Да преодолеем военната разруха


Да преодолеем военната разрухаЗадачата е да се възстанови разрушеното в армията и флота

На 12 февруари 2013 година в Комитет по отбрана на Държавната дума се проведе „кръгла маса“ на тема „100 дни след смяната на ръководството в Министерството на отбраната на Руската федерация: предварителни резултати и перспективи“. Според резултатите от мероприятието от военните експерти бяха оформени предложения за по-нататъшно възраждане на Въоръжените сили на Русия. Седмичникът „ВПК“ представя на читателите извадки от най-интересните изказвания.

Контрол от изпълнителната власт

Подобна „кръгла маса“ се състоя само преди три месеца. Но през това време настъпиха радикални промени. Започна постепенното отстраняване на онези болезнени точки на военната реформа, които бяха набелязани. Въпреки това не бива да се разчита на добрата воля на сегашното ръководство на Министерството на отбраната, необходим е парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт. Затова ние отново се връщаме към същата тематика. В дадения случай, с цел да погледнем конструктивно към настъпилите преобразования.

По резултатите от предишното мероприятие беше изготвена записка до Върховния главнокомандващ, който се запозна внимателно с нея и възложи на новото ръководство на Министерството на отбраната да се срещне с нас. Проведеният разговор  показа, че онези идеи и оценки, които вие изказвате тук, не са оставали между тези стени. Те достигат до висшето военнополитическо ръководство на страната и в определена степен оказват въздействие върху формирането на новата структура на отбраната.

В заключение на сегашното обсъждане ще бъде изготвен документ, който ние ще изпратим до Съвета за сигурност,  министъра на отбраната и Обществената палата. Затова всички ваши съображения ще бъдат изучени най-старателно и ще бъдат съобщени на тези, за които се отнасят.

 

Вячеслав Тетьокин, депутат от  Държавната дума, член на Комитета по отбраната на Държавната дума

 

В армията не може да има размита система за управление

Идеята да се изкажем  по наболелите проблеми преди три месеца се оказа правилна. Въпросите, които поставихте вие, бяха обобщени в аналитична записка. Новоназначеният министър на отбраната Сергей Шойгу реагира бързо. Срещата премина в подробно и енергично темпо. Във всеки случай имаше откровен разговор и никакви тайни.

За толкова кратко време, разбира се, е трудно да се очакват съществени практически стъпки от новото военно ръководство. Още повече в условия, когато всяко здраво решение, свързано с предишните подходи в строителството на  Въоръжените сили, среща яростна съпротива.

Например, достатъчно беше само да се загатне за увеличаване на срока на служба от една година – на година и половина за наборните военнослужещи и неговото прилагане към екстериториалния принцип на комплектуване на войските и се наложи началникът на Генералния щаб да се оправдава пред целия народ, че те не са предлагали тези методи.

Въпреки това, в изказването си на заседанието в Академията на военните науки на 26 януари, ръководителят на отбранителното ведомство посочи основните приоритети в развитието на Въоръжените сили: повишаване на ефективността на управлението на войските, оборудване със съвременно въоръжение и военна  техника (ВВТ), подобряване на подготовката на военнослужещите, развитие на мобилизационната база, усъвършенстване на материално-техническото осигуряване и повишаване на качеството на военното образование.

Най-интересното беше, че точно от тези приоритети се ръководеше и предишното военно командване.

Така, с цел повишаване на ефективността на управлението, отстраняване на паралелизма в работата за трети път в неговата история, започвайки от 1946 година, се ликвидираше главното командване на Сухопътните войски (СВ), – пак с цел отстраняване на дублиращите функции. За последен път – (четвърти в неговата история) главното командване беше доведено до бутафорно състояния: 99 души. През 1946 година в него е имало 3700 души. По-късно последователно беше сведено до 2500, после до 500 и 250 души. И ето че сега по-малко от 100 души осъществяват ръководството на Сухопътните войски – вид Въоръжени сили. За сравнение: в Съединените Американски щати  щабът на сухопътните войски е от 2500 души.

Всеки път неговите функции бяха възлагани на Генералния щаб, който въобще има патологично влечение по някакъв начин да получи възможност да управлява войски – да се натовари с функциите на ежедневното ръководство. Но неговата пряка задача е оценката на военнополитическата ситуация в света и разработването на плана за използване на Въоръжените сили. А ежедневното ръководство на войските трябва да се осъществява от главните командвания на видовете въоръжени сили и родовете войски.

Пак от този сорт е необяснимо обединяването на ВВС и ПВО – също с оглед усъвършенстване на системата за управление. Недопустимото съкращаване на броя на военните окръзи и армиите, изменението на техните наименования, обединяването на органите за тилово и техническо осигуряване, – те са като два полюса с напълно различни задачи и обеми.

Става главнокомандващ ВВС – летец и спъва развитието на противовъздушната отбрана, а ако е от ПВО, съответно съкращава съединения и части от Военновъздушните сили.

За получаването на качествено военно образование своевременно бяха „изгонени” от Москва и Санкт Петербург – в провинцията редица от най-старите военноучебни заведения, част от които бяха разформирани и уедрени, загубен беше научния и културния потенциал на столичните гарнизони, който влияеше благотворно върху образоваността на офицерския състав. Сега випускниците на вузовете носят със себе си в далечните гарнизони примитивизма, присъщ на провинциалните градове. По-рано офицерът, който няколко години се е обучавал в столичните градове и културни центрове беше достатъчно  образован, интелектуално развит, ориентиращ се в изкуството човек, който, като отиде в Далечния изток, крайния север или юг, беше интересен за своите подчинени. А сега какво? Прехвърлиха в Кострома Академията по химическа защита. Един от нейните ръководители радостно заявява, че сега слушателят може тук да обядва за 20 рубли на ден. Тоест материалната храна се поставя над духовната, а това, че семействата на тези офицери живеят в разруха,  деградират в културно отношение, не ни вълнува. След три години те заминават в далечните глухи краища, носят примитивизъм във всичко – и в общуването с хората, и в подготовката.

 

Но всичко това се правеше по тези приоритети, които споменах. Затова не е достатъчно да се говори за главните направления в строителството на Въоръжените сили, а трябва да се погледне как ще бъде обозначен вектора на тяхната практическа реализация, накъде е насочен той.

Първи стъпки по отношение на Главното командване на Сухопътните войски – беше увеличена незначително числеността, върнаха му правото да дават военни звания на някои категории военнослужещи. Но изграждането му като пълноценен орган за управление на вида ВС изглежда проблематично. Тоест, не се решава главния въпрос. В цялата световна практика на военното строителство е прието, че органът за управление трябва да съдържа в себе си четири вида отговорности. При персоналната отговорност за състоянието на вида въоръжени сили, той е длъжен да следи също за  строителството и развитието – техническа политика, подготовка и използване на войските.

Сухопътните войски са основата на целите Въоръжени сили на Руската федерация. Ако си зададете въпроса: кой все пак днес отговаря лично за тяхното състояние, то няма да намерите отговор. Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаба отговарят за целите Въоръжени сили, а главнокомандващият не може да отговаря за състоянието на СВ, тъй като оперативно-стратегическите командвания не са му подчинени по нито един въпрос. Пита се: тогава защо има главнокомандващ и кой ще отговаря за състоянието на този вид въоръжени сили?

Уж формално главното командване има право да участва в строителството и развитието на Въоръжените сили, но това е техническа политика. Как може главнокомандващият Сухопътните войски  да се занимава с това? Той няма научно-изследователска организация, която би разработила комплекта от въоръжение, би подходила системно към него, би давала предложения за държавната отбранителна поръчка. Как може той да определи приоритетите във въоръжението и военната техника, ако не е разпределител на бюджетни средства? Бюджетът е размит по всички неясни клиенти, конструктори и структури. Главното командване не е в състояние да влияе върху състоянието на нещата. Той формално подписва държавната отбранителна поръчка, планът за развитие на ВВТ. Но реално не може да оказва влияние върху тях. Затова днес системата от въоръжения в Сухопътните войски е абсолютно разбалансирана. Има много доста добри средства за поражение, но е съвършено невъзможно да бъдат използвани, тъй като липсват  системи за разузнаване, свръзка, автоматизирано управление и навигация. Например, има възможност противникът да бъде поразен на разстояние 70 километра. Но средствата за разузнаване сега могат да определят или да открият обекти за поразяване в планинска местност не по-далеч от три – пет километра, а в равнинна – в рамките на 10 километра. Похарчени бяха много пари, за да се направи нова система въоръжение, а тя е ограничена от средствата за  осигуряване. Разбира се, ако главнокомандващият беше бюджетен разпоредител, той би казал: стига, имаме достатъчно средства за поразяване, сега планираме и развиваме системата за автоматизирано управление на войските, оръжието, навигацията и така нататък. Това би бил съвършено друг подход.

Кой се занимава с подготовката на Сухопътните войски? По идея трябва да е главнокомандващият. Но нищо подобно. Главното управление по бойната подготовка – (това е законодателният орган, който определя нейната насоченост), е  подчинено на първия заместник министър на отбраната. За използването на Въоръжените сили отговаря Генералният щаб  заедно с оперативно-стратегическото командване. По какъв начин? Сега няма човек, който да отговаря за Сухопътните войски. Няма кой да се занимава с въпросите на балансираното развитие на въоръжението и техниката. За бойната подготовка и съответно за квалификацията на войските отговаря първият заместник на министъра на отбраната. (Както се казва, много баби – хилаво дете).

Най-неприятното е това, че тази разхвърлена схема за управление сега не позволява да се изгради последователно цялата система за ръководство на Въоръжените сили. Съществува неписано правило: всичко, което е свързано с управлението на войските, трябва да се направи преди началото на войната. Всичко, което е свързано с пункта за управление и органа за управление, – системите за свръзка, автоматизираното управление на войските и въоръжението, трябва да се изгражда в мирно време и в никой случай да не се подлага на  никаква реорганизация във военно време. Иначе това ще бъде загуба на управлението. Но сегашната структура на Въоръжените сили по никакъв начин не се вписва в това. Представете си  седем оперативни командвания – това са седем армии, нима може да се говори за сериозна отбрана със седем армии? Значи, ще се наложи всичко да се организира допълнително. Но откъде ще се вземе толкова оперативен състав? Органите за управление се сработват с десетилетия. За да може един щаб на армия достатъчно ефективно да функционира в бойна обстановка, са необходими пет – десет години. Това е много сложна работа. Но да се създаде структура за управление, особено система за свръзка  в условия на настъпилото военно време – изобщо не изглежда възможно.

Генералният щаб трябва по-смело да се освобождава от несвойствените му функции и да гледа неговата си работа, да предаде ежедневното ръководство на Въоръжените сили на видовете. Ситуацията със Сухопътните войски е аналогична на състоянието на нещата във ВМФ, ВВС и родовете войски.

Необходимо е постепенно да се оправим и с хората, които ще дойдат в тези главни командвания. При нас е премахнато цялото средно звено, останали са лейтенанти и направо полковници, а целият слой от офицери, получили фактически опит, е напълно изхвърлен. И кой ще дойде сега да преподава във военноучебните заведения?

И още един много важен момент – резервният компонент на Въоръжените сили. Нито една война никога не е завършвала с победа за сметка на онези редовни сили и средства, които са я започнали. Тя винаги е постигана с привличане на резерва. Шест, седем комплекта са необходими, за да спечелиш. Ние започнахме Великата Отечествена война в състав от 4,5 милиона и го доведохме към 1 май 1945 година до 11 милиона и 700 хиляди. Това е три пъти повече от числеността на довоенното време. Осем милиона загинаха и осем милиона бяха отписани поради различни ранявания. Всичко още 16 милиона. Значи, трябва да имаме подготвен мобилизационен резерв, който да е пет – седем пъти по-голям от съществуващата армия. Вероятно, такива  крупномащабни въоръжени конфликти, както по-рано няма да има, но въпреки това съотношението се  запазва. И всички въоръжени сили задължително имат свой резервен компонент. Американците, които са сигурни, че на тяхна територия никога няма да де водят бойни действия имат такъв резерв, който се поддържа в много добро състояние. Ако редовните войски се състоят от 12 дивизии, то и организираният резерв също е от 12 дивизии. Мобилизационната подготовка и системата за местно военно управление – (военкоматите) бяха напълно съкратени, те сега не са способни да се занимават с мобилизирането на резервния компонент и това е глобален проблем.

 

Относно другите изказани от министъра на отбраната намерения, то тях ще трябва да ги преценяваме при тяхното   практическо реализиране. В момента системата за управление продължава да бъде размита. Отговорностите между видовете Въоръжени сили, Генералния щаб, министъра на отбраната са абсолютно неконкретни, а това е най-лошото. В армията трябва да бъде много ясно и точно определено: кой – на кого е подчинен, кой – за какво отговаря.

 

Юрий Букреев, началник на Главното управление на Сухопътните войски (1998–2001), генерал-полковник

 

Кой ще строи кораби

Още при първите стъпки на Сердюков ние видяхме цялата дълбочина на така наречените „реформи”. Всички провеждани от предишния министър на отбраната мероприятия носеха не системен, а разрушителен характер. Към това се прибави и баналното крадене.

Колкото до новия министър на отбраната, то той и началникът на Генералния щаб разбират обстановката. И всичките им стъпки свидетелстват, че те се стремят тактично, етично, без емоции да възстановят нормалната дейност на Въоръжените сили, Министерството на отбраната, другите командни инстанции и да се движат в правилната посока. Да не се връщат към старото, а да вървят напред от съществуващото.

За Военноморския флот на последното съвещание говорихме за възстановяване на дейността на главното командване и на Главния щаб на ВМФ, а също така и за бойния състав на флотовете. Нещо се прави. Щатът на централния апарат беше увеличен със 150 офицери – бяха около 90. Разрушени са управлението по  корабостроене и главното техническо управление . За резервите – във флота те трябва да са големи. Това е целият морски и речен транспорт. Никой не се занимава с това. Сега, тъй като главното командване се увеличи, на него му се възлагат функциите за поръчване на кораби.

И най-главното, (както и в Сухопътните войски), това управление на силите във Военноморския флот е специално. Ние сме свикнали да се мисли в „океански мащаби”! В целия океан трябва да се управлява и под водата, и под леда – без изплаване на подводниците. А всичко е разрушено, няма нищо.

Служа от 50 години, но не мога да разбера – „как може да си главнокомандващ, а да не командваш нищо”? Нали имаше прекрасен опит по време на Великата Отечествена война – флотовете се придават в оперативно подчинение за периода на изпълнение на едни или други задачи в съответствие с военната наука. ВМФ, както и много други специализирани видове и родове, не може да съществува без общо ръководство.

Още една съставляваща – бойният състав на флотовете. Това са кораби, подводници, морска авиация. Вече минаха 21 години, но не е построен нито един кораб, нито една подводница. За 315 години във Военноморския флот такова нещо не се е случвало. Вземете историята: всяка година са залагани и произвеждани кораби, – (даже след поражението в Кримската война през XIX век. А след японската война)? Тъй като у нас корабите се въвеждат в строя  след 15–20 години, (като подводницата „Юрий Долгорукий“), новите вероятно ще бъдат строени от други министър на отбраната и началник на Генералния щаб.

 

Валентин Селиванов, началник на Главния щаб – първи заместник главнокомандващ на ВМФ (1992–1996), адмирал

 

Posted on 16.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: