Овърлорд по пекински


Овърлорд по пекинскиПоднебесната империя вече е в състояние да осъществи мащабна въздушно-морска десантна операция

Въпросът за възможността за завладяване на Тайван от Китай по военен път възникна от момента на образуването на независима от Пекин държава на острова през 1949 година.  В продължение на цялата втора половина на ХХ век този въпрос беше чисто риторически, тъй като зад Тайпе стояха САЩ, освен това самият Тайван беше достатъчно силен, че да отрази китайска агресия. Ситуацията се промени радикално буквално за 10 години. Това стана толкова бързо, че досега то не е напълно осъзнато даже в самия Тайван. Мнозина там и сега вярват: първо, в помощта на САЩ; второ, във възможността да  поддържат баланса на силите самостоятелно.

Обаче тези надежди са илюзорни. БВП на КНР сега е най-малко 10 пъти по-голям, отколкото БВП на Тайван. Научно-технологичните възможности на Китай са не по-малки от тези на Тайван, а производствените мощности са по-големи даже не в пъти, а на порядъци. Затова за никакво поддържане на баланса не може да става и дума. Преимуществото на Китай ще се увеличава все по-бързо без и най-малки надежди за изменение на ситуацията.

Няма никакви основания да се надяват и на САЩ. В Тайпе, пък и в самия Пекин засега не са разбрали, че Америка вече предаде Тайван, но още не е решила как да оформи това предаване и какво ще получи за него. За голяма война с Китай не може да става и дума: тя беше възможна дотогава, докато за Америка нямаше никакъв риск. Сега такава война неизбежно ще донесе на ВС на САЩ огромни загуби, а за страната като цяло – изключително високи финансови разходи. Затова анонсираното от Вашингтон сдържане на Пекин ще се състои в демонстрация на готовност на американските ВС за най-решителни действия, ако Китай започне агресия против съседите (включително Тайван). Идеята на Вашингтон е да накара да повярват в неговата решимост както Пекин, така и неговите съседи. Всъщност през следващите години противопоставянето между САЩ и КНР ще има не военен, а психологически характер. Възможността за експанзия на Китай в съседните страни и региони ще започне да се определя изключително от това, дали ще могат в Пекин да разберат, че американците не са готови за реална война против Китай. Впрочем, във всеки случай съотношението на икономическите и военните потенциали на САЩ и КНР неизбежно ще се променя в полза на Китай, така че то автоматично ще започне да помага за нарастване на китайската решителност и по-нататъшно намаляване на американската решителност.

Единственото, което засега позволява на Тайван да запазва фактическата си независимост, е островното положение в съчетание с пълната липса във ВМС на КНР на опит в провеждането на крупни десантни операции. Отразяването на стоварване на десант е много по-просто, отколкото успешното десантиране.

Превесът на Китай е безспорен

Въпреки това, Китай още сега е постигнал огромно превъзходство над Тайван както по море, така и във въздуха, при това то се увеличава постоянно. За да се разбере това, достатъчно е да се разгледа състава на силите на страните. При това да се разглеждат сухопътните войски на НОАК просто няма смисъл. Съпоставянето им с тайванските е все едно да се сравняват чук и яйце от гледна точка на ударните възможности.

 

В състава на НОАК освен военновъздушните сили има морска авиация, която отстъпва по численост само на американската. Затова по-нататък под китайски ВВС ще се подразбира сумата от самите ВВС и морската авиация.

Ударната авиация на Китай включва приблизително: 140 бомбардировача със средна далечина Н-6 и Н-6М (Ту-16), от 150 до 200 тактически бомбардировача JH-7, от 150 до 550 щурмовици Q-5. Изтребителната авиация наброява не по-малко от 100 Су-30 и J-16, от 200 до 350 Су-27 и J-11 от различни модификации, от 200 до 250 J-10, приблизително 200 J-8 и от 700 до 800 J-7 (МиГ-21). Значителната разлика в числата се обяснява не само с определената информационна затвореност на Китай, която сега е доста по-малка от преди, но и с това, че постепенно се бракуват Q-5, J-7 и J-8 от ранните модификации, същевременно се произвеждат  JH-7, J-16 (безлицензионно копие на Су-30), J-11B (безлицензионо копие на Су-27) и J-10. Затова количеството на самолетите е крайно непостоянно, при това производството на нови машини напълно компенсира бракуването на старите. Изобщо КНР произвежда годишно повече бойни самолети, отколкото всички страни от НАТО – (включително САЩ), взети заедно.

Допълнително предимство на Китай осигурява наличието на стотици, ако не и хиляди балистични ракети със средна далечина и с оперативно-тактическо предназначение (ОТР) от различни типове, а освен тях и крилати ракети морско, въздушно и земно базиране. При това повечето от тези ракети са разположени на континента срещу Тайван и са насочени именно срещу него.

Китайските ПЛАРБ, разбира се, няма да бъдат задействани във война против Тайван, но и без тях подводният флот на КНР е най-големият в света. Той наброява осем атомни подводници (ПЛА) – (по четири от проекти 091 и 093) и не по-малко от 60 подводници – (до 10 от проект 041А, осем от проект 636ЭМ, по две от проекти 636 и 877, 13 от проект 039G, пет от проект 035G, 13 от проект 035, до осем от проект 033). Всички ПЛА и ПЛ от проекти 041А, 636ЕМ и 039G са въоръжени с крилати ракети. Старите подводници проекти 033 и 035 се бракуват, вместо тях се строят подводници проект 041А, започнало е строителството на ПЛА по проекти 095 и 043.

Самолетоносачът „Ляонин“ (несбъднатият съветски „Варяг“) силно привлича вниманието на външните наблюдатели. Обаче във връзка със своеобразната конструкция – (трамплин вместо катапулт) и фактическата липса на палубни самолети (засега има само  два J-15) той завинаги ще си остане учебно-експериментален кораб, а не пълноценна бойна единица. Истински самолетоносачи собствена постройка ще се появят в Китай не по-рано от 10 години. Обаче поради географската близост на Тайван, до континента за удара по острова НОАК ще има повече от достатъчно авиация с брегово базиране и надводни кораби от основните класове.

Ескадрените миноносци в състава на ВМС на КНР са 25: два от проект 956, два от проект 956ЕМ, три от проект 052С, два от проект 052В, два от проект 052, два от проект 051С, един от проект 051В, два от проект 051 „Люйда-3“, един от проект 051 „Люйда-2“ и осем от проекта 051 „Люйда-1“ (още един кораб проект 051 е предаден на бреговата охрана). Всички  „Люйди“ постепенно се бракуват и на мястото им се строят есминци от проект 052С (още три единици, тоест всичко ще станат шест).

Започвайки от третия кораб от тази серия, те вече не носят руски системи въоръжение. В частност, ЗРС С-300Ф с пускови установки (ПУ) револверен тип, е заменена с ННQ-9 с УВП. Същевременно е започнало строителството на „китайски Иджис“ – есминци от проект 052D, на които ще се разположи универсалната УВП с 64 ракети от различни класове (КРМБ, ПКР, ЗУР, ПЛУР). В състава на ВМС на КНР те ще бъдат най-малко 10 – (сега се строят първите четири). Китай ще стане четвъртата страна в света – (след САЩ, Япония и Република Корея), имаща кораби от подобен клас. Те ще могат да влизат както в авионосни съединения като охранителни кораби, така и в оперативните групи за самостоятелни действия в открития океан, включително и на значително отдалечение от бреговете на КНР и за нанасяне на удар по брегови цели. Това придава на ВМС на КНР съвършено ново качество, което китайският флот никога не е имал в съвременната история.

Фрегатите в китайския флот сега са 48. Наред с традиционните за ВМС на КНР с ударно въоръжение – (осем с ПКР С-803 в контейнерни ПУ), корабите от проекта 054А станаха първите китайски фрегати, имащи адекватна за кораби от този клас ПВО: УВП за 32 ЗУР HHQ-16 – (създадени на основата на руския ЗРК „Щил“). Благодарение на това тези фрегати ще станат универсални ескортни кораби, които ще може да се използват за охрана на самолетоносачите близо до своите брегове и за усилване на есминците в открития океан. Китай вече има най-големия в света флот от фрегати. Очевидно, тяхното количество ще се поддържа на ниво около 50 единици при постоянно подобряване на тяхното качество.

Традиционно в Китай е много развит в „комарния флот„. Сега той включва 119 ракетни катера – (83 скоростни катамарана проект 022, шест проекта 037-II, 30 проект 037-IG) и до 250 стражеви катера. Определена сензация през последната година стана масовото строителство в Китай на кораби по проект 056. Само преди година за тях изобщо не беше известно нищо. Първият кораб от този тип беше заложен през май 2012 година. Сега един такъв е в строя, два са на изпитания, седем се довършват на вода, не по-малко от два са на стапели. Общият брой на корабите в серията определено ще превиши 20 единици – (може да стигне и до 50).

Подобен темп на строителство няма аналози в следвоенната история на нито една страна в света. Той впечатлява особено поради факта, че се строят доста големи кораби – (водоизместимост около 1500 тона, дължина 95 метра). В самия Китай те се класифицират като фрегати, в чуждестранните източници – като корвети. Корабите от проект 056 по размерите си всъщност са междинни – между тези два класа кораби. С оглед на ограничената им далечина на плаване – (около две хиляди мили), по-правилно е да бъдат отнесени към корветите. Обаче едва ли въпросът за тяхната класификация има принципно значение. Очевидно корабите от проект 056 трябва да заменят по-голямата част от остарелия „комарен флот“, който е построен в КНР през 60–80-е години на ХХ век. Извънредно показателно е, че даже в този случай китайското ръководство при радикално качествено обновяване – не прави количествено съкращаване, ако се има предвид масовото строителство на най-мощните, най-бързите и най-съвършените в света  ракетни катери от проект 022. Корабите от проект 056 имат на въоръжение четири ПКР, катерите от проект 083 – осем ПКР. При това ПВО на корветите е твърде слаба – един ЗРК FL-3000N (осем ЗУР на ПУ), подобен на немско-американския ЗРК RAM. Този ЗРК е предназначен само за самоотбрана на кораба от ПКР и не е способен да поразява бойни самолети. (Поне не е възможно да си представим тактическа ситуация, при която боен самолет ще влезе в зоната за поражения на този ЗРК). ПВО на катерите от проект 022 изобщо има чисто символичен характер. Обаче това очевидно не представлява проблем от гледна точка на китайското флотско командване. Корветите и катерите определено ще действат близо до своите брегове под прикритието на авиация от брега и/или в общи  бойни редове с описаните по-горе есминци проект 052С/D и фрегати проект 054А, които имат силна ПВО.

Десантните сили на ВМС на КНР са достатъчно големи. Те включват: три десантно-вертолетни кораби-докове (ДВКД) проект 071, 30 големи и до 60 средни десантни кораба. Всеки ДВКД побира до 800 морски пехотинци и 50 единици бронирана техника, които могат да се прехвърлят от кораба – на брега с помощта на намиращите се на борда на ДВКД четири десантни катера на въздушна възглавница и четири вертолета. Очаква се строителството на китайски универсални десантни кораби. Освен това, в една десантна операция против Тайван може да бъдат задействани значителен брой цивилни кораби – (включително риболовни).

Въобще е много важно да се подчертае, че ВМС на КНР са завършили епохата на експерименталното малко серийно строителство на надводни кораби от основните класове. Командването на китайските ВМС е определило оптималните варианти за есминци, фрегата и корвети и пристъпи към тяхното едро серийно строителство. Не може да не се отбележат и безпрецедентно високите възможности на китайската корабостроителна промишленост, които тя демонстрира сега. Понастоящем в корабостроителниците и на вода се строят и дострояват едновременно: шест есминци, четири фрегати, не по-малко от девет корвети, а също около 10 атомни и дизелови подводници и един ДВКД, тоест не по-малко от 30 единици само  бойни кораби. Подобни темпове на строителство на флот са недостъпни даже за САЩ, а с всяка друга страна просто липсва възможност за сравнение. Сегашните темпове на строителство във ВМС на Китай отстъпват само на американските през годините на Втората световна война, обаче            корабите от онова време са били несравнимо по-прости от сегашните.

Армия за една война

Въоръжените сили на Тайван представляват армия за една война. За нещастие на тази страна, противник в тази война ще бъде НОАК.

Сухопътните войски на Тайван толкова отстъпват на китайските в количествено и качествено отношение, че изобщо не заслужават обсъждане. Без особено натъкмяване можем да ги смятаме за нулеви. Ако китайският десант се закачи дори на едно място на някой плацдарм и започне да го разширява, тайванците могат с чиста съвест да капитулират.

ВВС на Тайван формално са много големи. В техния състав има 328 изтребители четвърто поколение, тоест повече, отколкото във всяка европейска страна. Това са 145 F-16 (117 А, 28 В), 57 „Мираж-2000-5“ (47 EI, 10 DI) и 126 „Чин Куо“ (101 А, 25 В). Всички те са придобити през 90-е години. Има също до 250 F-5, от които в строя са не повече от 100, (останалите са в резерв). Към бойните самолети може да бъдат отнесени и 58 щурмовици АТ-3, – (те се използват като учебни).

По такъв начин, по общ брой бойни самолети (с отчитане на резервните), ВВС на Тайван влизат в петорката на най-силните в света – (след САЩ, КНР, Русия и Индия), което обаче е крайно слабо утешение. През ХХI век те не са получили нито един самолет и в това отношение няма никакви перспективи. Китай, (както беше казано по-горе) вече има между 500 и 700 изтребители от четвърто поколение, добавяйки по стотина всяка година. При това всеки китайски изтребител качествено превъзхожда всеки тайвански, а и просто са много по-нови физически. Освен това, КНР има повече от 500 ударни самолета и не по-малко от хиляда стари изтребители. Съответно за никакъв баланс – (нито количествен, нито качествен) не може да става и дума. Затова нищо друго освен смях не могат да предизвикат многогодишните разговори за вероятността Тайван да закупи от САЩ 66 изтребители F-16C/D. Даже и ако тази сделка се състои, (което е крайно малко вероятно Вашингтон да се съгласи с това), тя може да се опише с руската поговорка … „като на умрял компрес“!

Подводният флот на Тайван, който се състои от: (две подводници холандска постройка от 80-е години и две подводници,  постройки на САЩ от 40-е години), на фона на китайския … може да се смята като несъществуващ. Що се отнася до надводния флот, то Тайван има: четири американски есминци тип „Кид“, по осем също американски фрегати от типовете „Оливър Пери“ и „Нокс“, шест френски фрегата тип „Лафайет“, около 90 ракетни корвети и катери. Именно на ракетните корвети, (построени по технологията „Стелт“, със свръхзвукови ПКР „Сюн Фен-3“) се кани да заложи в най-близко бъдеще командването на ВМС на Тайван, надявайки се тяхна помощ да нанесе значителни загуби на „силите за нахлуване”. Тази тактика изглежда единствено правилната, но и тя става все по-илюзорна.

Като се има предвид гарантираното превъзходство на ВВС и ВМС на КНР във въздуха и под водата, китайските фрегати, корвети и катери лесно ще смачкат с масата си тайванския флот, включително неговите нови корвети. На Китай даже няма да му се наложи да въвежда в бой най-съвременните есминци, той ще ги спести за бъдещите океански походи в състава на авионосните съединения. Обещаната доставка за Тайван от САЩ на четири фрегати тип „Оливър Пери“ – (крайно неудачни кораби поради слабостта на  въоръжение), това са още едни „компреси за умрелия”! Както и F-16 – те вече не могат да повлияят на баланса на силите: времето е безнадеждно изтървано. Поради несъпоставимостта на производствените мощности също толкова несъпоставими стават военните възможности на страните.

Авторът на тази статия само преди пет години смяташе изходът на една китайска десантна операция против Тайван за абсолютно непредсказуема и виждаше съвършено реални възможности тайванците да отразят агресията  … даже без помощта на  САЩ! И не предполагаше, че ситуацията ще се промени толкова бързо и кардинално.

Всъщност Китай не завладява сега Тайван със сила само защото се надява да направи това по мирен път. Гоминданът, от някога непримирим противник на КПК – се превърна в нейна пета колона, помагайки за мирното икономическо поглъщане на Тайван от Китай. Това поглъщане върви с ударни темпове. Естествено, прагматичният Пекин  в никой случай няма да „коли кокошката, която носи златни яйца”! За него е много по-изгодно да присъедини процъфтяващ Тайван с неговите огромни валутни резерви и развити технологии. И само ако по някакви причини се получи „сриване на програмата“, Китай бързо и твърдо ще реши въпроса със сила. Впрочем, след 10 години неговото превъзходство ще стане толкова очевидно и съкрушително, че „сриване на програмата“ няма да бъде възможно. Тайван просто няма да рискува да се съпротивлява, а САЩ окончателно ще забравят своите „гаранции за сигурността“ на острова.

Александър Храмчихин

Реклами

Posted on 14.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: