Спецотрядът на ФСБ: Вимпел е без право на грешка


Спецназът на ФСБ: Вимпел е без право на грешкаТе, както винаги,  се крият под черни маски, не си казват имената, получават  бойни награди при  закрити врати, а за мнозинството от хората – тяхната служба и изобщо … представлява голяма тайна. Но ето че те вече повече от четвърт век изпълняват все едни и същи задачи – защитават интересите на родната държава. Те  – това са всички онези, които наричаха и наричат себе си с простата, но много важна за тях дума  – „вимпеловци„.
На 19 август 1981 година се проведе закрито заседание на политбюро на ЦК на КПСС и на Съвета на Министрите на Съветския съюз, на което със съвместни усилия беше  взето решение за създаване в структурата на КГБ подразделение със специално предназначение, в основните задачи на което трябваше да влиза провеждането на секретни специални операции извън границите на страната с цел гарантиране на нейните национални интереси. Вероятно още същия ден председателят на Комитета за държавна сигурност Ю. Андропов е подписал заповед,  съгласно която започва да се създава отделено учебен център на КГБ – именно това название получи новото подразделение. Но в продължение на много години синоним на истински професионализъм, доблест и чест стана друго название – „Вимпел„. Начело на групата беше поставен капитан първи ранг Е. Козлов. Именно по аналогия с морската тематика – (адмиралския вимпел на мачтата на флагманския кораб) се  появи названието на отряда, който за кратко време стана истинска легенда

Мислите за създаване на подразделения с подобен формат не са възникнали изведнъж. Пътят към разбирането за необходимостта от съществуването на такъв отряд беше доста дълъг. Няколко години след края на Втората световна война, формированията на НКВД и МГБ на Съветския съюз, които се занимаваха с ликвидирането на сътрудниците на нацистите и бандитите във вражеския тил, прекратиха съществуването си. В средата на 1970-е години беше  създаден Осми отдел в Управление „С“ на  Комитета за държавна сигурност – (с други думи – нелегалното разузнаване). В състава на това подразделение влезнаха някои бивши участници в онези подразделения. По този начин отделът  стана информационна и научно-изследователска разузнавателна структура, която се занимаваше с оперативно проследяване на всичко, което имаше отношение към силите със специално предназначение на НАТО. Освен това, в случай на военни действия, подразделението се занимаваше с подготовката на специален резерв.

Ако  говорим за онези подразделения, които са съществували по-рано, то непосредствен предшественик на специалния отряд „Вимпел“ бяха Курсовете за усъвършенстване на офицерския състав, които действаха от  1968 година в КГБ. На курсовете се провеждаха специална подготовка на оперативни сътрудници, необходима за изпълнение от тях на диверсионни и разузнавателни задачи в случай на война. Випускниците от тези курсове, намирайки се в състава на подразделението „Зенит“, заедно с „Алфа“ и десанта взеха участие в щурма на двореца на Амин и други държавни обекти в Кабул през 1979 година. По-късно от офицерите-випускници от курсовете бяха сформирани подразделенията „Каскада“, които взеха участие в бойните действия в Афганистан, изпълнявайки разузнавателни, диверсионни и бойни задачи.

 

С инициативата за създаване на кадрово специално подразделение, което би било способно да оказва въздействие на противника в изключителни ситуации и във всяко кътче на света, излезе началникът на  Управления „С“ генерал майор Ю. Дроздов. По-късно, когато решението за създаване  на ново подразделения беше окончателно прието и документално потвърдено, Ю.Дроздов получи поръчение от Андропов, който поиска от генерал майора новото подразделение да няма равни на себе си.
За това, че заповедта на шефа на Комитета за държавна сигурност е била изпълнена на всичките  сто процента свидетелстват събитията, които се случиха само няколко месеца след създаването на отряда. И наистина нямаше равни на бойците от формированието: те бяха истински виртуози в оперативната изобретателност, готовността да рискуват собствения си  живот и разузнавателната находчивост. Основна особеност на новото специално подразделение беше това, че то беше не просто мощна сила, а сила, способна да мисли,  даже в най-трудни ситуации да претегля самостоятелно всичко,  да обмисля и да взема правилни решения, а после – и да ги въплъщава в живота.
Сътрудниците на подразделението получиха необикновено за спецназовците определение – „разузнавач със  специално предназначение“. Юрий Дроздов беше сигурен, че именно този  термин разграничава функциите, възложени на обикновения разузнавач, който действа в спокойни мирни условия под прикритието на  дипломацията и не се привлича за изпълнение на сложни бойни разузнавателни операции и функциите, възложени на разузнавача-диверсант, който трябва да изпълнява особено сложни задачи.

По начало подразделенията „Вимпел“ бяха окомплектувани изключително с офицери, обаче с времето на длъжност „инструктор” започнаха да приемат и прапоршчици. Наред с това постъпването в отряда беше много трудно, – от сто кандидати … в резултат оставаха не повече от десет души. Към кандидатите бяха поставени много големи изисквания относно здравословното състояние, психологическите качества и знаенето на чужди езици.
Затова няма нищо чудно, че практически 90 процента от бойците на „Вимпел“ не само владееха до съвършенство чужди езици, но и имаха по 2-3 висши образования. При все това главният критерий на подбора в отряда се състоеше в искреното желание на самия кандидат да служи в елитно специално подразделение.

Веднага щом формированието беше окомплектувано, започна напрегната подготовка. Ежедневно се водеше усърдна работа, в хода на която офицерите получаваха навици за ръкопашен бой, минно-взривно дело, стрелба с много видове оръжие, усвояваха  методите за нелегално разузнаване на обекти, имащи особено важно значение. Наред с това голямо внимание се отделяше на изучаването и усъвършенстването на знанията по чужди езици, а освен това се изучаваха особеностите на  регионите на евентуално провеждане на операции. Всички тези знания бяха необходими, за да може боецът, когато се окаже на чужда територия, да не провали операцията, да не се чувства некомфортно и с нищо да не се различава сред местното население. По този начин всеки сътрудник на подразделението „Вимпел“ ставаше професионалист от най-висока класа, за когото думата „невъзможно“ беше непозната. Обучението на онези,  които постъпиха от „цивилизацията“, като правило продължаваше пет години, а за подготовка на боец, който вече има военна подготовка – около две години.
Бойното кръщение на подразделението „Вимпел“ стана в Афганистан, когато от 1982 до 1984 година тук се намираха  бойци от отряда, обединени в групите „Омега“ и „Каскад-4“. С времето офицерите от „Вимпел“ получиха и функции на съветници. Пребиваването  в Афганистан много помогна през периода на укрепване на подразделението, защото се появи реална възможност на практика да се отработват действия при реални бойни действия, да се придобие опит, който по-късно беше използван за усъвършенстване на програмите за подготовка на младото поколение офицери-„вимпеловци“. Нещо повече, познаването на обстановката, оперативността, умението да се установяват контакти с главатарите на банди и местните авторитети, помогна на бойците да постигнат главната цел – значително да се намалят загубите на съветските въоръжени сили в онази война.
Обаче Афганистан далеч не беше единственото място в света, където на бойците от „Вимпел“ се наложи да усъвършенстват своето майсторство. Спецназовци извършваха наблюдателска и съветническа дейност в Мозамбик, Ангола, Куба,  Никарагуа. 
Колкото до ученията на подразделението, то първите, които получиха наименованието „Неман“, бяха проведени през 1984-1985 години. Тогава в рамките на ученията на територията на Беларус беше хвърлена голяма група диверсанти-разузнавачи, в задачите на която влизаше извеждане от строя на голям железопътен възел, ликвидиране на нефтопреработвателен комбинат. Освен това,  успешно бяха проведени и други диверсии, в частност, в Арменската АЕЦ и в завода да синтетичен каучук в Ярославл.
В рамките на ученията през 1985 година беше решено да се провери как ще  действат властовите структури на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност на Чукотски окръг и Магаданска област в случай на проникване на тяхна територия на групи диверсанти от с Аляска. Освен това, бойците от „Вимпел“ работиха в Ленинградската АЕЦ, Читинската ТЕЦ, оказвайки помощ на голям брой ръководители в укрепването на режима на секретност на особено важните и особено на ядрените обекти. През цялото време от момента на възникването си подразделението оставаше в резерва на СССР – една сила, на която беше невъзможно да се устои. Обаче групата не беше задействана по прякото си предназначение…
А после започна „перестройката, която стана мощен катализатор на кървави, разрушителни процеси в много съюзни републики. Военната доктрина се промени, ръководството изобщо не разбираше при какви условия може за се използва „Вимпел“. Всичко това стана причина за катастрофални последствия: бойците, които бяха истински професионалисти в разузнавателно-диверсионната дейност и които нямаха равни на себе си, започнаха да се използват като обикновени полицаи. След това последваха командировки в: Баку, Нагорни Карабах, Вилнюс, Тбилиси, други горещи точки. Всичко това се превърна в голям удар по духа и престижа на бойците от подразделението. И даже независимо, че група не вземаше непосредствено участие в разгонването на митинги и демонстрации, самото им присъствие в неспокойните републики предизвикваше у бойците протест и неразбиране.
Подобни чувства „вимпеловци“ трябваше да  преживеят и по-късно, през 1991 година -месец август. Началото на  пуча по ирония на съдбата съвпадна с 10-годишния юбилей на подразделението. Ръководството на страната реши да поднесе на бойците „хубав“ подарък, като ги вкара в нова авантюра. Но на това попречи заповедта на Л. Шебаршин, (който по това време беше начело на разузнаването – да се подчиняват само на него. Освен това, самите офицери бяха твърдо настроени да не излизат против народа.

Когато августовските събития малко позатихнаха, разузнаването се отказа от „Вимпел“. Подразделението се оказа беззащитно пред безпочвените преподчинявания, реорганизации и многобройни обвинения. Уникалните по техните професионални качества спецназовци бяха предадени първо под юрисдикцията на Междурепубликанската служба за сигурност, после – на Агенцията за федерална сигурност на Русия, по-късно  – в съответствие с Указа на президента за формирането на  Министерство на сигурността  –  от началото на 1992 година „Вимпел“  влезе в структурата на това  ведомство като автономно управление.
Новите времена започнаха да диктуват и нови задачи. Сега приоритет за „вимпеловците“ станаха борбата против терористи, осъществяването на защитата на екологично опасните и стратегически важни обекти от диверсионни и терористични действия, борбата с наркобизнеса, престъпните въоръжени групировки. Съответно се промени и програмата за подготовка на бойците. В хода на ученията, проведени през лятото на 1992 година, спецназовци превзеха пулта за управление на Калининската АЕЦ от  „терористите“, завладяха атомния ледоразбивач „Сибир“ на ученията в Мурманск.
През 1993 година офицерите от подразделението отново бяха подложени на трудни изпитания. На бойците от „Алфа“ и „Вимпел“ президентът на  Русия Б. Елцин даде заповед да щурмуват правителственото здание, при това не ставаше дума за запазване на живота на защитниците на  Белия дом. Обаче и този път „вимпеловци“ отказаха да  проливат кръвта на хора. Затова те влезнаха в преговори с обсаждащите зданието на правителството и го превзеха след няколко часа без нито един изстрел. Напълно възможно е, че именно действията на спецназа спасиха страната от по-сериозни последствия. Обаче правителството не прости на спецназовците непослушанието. Скоро се появи заповед на Б. Елцин, съгласно която групата „Вимпел“ преминаваше под юрисдикцията на Министерството на вътрешните работи. Това решение стана за офицерите истински удар в гърба…
Това стана причина повечето офицери да напуснат подразделението. Малцина пожелаха да служат в МВР, повечето се прехвърлиха в други силови структури, по-конкретно в СВР, ФСБ, МЧС, друга част отидоха в търговските структури, в недържавни служби за сигурност. 
По този начин многогодишният уникален опит и професионалистите от висока класа бяха изгубени. За известно време групата даже изгуби гордото си име,  като запази в новото название („Вега“) само първата буквичка. Тогава изглеждаше, че подразделението, за бойците от което беше непозната думата „невъзможно“, е станало част от историята. Обаче бойците от новото подразделение, които впрочем продължаваха да наричат себе си „вимпеловци“, доказаха, че са могли да съхранят  традициите на „Вимпел“. Доказателство за това станаха успешно проведените операции в Чечня, Будьоновск, Первомайск.

В крайна сметка здравият разум на държавните чиновници взе връх над амбициите и глупостта и подразделението беше върнато под контрола на ФСБ. Понастоящем офицерите от  Управления „А“ („Алфа“) и „В“ („Вимпел“) със съвместни усилия оказват съпротивление на тероризма, превръщайки се през последните години в мощно средство във войната с терора…

Реклами

Posted on 15.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: