ВОЙНИТЕ НА XXI ВЕК


ВОЙНИТЕ НА XXI ВЕК

Оценка на заплахите за националната сигурност на Руската Федерация

В какво състояние се намира сега системата за национална сигурност на Русия? Какво отношение има тя към извършващата се реформа на Въоръжените Сили, какви потенциални предизвикателства стоят пред нашата страна и какви стратегически приоритети трябва да избере политическото ръководство на страната през XXI век, когато общата външно-политическа обстановка се усложнява даже не с всяка година, а практически с всеки месец?

Без да изпадаме в крайностите на алармизма ние трябва да отбележим, че ролята на сегашни реални силови центрове в много по-голяма степен се изпълнява от транснационалните корпорации (ТНК), отколкото от националните държави. Последните — (даже такива големи като САЩ), — все повече играят ролята на военно-политически инструменти на свръхголемия транснационален капитал («финансовия интернационал», Фининтерна). При това, във връзка с кризисния преход от петия – към шестия глобален технологичен ред, се изострят и задълбочават «традиционните» ресурсни, идейно-религиозни, национални, демографски и териториални конфликти.

 

Твърденията за преодоляването от съвременния свят на антагонистичните противоречия, водещи до различни видове военни конфликти, а също и за отсъствието на директни военни заплахи за Русия, са несъстоятелни. Събитията от текущото десетилетие и специално  през последните две години, показват една съвсем друга парадигма, в чиито рамки Русия се явява обект на «мека» агресия и е подложена на засилващ се натиск, както по периферията на своите днешни граници, така и в по-широк смисъл на нарушаване на стратегическия паритет. Това обективно се потвърждава от разширяващият се диапазон на военни конфликти в близост до нашата територия, а също и на територията на страни, които са наши потенциални съюзници. Освен това, територията на Русия днес стана обект на пряка въоръжена агресия от още един стремително формиращ се световен силов център — «панмюсюлманския» салафитски проект, който с подкрепата на «петролните» монархии в Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, активно формира и поддържа екстремистките уахабитски движения, не само в ислямските региони на Русия, но и по цялата и територия. Не е тайана, че салафитският проект в голяма степен се реализира с помощта на САЩ и отчасти на Евросъюза, които виждат в милиардната ислямска общност необходимият им демографски потенциал за противодействие на Китай, Индия и Русия, а също и на други развиващи се страни от «третия свят».

Освен това са налице растящите усилия на СЩА, насочени към постигане на преобладаващо превъзходство във военно-техническата област, при което Русия, демонтирайки своя ракетно-ядрен потенциал и загубвайки възможността за нанасяне на ответен удар с неприемливи щети, би загубила стратегическия паритет със Съединените Щати. Към тази цел Вашингтон се движи както чрез развръщането на най-перспективни военно-технически програми, така и чрез дипломатически усилия, за налагане на Русия на изгодни за себе си договорености в областта на ограничаването на стратегическите и общите въоръжения.

Конкретните трендове, които свидетелстват за скокообразното нарастване на заплахите от различни видове войни, включително до «глобална война», според нас са следните:

1. Очевиден е количественият и качествен ръст на военните разходи през последните 10–12 години.

Така например, през 2000 година тези разходи в целия свят са възлизали на 597 милиарда долара. (Световен оръжеен пазар — 36,9 милиарда долара), през 2006 година — 1,2 трилиона и 40,3 милиарда долара, през 2012 година — 1,8 трилиона и 69,8 милиарда долара.

2. Извършва се изостряне на неявната, но твърда конкуренция между глобалните военно-стратегически проекти, преди всичко между американския и китайския. Тази борба не може да не засегне интересите на други центорове на световно влияние.

3. Нараства ролята и влиянието на военно-разузнавателните елити в рамките на управляващите кръгове на водещите страни в света. При това, понятието «разузнаване» в този случай трябва да се разбира по-широко: като вид на така нареченото «умно оръжие».

Вероятната линия на действие на САЩ в близко време ще бъде курс на въвличане на Русия в схемата на «НОВО ПРЕЗАРЕЖДАНЕ» с използване на блока НАТО, за да се предотврати сближаването на Москва с Пекин и максимално да се отслаби руския военен потенциал. Отслабването ще се осъществява чрез серия от споразумения за разоръжаване и съкращаване до минимума, както на руския стратегически ракетно-ядрен потенциал, така и потенциала на тактическото ядрено оръжие, който е особено важен в случай на регионални и локални конфликти, в това число на територията на Средна Азия и Кавказ.

В сегашната ситуация на глобална системна криза, най-важно значение има фиксирането на понятието «победа» в рефлексивната системна война. Целта на «победата» в такава война за военно-разузнавателния елит на САЩ се заключава в това, да се използват всички основни ресурси на потенциалния противник (Русия) за реализиране на собствената дългосрочна политико-икономическа стратегия. Смисълът на тази стратегия се заключава в сформирането и реализирането на глобалния модел на управляемо преформатиране на икономическите, социалните и политическите структури, съответстващи на технологическия комплекс – шестия световен ред.

От тази гледна точка, ракетно-термоядрената война, която е по принцип неприемлива от различни гледни точки, става възможна само на финалния стадии от развитието на целенасочената «конфронтационна спирала» и само в случай на загуба на управляемост над тази «спирала». До колкото термоядрения сблъсък ще се превърне в крайно поражение за всички участници, то една от главните задачи на рефлексивната системна война е да се постигне стратегическа изгода на колкото се може по-ранен етап от развръщането на конфронтационната спирала.

Основните жалони за разиграването на «конфронтационната спирала» на територията на Русия са:

стимулиране на локални сепаратистки въоръжени действия с предизвикване чрез тях на тотален хаос и разчленяване на страната;

разединение на елита и обществото като финален етап на направляваната криза в ценностната система или в системата от понятия;

деморализация на армията и военния елит;

• изкуствена, непрекъсната и управляема деградация на социално-икономическата ситуация в страната;

•целенасочено усилване и формиране на съответните външни кризисни фактори;

•постепенно стимулиране на социално-политическа криза;

•едновременна интензификация на различни форми и модели на психологическа война;

•активизация на масови панически настроения, пълна деморализация на ключови държавни институции;

•демонизация на неприемливите за САЩ лидери, лобиране на «агенти на влияние», интеграция на съответните схеми за вътрешно управление;

•унищожаване на външния коалиционен потенциал на стратегическия противник и така нататък.

Разсъждавайки за заплахите от «малките» и «големите» войни е необходимо да разбираме, че това няма да бъдат обичайните войни от традиционен тип, където основна роля играеше деформационното въздействие върху противника, преди всичко чрез масирано използване на  средства за въоръжена борба (ракети, авиация, танкове и др.), а военната победа се постигаше в сражения или кампании. Това ще бъде системна съвкупност от сложни процедури и технологии за трансформационно и информационно въздействие върху управляващите центрове на противника, която само в крайния етап — и то не винаги — предвижда високо-интензивно използване на обикновени въоръжени сили. Тоест войната срещу Русия в XXI век ще има като задължителен етап вариант на «студената война» от 80-те години, обаче с много по-драматични последствия за загубилата страна.

САЩ демонстрираха ефективността на новите способи за водене на война и новите видове оръжия. Към тези оръжия, на първо място, е необходимо да отнесем организационното оръжия: координирани по време психологически, пропагандистки и киберпространствени операции в съчетание с икономически и политически санкции, както срещу ръководителите на държавите — обект на агресията, така и срещу «елита» и обикновените жители на тези страни. Съвкупността от тези операции има за своя цел психологическо подавяне на всички – «от горе на долу» слоеве на населението на страните-обекти на агресията, дезорганизация на системите за управление на тези страни и нарушаване на функционирането на техните икономики.

Втората фундаментална характеристика на «войните от нов тип», реализирани от САЩ, е приоритет на воденето на безконтактни бойни действия на основата на концепцията за максимално пестене на човешки ресурси. Във връзка с това през първия етап основно ще се използва бойната ударна авиация и други средства за въздушно нападение, като задължително условие за тяхното използване е завоюването на господство във въздуха. При това все-повече задачи за огнево поразяване се предават на безпилотната разузнавателно-ударна авиация, която сега активно се развива.

Третата особеност се заключава в това, че САЩ предварително се стремят да развърнат във всички ключови региони от света глобалната си мрежа от крупни общовойскови и авиационни бази, позволяваща в кратки срокове да концентрират на застрашените направления значителни по численост и бойни възможности групировки, както от въздушни, така и от наземни сили. Например, в Афганистан и в бивша Югославия вече са създадени «супербази», позволяващи за броени дни да се развърне там  многохилядна войскова групировка, за разлика от необходимите по-рано за формиране на такава групировка седмици и даже месеци. В тези условия маньовъра с авионосните ударни групи, които по-рано разкриваха военните намерения на САЩ, вече не е задължителен и необходим, което повишава значението на фактора оперативна изненада в действията на американската армия.

Четвърта особеност във воденето на «войните от нов тип» е заличаването на границите между състоянието на мир и война чрез широкомащабно използване в първите етапи на военни операции на специално създадените и постоянно модернизирани сили за специални операции (ССО).

Именно ССО създават в страните-обект на агресия зони на нестабилност и въоръжени конфликти, чрез въвличане в тях на различни етнически, религиозни и други общности. След това, използвайки вече създадената вътрешна нестабилност като повод за намеса, САЩ ще пристъпят към непосредственото унищожаване на държавната система за управление, инфраструктурата и  средствата за препитание, дезорганизация на системите за военно управление и дезорганизация на тила на противника.

Петата особеност трябва да се нарече висока интензивност на използване на обикновените въоръжения на финалния етап от конфликта. Вследствие на това, нараства значението на материално-техническото осигуряване на действащите войски, консумиращи огромно количество боеприпаси. Така например, (по опита от Ирак) само една батальонна тактическа група от армията на САЩ за едно денонощие се е нуждаела от над 500 тона различни боеприпаси.

Шестата особеност е използването на нови форми за контрол на завладяната територия, което се изразява в широко привличане на частни военни компании, които ще осъществяват не само качествено бойно и тилово осигуряване на групировките на войските, но и ще контролират завзетата територия, позволявайки да не се отделят за тези цели сили от действащата армия.

 

По този начин, «войната от нов тип», водена от САЩ се характеризира с многообразие на форми и способи за разпалване на въоръжения конфликт, с приоритет на системата за разузнаване, управление и високоточно поразяване, използваща преимуществата в получаването, обработката и реализацията на получените данни в реален мащаб на времето, високоманеврено, включително и безконтактно, водене на бойните действия по цялата дълбочина на фронта, а също и с «вертикалност» — преместване във въздушното и космическото пространство. При това САЩ се стремят максимално да изключат използването от страна на противниците си на ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване, доколкото демографският праг на «неприемливите загуби» за техните въоръжени сили е изключително нисък и се изчислява на нивото от десетки хиляди (в случай на «локална война») – до милион (в случай на «голяма война») души.

Заплахата от глобална ракетно-ядрена война, доминирала до скоро откритата конфронтация между двете световни социално-икономически системи и блокове — СССР и САЩ, Организацията на Варшавския Договор и НАТО — като цяло е намаляла. Известни заплахи с подобен формат хипотетично произтичат от други ядрени страни: КНР, Израел, мюсюлманските държави, преди всичко Пакистан, и някои други. Но реалната заплаха от масиран ракетно-ядрен удар по територията на Русия през близките десетилетия се запазва само от страна на САЩ и техните съюзници. При това вероятността от такава война на този етап може да се счита за минимална, поради запазването от Русия на своя стратегически ядрен потенциал и потенциала за гарантирано нанасяне на ответен ракетно-ядрен удар. Всичко това дава на ядреното оръжие потенциал на «последния аргумент» и обект на непрекъснато военно-техническо съревнование между свръх-държавите в техните опити да неутрализират този силов фактор.

Военната заплаха от страна на НАТО – в този момент не представлява заплаха за «утрешния ден», но нейната вероятност нараства в условията на изостряне на глобалната системна криза и засилващата се борба между «силовите центрове» за ресурси и пазари. Това изисква още днес да се приемат ефективни мерки за противодействие на тази заплаха.

За разлика от глобалната ядрена заплаха, рязко нараснаха военните заплахи с локален и регионален мащаб. Многостранни конфликти с различна степен на интензивност сега протичат в: Близкия и Средния Изток (Израел, арабските страни от Северна Африка, Сирия, Мали, Ирак, Афганистан, Иран), до неотдавна — в Южна Европа (Югославия и пост-югославските страни), сложна обстановка се създава в Южна Азия (Индия-Пакистан) и в редица други региони на съвременния свят. Ограничените регионални войни, очевидно, ще останат в обозримо бъдеще най-разпространената форма на междудържавни въоръжени конфликти. За Русия най-оформени заплахи  от този род са претенциите на Япония за Курилските острови, а също така и непризнаването от страна на Грузия на резултатите от конфликта през 2008 година в Южна Осетия.

Освен това, както вече беше посочено по-горе, една от най-актуалните заплахи за сигурността на Русия е засилването на експанзията на салафитския (уахабитския) проект в «националните» субекти на Федерацията в Северен Кавказ и в Поволожието, а също и заплахата от нахлуване на ислямски радикални сили от Афганистан в републиките от Средна Азия. Този проект си поставя за цел не само откъсването от състава на Русия на «мюсюлманските» региони и създаване на ислямски «емирати» с «прочистване» на немюсюлманското население. Натрупаните в тези региони многогодишни проблеми: тотална корупция, клановост, деградация на образованието и социалната сфера като цяло, имуществено неравенство, неразвитост на производителните сектори на икономиката и безработица — се превърнаха хранителна среда за политически сили от екстремистки характер. След изблика на тяхната активност през 90-те  години, новото ръководство на страната в началото на 2000-те успя да потуши «уахабитската вълна», но за последните 3 години се налага да констатираме ново и скокообразно засилване на активността на екстремистките движения и организации под знамето на уахабизма, които се представят като «ислямски социализъм».

В неприятна новост за структурите на федералните власти се превърна появата на екстремистки бандитски формирования на териториите на стабилните преди това ислямски региони на страната: Татарстан, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкеси. Не на последно място това е свързано с факта, че салафитските центрове в Катар и Саудитска Арабия, отработвайки в хода на «арабската пролет» в Судан, Египет и Либия технологията за свалянето на неугодните режими сега са решили, че напълно могат да повторят подобни «революции» в Русия и поради това многократно увеличиха финансирането на екстремистките организации на нейната територия. Освен това, в ход е масово прехвърляне на «освободилите се» след Либия и Египет бойци, натрупване на оръжия, овладяване на контрола над местните органи на властта и завладяване на духовните центрове. Всичко това позволява да се направи извода за неизбежността от ескалацията на терористичната активност в региона, включително до нейното прерастване във въоръжен метеж и диверсионна война.

Реклами

Posted on 05.04.2013, in Международна политика and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: