Руско-американските отношения след “презареждането“


Руско-американските отношения след ''презареждането''Матрьошки, изрисувани с изображенията на Дмитрий Медведев, Барак Обама и Владимир Путин

Президентските избори в Русия и пристигането на новия посланик на САЩ в Москва в началото на 2012 година, породи нова вълна от дискусии за ролята на личностния фактор в руско-американските отношения. Идването на нови лица на политическата сцена, вече три пъти за последните двадесет години водеше до сериозни промени в отношенията между Русия и Съединените щати – през 1992 – 1993 г., 2000 – 2001 г. и 2008 – 2009 година. Във всичките тези случаи руско-американските отношения получиха стимул за обновяване, който обаче скоро отиваше на „не”, пред лицето на препятствията, които носеха като че ли обективен характер: разширяването на НАТО, „оранжевите революции” в пост-съветското пространство, противоракетната отбрана (ПРО).

Нов импулс

С всеки път илюзиите, относно възможността отношенията да започнат на чисто („от белия лист”) … ставаха все по-малки. Появяваше се прагматизъм, а нивото на очакванията се понижаваше. Сега тези очаквания могат да бъдат по-скромни, отколкото в които и да са от предишните моменти на смяна на лидерите в Русия и САЩ. Въпреки това, през 2012 година, в новия цикъл на отношенията двете страни навлязоха с тежък багаж от постижения.

През последното десетилетие се реши въпросът за присъединяването на Русия в Световната търговска Организацията (СТО); беше подписан договорът между Руската федерация и САЩ за мерките по по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (СТАРТ-3)​​; налице е опитът от тясното сътрудничество между Русия и Съединените щати в сферата на сигурността в Афганистан; набелязаха се някои общи подходи за разрешаване на споровете в пост-съветското пространство.

Обаче, повечето минали проблеми засега не са разрешени, а в началото на 2010 година към тях се добавиха няколко нови взаимни дразнители. Москва е загрижена от възможна намеса във вътрешните работи на Русия и от възможността на САЩ да наложат публични санкции срещу руски чиновници, за което призовава група от американски конгресмени. Вашингтон не е удовлетворен от позицията на Русия, относно конфликта в Сирия. Противоречията могат да се изострят и относно затягането на санкциите срещу Иран, ако кризата около иранската ядрена програма навлезе в решителна фаза.

В края на „нулевите” започна бързо да се изменя и вътрешния политически контекст на руско-американските отношения. В условията на бурно развитие на социалните мрежи и Интернет – (онлайн медиите), опитът за необуздана кампания от критика на дейността на новия американски посланик в Москва, предприета на руското обществено-политическо поле така се обърна, че броя на регистрираните абонати, на микробиолога Майкъл Макфол за два месеца надхвърли 20 хиляди души. Всички те, с интерес се запознават с гледната точка на американския посланик. За първи път, в историята на руско-американските отношения – (и вероятно в световната дипломация като цяло), посланикът на САЩ може по всяко време на денонощието, директно да се обръща към такава широка аудитория в страната на пребиваване.

В такава ситуация, от убеждения на влиятелни личности – (бил той нов президент или дори посланик), динамиката на руско-американските отношения зависи днес не по-малко, отколкото преди. При наличието на политическа воля да се достигне пробив в отношенията между всяка една от страните, може да стане доста бързо. Даже, след косовската (1999 г.) криза и тази в Южна Осетия (2008г.), Москва и Вашингтон възстановяваха взаимодействието си за около година и бързо намираха път към нови съвместни проекти. Обобщавайки резултатите от външната политика на президентството си Дмитрий Медведев припомни, колко значителен стимул на официалните делегации от преговарящите по договора – СТАРТ-3 придаде искреното желание на двамата президенти, за възможността от по-бързичкото му подписване.

При наличието на политическа воля Русия и САЩ биха могли в обозрими срокове да разрешат спорните проблеми. Противно на общоприетото схващане, наличието на обща заплаха за сигурността на Русия и САЩ не е предпоставка, тук се изисква само подход за американско-руските отношения като към игра с положителен, а не с нулев резултат. Така, в краткосрочен план, присъединяването на Русия към СТО и отмяната от Конгреса на САЩ на поправката Джексън-Ваник, ще доведат – (според експерти) до ръст на американския износ за Русия до 20 милиарда щатски долара за пет години, което според степента на интензивност, може да приближи руско-американските търговски отношения, към руско-китайските. Постепенно се увеличава броят на взаимно издадените визи и директните полети между Русия и САЩ. Руските власти разполагат с достатъчно пространство за законодателна маневра, за да предприемат необходимите мерки за премахване на предполагаемата заплаха от външна намеса, но и едновременно да не породят вълна от критики от страна на САЩ и да убедят Вашингтон да не прибягва към езика на санкциите.

В средносрочен план (две – три години), за страните няма смисъл да разгръщат обратно назад положителните тенденции от „презареждането”, предприети за да се отдалечат от пропастта на военната конфронтация, към която те погледнаха през август 2008 година.

На фона на преобладаващо песимистични оценки за перспективите на Русия и САЩ да се споразумеят за противоракетната отбрана (ПРО), дочутият от журналисти диалог, между президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама, по време на срещата им в Сеул, неочаквано всели надежда в наблюдателите. Оказа се, че лидерите разбират спецификата на изборните цикли и няма взаимно да си оказват натиск в „неподходящ момент”, имайки предвид общата цел за постигане на споразумение. В такива условия, в продължение на няколко години Москва и Вашингтон запазват добрия си шанс да постигнат компромис по въпроса за противоракетната отбрана. Това ще бъде направено по-скоро чрез съчетаване на сътрудничеството между Русия, САЩ и НАТО в областта на ПРО – от една страна и гаранции за това, че съответната система не е насочена срещу Русия – от друга. За такова съдействие, може да допринесе и по-нататъшното подобряване на отношенията между Москва и редица от централните европейски столици, които заявяват, че имат опасения за намеренията на Русия в областта на европейската сигурност.

„План 2020”?

По-сложен е „стратегическият” въпрос: какво може да свързва Русия и САЩ в дългосрочен план, например, след пет – седем години, когато проблемът – Афганистан ще загуби своята острота, поне за САЩ? В програмната статияРусия и променящият се свят”, публикувана преди президентските избори през 2012 година Путин заяви, че Русия би била готова „да отиде много далеч” и да постигне „качествен пробив” в отношенията си със САЩ. Сдържаността на администрацията на Обама в сложния за двустранното сътрудничество период на избори в Русия показва, че добрите отношения с Русия сега са част от стратегическите приоритети на Вашингтон и САЩ нямат намерение да игнорират Русия, най-малко при президента Барак Обама.

Как при тези условия може да изглежда дългосрочната обща програма на дневен ред? Първо, компромисът по въпроса за противоракетната отбрана може да позволи на страните да се придвижат по други посоки за контрола над въоръжаването, включително по-нататъшно намаляване на стратегическите и тактически ядрени сили, а също така и на конвенционалните въоръжени сили в Европа. Не трябва да се забравя, че в съвместната декларация, приета в Лондон през април 2009 година, президентите Д. Медведев и Б. Обама заявиха дълбока привързаност към ядрено разоръжаване. „Демилитаризацията” на руско-американските отношения, (според много анализатори) може да позволи на страните да увеличат съществено доверието, което би улеснило наред с другите неща и високотехнологичното (хай-тек) промишлено сътрудничество.

Второ, готовността за компромис би струвала да се превърне в усилие за създаване на общо пространство за евроатлантическа сигурност. Тези усилия могат да се сбъднат, като се направят конкретни стъпки за разрешаване на конфликтите в пространството около Русия. Въпреки противоречията в тази област, вече е придобит достатъчно опит за координация, – например за разрешаване на конфликтите в Грузия през първите месеци след „Революцията на розите” (2003 – 2004 година); за ситуацията в Киргизстан и Афганистан. Наблюдавайки възхода на Китай и други регионални силови центрове около Русия, можем да предположим, че в близко бъдеще на Москва няма да е лесно да постига поставените си цели сама във взаимоотношенията със своите непосредствени съседи на запад, юг и изток. В такава ситуация, на общия руско-американски проект може да се приложи тристранно взаимодействие – (във формат „Русия – съседните държави – ​​САЩ”), за разрешаване на отдавнашни конфликти и подготовка за споразумение за общо Европейско пространство за сигурност.

Накрая, подобряването на сътрудничеството между Русия и европейските съюзници на САЩ в НАТО, е важна стъпка за изпълнението на споменатите проекти. В условията на съкращаване на военните бюджети и отслабване на вътрешното единство, Северноатлантическият Алианс след завършване на операциите в Афганистан, едва ли може да си позволи операции далеч извън пределите на териториите на страните-членки. В НАТО отдавна вече се водят дискусии за необходимостта от завръщане към „корените” – към функциите на регионална общност за сигурност, която не взема лесно решения за провеждане на операции в отдалечени райони на света. В тази ситуация, струва си Русия да направи усилия, за да не се окаже пак в ролята на главен опонент на НАТО, в продължение на десетилетия „помагащ” на Северноатлантическият Алианс да оправдава своето предназначение. За това, Москва би могла последователно да представя идеи и предложения за нови съвместни проекти с НАТО в сферата на сигурността.

***

Обективните противоречия, между Русия и САЩ в съвременния свят не са толкова сложни, колкото изглеждат на пръв поглед. Всички те са обусловени от взаимното недоверие и неспособността, (а често и от нежеланието) на страните да докажат една на друга отсъствието на настъпателни намерения. Опирайки се на политическата воля, дългосрочното стратегическо мислене и на опита от предишни разочарования, кълбото на руско-американските противоречия може да бъде разплетено много по-рано, отколкото мнозина очакват.

Реклами

Posted on 06.04.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: