Безконтактни и мрежови войни


Безконтактни и мрежови войниМакар че традиционното военно изкуство започна да деградира още в епохата на Първата световна война, (което отбеляза с прискърбие германският философ Ернст Юнгер), войната ще си остане неизменна съставляваща на човешката цивилизация. И съвременната техника е призвана да замени хората в техните конфликти и защита на интересите.

През последните години ние ставаме свидетели на стремително променящия се феномен на войната. Бойните действия, с които ние сме „свикнали“ – променят лицето си, действащите актьори и самата логика. Наред със стандартните въоръжени конфликти ние все по-често говорим за: кибератаки, терористични актове, етносепаратизъм, финансово-търговски блокади, актове на гражданско неподчинение и пропаганда в масмедиите. Опитите да се квалифицира всичките тези процеси водят до появата на нова терминология: от хибридни и асиметрични войни – до мрежово-центрични операции и бойни действия извън условията на война! Тези странни определения допълват новите военни доктрини на различните страни.

Раждането на безконтактните войни

Най-големият успех в безконтактна война през последните години беше постигнат по време на кампанията „Пустинна буря“ през 1991 година. Тук имаше троен ефект. На тактическо ниво военнослужещите избягваха прякото участие в бойните действия – (освен пилотите от авиацията, която нанасяше удари по обекти на Садам Хюсеин), което безусловно беше изгодно за политиците, стоящи зад кормилото на войната. Второ, за първи път военните действия бяха показани на живо: по CNN по този начин показаха на целия свят военната мощ на САЩ и отработваха технологиите за манипулиране на информацията в режим онлайн. Именно първото нахлуване в Ирак доведе до появата на термина „телевизионна война“. И трето, също за първи път беше използвано високоточно оръжие — така наречените умни бомби и ракети, използваше се спътникова навигация – (тогава за първи път при поддръжката на въоръжените сили беше използвана  технологията GPS), което откриваше нови възможности за ВПК на САЩ.

След победата, американските стратези и военни започнаха широка дискусия в специализираната преса и научната общност за началото на нова ера на войната. По-нататъшното участие на американски военни в конфликтите в Югославия, Сомалия и други страни ги  подтикваше към извода за необходимостта от кардинална реформа във въоръжените сили, за да се направи  организационен и технологически скок, оставяйки далеч назад евентуалните си конкуренти.

Архитект на въздушната операция под названието „Мигновена мълния„, (която беше основен компонент на „Пустинна буря„), беше полковникът от ВВС на САЩ Джон Уордън. Той разработи системен подход към бойните действия, като го нарече „Операция на основата на ефектите“ (ООЕ), който по-късно стана една от опорите на стратегията на мрежово-центричните войни. Концепцията на полковника се основаваше на уникалния модел на съвременната държава-нация, който представлява структура от пет концентрични пръстена. Централният пръстен (или кръг), който представлява националните лидери, е най-важният елемент във военната терминология, е заобиколен и защитен от от останалите четири. Вторият пръстен е производството, включително различните фабрики, електростанции, нефтопреработвателни заводи и т.н., които по време на бойни действия са жизнено необходим за националната мощ. Държавната инфраструктура — автомобилните пътища, железопътните линии, електропроводите линии — са третия пръстен. Четвъртият пръстен е населението. А последният, пети и външен пръстен са въоръжените сили. Може да се избегне стълкновението с външния пръстен и с помощта на новите технологии „Стелт“, системите за  точно насочване и за нощно виждане, направо да се  порази вътрешния пръстен. Тази схема получи названието „война – отвътре навън“!

По-късно Уордън продължи да разработва своята теория за петте пръстена, която беше публикувана в специализираното издание на ВВС на САЩ под наименованието „Врагът като система„. Въз основа на сравнения и исторически примери той създаде убедителна и логична концепция, в която наред с пръстеновидната структура се използваше терминът „стратегически паралич„. „На стратегическо равнище ние ще постигнем нашите цели, като предизвикаме промени в една или няколко части на физическата система на противника, така че той да бъде принуден да се адаптира към нашите цели, или ние физически няма да му позволим да действа против нас. Ние ще наречем това „стратегически паралич“, — отбелязва авторът. И така, необходимо е само да се пресметнат центровете на тежестта в системата на врага и по тях да се нанесат  точкови удари. Всяка държава има своите уникални уязвими места, затова от грижливия и точен избор ще  зависи успехът на операцията. Не е задължително да се започва война и да се провежда мобилизация. Може да бъдат използвани противоречията на държавата-цел с нейните съседи или да се установи икономическа блокада, (както в случая с Куба или Иран), да се вдигне шум в ООН и международните структури, да се пусне „муле“ в масмедиите, което ще създаде съответни настроения в обществото – (както беше в случая с Югославия през 1999 година). А в друг случай — да се призове към защита на правата на човека или да бъдат ангажирани хакери-патриоти за наказание на несговорчиво правителство на трета страна.

Непреки действия

Генерал Дейвид Дептула разшири възгледите на Уордън за операциите от нов тип – от прилагането им изключително във въоръжените сили на САЩ, … до всички национални равнища, включително дипломатическо, информационно и икономическо. Най-главното е, че той предлагаше да се постави ударението върху разбирането на врага като система и смяташе,  че невоенните действия представляват неразделна съставляваща от новата теория на конфликтите. Не случайно в САЩ бяха създадени специални групи за работа в Ирак и Афганистан, в които влизаха социолози, етнографи, лингвисти и други тесни специалисти. Групите Human Terrain общуваха с местното население, създавайки благоприятен имидж на окупационните сили и целенасочено се занимаваха с проникване в съзнанието на врага, изпращайки отчети в центъра, в които подробно се описваха навиците, поведението, йерархичната структура, слабите и силните страни на една или друга етническа или религиозна група. Старата догма за „борбата за сърцата и душите” се оказа ефективна и през XXI-о столетие.

Необходимо е да се направи уговорката, че новата концепция за войната беше предшествана от няколко важни извода, извлечени от уроците на предишните конфликти. Пръв за необходимостта да се избягва контакта с врага в съвременната епоха заговори офицерът от британската армия Лидъл Харт в своя труд „Стратегия на непреките действия“. Ужасите на Втората световна, доктрината за тоталната война и стратегията на изтощението донесоха своите резултати. САЩ и Британия, като поставиха ударението на ВВС, разбраха изгодата от превъзходството във въздуха. Оттук тръгва началото на трансформацията на морското могъщество – във въздушно могъщество, като основа на военната геостратегия на англосаксонците. Проектът за „звездните войни“, който беше активно пропагандиран при Роналд Рейгън, е закономерно продължение на идеите на САЩ за постигане на тотално доминиране. Впрочем, съдейки по трудовете на Джордж Фридман от Stratfor, бойните космически платформи са въпрос на бъдещето, те ще станат възможни благодарение на съвместните усилия на ВПК на САЩ и Пентагона.

Техника на мрежово-центричната война

Сега конкретно за воденето на сражението съгласно новата концепция на войната. През 1996 година адмирал Уйлям Оуенс публикува статията „Поява на системата на системите на САЩ“, в която посочи как именно трябва да се водят новите сражения. „Сливането на растящите способности за непрекъснато събиране на информация при всякакви метеорологични условия в реално време и увеличаващата се способност да се обработват и разбират тези обширни данни, създава  превъзходството на бойното поле – писа той. – Благодарение на новите технологии ние можем автоматично да разпознаваме целите и да получаваме информация за оперативните планове на противника“.

Друг автор, който повлия върху трансформацията на въоръжените сили на САЩ, е вицеадмирал Артър Себровски, който заедно с военния анализатор от Обединения щаб Джон Гарстка през 1998 година публикува статията „Мрежово-центричната война: произход и бъдеще„. Статията имаше ефект на избухнала бомба във военните и научните кръгове на САЩ. Тъй като третият период на глобализацията и прехода от промишлената – към информационната ера засяга главно развиващите се страни, отбелязваха авторите, то информация е всъщност най-ефективното оръжие. А тъй като преобладаващият тип човешко поведение в информационната епоха е мрежовото поведение, то мрежово-центричната война е най-подходяща. Според доктрината на Пентагона, ядрото на такава война се намира в областта на пресичане на социалната, физическата, информационната и когнитивната области. Ако информацията още е свързана с определена инфраструктура, то когнитивната сфера е най-малко материална от всичките четири области, защото тя съществува в съзнанието на човека. Тя е свързана с обучението, опита, общественото мнение, убежденията, ценностите и разбирането на обстановката. Но най-главното е, че когнитивната сфера — това е онази област, където се вземат решенията и тя е свързана непосредствено с интелектуалните възможности. Както казваше Себровски, всички победи и поражения първо се случват в нашия мозък…

Доктор Дейвид Албъртс, работещ за американската отбрана и изследващ феномените на мрежовите войни, е солидарен с колегите си: според неговото мнение, целта на мрежовата война е човешкият разум.

Cамата война на бъдещето, както писа Албъртс (т.е. това, което става сега), се състои от три основни типа действия. Първо, това е усъвършенстване на традиционното сражение. Второ, това е еволюция на онова, което беше наречено нетрадиционни мисии, т.е. един доста разнообразен списък от действия, включително хуманитарна помощ, специални операции и конфликти с малка интензивност, миротворчески операции и акции, насочени към предотвратяване на разпространяването на оръжие. И трето, — зараждане на уникална за информационната епоха форма на война.

Националните държави или група от национални държави не са единствено възможните играчи в такива конфликти. Недържавните актьори – (включително политически, етнически и религиозни групи, организираната престъпност, международни и транснационални организации и даже отделни лица, притежаващи информационни технологии), са способни да организират информационни атаки и да изграждат информационни стратегии за постигане на желаните цели.

Това се прави по следния начин. В идеалната си форма актьорите на мрежовата война представляват мрежи от малки разнотипни обединения, напомнящи клетки. Те са   разсредоточени, но взаимно свързани. Мрежата трябва да бъде аморфна — без сърце и глава, макар че не всички възли на мрежата трябва да бъдат еквивалентни помежду си. Най-добрата тактика за водене на боя в пряк и в преносен смисъл е тази на рояка. Подобно на рой пчели, групи лица, обединени от обща идея, синхронно започват да атакуват целта, независимо дали това е държава или транснационална корпорация. Превъзхождащата по сила и потенциал противниците си цел въпреки това е принудена да реагира на най-малкото „жилване“,  а ако атакуващите притежават определена техника и са опитни в конфликтите, то изходът е  практически предрешен. С други думи, против един Голиат излиза на бой не един Давид, а много.

Сферата на киберпространството е много интересна и изгодна за настъпателни цели, тъй като цифровата война има всъщност подобни характеристики, към които се стремят военните плановици. Към тях спадат малките разходи, точност на въздействието, дистанционност и хитрост, които не е възможно да бъдат постигнати в реалния свят.

Мрежовата война в Сирия

Ярък пример за мрежова война е ситуацията в Сирия. Наред с мрежово-центричната тактика, която използват терористите – (проникване с малки групи, организиране на  терористични актове и саботаж в различни промишлени обекти), координацията се осъществява чрез средства за свръзка, получени от западните страни. Тактическите мрежово-центрични радиостанции отдавна са приети на въоръжение в армията на САЩ, а сега американски инструктор обучават бунтовниците да взаимодействат в реално време и да получават информация за местонахождението и дислокацията на противника с помощта на подобни мрежови датчици и сензори. Тъй като сирийската армия няма опит в контратерористични операции и противодействие на мрежовата активност на бунтовниците, в отговор им се налага да прилагат същата тактика, която беше използвана в Грозни по време на чеченския конфликт, — да използват тежка техника и често да извеждат гражданското население и поразяват с огън участъците, където се намират предполагаемите бунтовници.

В много случаи става така, че пряк боен контакт с противника няма. Нападенията на терористите се редуват с ответен огън на правителствените войски. След това всичко се повтаря. В резултат основни жертви на такъв конфликт стават мирни граждани. Обаче гражданската страна в сирийската война също така е задействана напълно,  при това на международно равнище. Безброй прозападни неправителствени организации с щаб-квартири от Истанбул и Доха – до Лондон и Вашингтон  формират обществено мнение не в полза на правителството на Асад. Активно се експлоатира и етнорелигиозния фактор. Наред с радикалния ислям, представителите на който (уахабити  и „Ал Кайда“) извършват нападения над християни, се извършват манипулации с различни етнически групи — от кавказки черкези … до кюрди и арменци. Твърде показателен е случаят с туркмените в Сирия, които Турция започна да закриля още преди конфликта. Сега там активно функционират три организации — „Сирийски туркменски блок“, „Сирийско демократично туркменско движение“ и „Сирийска туркменска платформа“, при това на последната официално беше обещана подкрепа от правителството на Турция.

И, разбира се, социалните мрежи, където въоръжената и по-умерената опозиция разпространяват своите призиви и дезинформация, също са важен елемент от тази война.

Дроновете и бойните роботи

Както вече беше казано, мрежово-центричната война се основава на превъзходството в областта на логистиката и адекватната обратна връзка. Но наред със свързочните канали, базите данни и тяхната обработка, един елемент в тази област е най-ефективен и се използва в продължение на много години. Това са безпилотните летателни апарати (БЛА), използването на които доведе до многобройни жертви и до последвалите ги международни скандали.

Първият известен случай на използване на БЛА като изтребител е от ноември 2001 година, когато с помощта на БЛА „Predator“ беше убит един от военните командири на „Ал Кайда“ в Афганистан Мохамед Атеф. Самата идея за създаване на безпилотни самолети за използване против конкретни лица или групи възникна през 2000 година, когато в Пентагона решиха да поставят противотанково оръжие Hellfire на разузнавателен безпилотен самолет Predator.

Показателен е фактът, че сенаторът Линдзи Греъм в свое изказване през февруари  2013 година заяви, че броят на  убитите от американски БЛА лица е 4700 души, което е с около 1000 души повече, отколкото в доклада на Съвета по международни отношения, посветен на БЛА, който излезе месец по-рано. Според експерти, в Конгреса на САЩ има  силно лоби, което прокарва всевъзможни програми за БЛА, т.е. формално принуждава федералните власти да ги купуват за различни цели, даже ако няма необходимост от това.

Поради това правителството на САЩ официално заяви, че в бъдеще ще разчита на широко използване на дронове за  различни военни задачи и смята програмата за БЛА като една от основите на революционната трансформация за бъдещите войни. Лобистите на дроновете казват, че безпилотните апарати са изгодни, защото няма човешки загуби сред контингента по време на мисии. От друга страна, еднозначно използването на подобни системи води до нарушаване на териториалния суверенитет, липсва прозрачност и отчетност, продължава отслабването на политическите ограничения, свързани с войната. Според президента на американския фонд Nuclear Age Peace Ричард Фалк, може да се получи нерегулирана дисперсия на оръжие в държавния и частния сектор с вероятна стратегическа роля, което ще доведе до подриване на традиционните международни ограничителни закони за водене на войни и обществения ред. Може да възникне нов режим на неразпространение на безпилотните летателни апарати, което ще позволи на всички държави да притежават и да използват безпилотни самолети-разузнавачи в суверенно пространство, а някои страни ще използват дроновете избирателно за атаки на цели навсякъде, докато не бъде съгласуван определен списък от правила.

Наистина, вече имаше и случаи на „взлом“ на БЛА. В Ирак въстаниците успяваха да прехванат радиосигналите от дроновете и да ги насочват към лъжливи цели, а иранците принудиха да кацне американски разузнавателен безпилотен апарат без повреди и го изследваха. От друга страна, БЛА постоянно се усъвършенстват. Вече са създадени дронове с размери на насекомо, има подводни и сухопътни  роботи, способни да изпълняват най-различни задачи – от водене на огън и доставяне на товари … до изследване на обекти и територии. В Афганистан и Ирак активно се използват земни роботи Unmanned Ground Vehicles (UGV) както за откриване на  мини и бомби, така и за бойни действия, – например 3 SWORDS (Special Weapons Observation Remote Direct-Action System), въоръжени с картечници M249. Програмата Future Combat Systems беше задействана в САЩ още през 2003 година, но през 2009-а тя беше замразена поради недостиг на средства. Въпреки това бюджетът за производство на бойни безпилотни апарати в САЩ се увеличава ежегодно, което  съответства на англосаксонската логика за въздушна мощ. Всеки безпилотен апарат има свои специални функции: едни са създадени изключително за следене на определена територия и предаване на информация (например, сонди-аеростати), други са по-мобилни и могат да маневрират във въздуха. Към тях може да бъдат отнесени сравнително малкият БЛА Raven и големия апарат Global Hawk, един от които наблюдава ядрената програма на Северна Корея, а Predator и Reaper са бойни безпилотни изтребители и могат да носят ракети и бомби.

Макар че традиционното военно изкуство започна да деградира още в епохата на Първата световна война, което отбеляза с прискърбие германският философ Ернст Юнгер, войната ще си остане неизменна съставляваща на човешката цивилизация. И съвременната техника е призвана да замени хората в техните конфликти и защита на интересите. Обаче едва ли е възможно някога двете страни да изкарат на бойното поле само роботи, а после – въз основа на резултатите от сражението да подписват договор за капитулация, защото политиката е участ на обществото, а не на техниката. И новите военни приспособления и изобретения ще бъдат насочени изключително за покоряване или унищожаване на живата сила. Поне на това разчитат промишлено развитите страни, макар че техните лидери се прикриват зад паравана на демокрацията и хуманитарните ценности.

Автор: Леонид Савин

Posted on 26.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: