ПРО на САЩ – Реструктуризация, но не в интерес на Русия – Част 2


ПРО на САЩ - Реструктуризация, но не в интерес на РусияМОТИВИТЕ НА ВАШИНГТОН

Според признанието на представител на Министерството на отбраната на САЩ, публикувано във вестник «Вашингтон пост» в условията на анонимност, корекциите, които обяви Хейгъл, са били обсъждани от вашингтонската администрация в продължение на «около последните шест месеца».

В Пентагона разясняват потребността от «реструктуризация» на разполагането на ракетите-прехващачи SM-3 IIB, предвидено по плана ЕПАП, усилването на степента на защитеност на територията на страната от ракетни заплахи от Близкия и Средния Изток. При това особено внимание се отделя на «иранската ракетна заплаха», а също и на необходимостта от противодействие на «амбициозните усилия на новия севернокорейски лидер». Според анонимният представител на Министерството на отбраната на САЩ, именно поради действията на севернокорейския лидер уж е било взето решението да прехвърлят втория вид ударно-бойните средства, първоначално предвидени по плана ЕПАП за разполагане в Полша (SM-3 IIВ), – на територията на самите Съединени Щати. Така също паралелно да разработват по-ефективни видове наземни ракети-прехващачи и нови модификации на противоракетите от класа SM-3. Но кой е дал гаранция, че те няма отново да се върнат в Редзиков?

Чуждестранните експерти предполагат, че Белия дом е решил да огласи мерките в сферата на противоракетната отбрана поради растящите глобални заплахи, произтичащи основно от КНДР. Развивайки тази теза, специалистите отбелязват, че причините, които са били предизвикали вземането на решението за мартенските «реструктуризации» на противоракетната система на САЩ, са били: 1) извършването на поредния ядрен опит от Северна Корея; 2) нейните опити да изведе в орбита космически апарат през декември миналата година; 3) откриването през април 2012 година чрез разузнавателни средства на нова севернокорейска МБР, чието създаване било към края си. Както съобщи вестник «Ню Йорк таймс», «истински ускорител» на междуведомствения процес за модификация на противоракетния щит, започнат в САЩ и насочен към търсене на адекватни решения стана фактът, че Пхенян започна да действа по-решително, въпреки настояването на неговия основен съюзник в лицето на Китай. Това е било казано на вестника от някакъв представител на администрацията на Барак Обама, пожелал да остане неизвестен. Вестникът твърдеше, че публикуваните от Вашингтон в средата на март решения в сферата на ПРО, са били предназначени да изпратят сигнал до Пекин за необходимостта по-твърдо да наложат на севернокорейското ръководство да прекратят описаните действия, които се възприемат от световната общност (и преди всичко от САЩ), като провокационни.

Коментирайки мартенските решения, един от изследователите на Полския институт по международни отношения справедливо отбеляза, че оттеглянето на ракетите-прехващачи SM-3 IIB няма да доведе до отказ от четвъртата фаза на ЕПАП. По-скоро обратното, реструктуризацията на тази фаза може да предизвика разполагането в Европа на допълнително количество РЛС за ПРО и бойни кораби с БИУС «Иджис» и ракети-прехващачи SM-3, увеличаване на количеството на пусковите установки със земно базиране за изстрелване на тези ракети-прехващачи и количеството на самите противоракети от този клас. Така също и повишаване на ефективността на бойните глави с ударно-кинетично действие за ракетите-прехващачи SM-3 IIА, които трябва да останат в Европа след реализацията на подновения план ЕПАП на САЩ. Тези мерки, смята полският изследовател, ще позволят да се увеличи площта на противоракетната защита в Европа, представена с територията на държавите-членки на Северноатлантическия съюз.

Обосновавайки решението за модификацията на плана ЕПАП, американското военно-политическо ръководство също обръща внимание на важността на подобряването на показателите от проведените успешни изпитания на ракетите-прехващачи GBI. Те за сега не превишават 53% от общия им брой (8 от 15), – поне до нивото на успешните тестове за прехват на балистични ракети, проведени през последните 12 години с използване на ракети-прехващачи SM-2 и SM-3  със земно и морско базиране. Последните са показали 80-процентна ефективност – (били са осъществени 58 прехвата от 73 пуска).

ЗА РЕАКЦИЯТА НА МОСКВА

За разлика от Варшава и Букурещ, които американската страна е информирала предварително за съдържанието на изявлението на своя министър на отбраната от 15 март, Москва узна за него едва след неговото публикуване. Освен това е получила някои свързани с него допълнителни конкретни разяснения, (по-точно относно новите данни за решаването на противоракетната дилема), само след няколко дена – на срещата на високопоставени руски и американски представители на ниво заместник-министри на външните работи в Женева на 20-ти март. Въпреки това МВнР на Русия още на 18 март направи специално подготвен коментар, в който беше заявено, че в руската столица са обърнали внимание на изявлението на началника на Пентагона Чък Хейгъл от 15 март относно корекциите на плановете на американската администрация за изграждане на глобална система за противоракетна отбрана, в това число и нейния европейски сегмент.

В документа се напомняше, че Русия нееднократно е изказвала своята загриженост във връзка с едностранните и от нищо не ограничавани стъпки на САЩ и техните съюзници, за развръщането на глобалния противоракетен щит и разполагането на елементи от стратегическата инфраструктура в непосредствена близост до руските граници. Русия специално е посочила дестабилизиращият характер на «поетапното адаптивно» нарастване в Европа на противоракетния потенциал, способен в перспектива да окаже негативно влияние върху ефективността на руските сили за стратегическо ядрено възпиране. В коментара отново беше изразено безпокойство във връзка с тиражирането на този подход в други райони на света, (на първо място в АТР), където сега се планира да бъдат допълнително развърнати 14 стратегически ракети-прехващачи със земно базиране.

В коментара е била потвърдена необходимостта от изготвянето на юридически обвързани гаранции за ненасоченост на американските противоракетни средства срещу Русия и съгласуване на военно-техническите критерии, позволяващи да се потвърждава тяхното съответствие на заявените цели – да противодействат на ограничени ракетни заплахи, които биха могли да възникнат извън границите на Евро-Атлантическия регион. Характеризирайки стъпките, обявени от американската администрация в средата на март, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков обърна внимание на това, че в тях, наред с преразглеждането на плана за създаване на най-ефективната версия на ракета-прехващач от типа SM-3 има и план за нарастване на групировката на наземните ракети-прехващачи на територията на самите Съединени Щати. Признавайки, че загрижеността на Русия по отношение на американската система за прехват на балистични ракети се запазва, той подчерта, че Москва въпреки това е готова за продължаване на диалога по тази тема.

По същество, той повтори заявената по-рано позиция на руското военно-политическо ръководство по отношение на възможностите за продължаване на конструктивния обмен на мнения по този въпрос, както със Съединените Щати, така и с НАТО. Това е възможно все още в някаква ограничена перспектива – докато «не се затръшне прозорецът на възможностите», тоест когато ситуацията с развръщането на американско-натовските ударно-бойни средства за ПРО не достигне такава критична точка, която повече няма да позволи на страните да водят диалог по същество за реално сътрудничество в областта на противоракетната отбрана. «Причините за нашата загриженост не са премахнати», – откровено отбеляза заместник-ръководителя на руското външнополитическо ведомство, ръководещ солиден блок от въпроси, по-точно отношенията със страните от Северна и Южна Америка, а също и проблематиката по съкращаването на  въоръженията и ограничаването на военната дейност.

«Не може да се говори за качествено изменение на ситуацията в спора между Русия и САЩ около ЕвроПРО», – заяви председателят на парламентарната комисия по международните въпроси Алексей Пушков. Критични забележки по адрес на «новите» инициативи на  Вашингтон изразиха група представители на Руския институт за стратегически изследвания, по време на лекции в Тираспол в периода 18–20 март и делегация на руските депутати, които заедно със своите колеги от Европарламента, взеха участие в кръгла маса, организирана в Брюксел на 19 март по актуални проблеми на отношенията между Русия и Евросъюза. В хода на срещата в белгийската столица депутатите, представляващи различен политически спектър от мнения и възгледи в Държавната дума на Руската Федерация, разпространиха сред участниците в дискусията английска версия на монографията «Еволюция на противоракетната отбрана на САЩ и позицията на Русия», която скоро трябва да излезе и на руски език. В нея са показани негативните последствия от развръщането на американската противоракетна система в регионален и глобален мащаб, а също така са изложени и особеностите на руския подход към решаването на този проблем.

Значително по-емоционално реагира Пекин на плановете на Вашингтон. «Такива стъпки, като усилването на системата за ПРО, ще доведат само до изостряне на конфронтацията и не допринасят за решаването на проблема. Надяваме се, че съответните държави, изхождайки от интересите за осигуряване на мир и стабилност в региона, ще заемат отговорна позиция и ще действат внимателно по въпросите на противоракетната отбрана», – посочват от МВнР на КНР.

Москва, както е известно, се обявява рязко против развръщането на противоракетната инфраструктура на САЩ на Европейския континент и около него, а също и в други райони на земното кълбо, в това число и в Азиатско-Тихоокеанския регион. Руското военно-политическо ръководство се изказва особено остро против разполагането на американски ударно-бойни противоракетни системи в близост до границите на Русия, когато те обективно придобиват статут на сили и средства с «предно базиране», усилват ядрените средства с тактическо предназначение на САЩ и Северноатлантическия съюз, които също се изместват на предни рубежи спрямо руската територия. Това обстоятелство има за руската страна принципиално важно стратегическо значение, и още повече в условията, когато на срещата на върха на НАТО в Чикаго беше официално обявено създаването на нова «триада» – под формата на «адекватно съчетаване» на ядрени, обикновени и противоракетни въоръжения.

Всички аспекти на стратегическата неопределеност, свързани със създаването на американско-натовската система за ПРО, остават и след изявлението на министъра на отбраната на САЩ, направено в средата на месец март. При това елементите, които се планира да бъдат развърнати на Европейския континент и около него във вид на бойни кораби с ракети-прехващачи с повишен радиус на действие, притежават висока мобилност. Ако в момента американските ВМС разполагат с 29 такива кораби, то към 2020 година те ще имат 43 такива кораба. Всеки от тях има по няколко десетки универсални пускови направляващи за вертикален пуск на ракети от различни класове, (в това число и ракети-прехващачи): крейсерите от класа «Тикондерога» – до 122 направляващи и есминците от класа «Ърли Бърк» – до 90–96 броя.

Плановете за развръщането на допълнително количество тежки ракети-прехващачи от типа GBI в Аляска, а вероятно и в други райони на Съединените Щати – това изобщо не е символичен жест. Става дума за нарастване на противоракетния потенциал, което призна и самият шеф на Пентагона. Поради това ръководството на Русия не може да игнорира толкова важни обстоятелства, имащи стратегическо значение за сигурността на страната.

В тази връзка Москва няма основание за корекция на своята общонационална позиция по противоракетната проблематика, доколкото обявената в средата на март тази година «реструктуризация»  на ешелонираната и многовекторна противоракетна система на САЩ не цели нейното отслабване или коренно преразглеждане в посока на намаляване на количеството на ударно-бойните средства. Обратно – тя, както и преди носи провокационен характер, който позволява да бъде сравнена с Карибската ракетна криза от 1962 година. А по същество – с италианско-турската ракетна криза, когато САЩ първи развърнаха на територията на Италия и Турция ракети със среден радиус на действие, насочени срещу СССР. А също и с разполагането в Западна Европа в съответствие с «двойното решение» на НАТО от 1979 година на американски ядрени ракети със земно базиране и крилати ракети със среден обсег, също насочени срещу Съветския Съюз.

Разбира се, има и друг начин за решаване на противоракетния проблем в руско-американските и руско-натовските отношения, при това по-радикални. Това е пълната отмяна от сегашната американска администрация на реализацията на останалите три етапа от програмата ЕПАП. Отказът на Вашингтон от четвъртия етап в пълен обем или от неговите псевдомодификации, не устройват Русия по съображения от военно-стратегически характер. Този план засяга както нейната собствена сигурност, така и всеобщата сигурност в глобален мащаб. Трябва да бъде подписан нов договор за противоракетната отбрана с участието на всички заинтересовани държави и изтеглянето от Европа на всички американски тактически ядрени средства, а също и съответната инфраструктура. Без това предвижването към следващия Договор за СНВ-4 става невъзможно.

Владимир Петрович Козин

консултант на директора, член-кореспондент на РАЕН

кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник

 

Posted on 15.04.2013, in Национална сигурност and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: