Военните конфликти: поглед зад хоризонта – ЧАСТ 1


Военните конфликти: поглед зад хоризонта – ЧАСТ 1Схема № 1. Обем на бойните и небойни задачи, решавани от войските при военнен конфликт.

В предишния материал, озаглавен «Матрица на войните в съвременната епоха» («НВО» №10, 22.03.13), беше предложен принципен подход към типологията на военните конфликти на базата на характера или типа на използваните в тях сили. В най-общ вид във война или Въоръжен конфликт от двете страни могат да се използват редовни Въоръжени сили и нерегулярни формирования. В зависимост от това са възможни четири основни типа военни конфликти.

Първият, напълно класически тип военен конфликт представлява такъв конфликт, в който противоборстващите страни за постигане на своите политически цели използват редовни Въоръжени сили. Понятието «редовни Въоръжени сили» достатъчно обемно е формулирано във «Военната енциклопедия»: «Редовна армия – това е постоянна армия, имаща установени по законен ред щатна организация, типово въоръжение, система за окомплектоване, ред за преминаване на военната служба, обучение и възпитание на личния състав, форма на облеклото, а също и централизирана система за управление и снабдяване». Като цяло Въоръжените сили на всички съвременни държави са редовни. Редовните Въоръжени сили представляват мощен, надежден и ефективен инструмент за обезпечаване на сигурността или завоевателските стремежи на държавата.

Военен конфликт, в който от двете страни вземат участие само групировки на войски (сили) от редовните Въоръжени сили на държавите, ние го наричаме «традиционна» (регулярна) война. Именно в този модел се вписват всички войни в традиционното разбиране на този термин, независимо от това дали е война от Наполеоновата епоха, най-кръвопролитните в историята на човечеството – Първа и Втора световна война, войната в Корея (1950–1953 година) или войната в Персийския залив от 1991 година. Всички тези военни конфликти значително се различават по своите мащаби, цели, характер и особености, по използваните средства за поразяване и защита, по тактиката и стратегията на действие, по резултатите и последствията. Обаче те имат нещо общо – те са се водили от групировки на редовни войски (сили), по определени принципи и правила.

В името на справедливостта трябва да отбележим, че във военните конфликти от «традиционен» (регулярен) тип, наред с редовните войски често са били използвани и ирегулярни формирования – (партизани, герила, въстаници). Обаче тяхното участие в тези конфликти е било второстепенно и само е допълвало действията на редовните войски. И все пак, завръщайки се към «традиционния» (регулярен) военен конфликт в «чист» вид, ще се опитаме да формулираме някои от неговите особености и характерни черти, които се проявяват сега и ще се проявяват и в бъдеще.

Еволюция на военния конфликт

Военният конфликт от «традиционен» (регулярен) тип, който в своето развитие е изминал дълъг еволюционен път, от самото начало се  е основавал на идеята за създаване на специално сформиран, добре въоръжен и снабден, професионално подготвен силов инструмент. Такъв инструмент за държавата представляват редовните Въоръжени сили. Количествените и качествените характеристики на Въоръжените сили в много отношения определяха геополитическия статут на държавата, играеха ролята на гаранция за нейната сигурност, а също така влияеха на нейното поведение на международната арена.

В процеса на своята еволюция редовните Въоръжени сили се превръщаха във все по-сложен и специфичен инструмент на политическата организация на държавата. Количествените фактори – (численост на личния състав, оръжия, коне, оръдия) по своята значимост постепенно отстъпват място на качествените фактори и аспекти – (появата на нови средства за борба, развитие на тактико-техническите характеристики на оръжейните системи, военната наука и военното изкуство, нивото на бойната подготовка, моралния дух и др.). Както свидетелства историята на войните и военното изкуство, победата в стълкновенията на приблизително равни по сила военни групировки често е осигурявана от таланта на пълководеца или гения на военачалника. Това в пълна степен бе показано в опита от Първата световна война – многомесечно «седене в траншеите» на позиционната война, трагедията при «Вердюнската месомелачка». Тогава става ясно: само количествените показатели не могат да доведат до победа. Нужни са били качествени фактори, които намериха най-широко приложение в годините на тази велика война: военно-техническите постижения (авиация, танкове, химическо оръжие, огнехвъргачки, леки картечници), авангардни военни доктрини и теории, политическа воля на властта, моралния дух на войските и населението на страната като цяло.

Развитието на теорията и практиката за водене на «традиционната» война се осъществяваше през цялата първа половина на XX век, непосредствено до началото на епохата на студената война, глобалното противостояние на двата военно-политически блока – НАТО и Варшавския Договор. Бъдещата война за военните специалисти изглеждаше като крупномащабно, ожесточено и непримиримо военно стълкновение. Като театър на военните действия се разглеждаше цялата територия на Европа, при това страните се ориентираха към използване на ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване. Въоръжените сили на държавата се готвеха да водят активни и решителни действия с висок темп на широк фронт («от море – до море») – на земята, във въздуха и морските простори. Правеха се планове за военно усвояване на Космоса и създаване на военни бази на Луната.

Появата на ядреното оръжие в арсенала на противоборстващите световни държави, по коренен начин измени представите за същността и съдържанието на вероятноя военен конфликт. Създаде се ситуация, при която създадените за много десетилетия и даже за столетия основи и принципи за водене на «традиционната» или обикновената война, в един миг изведнъж се оказаха остарели. Обаче първоначалните възприемане на ядреното оръжие като «абсолютно оръжие-чудо», за много кратък в историческо отношение период от време беше сменено с разбирането, че един военен конфликт в ядрената епоха означава край на съществуването на човечеството. Наложи се представата, че ядреното оръжие представлява «сопа», която безусловно ще изтрие от лицето на Земята държавата на противника, но с другия си край ще унищожи и този, който я е използвал.

Стратегическата ядрена безизходица

Към края на ХХ век теорията за водене на «традиционната» (регулярна) война се оказа в своеобразна логическа задънена улица. Сценариите на всички военни конфликти между двете свръхдържави неизбежно водеха до това, че или едната, или другата страна, в крайна сметка ще използва ядрено оръжие. Крупномащабната обикновена война просто не можеше да доведе до никакъв друг политически резултат, освен унищожаване на цивилизацията. И излизането извън границите на тази логика беше станало невъзможно.

Заплахата от ядрена война и доминиращата в епохата на студената война концепция за крупномащабни войни, за щастие не се реализираха във военен конфликт между двете свръхдържави и оглавяваните от тях военни блокове. На човечеството се удаде да избегне една глобална и последна в историята на земната цивилизация война – третата световна война.

Дълбоките теоретични и практически изводи и съображения, свързани със същността и характера на ядрената война, са поместени в книгите на изтъкнатия руски военен специалист, доктор на военните науки, професор генерал-майор Владимир Слипченко. Той нарича този тип военен конфликт «война от пето поколение» и още преди 10 години директно заяви: «С ядреното оръжие не трябва да се воюва, с него може да само да се всява страх, което и трябва да прави Русия». Владимир Слипченко вижда, като логическо следствие от ядрената безизходица това, че «в недрата на войната от четвърто и пето поколение (обикновена контактна война, ядрена война) вече се заражда и набира сила новото, шесто поколение война (обикновена безконтактна война)».

В основата на концепцията за войните от шесто поколение (или «безконтактните» войни), бяха заложени съображенията за това, че задачите на крупномащабната война могат да бъдат решени не с масови армии, както се случваше в миналото, а в хода на точковото поразяване на ключовите цели и обекти на противника с високоточни «умни» средства за поразяване от ново поколение. Заедно с това и във войните от новото – шесто поколение, не се изключваше ситуацията, при която губещата страна (коалиция) може да използва по територията, важните обекти и групировки на войските на противника оръжие за масово поразяване. Тази заплаха съществува и ще продължи да съществува до тогава, докато съществуват ядрените арсенали. Това се разбира по презумпция от всички играчи на геополитическата арена, но не всички политически режими и държави правят от това едни и същи изводи и заключения.

Водещите промишлено развити държава в света стоят на позициите, че ядрената война е недопустима, поради което между тях, особено между държавите от «ядрения клуб», даже един въоръжен конфликт с най-незначителен мащаб – представлява опасност. От друга страна, някои развиващи се държави упорито се стремят да получат достъп до оръжие за масово поразяване и средства за неговото доставяне. Те изхождат от това, че членството в «ядрения клуб» представлява най-добрата гаранция за националната безопасност. В съвременната епоха ядреното оръжие се превръща в коз на бедните, изостанали, измамени и игнорирани държави и политически режими. При това не е изключена ситуацията, при която някои държави от «ядрения клуб» при разрешаване на даже незначителни двустранни разногласия, могат да прибегнат до използване на ядрено оръжие, което ще доведе до трагични последствия за цялото човечество.

Съвременният военен конфликт от «традиционен» тип

За щастие на човечеството, не всички държави в света притежават ядрено оръжие. За нещастие на неядрените държави, всички те по един или друг предлог могат да станат обект на военна агресия от страна на своите най-близки съседи или далечни по-силни държави. Поради това, разработването на теорията и практиката на строителството на редовните Въоръжени сили и тяхното използване в «традиционните» (регулярни) войни и въоръжени конфликти в съвремието, продължава да бъде актуално.

С развитието на информационните технологии и появата на нови, по-съвършени средства за водене на обикновената война, концептуалните представи за съвременния и бъдещия военен конфликт от «традиционен» (регулярен) тип се подлагат на сериозни, качествени изменения. На съвременното бойно поле вече не можем да си представим щикова атака с участието на цялата пехота. Променено е буквално всичко: армиите и въоръженията, тактиката и стратегията, целите и задачите, възможностите и условията, възприемането на света и манталитета. Съвременните военни конфликти придобиха ново съдържание, характер и особености.

Днес войната може да се води във всички физически среди – на сушата, във въздуха, на водата и под водата, в космическото пространство. Обаче още сега, а още повече в бъдеще, се прибавят и други области: киберпространство, информационни и когнитивни домейни. В резултат от това, ако в миналото постигането на политическите цели във войната се достигаше изключително в хода на въоръжената борба, то сега тези цели могат да бъдат постигнати без нито един изстрел. Когнитивната компонента на съвременния военен конфликт играе все по-важна роля и обхваща сферата на изготвянето и вземането на решения с отчитане на националната психология и манталитет, разнообразни цивилизационни фактори и аспекти. «Войната, според образното определение на американския генерал Робърт Скейлс, е игра на мислещия човек… Войните се водят с помощта на интелекта. Огромно преимущество над противника може да бъде постигнато за сметка на превъзходство в мисленето, а не превъзходство във въоръженията».

Съвременните информационни технологии хипотетично позволяват на група от военни хакери да «премахнат» от картата на света цяла държава, изваждайки от строя нейната система за енергозахранване, финансовата система, системата на органите за държавно управление. Несанкционираното проникване в компютърната мрежа за управление на диги и язовири може да доведе до наводняване на цял район. Широкомащабната военна операция в киберпространството може да доведе до това, че страната-жертва да бъде потопена в мрак и хаос, а гладът и епидемиите могат да свалят всяко правителство. Военните действия в съвременната «традиционна» (регулярна) война ще имат пространствено-неограничен характер, като при необходимост могат да обхванат цялото земно кълбо и околоземното пространство. Даже в рамките на регионална или локална война, военните действия ще се водят едновременно на цялата дълбочина на територията на държавата на противника, на стотици и хиляди километри от линията на границата.

Важна особеност на съвременните военни конфликти е това, че те основно ще се водят в урбанизирана местност, в градски агломерации и милионни градове, а не на открита местност, която в продължение на векове представляваше идеалното бойно поле за ефективно използване на войските и бойната техника. Във военния конфликт на бъдещето такива понятия, като фронт и тил, линия на бойното съприкосновение, флангове, район за съсредоточаване, рубеж за преминаване в атака и така нататък, се превръщат в рудиментални. Войната престава да се «вписва» в изгладените формулировки от бойните устави и наставления.

2

Схема № 2. Система на приоритетите на целите за поразяване в съвременната война.

Във връзка с това пред военните ръководители, командири и началници на ментално ниво възниква много сериозен проблем: или упорито да отстояват старите, проверени във времето основи, принципи и нормативи или да се опитат да променят своето мислене. Но на всички е известно колко е трудно за военния човек да промени своя манталитет. Този проблем е стар колкото света. Преди почти сто години генерал Джулио Дуе е написал пророчески: «…при подготовката на държавната отбрана е необходимо напълно да се измени насоката, защото формите на възможните в бъдеще войни ще бъдат съвършено различни, в сравнение с формите от войните от минали времена… Победата се усмихва на този, който предусеща измененията във формите на войната, а не на този, който се приспособява към тези изменения».

Автор: Игор Попов

Posted on 28.04.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: