Асиметричният отговор на Русия


Асиметричният отговор на РусияТова може да бъде развитието на тактическото ядрено оръжия с малка и свръхмалка мощност.

Възгледите за водене на бойни действия и за ролята в тях на ракетно-артилерийското въоръжение (РАВ) се промениха значително в края на XX – началото на XXI век със създаването на концепцията на мрежово-центричната война. Едновременно се очерта и изоставане на Русия в тази сфера от световното ниво. Своето виждане за състоянието на родното РАВ и приоритетните направления за неговото развитие представят учени, активно работещи по тази тематика в рамките на Руската академия на ракетните и артилерийските науки (РАРАН).

Ракетно-артилерийското въоръжение представлява един твърде консервативен вид въоръжение в съвременните армии. В продължение на повече от 600 години развитието на РАВ вървеше по еволюционен път: увеличаваше се далечината на стрелбата, повишаваше се мощността на боеприпасите, нарастваше точността на доставянето им до целта и скорострелността на артилерийските системи. В същото време основните принципи на използване на това въоръжение с векове оставаха постоянни, фактически екстензивни – масиране на огъня, съсредоточаването му по най-важните цели, привличане за изпълнение на огневи задачи на батареи, дивизиони, полкове, бригади, независимо дали това е традиционната стволна или по-съвременната реактивна артилерия.

Знаменитата песничка „от стотици хиляди батареи…“, разбира се, е художествено преувеличение, но само на една степен. Така, в класическата книга по история на артилерията, издадена през 1953 година под общата редакция на Михаил Чистяков, са дадени данни за количеството на артилерията на Бородинското поле (около 1200 единици), във всички страни-участнички в Първата световна война (25 000) и с привлечените за щурма на Берлин (над 41 000). При това ежегодното производство на оръдия и минохвъргачки от всички калибри в СССР достигаше 120 000 единици.

Бурното следвоенно развитие на ракетното въоръжение внесе своите корективи във възгледите за ролята на РАВ в бойните действия, но във всички водещи държави ракетните комплекси от всички видове базиране, имащи голяма далечина на стрелбата, се разглеждаха преди всичко като носители на ядрено оръжие (с изключение на зенитните  ракетни комплекси и противокорабните ракети).

Така наречената пета революция във военното дело, анализаторите Владимир Слипченко и Иван Капитанец свързват с появяването през 1945 година на ядреното оръжие. Последвалата след Втората световна война надпревара в ракетно-ядрените въоръжения между САЩ и СССР доведе до създаването на нашите стратегически ядрени сили за сдържане (СЯС) и установяването на приблизителен паритет между страните. Обновяването на триадата на СЯС и поддържането на бойната готовност на стратегическия ракетно-ядрен щит и досега си остава основна задача на Държавната програма по въоръжаването (ДПВ-2020).

Безконтактните войни

Съществени изменения във формите и способите за използване на РАВ станаха в края на XX век с развитието на  концепцията за водене на въздушно-земни операции и създаването на разузнавателно-ударните (разузнавателно – огневите) комплекси. Като основни изисквания към артилерията станаха комплектуването й със средства за разузнаване и автоматизираното управление, бързината на развръщане/събиране на огневите позиции, планирането на подготовката за водене на огън, възможността за ефективно използване на високоточни боеприпаси (ВТБ). От този момент се очерта и изоставането на нашето РАВ от световното равнище. Ако първото поколение от тези боеприпаси с полуактивни системи за насочване не отстъпваше на чуждестранните аналози, то родните ВТБ с автономни системи за насочване значително им отстъпват, както отстъпват и автоматизираните системи за управление (АСУ) на войските и оръжията, в частност АСУ на ракетните войски и артилерията (РВ и А).

Измененията във възгледите за водене на съвременни бойни действия (прехода към войни от шесто поколение) и ролята в тях на (РВ и А) настъпиха на границата на XXI век с формирането и внедряването в практиката на концепцията за мрежово-центричната война и установяването в НАТО хегемонията на армията на САЩ. Повечето страни от Северноатлантическия алианс, (включително Съединените щати), не модернизират тежките артилерийски системи: самоходните гаубици на танкови шасита, верижните реактивни системи за залпов огън (РСЗО) и ракетните  комплекси на сухопътните войски (СВ), тежките огнехвъргачни системи и др. В същото време активно се модернизира високоточното оръжие (ВТО), бойните бронирани машини от различни типове, високомобилните артилерийски системи на колесни шасита, средствата за артилерийско разузнаване, свръзка и автоматизирано управление.

Често наричат войните от шесто поколение безконтактни, при което се подразбира, че за разлика от безконтактните ракетно-ядрени войни от пето поколение – (такива войни през XX век нямаше и вероятността за тяхното възникване през XXI век е нищожно малка), те се водят или ще се водят с високоточно оръжие без ядрени боеприпаси. Като пример за такава безконтактна война обикновено се дава кампанията на НАТО в Югославия (1999), обаче тя решаваше ограничен кръг задачи и нямаше за цел нито унищожаване на въоръжените сили на противника, нито  контрол над неговата територия. По-показателни са военните действия на САЩ и коалиционните сили в Персийския залив от 1991 до 2003 година.

Понастоящем Съединените щати и техните съюзници са близо до изменение на стратегическия баланс на силите не чрез увеличаване на стратегическото ядрено въоръжение и даже не за сметка на развръщането на  противоракетни системи, намаляващи ефективността на ответния удар, (макар че се отделя голямо внимание и на тези направления), а чрез нанасяне на скрит, масиран и бърз обезоръжаващ удар с високоточно оръжие по нашите средства за СЯС. Това е извънредно скъпо мероприятие, изискващо координирани действия на всички видове въоръжени сили, орбитална групировка, задействане на глобални системи за управление, разузнаване, радиоелектронна борба и др. А и цената на самите високоточни средства за поражение е много голяма (цената на една крилата ракета от типа „Томахок“ е над един милион долара, а перспективните хиперзвукови ракети може да достигне десетки милиони).

Приоритетните направления

Печалният опит на СССР, който се опитваше, без да жали средства, адекватно да отговори на стратегическата отбранителна инициатива на президента на САЩ Роналд Рейгън, като започна да строи самолетоносачи, аналогични на американските и се стараеше да поддържа количествен баланс на ракетно-ядреното въоръжение с целия свят, показва безперспективността на този път. Достоен асиметричен отговор на тези и другите предизвикателства  на 80-е години на миналия век не беше намерен.

Днес, според нас, такъв асиметричен отговор може да бъде развитието на тактическото ядрено оръжие за РВ и А с малка и свръхмалка мощност. Съвременните технологии позволяват то да се създава с калибрите на основното артилерийско въоръжение, перспективните високоточни многоцелеви ракетни комплекси и реактивните снаряди за РСЗО, при това практически напълно се изключва възможността за използването му от терористи, даже в случай на попадането на такива боеприпаси в техни ръце. При вземането на принципно решение за развитие на тактическото ядрено въоръжение е необходимо ясно да се обяви, че то може да се използва изключително рядко за отразяване на външна агресия и само на собствена  територия. Разбра се, едно такова решение ще предизвика рязка критика от страна на съседите на Руската федерация, страните от „ядрения клуб„, обвинения в понижаване на прага на ядрената война и т.н.

Отговорът може да бъде само един – тази мярка е принудителна. Даже пълното реализиране на ДПВ-2020 и перманентната реформа на Въоръжените сили (ВС) на Русия няма да им  осигури възможност за водене на война от шесто поколение с наистина сериозен противник. Образно казано, възможностите на ВС на РФ-2020 ще стигнат за водене на няколко контратерористични операции едновременно. Или може би за „принуждаване към мир“ на съседна държава с армия от 20 000 души.

Но ще бъдат явно недостатъчни за борба с технологично равен, но съществено превъзхождащ по численост противник. (Армията на КНР е над 2,3 млн. души, с мобилизационния резерв – над 30 млн.) или с противостояща страна, приблизително равна по численост, но значително превъзхождаща технологично (армията на САЩ е малко под 1,5 млн. души, европейските страни от НАТО – малко повече от 1,5 млн. военнослужещи).

Военнополитическата и икономическата ситуация принуждава Русия да решава противоречива двойна задача – да гарантира ядреното сдържане, тоест да се намира в рамките на войните от пето поколение, и едновременно да се готви за войните на бъдещето, войните от шесто поколение.

Споменатият по-горе Владимир Слипченко твърде убедително показа, че наличието на СЯС не е предотвратило нито една война през втората половина на XX век, не помогна на САЩ да удържат победа във Виетнам, а на СССР – в Афганистан, но изводите, направени от тези факти, ние предлагаме малко да се коригират.

Не бива да се отказваме напълно от ядреното оръжие и да насочваме всички усилия към развитието на  високоточното оръжие, мрежовите технологии, системите за информационна борба и другите съставляващи на войните от шестото поколение. Акцентът в ядреното сдържане е целесъобразно да се пренесе в създаването на по-евтино, трудно уязвимо даже в условията на същата тази война от ново поколение тактическо ядрено оръжие, което може да служи като средство не само за регионално, но и за стратегическо сдържане на агресора, тъй като е трудно да си представим, че без наземна операция е възможно постигане на целите на една агресия против Русия.

Безусловно, при това трябва най-активно да се развиват всички технологии, видове въоръжение, военна и специална техника (ВВСТ), свързани с подготовката за войните от шесто поколение, да се вземат  съответните организационни и управленски решения. Сложността на реализирането на широкия комплекс от мероприятия в рамките на Въоръжените сили, а фактически в мащабите на руския  отбранително-промишлен комплекс (ОПК) и руската икономика като цяло, съществено затруднява прехода на цялата военна структура на държавата на нови, мрежово-центрични принципи на изграждане, използване и развитие на ВВСТ.

В същото време в областта на ракетно-артилерийското въоръжение има предпоставки за създаването на високоефективни, адаптивни разузнавателно-ударни (разузнавателно-огневи) схеми (модули), способни да функционират както в съществуващите (негъвкави, твърдо свързани, с ограничени възможности за разузнавателно -информационно осигуряване) системи за управление – (например единната система за управление на тактическото звено), така и в перспективните мрежово-центрични системи.

Трябва да се отбележи, че  във ВС на РФ досега фактически няма ясна концепция за изграждане на системата на  РАВ, а преминаването към нова структура на СВ изостри много този проблем, като едновременно създаде предпоставки за неговото решаване. В частност, появи се яснота за калибрите на оръдейната артилерия, състава на артилерийските групировки на формированията на Сухопътните войски, стесни се кръга на перспективните транспортни бази за РВ и А на СВ. Въпросите за съкращаване на типовете РСЗО, противотанковите и зенитните комплекси на СВ изискват сериозно разглеждане, както и необходимостта, и насоките за по-нататъшно развитие на оперативно-тактическите ракетни комплекси, създаването на перспективни типове ракетно въоръжение, включително тактическо ядрено оръжие, осигуряването на функционирането на формированията на  РВ и А на СВ в общо разузнавателно-информационно пространство.

Наред с решаването на концептуалните проблеми на усъвършенстването на РАВ, (включително средствата за  тактическо ядрено сдържане), специално внимание трябва да се отдели на развитието на принципно  нови системи такова въоръжение, нови системи за изстрелване на боеприпаси, създаването им на други  физически принципи, използването на нано- и невронно мрежовите технологии при създаването на перспективни комплекси РАВ и средства за разузнавателно-информационно осигуряване.

В Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина на Руската федерация и другите основополагащи документи на нашата страна, са определени задачите на държавата в областта на отбраната и са формулирани основните положения на военнотехническата политика. Преди всичко това е съгласувано по цели, ресурси и очаквани резултати развитие и усъвършенстване на системите  въоръжение и на отбранително-промишления комплекс, а също така на военнотехническото сътрудничество, осигуряващи решаването на задачите на отбраната и сигурността на страната на необходимото равнище. В същите документи се декларира, че снабдяването на ВС на РФ трябва да се извършва само с въоръжение, което не отстъпва или превъзхожда по своите характеристики задграничните образци. По такъв начин, през XXI век Русия в своята военнотехническа политика залага на интензивното техническо и технологично развитие на държавата и Въоръжените сили. Сред приоритетните направления се разглежда развитието или създаването на следните системи въоръжение:

–           високоточно (високо интелектуално) оръжия, с възможност за интегриране в междувидови разузнавателно-ударни системи (комплекси);

–           сили и средства за информационна борба;

–           базови информационно-управляващи системи, интегрирани със системи за управление на оръжието и комплекси от средства за автоматизиране на органите за управление на: стратегическо, оперативно-стратегическо, оперативно, оперативно-тактическо и тактическо нива;

–           системи и комплекси от ВВСТ на основата на технологиите на робототехниката и интелектуалните процеси на управление;

–           системи и комплекси от нетрадиционно въоръжение;

–           малогабаритни и свръх малки средства за въоръжена борба на основата на микроминиатюризацията и нанотехнологиите, особено за  решаване на задачите на разузнаването, контраразузнаването и бойното управление.

На разширения Колегиум на Министерството на отбраната на 27 февруари 2013 година, президентът на Руската федерация Владимир Путин още веднъж потвърди приоритетността на тези направления, като подчерта задачите за  създаване на бойна робототехника, включително на безпилотни летателни апарати. Държавният глава специално подчерта, че „през следващите две години трябва да бъде създадена система от перспективни изследвания и разработки в областта на науката и военните технологии“, при това е необходимо строго да се спазват параметрите на Държавната програма по въоръжаването до 2020 година.

Проблемните въпроси

Реализирането на основополагащите направления във военнотехническата политика на Русия, реалният преход към изпълнение на концепцията на водене на така наречените мрежово-центрични бойни действия, приоритетното развитие на високоточното (високо интелектуалното) оръжие, изискват незабавно решаване на широк кръг проблеми: организационни, технологични, производствени, военнополитически и редица други.

Проблемните въпроси в развитието на руското РАВ и неговото производство в необходимите количества, могат да бъдат групирани в пет основни блока.

Концептуални проблеми – тяхното решаване ще изисква уточняване на Военната доктрина на РФ и извършване на комплексни научноизследователски работи (НИР) за разработване на концепция за развитието на ВС – като цяло и на РАВ – в частност.

Проблеми на фундаменталната и приложната наука – тук са необходими уточняване на списъка на базовите и  критичните военни технологии и най-важните военни научно-технически проблеми на фундаменталните, теоретичните и приложните изследвания, а също по-добра координация на изследванията на Руската академия на науките, научно-изследователските организации на Министерството на отбраната на Русия, НИИ и КБ на промишлеността.

Проектно-конструкторски проблеми – за тяхното решаване следва да се подобри системата на извършване на НИОКР в интерес на Министерството на отбраната на Русия и материално-техническата база на НИИ и КБ.

Производствено-технологични проблеми – решаването на този най-тежък блок от проблеми трябва да се осъществява в рамките на съответните федерални целеви програми, националните технологични платформи и т.н., в тясна връзка с ГПВ и Държавната отбранителна поръчка.

Организационни и правни проблеми – включва широк кръг въпроси, свързани със структурата на военната организация на държавата и ОПК, правата на собственост, данъчното облагане, финансирането,  подготовката на  кадри, външноикономическите и други задачи, решаването на които изисква усъвършенстване на законодателството.

Без решаването на всичките тези проблеми не е възможно създаването на ефективна военна структура на държавата,  реформиране на Въоръжените сили и снабдяването им със съвременно, още повече перспективно въоръжение, в това число и ракетно-артилерийско.

Реклами

Posted on 27.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: