За новата стратегия на САЩ към Беларус


За новата стратегия на САЩ към БеларусПролетта на 2013 година беше белязана от търсенето на нова стратегия на САЩ по отношение на Беларус.

Беларус регулярно се сблъсква с опитите за намеса на Запада в нейните вътрешни работи. През март 2012 година Минск беше демонстративно напуснат от посланиците на всички страни от Евросъюза. Формален повод за това бяха обвиненията срещу дипломатическите мисии на Полша и Германия за доста специфични връзки с белоруската опозиция и привеждането в изпълнение на смъртната присъда на терористите, осъществили взрива в минското метро на 11 април 2011 година, когато загинаха 15 човека. Впрочем, Евросъюзът явно надцени ефекта от своя демарш. А. Лукашенко публично направи изявление в смисъл, че Беларус няма да промени нищо в своите подходи и ако посланиците желаят да се върнат могат да го направят, а ако не искат  – да си седят у дома. В западните столици по този повод известно време имаше колебания, но след това страните от ЕС тихомълком, без вдигане на шум, върнаха своите посланици в Минск.

Неефективен се оказа и наложеният на Беларус диалог в рамките на програмата «Източно партньорство». Опитите на Брюксел да подкрепи «движението към демокрация» в Беларус с обещания за призрачна финансова помощ или с подписване на ефимерни декларации за сътрудничество по подобие на отношенията на ЕС с Украйна не предизвикаха интерес в Минск.

Напълно неефективна се оказа и политиката на санкции на ЕС срещу Беларус. Имайки обща граница с Русия, а също така поради обвързаността си с различни страни от Евросъюза с търговия за милиарди долара – (преди всичко със съседите  – Литва, Латвия, Полша), Беларус практически не пострада от тези санкции.

Не се оправдаха и старите надежди на Запада да дестабилизира ситуацията в Беларус отвътре с помощта на мрежа от опозиционни структури. Опозицията, независимо от значителното количество на привърженици на влизането на Беларус в ЕС, е разединена и основно е съсредоточена към усвояването на постъпващите от чужбина средства.

Когато стана окончателно ясно, че нито чрез дипломатически натиск, нито чрез опити да се провокират безредици в Беларус може да се постигне смяна на режима, тогава се появиха признаци, че Западът е напипал нова стратегия в отношенията с Беларус и лично с  А.Г.Лукашенко. Основното ударение започна да се поставя върху проблемите в отношенията между РФ и Беларус, а така също и на слабостите на Съюзната държава на Русия и Беларус.

Голям интерес в това отношение представлява визитата в Минск през януари 2013 година на президента на „Джеймстаунския фонд” Глен Хоуърд и анализаторът от същия фонд Влад Сокор. Ето вече три месеца белоруските медии – и опозиционните, и правителствените — не престават да коментират резултатите от срещата на Г.Хоуърд и В.Сокор с А.Г.Лукашенко…

Джеймстаунският фонд е създаден в САЩ с подкрепата на ЦРУ през 1984 година. Неговата главна задача е да изучава ситуацията и да подготвя аналитични материали за положението в държавите, представляващи най-голям интерес за САЩ. В състава на ръководството на Джеймстаунския фонд влизат бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулси и Збигнев Бжежински.

През 80-90-те години Джеймстаунският фонд активно се занимава с Източна Европа и СССР, а след разпадането на Съветския Съюз се съсредоточава върху положението в Русия. Анализаторите на фонда проявяват повишен интерес към Северен Кавказ, а след избирането на В.В.Путин за втори президентски мандат – и към състоянието на Руската опозиция като цяло.

Във връзка с това с какво е интересен десантът на Джеймстаунския фонд в Беларус?

Темите, засегнати по време на срещата на представителите на фонда с белоруския президент станаха известни на обществеността благодарение на интервюто, дадено от В.Сокор на сътрудника на Немския фонд Маршал Павел Демеш.

Преди всичко прави впечатление напълно различния тон в оценките на американските експерти. Прекратяването на контактите с Беларус и лично с А.Г.Лукашенко, според тяхното мнение, е било грешка. Да, с демокрацията в Беларус има големи проблеми, обаче тази демокрация, според тях, там няма да се изгради толкова бързо, необходимо е постепенно развитие. Прибързаното насаждане на американските и европейските ценности може да даде отрицателен резултат. Разбира се, Америка трябва и за в бъдеще да поддържа процесите на демократизация и либерализация в белоруското общество, но в оценката на сегашното положение в Беларус на преден план трябва да се постави принципната задача за запазването на белоруския суверенитет и недопускане на по-нататъшното сближаване на Беларус с Русия.

И опора в борбата с тази «заплаха» – (задълбочаването на руско-белоруската интеграция) Джеймстаунскиият фонд предлага да бъде не само опозицията. Да видим какво казва господин В.Сокор: «За повече от 20 години на независимост в Беларус възникна истинска политическа и административна класа от ръководители, от които силно зависи дали страната да остане суверенна». Ето на тази «ръководна класа» и трябва да се опираме, за да стане външната политика на Беларус «по-балансирана и многопосочна».

На първи план се появява задачата за намиране на обходни пътища за въздействие върху президента на Беларус Александър Лукашенко и отказ от директния натиск срещу него. Издига се лозунга «Този, който ни пречи – той и ще ни помогне». На въоръжение е взета тезата, че А.Г.Лукашенко е единственият гарант за съхраняването на Беларус и нейната защита срещу «поглъщане от страна на Русия». Представителите на Джеймстаунския фонд подчертават, че независимостта на Беларус е «огромен исторически успех, който ние трябва да запазим и подкрепяме». В.Сокор казва: «В ситуацията, когато се опитват да ограничат или подкопаят суверенитета на Беларус, ние трябва да поддържаме днешното ръководство на тази страна, а това означава  – и президента Лукашенко, ако той ще се съпротивлява срещу поглъщането на своята страна (от Русия. – А.П.)».

На януарската среща с ръководителите на белоруската държава са взели участие и други двама американски специалисти по Източна и Централна Европа — Януш Бугайски и Григорий Йофе.

В.Сокор, Я.Бугайски и Г.Йофе, които са емигранти в САЩ от Беларус и Полша, притежават тесни връзки с тази част от белоруския управляващ елит, в която преобладават привържениците на «многопосочността» във външната политика. Например, представлявалият дълго време Беларус в Полша в качеството на посланик П.Латушко, работил в последствие като министър на културата на Беларус, а в момента като посланик в Париж, е известен с това, че е осъществил много проекти, насочени към обособяване и отделяне на Беларус от Русия. За отдавнашен привърженик на «многопосочността» в белоруската външна политика се смята и бившият началник на Президентската администрация, а в момента министър на външните работи на Беларус В. Макей.

От опозицията естествено се възмутиха от това, че не те, а Лукашенко е бил наречен главен защитник на Беларус от «руската заплаха». Прозвучаха призиви – да не се подменят «идеалите за свобода и демокрация» с «меркантилно сътрудничество с последния диктатор в Европа». Но още по-любопитна беше реакцията на някои държавни медии, които се захванаха да пишат, че «хищните апетити на руските олигарси», техните стремежи да изкупят всичко на безценица, принуждават Беларус да бъде нащрек и твърдо отстояване от президента Лукашенко на белоруския суверенитет е залог за това, че Беларус няма да бъде погълната от Русия. По този повод се посочваше като пример за това отказа на А.Г.Лукашенко от въвеждането на единна валута в Съюзната държава, за което «настоявала руската страна» (този отказ, както се оказа, напълно е подкрепил и един от участниците в срещата – Г.Йофе).

А на 27 март в «Съветска Белорусия» (основният правителствен вестник) се появи пространна статия от Ф.Висоцки под заглавието «Да се подкрепя опозицията Беларус е контрапродуктивно», в която идеите на Джеймстаунския фонд получиха най-висока оценка. «Ако… се сумират усещанията на американските изследователи от интерпретацията на резултатите от януарската среща в Минск, избрали честния път на личното участие в анализа на протичащите политически процеси в Беларус, — пише господин Висоцки, — то трябва да кажем, че в този смисъл инициативата може да се сравни с първата лястовица, която прави пролетта». И по-нататък: «Истинските учени… все по-често ще пристигат в Минск, и в други градове, за да … се докоснат до реалния живот, и да си направят от това честни, и обективни изводи».

Въпросът за това, има ли шанс новата стратегия на САЩ по отношение на Беларус да се окаже по-ефективна от предишните опити за постигане на «смяна на режима» в Беларус с пряк натиск и подривни акции, за сега остава открит, но същественото е това, че такъв въпрос възниква и изисква отговор.

Автор: Алексей Полозов

 

Реклами

Posted on 25.04.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: