Главната грешка в сметките на идеолога на разпадането на СССР Бжежински


Главната грешка в сметките на идеолога на разпадането на СССР БжежинскиЗбигнев Бжежински навършва 85 години. Кореспондентите на „КП“ Александър Гришин и Дария Асламова си спомниха за всички победи и поражения на един от най-ярките „врагове на Москва„.

Антикомунист? Да, но повече русофоб

Неговото русофобство има отдавнашни семейни корени. Бащата — Тадеуш Бжежински е бил дипломат още в онази, – панската Полша и убеден съюзник на Хитлер против СССР. Според редица сведения,  именно бащата на Збигнев, който е работил през 1938 година в Москва, доста е помогнал за отказа на Варшава да даде коридор на съветските войски да окажат помощ на Прага след Мюнхенския сговор за предаването на Чехословакия на Хитлер.

Впрочем, тогава Полша също си отхапа едро парче от разкъсаната страна. Колкото и да е странно, но съпругата на Збигнев – Емилия, (която е дъщеря на сваления от нацистите президент на Чехословакия Едвард Бенеш), споделяла русофобските възгледи на съпруга си.

„Железният Збигнев“, (както нарекоха Бжежински), изигра видна роля в американската външна политика през втората половина на XX и началото на XXI век. Достатъчно е да се каже, че той като професор е формирал възгледите на своите студентки Мадлин Олбрайт и Кондолиза Райс, които по-късно станаха държавни секретари на САЩ. Той се занимаваше и с Латинска Америка, и с Близкия изток, но преди всичко с главния враг на САЩ — СССР.

 

Триумфаторът

Именно Бжежински  стана автор на американската доктрина по отношение на СССР, която може да се опише с краткото словосъчетание – „да ги изтощим като кон“! Върхът на активността си той постигна при президента на САЩ Джими Картър, който го направи свой съветник по националната сигурност. През 98-а Бжежински си призна: „Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979 година“. А на въпроса на журналист, – (по това време талибаните вече властваха в Афганистан, но Ал Кайда още не беше атакувала кулите-близнаци): не е ли опасно да се снабдява  бен Ладен с оръжие(?), Бжежински се измъкна: „Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примами руснаците в афганистанския капан и вие искате аз да съжалявам за това?.. Кое е по-важно в историята на света — талибаните или падането на съветската империя?“

Разпадането на СССР стана за него момент на триумф. Той така прогнозираше бъдещето на нашата страна още през 1988-а: „Продължителни, но не водещи до определени резултати безредици,… по-нататъшни отстъпки и необмислени промени… Реформите в икономиката, вероятно, ще лишат съветските работници от главните блага, а именно – гарантираната заетост и стабилната заплата… Засилване сред народите на СССР на националните и религиозните конфликти или сепаратистките стремежи“. Съгласете се, всичко е обрисувано много точно.

 

А за Русия — провал

За правоприемника на СССР Бжежински виждаше много специфично бъдеще — васал на САЩ, щастлив дори само от това, че висшата сила му е позволила да съществува на света! А още по-добре, според стратегията на Бжежински, това бъдеще … да очаква няколко малки държави, на които трябва да бъде раздробена Русия.

Онези, които не бяха съгласни, бяха заплашвани от американския политтехнолог недвусмислено: „Ние унищожихме СССР, ще унищожим и Русия… Русия — това въобще е излишна страна… Това е победена държава. Тя загуби борбата на титаните. И да се казва – „това не беше Русия, а Съветския съюз“ — значи да се бяга от реалността. Това беше Русия, наречена Съветски съюз. Тя отправи предизвикателство към САЩ. Тя беше победена. Сега не трябва да се подхранват илюзии за великодържавността на Русия. Трябва да се избие желанието за такова мислене… Русия ще бъде раздробена и поставена под опека“. Но истински девиз за външната политика на САЩ стана следното изречение на Бжежински: „Новият световен ред с хегемонията на САЩ се създава – против Русия, за сметка на Русия и на руините на Русия“.

И в началото всичко вървеше по тези рецепти. Поне докато на кормилото беше Елцин. Тогава имаше и „вземайте суверенитет колкото искате“, и шокова терапия… А после, започвайки от 2000-а година, „системата на Бжежински“ започна да дава откази.

– Ако Русия ще преследва евразийски цели, то тя ще остане имперска, а имперските традиции трябва да се изолират, — предупреждаваше Бжежински. Предупреждаваше, но не можа да го предотврати.

Русия на Путин започна стремително да придобива съюзнициШанхайската организация за сътрудничество, Митническия съюз, Евразийския съюз… За Бжежински това беше като кост в гърлото.

Още една кост стана провала на неговите планове за отделяне на Украйна от Русия. Планираше се да се докарат на власт в Киев „оранжевите“ (временно успяха); да се установи там контрол на НАТО (провал); да се блокират Черноморския флот на Русия (провал); да се въведе визов режим на Украйна с Русия (провал).

Той посвети живота си на унищожаването на руския гигант. Но гигантът е още жив. И за Збигнев това е главният кошмар.

 

Позвъняване на юбиляра. Бжежински пред „Комсомолская правда“: „Аз обичам Русия, но…“

Бившият сив кардинал в администрацията на президента Джими Картър днес консултира, изследва, чете лекции. И, между другото води  много активен светски живот, като например той е задължителен участник в ежегодния бал, който провежда в Ню Йорк фондът „Костюшко„, който обединява хората от полски произход, живеещи в Америка.

Мнозина са сигурни, че неговите възгледи по отношение на Русия са неизменни още от времената на студената война и продължават да оказват голямо влияние на умовете в администрацията на президента на САЩ. Дали Збиг съветва нещо Барак Обама – направо не е известно. А публично той излага мислите си така, че тяхното истинско значение се оказва разбираемо чак след известно време.

Какво мисли той  сега за нашата страна? Аз позвъних на юбиляра: „Честит рожден ден, мистър Бжежински! Кажете няколко думи за „КП“: какви чувства изпитвате вие към Русия?“ Той благодари за поздравлението, но като се позова на заетост, каза, че ще отговори по електронната поща. И скоро дойде кратко послание: „Аз обичам Русия толкова силно, че искам Русия … да беше Русия“!!! Толкова, разбирайте го както искате…!

 

Дявол средна ръка

Специалният кореспондент на „КП“ – Дария АСЛАМОВА си спомня как през 2008 година е взела интервю от Збигнев Бжежински.

Той ми създаде впечатление за дявол. Хитър дявол от средна ръка. Невероятна енергия в хилавото, слабо тяло, язвителна ирония, скрита в ъгълчетата на тесните старчески очи и необяснимо усещане за опасност. Нима може да се страхуваш от немощния старик? Може, ако неговият ум притежава разрушителна сила, в сравнение с която атомната бомба е само детска играчка.

Някога аз изпитвах младежка ненавист към този човек, който направи всичко, за да разруши моята Родина, СССР. Бжежински е автор на цяла идеология за „борбата с тоталитаризма“. Това беше гениална идея — да превърне схватката на „капитализма – с комунизма“ в борба на „демокрацията  – с тоталитаризма“ и с това да лиши противника от морално превъзходство. Дотогава финансовият капитал нямаше какво да противопостави на идеята за „всеобщо братство и солидарност“.

С трупането на опит омразата изчезна. Аз даже протегнах ръка на Бжежински с думите: „Приятно ми е на стисна ръката на най-знаменития от нашите врагове. Особено ако врагът е умен„. Той ме измери с високомерен поглед: „Това е вярно. Обаче е лоша идея да увеличаваш количеството на враговете, което обича например да прави вашият Путин“.

Аз отидох при Бжежински с ясното желание да разбера какво ние НЕ БИВА ДА ПРАВИМ. Как? Много просто. Да поискам от него съвета накъде да се движи Русия. И да направим точно обратното. Бжежински веднага заговори за федерализацията на Русия: „Русия няма да може да се развива поради изключителната централизация. Ако у вас се създаде съдружество на републики с центрове в Далечния Изток, в Сибир и в Москва, всички региони биха се оказали в много по-изгодно положение. Ако САЩ бяха централизирана страна като Русия, у нас никога нямаше да има Калифорния и Ню Йорк“. „Но САЩ и Русия са страни със съвършено различна историческа реалност, — възразих аз. — В САЩ във всеки щат живеят хора от различни националности и даже раси. А Русия, напротив, се състои от национални ­републики, всяка от които може да претендира за самостоятелна роля. Федерализацията — това е първата стъпка към разпадането на Русия“. „За съжаление, у вас има тенденция да разглеждате всички критични забележки като враждебни“, — забеляза моят събеседник.

У Бжежински се усещаше раздразнение от самия факт, че Русия като единна страна все още съществува, че делото на неговия живот не е завършено. Да, СССР е мъртъв, но Русия е жива. Значи, тя трябва да бъде довършена чрез федерализация, като бъде раздробена на множество каращи се, борещи се до кръв малки републики. Тогава ще може спокойно да умре. Но той все още е жив. Впрочем, Бжежински изобщо едва ли някога ще умре. Той е безсмъртен. Както е безсмъртна идеята за война. Нали войните, студени или горещи, никога не свършват.

 

 

Posted on 17.04.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: