Договорът СНВ-3 и системата за ПРО на САЩ: перспективи за стратегическата стабилност и националната сигурност на Русия


Ракети

Съкращаването на ядрените арсенали на двете водещи световни държави отговаря на задачите за поддържане на стратегическата стабилност и международната сигурност. Обаче процесът на разоръжаване в рамките на Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ) -3 не трябва да води до изменение на баланса на силите в областта на стратегическите въоръжения в полза на една от страните, създавайки при това заплаха за националната сигурност на другата.

Съкращаването на СНВ и преди всичко в рамките на Договора СНВ-3 и развръщането на системата за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ е необходимо да се разглеждат във взаимна връзка, както помежду си, така и с поддържането на  стратегическата стабилност, която се разглежда като качествена характеристика на цялата система на международните отношения. Стратегическата стабилност представлява състояние на устойчив стратегически ядрен баланс (равновесие) между държавите- центрове на силите в биполярната система на международните отношения, което се запазва в течение на дълъг период от време, независимо от влиянието на дестабилизиращите фактори. Постигането на стратегическа стабилност е възможно за сметка на по-нататъшното постъпателно развитие на процеса на разоръжаване и надеждното предотвратяване на разпространението на оръжията за масово унищожаване, при ефективен международен контрол и ограничаване на другите видове въоръжения, недопускане на надпреварата във въоръжаването в нови сфери.

По въпроса за поддържането на стратегическата стабилност позицията на САЩ, формулирана от съветника на президента по националната сигурност К. Райс, противоречи на здравия смисъл. През 2003 г. Райс откровено заяви: „Ние не виждаме нужда от нов договорен режим в сферата на стратегическата стабилност“.

САЩ смятат, че през периода до 2025 г. реалните заплахи за американците от страна на глобалните държави могат да бъдат свързани, наред с другите, с Русия и Китай. За отразяване на тези заплахи на Съединените щати ще им трябва значително количество ядрено оръжие.

Понастоящем стратегическата стабилност се разглежда като състояние на политическите, икономическите, военните и други отношения между държавите, отстраняващи заплахата от агресия. Основните фактори, определящи стратегическата стабилност в света, са:

  • съкращаване на СНВ, а също така взаимно обвързване на това съкращение с развръщането на отбранителни системи;
  • дейност за осигуряване на европейската сигурност;
  • противодействие на разпространяването на оръжие за масово унищожаване, ракетни средства за неговото пренасяне, на тероризма и др.

Договорът за СНВ-3 и системата за ПРО на САЩ трябва да се разглеждат именно от тези позиции.

Договорът за ПРО, договорите СНВ-1, СНВ-2 и Договорът за СНП станаха изключително важни исторически етапи по пътя към формирането и поддържането на стратегическата стабилност. Договорът за ПРО (1972 г.) измени съществено междудържавните отношения и военностратегическата обстановка през последните години и дълго време служеше като стабилизиращ фактор в международната сигурност. Участниците в Договора поеха задължението да не създават, да не изпитват и да не развръщат системи или компоненти за ПРО с морско, въздушно, космическо или мобилно земно базиране, а също така установки за изстрелване на повече от една противоракета едновременно.

В Договора беше определено също, че страните се задължават да продължат активните преговори за ограничаване на СНВ, които са достигнали пределното ниво на на сигурност. В резултат на постигнатите договорености и практически стъпки нивото на СНВ за четиридесет години беше не само ограничено, но и съществено намалено. Постигането на необходимите нива на съкращаване на СНВ в съответствие с Договора за СНВ беше осъществено за сметка на ликвидирането на остарелите ракетни комплекси („Минитмън“ и „Посейдон“) и тежките бомбардировачи В-52.

Изпълнявайки положенията от Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни потенциали (Договора за СНП), по- известен на Запад като Московския договор (2002 г.), военнополитическото ръководство на САЩ планираше да съкрати бойния състав на стратегическите настъпателни сили (СНС) към 2012 г. до ниво 1 700–2 200 ядрени бойни заряда. При това се предвиждаше, че „ако в бъдеще руско-американските отношения се влошат значително, то САЩ могат да преразгледат своята ядрена стратегия и възгледи за изискваните нива на ядрените сили“.

Във връзка с това значителна част от ядрените бойни заряди и носители се прехвърляха в резерв със запазване на възможността за връщането им в състава на оперативно развърнатите сили в случай на непредвидени  обстоятелства. Това съответства на Доктрината за обединените ядрени операции, изложена в общия устав на Въоръжените сили на САЩ: „Останалото ядрено оръжие със стратегическо предназначение ще се намира в складове и ще служи като допълнителен потенциала за случай, че нуждата от стратегически ядрени въоръжения се увеличи над нивото, което е определено от Московския договор“. По този начин в САЩ, наред със съкращаването на СНВ, е натрупан значителен възвръщаем потенциал. За Русия тази възможност не съществуваше.

Перспективният състав на стратегическите ядрени сили на САЩ към 31 декември 2012 г., с отчитане на изпълнението на  положенията по Договора за СНП, включва: 500 междуконтинентални балистични ракети „Минитмън-3“, „Минитмън-3М“, „Минитмън-3S“, 14 атомни подводници с 336 балистични ракети „Трайдънт-2“, 76 бомбардировача В-52Н и 21 бомбардировача В-2А.

На 8 април 2010 г. в Прага се извърши подписването на Договор за мерките за по-нататъшно  съкращаване и ограничаване на  стратегическите настъпателни въоръжения (Договора СНВ-3). Той заменя Договора за СНВ-1, сключен между СССР и САЩ през 1991 г., чийто срок на действие изтече през декември 2009 г., и подписания през 2002 г. от Русия и САЩ договор за СНП.

Договорът СНВ-3 предвижда намаляване на нивото на СНВ до следните показатели: 700 единици развърнати междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети на подводници (БРПЛ) и тежки бомбардировачи (ТБ); 1 550 ядрени бойни заряда и 800 единици за развърнатите и неразвърнатите пускови установки (ПУ) за МБР, БРПЛ и ТБ.

Планираните нива за СНВ се очакваше да се постигнат преди всичко за сметка на намаляването на броя на бойните заряди на съществуващите носители, а не за сметка на ликвидирането на средствата за пренасянето им. Освен това, част от ядрените бойни глави, снети от определените за ликвидиране или оставащите в бойния състав носители, се предполагаше да се държат на съхранение в складове за осигуряване на бързо увеличаване на възможностите на развърнатите ядрени сили. Необходимото количество от такива бойни глави ще се определя от ръководството на САЩ, изхождайки от интересите на  националната сигурност и не подлежи на обсъждане в рамките на каквито и да било споразумения в областта на контрола над ядрените въоръжения.

Във връзка с това във всеки елемент на стратегическата ядрена триада са предвидени мероприятия за увеличаване на състава на боеготовите и дежурните сили в случай на възникване на кризисна ситуация.

Като цяло възможностите на САЩ за бързо увеличаване на стратегическите настъпателни сили понастоящем се характеризират със следните показатели: за 24 часа съставът на силите, привличани за нанасяне на първия ядрен удар, може да бъде увеличен с 643 ПУ/2485 ЯЗ до 716 ПУ/2940 ЯЗ, а за 30 денонощия — до 764 ПУ/3624 ЯЗ. По този начин, през застрашаващия период Съединените щати само за сметка на натрупания запас от ядрени заряди и щатното количество носители, без мобилизиране на промишлеността, могат бързо да увеличат количеството на ядрените боеприпаси на боеготовите носители от стратегическите настъпателни сили в 1,5–2 пъти на всеки етап от тяхното съкращаване.

С отчитане на нестратегическото ядрено оръжия (2 010 единици) към 2012 г., на въоръжение в САЩ ще се намират 9 980 ядрени заряда (вж. таблица 1).

Таблица 1
Въоръжение на стратегическите настъпателни сили на САЩ към 2012 г.

Тип носител Количество носители

Количество на ядрените заряди

Оперативно развърнати В резерв Всичко
МБР „Минитмън-3“

450

450

985

1435

БРПЛ „Трайдънт-2“

288

1440

2160

3600

Стратегически бомбардировачи

72

260

2675

2935

Всичко

810

2150

5820

7970

Очевидно е, че съотношението на ядрените потенциали на САЩ и Русия, меко казано, не е в полза на Русия, а обективно е на ръба  на възможностите на потенциала за сдържане на нашата страна и на способността за осигуряване на националната сигурност. По-нататъшното понижаване на нивата на СНВ ще се отрази крайно негативно на нашата сигурност, особено в условията на  развръщане на глобалната система за ПРО на САЩ.

По новия замисъл на американците създаването на системата за ПРО, включително европейския компонент, ще позволи да се решат две взаимно свързани задачи:

  • ефективно да се проследява и поразяват целия спектър на носители на тактически, оперативно-тактически и стратегически балистични средства за водене на въоръжена борба преди извършването на пускове от тях;
  • да се поразяват стартиралите балистични средства, избягнали удара, на всички участъци от полета към целта.

В САЩ има всички необходими предпоставки за ефективно поразяване на балистични носители преди старта с цел осигуряване на  приемливи условия за функционирането на системата за ПРО по количествени параметри на поразяваните междуконтинентални ракети, бойни части (бойни блокове).

Това променя кардинално виждането за системата ПРО, която, по същество, е станала не само система за противоракетна отбрана, но и мощно контрасилово средство, способно да нивелира ракетно-ядрения потенциал на Русия.

Във връзка с това изглежда, че основната заплаха за балистичните стратегически средства на Русия, а и за СЯС като цяло, произтича от новия контрасилов потенциал на САЩ.

При това се реализират допълнителни възможности при максималното приближаване на наземната структура за ПРО към района на старта на междуконтиненталните ракети. В идеалния случай може да се осигури и следене в част от активния участък и, което е най-опасното, в участък за разделяне на многозарядната предна част. Според нас, понастоящем основните усилия на американските военнополитически кръгове са насочени към реализирането на тази възможност.

Сега в ръководството на САЩ отново взе връх мнението, че натрупаният опит в областта на ПРО ще позволи да се направи значителна крачка напред и да се създаде дисбаланс на силите в полза на американците в областта на стратегическите въоръжения. Ако се проследи взаимната връзка между СНВ-3 и ПРО (а те трябва да се разглеждат само във взаимната им връзка), то при значително съкращаване на СНВ ефективността на системата за ПРО се повишава, а разходите за нейното създаване намаляват. Изхождайки от това, може да се направи извода, че в резултат на дисбаланса става възможен безнаказан ядрен удар по Русия. Точно към това винаги е била насочена ядрената политика на Съединените щати. Това противоречи не само на интересите на Русия, но и на интересите на поддържането на международната сигурност и стабилност.

По такъв начин, в условията на развръщане на глобалната система за ПРО с нейния европейски компонент съкращаването на нашето ядрено оръжие в рамките на СНВ-3 може да бъде разумно само при балансирана политика на Съединените щати. Между другото, САЩ все по-често говорят за себе си като за световен съдия и не скриват, че новият световен ред ще се гради върху развалините на Русия, за сметка на Русия и против Русия.

Posted on 07.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: