Цветен сценарии за Русия -ЧАСТ1


Color_Revolutions_Map«Взривът» в страната може да се избегне, ако се започне строителството на мощна държава, основана на социални принципи.

Константин Сивков

Събитията от «арабската пролет» и «цветните революции» демонстрираха ефективността на «меката сила», която по своята резултатност превъзхожда използуването на традиционните въоръжени сили. За ролята на организатор на такива операции може да претендира само Запада, и по-точно – САЩ, доколкото само Вашингтон има създаден и проверен за тази цел инструментариум.

В последно време западните лидери нееднократно изказваха идеята за целесъобразността от едно забогатяване за сметка на Русия. Не е премахнато от дневния ред и създаването на нов ислямски халифат с включване в него на части от руските региони.

Поради това разбирането как може да бъде използвана срещу държавата така наречената „мека сила”, е изключително важно за обезпечаването на нейната сигурност. Използването на такава сила е възможно само при условие, че в страната са възникнали необходимите за това социални предпоставки. Най-важната от тях, (по опита от революциите в пост-съветското пространство и в арабския свят) е: силната диференциация на населението по доходи, ликвидиране или сериозно затрудняване на социалната мобилност, по-точно разрушаване на системата за социално издигане, превръщане на управляващия елит в затворена каста, развитие на корупция и беззаконие.

В съвременна Русия имат място практически всички изброени условия в една или друга степен, което означава, че опитите на външните сили да инициират в нашата страна смяна на политическия режим са напълно възможни.

Движещи сили на всякакви мащабни социални преобразувания са някой най-активни слоеве на обществото. Политическите партии и движения се обявяват само като организатори на тези процеси. Даже в случай на «дворцови преврати» техните организатори трябва ясно да си представят на каква част от населението могат да се опрат. В противен случай тези преврати са обречени на провал.

Политическия спектър на протеста

Структурата на спектъра на политически активната част от населението на Русия се формира под влиянието на голямо брой външни и вътрешни фактори от духовен, икономически и политически характер.

Към активните социални слоеве на руското общество, способни действително ефективно да определят насоките на развитието на страната, а също и да играят решаваща роля във възможните сътресения, могат да се отнесат само три. Два от тях се оформиха в действащия елит, а един е представен с активните протестиращи слоеве на населението.

Най-значимата елитарна групировка може да бъде наречена според нейния основен състав, промишлено-силова. Тя се определя от представителите на промишлеността на високите технологии, науката, отбранително-промишления комплекс, Министерството на отбраната и специалните служби, средния бизнес и част от свързаните с тях висши, средни и низши чиновници. Този кръг от лица, без да има определена идеология, провъзгласи като своя идея възраждането на Русия като силна и самостоятелна държава. Целта е запазване на целостта на страната и нейното превръщане в мощна и технологически водеща държава, геополитически силов център, притежаващ силна държавна власт, контролираща всички жизнено важни сфери на обществото. Заемайки лидерско положение в руската власт, представителите на това условно обединение разчитат по този начин да осигурят за себе си и за своите потомци достоен социален статут и добър жизнен стандарт. Изхождайки от нейните цели, тази групировка може да бъде наречена имперска, за която «цветната революция», съпроводена с разрушаване на властовата система и разпадане на страната, е пагубна. Поради това тя всячески ще се противопоставя на опитите за дестабилизация на ситуацията в Русия, въпреки, че отделни представители в определени етапи могат да бъдат подкупени и да преминат на страната на «революционерите». За Запада този клан ще бъде основен противник на всички етапи от подготовката и осъществяването на революционните действия.

Втора по значимост елитарна групировка е финансово-суровинната. Това наименование може да се използва, доколкото основата на този кръг от лица е съставена от руската финансова и суровинна олигархия с част от висшето и средното чиновничество. Тяхната идеология е либерализма, а тяхната цел – по-нататъшната либерализация на страната със свеждане до минимум ролята на държавата във всички сфери на дейността на обществото, а също и рязкото усилване на западния вектор в руската политика. Изхождайки от целите му това условно обединение може да се нарече либерално-западно. Неговата основа е формирана през 90-те години на XX век в хода на заграбването на общонародната собственост в рамките на приватизацията на Чубайс, чиято цел беше да се установи контрол от протежетата на транснационалния и чуждестранен капитал над суровинните ресурси на Русия. Тези лица най-тясно са свързани с чуждестранните специални служби, транснационалните и чуждестранните национални финансови и промишлени групировки и твърдо са контролирани от тях. Сега привържениците на Запада в значителна степен са загубили доминиращата си роля във властните структури и за завръщането си във властта са готови да отидат на дестабилизация на ситуацията в страната, включително и до организиране на «цветна революция».

Активните протестни слоеве са представени от тази част на населението, която е недоволна от своето положение или насоката на развитие на страната и е готова да оказва влияние на вътрешната политика с достъпните за нея средства. Независимо от нейната значителна численост, тя е изключително слабо организирана. В тази връзка тя самостоятелно не е способна да оказва на този етап съществено влияние върху развитието на обстановката в Русия.

Според отношението към възможността за «цветна революция» в протестните слоеве на населението се оформят три основни направления.

Първото са потенциалните привърженици на смяната на режима. Това е предимно тази част от населението, която има изразена космополитическа и либерално-западна идеологическа позиция или не притежаваща ясни идеологически ориентири и като правило е неудовлетворена от своето материално положение, и социален статус. Обаче в тази среда има и относително неголеми по численост, но доста активни и политически определили се групи, които безусловно ще играят доста активна роля във вероятните революционни действия. Преди всичко трябва да се отбележат либералните националисти. Тази либерална мутация на руския национализъм е фактически руски сепаратизъм. Тези мутанти, паразитирайки върху националистическите идеи, искат да се отдели Кавказ, изсказват мнение, че не е задължително пребиваването в състава на страната на Далекоизточното Приморие, съгласни са даже с това, че и Сибир не е много необходим и може да се отдели от Русия. Активно се пробутва идеята за ползата от превръщането на държавата от федерация – в конфедерация, при което всеки регион може да има свои закони и малко да зависи от централните власти. По същество те проповядват идеята за разрушаване на Русия по сценария на разпадането на Съветския Съюз. Друга такава група са представителите на радикалния политически ислям, поставящи си за цел откъсването от Руската Федерация на отделни региони с последващо създаване на ислямски халифат под егидата на Саудитска Арабия. Тези две части на обществото ще бъдат най-горещи привърженици на «цветната революция» в нашата страна.

Второто направление са напълно неутралните протестни слоеве. Към тях се отнасят тези, които със започването на конфронтацията на «цветната» опозиция и властовите структури ще заемат изчаквателна позиция. Без да участват в различните акции с демонстративен и силов характер, провеждани от организаторите на революцията, те ще се дистанцират от действията на властта, особено силовите действия. Това са основно тези групи от населението, които имат изразена комунистическа или националистическа позиция. Обаче когато те видят явните признаци на началото на процеса на разрушаване на Русия в резултат на «цветната революция», повечето от тях ще станат нейни активни противници.

Третият протестен слой са потенциалните противници на «цветните» сътресения. Те със започването на конфронтацията в една или друга форма ще подкрепят усилията на властите за подтискане на революционерите. Това са основно тези групи от населението, които имат изразена държавническа, антикосмополитна позиция, притежаващи ниво на политическа култура, достатъчно за да видят кои са реалните врагове на руската държавност, в това число и под различни маскировки. Техният протест е насочен срещу тези действия на властите, които, независимо от декларираните цели, обективно водят до намаляване на могъществото на Русия. Съответно с началото на революционните събития тези сили ще вземат участие в тяхното предотвратяване – самостоятелно или във взаимодействие с властните структури.

Обща схема

При подготовката и провеждането на „цветната революция”, Западът може да разчита като основен инструмент за провеждането на своята политика на руската арена само на прозападната либерална групировка. Обаче нейната социална база в нашата страна е доста слаба. Затова без привличане на значителна част протестни слоеве да се реши задачата за иницииране и реализация на революционни планове, особено в началните етапи, ще бъде доста проблемно. В тази връзка е важно те да привлекат на своя страна политическите партии и движения от несистемната опозиция с патриотична, националистическа и комунистическа ориентация. Това ще позволи на прозападните да придадат на своя облик отчасти патриотичен, отчасти националистичен оттенък и съответно да привлекат в своите редици определена част от активно протестиращото население. Осъзнавайки, че в хода на революционните действия може да се загуби управлението, (както това стана в Тунис и Египет, където вместо предполагаемите протежета се утвърдиха ислямистите), нейните организатори ще бъдат принудени да предприемат мерки за предотвратяване идването на власт на неконтролируеми от Запада сили.

 

Отначало „мека” сила

Анализът на нововъзникващите тенденции и разположението на политическите сили в нашата страна позволява да се направи извода, че подготовката и провеждането на „цветна революция” в Русия би включвала пет основни етапа.

''Мека сила''

Първият от тях представлява увеличаване на броя на регионалните ръководители, политически лидери, блогъри и други публични лица, заемащи сериозна или умерено враждебна позиция по отношение на действащата федерална власт. Особено внимание ще се отделя на привличането в тази общност на известни хора, имащи имидж на патриоти, придържащи се към националистически, комунистически или социалистически възгледи. Това е необходимо на организаторите за придаване на формираното от тях движение на статут на всенароден патриотичен протест срещу корумпираната власт. Посочените сили по възможност ще се обединят в единна система. Сред тях ще се избере общност, непосредствено свързана с представителите на чуждите държави за получаване от тях на материална и информационна подкрепа. Тя ще представлява направляващото звено на опозиционното движение и по-нататък ще стане основа за формиране на псевдоправителство. Този период може да продължи повече от една година.

Вторият етап е информационен – ще има за цел създаване на условия за организиране на последващите масови изяви на населението. През него ангажирани лица от представителите на крупния бизнес, от ръководителите на средно и високо ниво във федералните и регионални органи на властта, ще инициират различни проблеми в икономиката, водещи към съществено понижаване на качеството на живот на населението. Едновременно в контролираните от опозицията медии и в блогосферата ще се развърне информационна кампания за дискредитиране на структурите на властта, чиято цел ще стане обвинение за възникване на провокирани затруднения и неспособност за преодоляването им. На този етап активно ще започнат да се появяват на публичната арена деятели сред радикалните ислямисти и либерал националисти. За участие в атаката ще се привлекат чуждестранните средства за масова информация. Продължителността на този период е от един-два месеца до една година.

През третия етап – на масовите шествия, ще бъде преследвана целта за предвателна дестабилизация на обстановката и окончателно дискредитиране на централната власт. Негово основно съдържание ще бъде организацията и провеждането на масови, по възможност общоруски изяви на населението против действащите федерални, отчасти регионални, власти и искането за прекратяване на пълномощията на президента на Русия и на камарите на Федералното събрание. Ще се възроди темата за несправедливостта на миналите президентски и парламентарни избори. Ключова роля тук ще играе блогосферата. Ще се активизира дейността на специалните служби и агентурата за влияние на западните страни срещу силовите структури на Русия с цел подкупване и привличане на тяхна страна на някои от техните ръководители. Ще започне усилена пропагандна работа с личния състав на силовия блок, с членовете на семействата им, насочена към насърчаването им за преминаване на страната на протестиращите. Организаторите на масовите акции ще провокират стълкновения на демонстрантите със силите за охрана на реда, за да се създадат предпоствки за преход към силова конфронтация с държавната власт. При наличие на арестувани или ранени демонстранти ще се затвърди убедеността за „зверствата на руската власт при разпръскването на мирни демонстрации”, а така също ще се създадат „мъченици на антинародния режим”. В тези изяви, най-вероятно ще участват всички разклонения на опозиционното движение – от либералите до радикалните комунисти и патриотите. Обаче именно на този етап ще започне поляризация на опозиционното движение в идеологическо отношение с излъчването на групи с патриотична насоченост, стремящи се към възстановяване на мощната единна Русия и радикални политически ислямисти. Такава диференцияция дава основание на организаторите на революцията да вземат превантивни мерки за недопускане на отцепниците до участие в процеса за формиране на бъдещата власт. При това ще се използва широк спектър от методи – от дискредитация и срив на управлението – до ликвидация на отделни, най-изтъкнати лидери – (ще ги обявят за „мъченици” на режима и „знаме на революцията“). Продължителността на периода може да се колебае от един-два месеца – до половин година.

Четвърти етапсилова конфронтация. Целта е фактическо завземане на властта в Русия от опозицията. В неговия ход ще се решават задачите за присвояването на управленческите функции (първоначално на регионалните, а след това и на федералните органи на властта) от опозиционните структури на управление, които се формират с активното участие на чуждите специални служби чрез свързаните с тях «цветни» лидери. Основно съдържание на този етап ще бъде прехода към силова конфронтация на специално създадени бойни подразделения на опозицията – с формированията на МВР. Вероятно ще бъде сформиран орган, представящ бунтовниците на международната арена и вътре в страната. В този период е възможен преминаване на част от подразделенията на полицията, на отделни органи на регионалната власт – на страната на протестантите. При достатъчно мащабни изяви за тяхното възпиране могат да бъдат привлечени съединения и части от Въоръжените Сили. Самият факт на използване на военни части за решаване на тези задачи ще стане повод за чуждите и руските медии и за блогосферата да започнат кампания по обвиняване на руските власти в «кърваво насилие над своя народ». С изострянето на конфронтацията ще се включат лидерите на чуждите държави, преди всичко западните. Те ще направят политически изявления за ситуацията в страната и ще призоват руските власти да започнат преговори с опозицията. Със създаването на бойни отряди на опозицията и изпробване на техните действия в уличните сблъсъци със силите на реда (при подходяща външна политическа и дипломатическа подкрепа), последните могат да започнат въоръжена съпротива. Мирната конфронтация ще прерасне във въоръжена.

Точката, от която няма връщане

С началото на този етап част от лидерите на опозицията може да напуснат страната и в чужбина да създадат висшия орган на алтернативната власт. С нарастването на въоръжената конфронтация и отслабването на позицията на федералната власт, тази структура може да бъде призната за основна от западните страни и техните съюзници като единствен законен представител на руския народ. Ще се изясни ролята на чуждите специални служби в събитията в Русия. По-явни ще станат реалните цели на организаторите на «цветната революция», а също и на групировките на политическия ислям и либерал-националистите. Това може да доведе до постепенно взаимно сближаване на част от опозиционните патриотични сили и здравата част на управляващия елит. Ще започне най-активната дейност на представителите на политическия радикален ислям за завземане на властта в отделни региони и нарастване на тяхната роля в протестното движение като цяло. Чуждите специални служби и местните либерални организатори на революцията могат да преминат към по-радикални методи за потискане на активността на неприемливите за тях политически групировки.

Въоръжената конфронтация ще ознаменува прехода към петия, завършващ етап, в хода на който трябва да се достигне окончателната цел на «цветната революция» в Русия – установяване в нея на марионетен режим или разрушаване за сметка на разпадането на множество контролируеми от Запада псевдо-държави. Федералната власт като цяло и нейни отделни представители ще бъдат подложени на безпрецедентен натиск от страна на политическия елит и заинтересованите държави. Личните им сметки в чуждестранните банки и тяхната собственост зад граница ще бъдат запорирани. Руските активи в чужбина ще бъдат замразени. Подкрепата на прозападната опозиция с оръжие и пари ще бъде осигурена в пълна степен. В конфронтацията ще бъдат въвлечени все по-широки слоеве на населението.

На фона на окончателното проявление на реалните цели на организаторите на смяната на съществуващия режим, ще се извърши разделянето на опозиционните сили на два лагера. От една страна ще бъде патриотична групировка, обединяваща части от опозицията (от националисти – до комунисти) и политическия елит. От друга страна ще бъдат либералните организатори на «цветната революция» с присъединилите се към тях продажни политици. С малки изключения групировката на политическия ислям вероятно ще съдейства на разрушителите на Русия.

На този етап могат да бъдат прекратени доставките на продоволствия и жизнено важни предмети от бита, което ще изостри и без това тежката икономическа ситуация. Под предлог за предотвратяване на хуманитарна катастрофа, либералните лидери са способни да поканят в страната чужди войски с цел да се вземат под международен контрол руските обекти от ядрения комплекс. При това ръководствата на отделни региони могат в условията на нарастващите масови протести, да се обявят открито в подкрепа на исканията на народа и да откажат да се подчиняват на федералните власти, което ще означава начало на фактическото разпадане на държавата.

Надеждата е в патриотите

След това при успех на про-западните либералите и либерал-националистите, непрекъснато ще се увеличава сепаратизацията на регионите под лозунга «стига сме хранили центъра», което също може да провокира разпад на държавата.

При победа на патриотичната групировка ще започне строителство на нова мощна Русия, основана на други социални принципи.

Ако президентът и правителството се откажат от съпротивата и се поддадат на исканията на «цветната» опозиция и започнат да й предават властта, то ситуация ще стане още по-тежка.

След създаването на либерален министерски кабинет ще започне интензивната разпродажба на руския реален сектор на чуждестранни компании, съпроводено с ускорено унищожаване на армията и отбранително-промишления комплекс. Тяхното място ще бъде заето от военни формирования от чужденци (за щастие закона го позволява), които ще вземат под контрол ядрения потенциал и ще подавят всички протести на народа. Либерал-националистите и радикалните ислямисти безпрепятствено ще насочват процеса на сепаратизация на страната. Опитите на реалната патриотична опозиция да се противопостави на разрушаването на държавата ще бъдат жестоко смазани.

По този начин няма да остане даже и шанс за запазване на Русия. Тя ще бъде превърната в колония на Запада или ще бъде разделена от победителите на отделни псевдодържави. Единствената надежда са патриотите.

Константин Сивков, първи вице-президент на Академията за геополитически проблеми, доктор на военните науки

 

 

Posted on 09.04.2013, in Международна политика and tagged , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. V BG sme svideteli kak tozi scenarii do goljama stepen se realizira v deistvitelnost!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: