на новия облик на ВС на РФ, смятан, че в създадената организационна структура на ВС на РФ процесът на разграничаване на функциите не е завършен. Те предлагат според признаците за сродство на сферата на използване на всички войски (сили) да бъдат събрани във видовете ВС (родове войски), натоварени с административни функции и в допълнение към вече създадените командвания – да бъдат създадени редица нови командвания, включително командване на силите за специални операции (ССО) и киберкомандване.

Организация на цифровата отбрана

Сега няма общ подход и единни стандарти за решаването на въпросите на информационното противоборство в операциите от ХХI век. Няма политическо решение за признаване на информационната сфера като равна по значение на другите сфери на водене на бойни действия. А редицата проблеми, свързани с появявата на новата сфера на бойни действия, не позволява да се анализират и напълно да се разберат всички силни и слаби страни и да се оценят всички заплахи,  които могат да възникнат в информационната сфера. Към проблемите, които е необходимо да се решат, може да бъдат отнесени следните:

Доктринален проблем – необходимо е политическо решение за признаване на информационната сфера като сфера на бойни действия; да се разработи доктрина и стратегия за водене на бойни действия в информационната сфера; да се издадат  уставни документи; да се разработят форми и способи за тези действия; да се проверят в учения.

Проблем за оперативното ръководство – организация на управлението в мрежово-центрични условия за водене на бойни действия.

Организационен проблем – уточняване на организационната структура на видовете ВС, родовете войски и специалните войски, създаване на кохерентна и синергична структура за информационно противоборство във ВС на РФ, другите силови ведомства, гражданските учреждения и консултативните органи при Съвета за сигурност на РФ.

Технически проблем – създаване на нови технически средства, бойна техника и системи оръжие на базата на  перспективни и други високи технологии.

Кадрови проблем – организация на подготовката на специалисти и на целия личен състав на ВС за водене на бойни действия в информационната сфера и за организиране на защитата на невоенните, държавните и промишлените обекти, както и на населението от евентуалните многоспектрални информационни заплахи.

Административен проблем – разработване на междуведомствени документи, определящи взаимоотношенията и общия ред на действие на всички държавни учреждения, включително министерството на отбраната на РФ и другите силови ведомства, при отразяването на потенциалните информационни  заплахи в мирно и военно време.

Икономически проблем – определяне на възможностите по етапи и реда за финансиране при решаването на всички гореизброени проблеми.

Има още един проблем, който в една или друга степен се решава винаги, но още не е решен окончателно. Това е проблема не само на министерството на отбраната, но и на другите ведомства. Трябва да се намери отговор на въпроса как да се осигури пълна безопасност на воденето на бойните действия и на всяка друга дейност при поява в информационната сфера на определени разузнавателни признаци? Голяма част от тази дейност, особено в мирно време, не е секретна. Но постоянното натрупване на информация за тях от потенциалния противник или конкурент, обобщаването на  отделните фактори, интегрираният анализи, сравняването с други данни, получени от разузнаването, могат да превръщат тези данни в секретни или твърде чувствителни, критични. Те могат да окажат влияние на вземаните политически и военни решения. Очевидно е, че е необходимо или да се създават нови органи, сили и средства, осигуряващи несекретната дейност на ВС и държавата или да се възлага решаването на задачите по информационната защита и осигуряването на бойната и небойната дейност на ВС на РФ и държавата като цяло на вече съществуващи структури и органи.

Необходимо е да се спрем малко по-подробно на организационния и кадровия проблем. Решаването на организационния проблем така, както предлага Владимир Останков и Пьотр Лапунов, е сложно и ще изисква големи финансови разходи.

Преди да създаваме нови видове ВС на РФ е необходимо да има политическо решение за признаването на информационната сфера като сфера на бойни действия, да се разработи доктрина и стратегия на водене на бойните  действия в информационната сфера. Да се определят икономическите възможности и сроковете за създаване на нови видове ВС на РФ. Да се реши дали е необходима да имаме като във ВС на САЩ сили за специални операции и киберкомандване от стратегически мащаб и непосредствено във видовете ВС? Възниква въпросът, ако не е нужно (както предлагат авторите), то как тези видове ВС ще осигуряват решаването на  задачите на видовете ВС (на ВВС, ВМС и СВ) и задачите на другите командвания (ОСК, СНС, ВКО)? Ако са нужни командвания на нови видове, то как да се осигури синергичната връзка помежду им?

Много по-икономично, по-ефективно и по-просто е да не се създава нов вид ВС на РФ (киберкомандване), както предлагат Останков и Лапунов, а да се създадат на базата на съществуващите във ВС на РФ войски за РЕБ войски за радиоелектронно-информационна борба (или информационно противоборство – ИПБ) в състава на стратегическото командване и командванията на видовете ВС на РФ, като им се възложи осигуряването на провеждането на информационни операции от ВС на РФ. В оперативните органи на щабовете на обединенията и съединенията на видовете ВС на РФ за периода на военните действия и за ученията, да се формират сборни групи за планиране и координиране на действията на силите за информационни операции на стратегическо и оперативно ниво от представители на съответните формирования на  видовете ВС на РФ. Използването на всички сили и средства за радиоелектронно-информационна борба да се планира и осъществява както в рамките на обединените информационни операции на ВС на РФ, така и по задачите на всеки вид ВС на РФ.

Няколко думи за пътищата за решаване на кадровия проблем. Признаването на информационната сфера за сфера на бойни действия и необходимостта от осигуряването на националната сигурност във военната сфера, изискват провеждането на радикална реформа в подготовката на  специалисти от всички държавни и промишлени структурни и даже на цялото население на страната. Необходимо е да се организира обучение във всички профилни военни и граждански вузове за анализ и оценка на уязвимостта на информационните системи, компютърните мрежи и личния състав на ВС, държавните учреждения и промишлеността, за оценка на степента на информационните заплахи и за определяне на допустимите рискове, изготвяне на мероприятия за неутрализиране или намаляване на ефективността на информационните заплахи. Необходима е също подготовка на специалисти по създаването на мрежи от нов тип за ефективно синергично въздействие върху другите мрежи и за защита на своите социални мрежи.

Може би си струва да се възстанови разформирования Воронежки военен институт по радиоелектроника, като му се постави задачата за подготовка на специалисти в целия обем на потенциалните заплахи в информационната сфера и специалисти за киберкомандванията (ако такива командвания ще се създават във ВС на РФ) по всички информационно-мрежови ресурси. В това учебно заведение би могло да се готвят военни конфликтолози, инфотехнолози, анализатори на информационното противоборство, инженери-програмисти и администратори на информационните мрежи на МО, офицери за киберкомандванията, за управление на виртуална бойна техника и за ръководство на интелектуални бойни системи, специалисти по информационно противоборство – (радиоелектронна борба, радиоелектронно разузнаване, военна дезинформация, военни психолози, специалисти по използване на информационното оръжие и оръжия с насочена енергия, специалисти по сигурността  (информационната скритост) на водене на бойните действия и ежедневната дейност на ВС на РФ) и други.

Но преди да реформираме каквото и да било, трябва да оценим нашите икономически възможности, да вземем политическо решение, да разработим доктрина и стратегия. И още: не е възможно да се решат изброените проблеми без засилване на мерките за по-нататъшно усъвършенстване на разузнаването.

Времето на информационните технологии дойде. Първо, трябва не само да се изработи стратегията и основните принципи, осигуряващи неутрализирането на информационната война и информационните операции, които се провеждат от САЩ и другите страни от НАТО, но и да се създават системи и да се вземат мерки, за да не могат потенциалните противници (или конкуренти) да завоюват и запазят информационно превъзходство над РФ както в мирно, така и във военно време. Второ, ние трябва да развиваме стратегия, сили и средства за ИПБ така, че те да осигуряват пълна синергичност на воденето на ИПБ и силите на разузнаването, да повишават военния потенциал на ВС на РФ и пълна информационна сигурност на националната отбрана на РФ.

Автор: Юрий Горбачов

Advertisements

Posted on 29.04.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: