„Мъртвата ръка” е по-страшна от „Иджис” и „Томахок”


Мъртвата ръка Най-доброто средство би станала реанимацията на системата „Периметър“

Сега в СМИ върви интензивно обсъждане на военната реформа. Конкретно, мнозина журналисти искат да бъдат назовани поименно всички вероятни противници.

Бързам да  успокоя всички, че понастоящем гарантирано няма да има голяма война. Сбъдна се синята мечта на пацифистите – „XXI век без войни„. От 2000-а година нито една страна в света не се е намирала нито един ден в състояние на война, макар да няма нито един ден, в който да не са се водили бойни действия!!!
ФРЕНСКИ ВАРИАНТ ЗА РУСИЯ 

Сега войната се нарича „борба с тероризма“, „миротворческа дейност“, „принуждаване към мир“ и т.н. Затова аз предлагам да смени терминологията и да не говорим за война или защита на отечеството, а за реакции на Въоръжените сили на РФ към заплахи за националната сигурност. Илюзиите на някои либерали, които смятаха, че източникът на студената война беше комунизмът и след неговото изчезване ще настъпи мир и всеобщо благоденствие, се оказа заблуда.
Нещо повече, ако до 1991 година Съветът за сигурност на ООН и международното право в известна степен сдържаха конфликтите, то сега тяхното въздействие е нищожно. Колкото до прословутото „световно обществено мнение”, то при августовския конфликт през 2008 година всичко си отиде на мястото. Цялата световна общественост подкрепи агресора, а не неговата жертва. Западните телевизионни канали показваха горящите улици на Цхинвали, като ги обявяваха за грузински градове.

Дойде време да си спомним завета на Александър III Миротворец: „Русия има само двама съюзници – нейната армия и флот“. Означава ли това, че Русия в условията на криза трябва да влезе в симетрична надпревара във въоръжаването, като СССР? До 1991 година СССР търгуваше с оръжие главно на загуба, продавайки го евтино на „приятели“, а понякога просто го подаряваше.

Любопитно, защо нашите политици и военни не искат да си спомнят френския феномен от 1946–1991 година? Франция беше разорена от Втората световна война, после взе участие в двайсетина големи и малки колониални войни в Лаос, Виетнам, във войната за Суецкия канал през 1956 година, Алжирската война (1954–1962). Въпреки това французите успяха независимо от другите страни да си създадат пълен комплекс от въоръжения – от ПТУРСове … до междуконтинентални балистични ракети (МБР), почти без да отстъпват на свръхдържавите. Всички френски кораби, включително атомните подводници с МБР и самолетоносачите, бяха построен във  френски корабостроителници и носят френско въоръжение. Нашето Министерство на отбраната иска сега да купува френски бойни кораби. 

А нали френският народ, за да създаде третия по големина военнопромишлен комплекс (ВПК) в света, изобщо не е затягал коланите. В страната интензивно се развиваше пазарна икономика, непрекъснато се повишаваше жизненото равнище.

Сандъчето се отваря лесно. През 1950–1990 година приблизително 60% от оръжието, произвеждано във Франция, отиваше за износ. При това експортът се извършваше по всички направления. Така, във войните през 1956, 1967 и 1973 година армиите на Израел и всички арабски страни бяха въоръжени до зъби с френско  оръжие. Иран и Ирак също воюваха помежду си с френско оръжие. Англия е съюзничка на Франция по НАТО, но във Фолклендската война именно самолетите и ракетите френско производство нанесоха най-големи загуби на британския флот.

Напълно допускам, че някой рафиниран интелигент ще се възмути: „Френската търговия с оръжие по всички посоки е аморална!“ Но, уви, ако тези системи въоръжения не продаваше Франция, със сигурност щяха да ги продават други.

Възниква риторичен въпрос, няма ли нашите атомни подводници, продадени на Иран, Венецуела, Индия, Чили, Аржентина и т.н., да нанесат даже хипотетичен  ущърб на Русия дори в далечното бъдеще? А защо пък атомните подводници? Да вземем едно чисто отбранително оръжие – зенитните ракети. Защо зенитният комплекс С-300 да не може да бъде продаден на Венецуела, Иран, Сирия и други страни?
АМЕРИКАНСКОТО РАКЕТНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО 

За голямо съжаление, нашите политици и СМИ отделят много малко внимание на американската корабна система за ПРО, създадена в хода на модернизацията на зенитния комплекс „Иджис“. Новата ракета получи названието „Стандарт-3“ (SМ-3) и след определени доработки (какви именно, Пентагонът пази в тайна) с нея може да бъде снабден всеки от 84 кораба на ВМФ на САЩ, който има система „Иджис“. Става дума за 27 крайцера от типа „Тикондерога“ и 57 есминци от типа „Ърли Бърк“.

През 2006 година крайцерът CG-67 „Шило“ (Shiloh) порази с ракета SМ-3 бойна глава на ракета на височина 200 км и разстояние – 250 км северозападно от  остров Кауан (Хавайския архипелаг). Интересното е, че по сведения в западни СМИ насочването към бойната глава се е осъществявало от японския есминец DDG-174 „Киришима“ (пълна водоизместимост 9490 т; снабден със система „Иджис“).

Работата е там, че от 2005 година Япония с помощта на САЩ снабдява своя флот с антиракети SМ-3 от системата „Иджис“. Първият японски кораб, оборудван със система „Иджис“ със SМ-3 стана есминецът DDG-177 „Атадо“. Той получи антиракетите в самия край на 2007 година.

На 6 ноември 2006 година с ракети SМ-3, изстреляни от есминеца DDG-70 „Лейк Ери“, беше извършен прехват на две бойни глави на МБР наведнъж на височина около 180 км.

А на 21 март 2008 година с ракета SМ-3 от същия кораб „Лейк Ери“ беше поразен на височина 247 км и свален с пряко попадение американският секретен спътник L-21 „Радарсат“. Официалното обозначение на този секретен космически апарат е USA-193.

И така, в Далечния изток американските и японските есминци и крайцери могат да свалят балистични ракети от руските подводници в началния участък от траекторията, даже ако те бъдат изстреляни от собствените териториални води.

Ще отбележа, че американските кораби със системата „Иджис“ редовно посещават Черно, Балтийско и Баренцово море. Морската система за ПРО е опасна за РФ не само в хода на войната. Американските военни съзнателно преувеличават нейните възможности, заблуждавайки некомпетентните хора в САЩ и Европа –  от президенти и министри … до бакали.

Възможността за ответен ядрен удар от Съветския съюз изплаши всички и от 1945 година нямаше пряко военно сблъскване между Запада и Русия. Сега за първи път за 60 години у политиците и еснафите в страните от НАТО се създаде илюзия за собствената им безнаказаност. През това време на нашите СМИ не им идва наум да развалят малко тази еуфория, като напомнят за американските изпитания на ядрено оръжие на височини от 80 до 400 км през лятото на 1962 година в атола Джонсън. Тогава след всеки взрив за няколко часа се прекъсвала радиовръзката по цялата акватория на Тихия океан.

През 2001 година Агенцията за намаляване на заплахите  при Министерството на отбраната (Defense Threat Reduce Agency, DTRA) се опита да оцени възможните последствия от изпитанията за спътниците на ниски околоземни орбити. Резултатите се оказаха неутешителни: един малък ядрен заряда (от 10 до 20 килотона – като бомбата, хвърлена в Хирошима), взривен на височина от 125 до 300 км, е „достатъчен, за да извади от строя за няколко седмици и даже месеци всички спътници, които нямат специална защита от радиация“. Специалистът по физика на плазмата от Мерилендския университет Денис Пападопулос имаше друго мнение: „Една 10-килотонна ядрена бомба, взривена на специално изчислена височина, може да доведе до загуба на 90% от всички спътници на ниски орбити за около един месец“. Изчислено е, че разходите за подмяна на апаратурата, изведена от строя от последствията от височинен ядрен взрив, ще достигнат над 100 млрд. долара. Това е без да се смятат общите икономически щети от загубата на възможностите, предоставяни от космическата техника!

Защо да не попитаме американските специалисти в областта на ПРО да обяснят – как ще работи системата „Иджис“ и другите системи за ПРО след взрив на ниски орбити на двайсетина водородни заряда? Е, а по-нататък нека  западните данъкоплатци сами да помислят за какво харчи пари Пентагонът в условия на криза.
ВДИГНАТИТЕ „ТОМАХАВКИ“ 

Още едно оръжие, което създава нестабилност в света и пораждащо у военните и политиците чувство за безнаказаност, са американските крилати ракети тип „Томахок“ (томахавка) с далечина на стрелбата 2200–2500 км. Още сега надводните кораби, подводниците и самолетите на САЩ, и страните от НАТО могат да изстрелят по РФ хиляди такива ракети. „Томахок“, могат да поразяват шахти на МБР, мобилни комплекси с МБР, свързочни възли, командни пунктове. Западните СМИ твърдят, че един внезапен удар с неядрени крилати ракети може напълно да лиши Русия от възможност да нанесе ядрен удар.

В това отношение предизвиква учудване, че въпросът за ракетите „Томахок“ не е включен от нашите дипломати в рамките на преговорите за СНВ.

Впрочем, не би било лошо да напомним на нашите адмирали и конструктори от ОКБ „Новатор“, че нашите аналози на „Томахок“ са разните там „Гранати“ и др. – не стават и за „подметки” на американските крилати ракети. И това го казвам не аз, а леля География.

Американските ВВС и ВМС никога няма да допуснат нашите кораби на разстояние 2500 км до бреговете на Америка. Ето защо руски отговор на американските „Томахок“ могат да бъдат само корабните ракети „Метеорит“ и „Болид“ или техните по-ефективни аналози с далечина на стрелбата 5–8 хиляди км.
ДОБРЕ ЗАБРАВЕНОТО СТАРО 

Най-доброто средство да избавим Запада от илюзии по отношение на възможностите за нанасяне на безнаказан удар по Русия би станала реанимацията на системата „Периметър„.

Системата толкова изплаши Запада в началото на 1990-е години, че я нарекоха „Мъртва ръка„. Ще напомня накратко историята на тази ужасия.

През 1970-е години в САЩ беше започната разработката на  доктрината за „Ограничена ядрена война“. В съответствие с нея, ключовите възли от командната система „Казбек“ и свързочните линии на РВСН ще бъдат унищожени с първия удар, а оцелелите свързочни линии ще бъдат подавени с радиоелектронни смущения. По този начин ръководството на САЩ се надяваше да избегне ответния ядрен удар.

В отговор в СССР беше решено, в допълнение към съществуващите канали за свръзка на РСВН, да се създаде специална командна ракета, снабдена с мощно радиопредавателно устройство, която да се изстрелва в определен период и да подаде команда за изстрелване на всички междуконтинентални ракети, намиращи се в бойно дежурство на цялата територия на СССР. При това тази ракета би била само главната част от голяма система.

За осигуряване на гарантираното изпълнение на нейната роля, системата по начало беше проектирана като напълно автоматична и в случай на масирана атака – е способна да вземе решение за ответен удар самостоятелно, без участие (или с минимално участие) на човек. В състава на системата влизаха многобройни уреди за измерване на радиацията, сеизмичните колебания, тя е свързана с радиолокационните станции за далечно откриване, спътниците за ранно предупреждение за ракетно нападения и т.д. Съществуването на подобна система на Запад наричат аморално, обаче тя по същество е единственият фактор за сдържане, който дава реални гаранции за отказ на потенциалния противник от концепцията за превантивен съкрушителен удар.
АСИМЕТРИЧНИЯТ „ПЕРИМЕТЪР“ 

Принципът на работа на системата „Периметър“ е следният. В мирно време основните компоненти на системата се намират в дежурен режим, следейки за обстановката и обработвайки  постъпващите от измервателните постове данни. В случай на възникване на заплаха от широкомащабно нападение с използване на ядрено оръжие, (потвърдено с данни от системата за ранно предупреждение за ракетно нападение), комплексът „Периметър“ автоматично се привежда в бойна готовност и започва да следи оперативната обстановка.

Ако сензорните компоненти на системата с достатъчна достоверност потвърждават факта на масиран ядрен удар, а самата система за определено време загуби връзката с основните командни възли на РВСН, тя инициира запуска на няколко командни ракети, които, прелитайки над своя територия, предават с помощта на монтираните на борда мощни радиопредаватели контролен сигнал и пусковите кодове за всички компоненти на ядрената триада – шахтни и подвижни пускови комплекси, атомните подводни ракетни крайцери и стратегическата авиация. Приемната апаратура както на командните пунктове на РВСН, така и на отделните пускови установки, като приеме този сигнал, започва процес на незабавно изстрелване на балистичните ракети в напълно автоматичен режим, осигурявайки гарантиран  ответен удар по противника даже в случай на гибел на целия личен състав. 
Разработването на специалната командна ракетна система на „Периметър“ беше възложена на конструкторското бюро „Южное“ със съвместно постановление на Съвета на министрите на СССР и ЦК на КПСС № 695-227 от 30 август 1974 година. Като базова ракета отначало се предполагаше да се използва ракета МР-УР100 (15А15), а впоследствие се спряха на ракета МР-УР100 УТТХ (15А16). Доработената в частта на системата за управление ракета получи индекс 15А11.

През декември 1975 година  беше изпълнен ескизния проект на командната ракета. На ракетата се монтираше специална предна част с индекс 15Б99, съдържаща оригинална радиотехническа система, разработена от ОКБ ЛПИ (при Ленинградския политехнически институт). За осигуряване на функционирането на предната част по време на полет трябва да има постоянна ориентация в пространството. Специалната система за нейното успокояване, ориентиране и стабилизиране беше разработена с използване на студен компресиран газ (отчитайки опита от разработването на двигателна система за специалната предна част „Маяк“), което съществено намали стойността и сроковете за нейното създаване и отработване. Изработването на специалната предна част 15Б99 беше организирано в НПО „Стрела“ в Оренбург. 
След отработването на новите технически решения на земята, през 1979 година започнаха летателно-конструкторските изпитания на командната ракета. В НИИП-5 – (площадки 176 и 181), бяха въведени в строя две експериментални шахтни пускови установки. Освен това, на площадка 71 беше създаден специален команден пункт, оборудван с отново разработваната уникална апаратура за бойно управление за осигуряване на дистанционен контрол и пуск на командната ракета по заповеди, постъпващи от висшите звена за управление на РВСН. На специалната техническа позиция в монтажния корпус беше изградена екранирана камера без ехо, снабдена с апаратура за автономна проверка на радиопредавателя.

Летателните изпитания на ракетата 15А11 се извършваха под  ръководството на Държавна комисия, оглавена от първия заместник началник на Главния щаб на РВСН генерал лейтенант Вартоломей Коробушин.
Първият пуск на командна ракета 15А11 с еквивалент на предавателя премина успешно на 26 декември 1979 година. Проверено беше взаимодействието на всички системи, участващи в пуска; ракетата изведе предната част ГЧ 15Б99 в щатната траектория с максимална височина около 4000 км и далечина 4500 км. За летателните изпитания бяха произведени 10 ракети. Обаче от 1979 до 1986 година бяха извършени само седем пуска.

По време на изпитанията на системата бяха  проведени реални запуски на МБР от различни типове от бойни обекти по заповеди, предадени от командната ракета 15А11 по време на полет. За целта, на пусковите установки на тези ракети бяха монтирани допълнителни антени и поставени приемни устройства от системата „Периметър“. По-късно на подобни доработки бяха подложени всички пускови установки и командни пунктове на РВСН. По време на летателно-конструкторските  изпитания (ЛКИ) шест от изстрелванията бяха признати за успешни, а един – частично успешен. Във връзка с успешния ход на изпитанията и изпълнението на поставените задачи Държавната комисия сметна за възможно да се задоволи със седем пуска вместо планираните десет.
ЛЕКАРСТВО ПРОТИВ ЕВЕНТУАЛНИ ИЛЮЗИИ 

Едновременно с ЛКИ на ракетата се провеждаха наземни изпитания на функционирането на целия комплекс в условия на въздействие на поразяващите фактори на ядрения взрив. Изпитанията се провеждаха на полигона на Харковския физико-технически институт, в лабораториите на ВНИИЕФ (гр. Арзамас-16), а също така на ядрения изпитателен полигон Нова Земя. Проведените проверки потвърдиха работоспособността на апаратурата при нива на въздействие на поразяващите фактори на ядрения взрив, превишаващи зададените с Тактико-техническото задание на Министерството на отбраната на СССР.

Успоредно с това в хода на изпитанията, с постановление на Съвета на министрите на СССР беше поставена задачата, да се разширят функциите на комплекса с подаване на бойните заповеди не само до пусковите установки на междуконтиненталните ракети със земно базиране, но и до атомните ракетни подводници, самолетите от далечната и морската ракетоносна авиация на летищата и във въздуха, а също така до пунктовете за управление на РВСН, ВВС и ВМФ. Летателно-конструкторските изпитания на командната ракета бяха завършени през март 1982 година и през януари 1985 година комплексът „Периметър“ беше поставен в бойно дежурство. 

Данните за системата „Периметър“ са крайно засекретени. Обаче може да се предположи, че техническата експлоатация на ракетите е идентична на експлоатацията на базовата ракета 15А16. Пусковата установка е шахтна, автоматизирана, силно защитена, най-вероятно от типа ОС – модернизирана ПУ ОС-84.

Няма никакви достоверни сведения за системата, обаче по косвени данни може да се предположи, че това е сложна експертна система, снабдена с множество системи за свръзка и датчици, контролиращи бойната обстановка. Системата проследява: наличието и интензивността на разговорите в ефира на военните честоти, получаването на сигнали от телеметрията от постовете на РВСН, нивото на радиация на повърхността и наоколо, редовното възникване на точкови източници на мощно йонизиращо и електромагнитно излъчване по ключови координати, съвпадащи при това с източниците на кратковременни сеизмични смущения в земната кора, (което съответства на картината при нанасяне на множество наземни ядрени удари) и присъствието в КП на живи хора. Вероятно въз основа на корелацията на тези фактори – системата взема окончателното решение за необходимостта от ответен удар. След включването му в бойно дежурство комплексът работеше и периодично се използваше при командно-щабни учения.
През декември 1990 година беше приета на въоръжение модернизирана система, получила наименованието  „Периметър-РЦ“, която работеше чак до юни 1995 года, когато в рамките на споразумението за СНВ-1 комплексът беше снет от бойно дежурство.

Напълно е възможно комплексът „Периметър“ да бъде модернизиран, за да може оперативно да реагира и на удар с неядрени крилати ракети „Томахок“.

Аз съм сигурен, че нашите учени могат да измислят десетки асиметрични отговори на военната заплаха от страна на САЩ, при това на един порядък по-евтини. А що се отнася до аморалността, то ако някои британски лейди смятат противопехотните мини за аморално оръжие, а „Томахок“ – за високо уважавано, то няма да е лошо добре да ги изплашим. И колкото по-силно пищи тази лейди, толкова по-малко желание ще имат нашите западни приятели да се закачат с Русия.

Автор Александър Широкорад

Advertisements

Posted on 05.04.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. гениална система,въведете я час по скоро

  2. Тече война в Югославия, Сирия, Либия, Ирак, Афганистан, Украйна и в Африка да не говорим няколко са и там. Защо говорите глупости

  3. Анонимен

    Поредната фантасмагория… за която както обикновено няма никакви доказателства…
    не забравяй да ми изтриеш коментара 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: