Араик Степанян: Закавказкият Рубикон


Араик Степанян: Закавказкият РубиконЮжен Кавказ или Закавказието продължава да играе ключова роля в евразийската  глобална политика на Русия и САЩ. Претенции към този регион заявяват Европа, Иран, Турция и Израел. Завоят във вниманието на великите държави в лицето на Вашингтон и Пекин по посока към Югоизточна Азия повиши интереса към Централна Азия. По тази причина значението на Закавказието незначително намаля. Битката за Кавказ обаче набира обороти и в най-близка перспектива това най-важно кръстовище на комуникации ще остане в дневния ред на голямата политика.

През 2010–2011 години геополитическите интереси на Русия на Южен Кавказ се разглеждаха главно през призмата на резултатите от грузинско-южноосетинския конфликт и «арабската пролет» – (статиите «Южен Кавказ в предверието на нови катаклизми» и «Южен Кавказ е застрашен от балканизация»). Днес има смисъл да се проанализира този въпрос с оглед случилите се тук през втората половина на 2012 година политически събития, които неизбежно ще внесат корекции в плановете на великите държави по отношение на Закавказието.

Уроците на «арабската пролет»

Уместно е да се отбележат две важни събития, способни да доведат до нова разстановка на силите на влияние в региона, и едно – на пръв поглед не много значимо, което може да повлияе на политическото бъдеще на ръководителя на една от южнокавказките републики.

И така, на 2 октомври 2012 година на парламентарните избори в Грузия победи  коалицията «Грузинска мечта». Този факт нагледно демонстрира нежеланието на Запада (преди всичко на американското демократично правителство) да се свързва с Михаил Саакашвили, който нееднократно се опита да го сблъска с Москва. Да, в различни точки на света САЩ, Великобритания, Франция, Германия могат да се конкурират с Русия за геополитическо влияние, но да воюват, към което се стремеше непредсказуемият, неадекватен и авантюристичен грузински президент, с Руската държава никой не иска.

По този начин Западът даде да се разбере, че няма да позволи на трети страни да го въвличат в незапланирани проекти, още повече с непредсказуем край. А с онези, които създават за западните страни нови проблеми, … ще се сбогуват без компенсации. Затова, както и се прогнозираше, бъдещето на грузинския творец на «революция на розите» изглежда много мъгляво.

 

Закавказкият регион беше развълнуван от още едно събитие, заради което можеха да започнат война помежду си Армения и Азербайджан. Баку поиска да спечели морално-психологическа победа над Карабах. За целта, в края на август 2012 година от унгарски затвор беше откупен азербайджански офицер, който излежаваше там пожизнена присъда за това, че посече с брадва спящ арменски офицер. Те двамата караха курс за усъвършенстване на английски език по програма на НАТО. За да подразни арменците президентът на Азербайджан амнистира освободения, повиши го във воинско звание и го посрещна като национален герой. Илхам Алиев, героизирайки свой главорез в буквален смисъл на тази дума, набираше политически точки, но не сред целия народ и даже не сред всички от своето обкръжение. На Министъра на външните работи, Мамедяров, се наложи да се отчита пред световната общност, което явно не му се хареса. Наблюдателите отбелязват, че в отношенията между него и президента на страната се забелязва охлаждане. Представителите на малките народи в Азербайджан се отказаха да признаят убиеца за свой национален герой и счетоха за оскърбление героизацията на човек, разправил се със спящ. В стратегически план Баку допусна грешка, отзвуците от която още дълго ще преследват инициаторите на тази авантюра. В резултат в очите на международната общност имиджът на страната е развален, а процесът на сплотяване на народа се провали.

Армения успя да привлече вниманието на целия свят към това събитие и да поиска осъждането на азербайджанските действия. Но най-важното е, че с този конкретен пример беше нагледно продемонстрирано, защо Карабах не може да се намира в състава на Азербайджан. Никой не можеше така да помогне на арменците по този въпрос, както самият азербайджански президент.

В отговор на този нехуманен акт на Илхам Алиев, президентът на Армения Серж Саркисян внесе в Националното събрание въпроса за признаване независимостта на Нагорни Карабах. Баку заплаши да започне война.

Южен Кавказ буквално висеше на косъм от голямо кръвопролитие. Само осъждането от Русия, САЩ, Германия и други държави на действията на азербайджанския лидер спря или отложи надвисналия колапс. Тази необмислена и неадекватна стъпка на Баку може да постави алиевското бъдеще под голям въпрос. Опитът от последните години показа, че Западът се стреми да се освободи от такива непредсказуеми лидери като Саакашвили и Алиев.

Най-значимото събитие обаче в този регион е оттеглянето на Русия от Азербайджан. От 11 декември 2012 година Москва прекрати експлоатацията на Габалинската радиолокационна станция, разположена на азербайджанска територия. Алиев, когото Кремъл до определено време защитаваше, сега ще трябва да се надява само на Израел. Както вече беше отбелязано, руското присъствие в Закавказието е гарант на мира и спокойствието. Тбилиси се отказа от мира и загуби завинаги Абхазия и Южна Осетия. Сега същата позиция зае Баку и вероятно, Нагорни Карабах няма да е последната загуба за него.

Може да се предположи, че 2013 година ще стане преломна за Южен Кавказ. Иска ни се тези събития да се развиват по безкръвен сценарий, даже въпреки фаталните постъпки на някои лидери от този регион. Да разгледаме факторите, способни да повлияят върху хода на събитията в Грузия, Армения и Азербайджан, – отношенията със съседите, а също на властите с опозицията, националните и религиозните малцинства.

Грузинската мечта

След победата на парламентарните избори в Грузия на блока «Грузинска мечта» станаха редица много сериозни изменения в политическия живот на страната. Тбилиси промени вектора на външната политика от направление изток-запад – на север-юг. Започна процес на нормализация на отношенията с Русия. Премиер-министърът Бидзина Иванишвили недвусмислено заяви нецелесъобразността на по-нататъшното строителство на ЖП линията „Баку – Тбилиси – Карс” и се обяви за възобновяване на железопътните съобщения с Русия. Очевидно е, че по този въпрос интересите на Москва и Вашингтон съвпадат, тъй като те не са заинтересовани от загубването на независимостта на Грузия, влиянието на Турция, върху която е отвъд границата на позволеното.

Новото правителство освободи от затворите политическите затворници, които Саакашвили с лъжливи обвинения (най-вече за шпионаж), заточи в затворническите камери. У националните малцинства се появи надежда, че процесът на грузинизацията ще спре. За  времето на управлението на Мишико не само у тях, но и у самите грузинци се появиха много въпроси за действията на властите. Бягството на населението от страната е ярко  свидетелство за това.

Арменският ветропоказател

На 18 февруари тази година в Армения ще се проведат президентските избори. Безусловно, ще бъде преизбран започналият политически дрейф по посока Запад – Серж Саргсян. Арменският истаблишмънт търси втори ешелон за защита у НАТО, в случай на отказ на Русия да изпълни своите съюзнически задължения във евентуален военен конфликт с Азербайджан. Такава суета говори за неувереност на обкръжението на действащия президент в своята политическа устойчивост. Независимо от очакваната победа на изборите, над арменския лидер облаците се сгъстяват. И ако не е съдено Илхам Алиев да остане на власт, то вероятно и Серж Саркисян ще трябва да напусне по договореност между Вашингтон и Москва.

Опозицията в Армения е раздробена и деморализирана. Възглавяващият я Лев Тер-Петросян благополучно доведе противниците на действащата власт до пълен крах, отказвайки се да издигне своята кандидатура за поста президент на страната. Раздор и клатушкане царят в редиците на опозицията, ръководителите на която загубиха доверието на народа. Но обществото чака идването на нов, харизматичен, неопетнен лидер с нестандартни подходи и безупречна репутация.

Единствената гордост на страната е нейната армия: силна, боеспособна и народна. Съюзническите традиции на арменските въоръжени сили са тясно свързани с руските и засега проруските настроения в техните редове доминират. Прозападните възгледи обаче с с всяка година обхващат все повече военнослужещи и обществени дейци.

В Армения живеят немногобройни представители на национални малцинства. По съобщение на европейски експерти, в републиката на 11-те етнически групи, властите ежегодно предоставят девет милиона драми (около 25 хиляди долара). Тези финансови средства се разпределят поравно между всички. В резултат езидите – най многобройният малцинствен етнос (около 40 хиляди) и гърците – (значително по-малко на брой), получават от държавата еднаква сума – 818 хиляди драми. На 29 септември 2012 година в живота на езидите в Армения се случи знаменателно историческо събитие. В Армавирския район тържествено беше открит езидски храм Зиарат – първият построен извън пределите на исконната родина на този етнос.

Азербайджанският капан

В Азербайджан са съсредоточени всички противоречия на великите държави. С това се обяснява и повишената активност тук на спецслужбите на Турция, Иран, Израел и блока НАТО. Израелците трескаво вербуват татите-юдеи; Техеран и Анкара – татите-мюсюлмани, Русия и Армения се опират на татите-християни. Баку се увлече с привличането на служба на дагестански и чеченски наемници, т.к. не вярват  в способността на собствената си армия. Обединяват се лезгиноезичните народи, възраждат се талишите, сплотява се опозицията. С една дума републиката се готви за нещо, (по думите на нейния президент) – за война. Само не е ясно към каква – външна или гражданска?

Изборите в Азербайджан ще се състоят на 16 октомври 2013 година. Тази година ще бъде тежка за страната, в която ярко се проявяват линии на напрежение, набелязали се през  последните десетилетия. Да разгледаме някои от тях: лезгино-аварската, талишката, опозиционната и карабахската.

Баку беше силно раздразнен от провеждането на 18 юни 2012 година в Москва на лезгино-аварска международна конференция «Проблеми на лезгинския и аварския народи, разделени от държавната граница между Руската федерация и Азербайджанската Република, и пътищата за тяхното решаване». В хода на мероприятието, представителите на националните малцинства на Азербайджан разказаха за своите натрупали се проблеми, премълчавани от Баку. Лезгинците, рутулците, аварците и талишите  са загубили надеждата, че Алиев ще чуе техният глас и се обърнаха за помощ към президента на Русия. В Южен Дагестан се възражда лезгинското патриотично обединение «Садвал». Всички тези фактори потвърждават намеренията на тези народи да отстояват своите права не само с декларации.

В Русия осъзнават, че Азербайджан преминава под американско-израелски контрол и предоставя своята територия за разполагане на въоръжените сили на тези страни. По неофициални данни, американците от Афганистан прехвърлят част от своите войски в републиката. Затова на Москва ще се наложи да предприема редица адекватни мерки по защита на своите национални и геополитически интереси около южните граници. Историческа необходимост става руското покровителство на националните малцинства в Азербайджан: лезгиноезичните народи, аварците и талишите. Ако преди десет години за тях би бил достатъчен статутът на автономия, то днес тези етноси едва ли ще се задоволят с това.

Талишкият народ особено се надява на Москва, тъй като Баку води активна асимилационна политика, а Техеран издига на преден план исляма. За етноса  е важна талишката идентификация и по този въпрос Русия се разглежда от тях като гарант за безопасността на тяхната етническа същност. Талишите се надяват, че Москва ще изпълни своето историческо задължение – да не предава тези  народи и територии на трета страна. Съгласно чл.5 от Туркманчайския мирен договор от 1828 година персийският престол признавал, че «…всички земи и всички острови, лежащи между горепосочената погранична черта и между хребта на Кавказките планини  и Каспийско море, както и всички номадски и други народи, обитаващи тези страни, принадлежат за вечни времена на Руската империя». Етносът претендира за своите исконни територии – седем района в югоизточен Азербайджан.

Както и се  предполагаше, опозиционният «Форум на интелигенцията на Азербайджан» стана сериозен конкурент на клана Алиеви. Гръбнакът на форума влезе в организацията под названието «Трета сила». Един от нейни лидери – кинодраматургът Рустам Ибрагимбеков заяви, че се планира създаването на нова структура – Национален съвет, който ще обедини всички демократични и прогресивни сили. В случай на успех на опозицията на предстоящите избори, единният кандидат ще остане начело на държавата за кратък, преходен период – един-две години. След осъществяването на необходимите реформи и избирането на нов парламент, трябва да се състоят нови президентски избори на базата на международни демократични стандарти. Предстои тежка борба за властта в републиката, но опозицията е уверена в победата.

Още един смут в администрацията на президента на Азербайджан предизвика създаването на нова организация «Съюз на азербайджанските организации в Русия», наречена в Баку «Проект на Кремъл».

Азербайджанското общество е загрижено от издигането в структурите на командния състав на МВР на иракски кюрди, които усилено докарват от Киркук. Населението на републиката възприема подобни действия като подготовка на властите за улични протести. Вероятно, у режима са се появили съмнения в способността на полицаите да използват сила срещу собствения народ.

След изгонването на Русия от Габала и отказа на Грузия от строителството на ЖП линията „Карс – Тбилиси – Баку” се създава ситуация за попадането на Азербайджан в геополитически капан. Сега той от всички страни е притиснат към Каспийско море.

Очевидно, Азербайджан осъзна своето поражение на Карабахския фронт и загуби  всякаква надежда да си върне тази република. Сигурно, разбирането и осъзнаването на неприятния факт принуди Баку да се сбогува с Москва. Вероятно, Израел и САЩ са обещали на Алиев да отстъпят северен Иран, ако той им помогне по време на евентуален военен конфликт с Техеран. Този регион Баку счита за своя историческа територия, с което се обяснява предаването на военни летища на Израел.

Азербайджан развали отношенията с Туркменистан и Иран заради нефтеното  местонаходище «Кяпяз», което Ашхабад нарича «Сардар», а Техеран – «Сардар Джангал».

Фактически Баку се скара с всички свои съседи заради необосновани териториални претенции и недружествена политика по отношение към тях.

По този начин, враждата с регионалните страни, стълкновенията на интересите на великите държави, безкомпромисната вътрешнокланова борба, притесняването на титулните народи и опозицията, могат просто да разкъсат Азербайджан на няколко части.

Така че може да се констатира: Южен Кавказ – възможно още през текущата година го очакват геополитически промени.

Араик Степанян – отговорен секретар на Академията за геополитически проблеми, кандидат на философските науки

Posted on 27.04.2013, in Международна политика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: