Ядреният «ренесанс» в страните от БРИКС


Александър Алексеевич Никулин

Александър Алексеевич Никулин

Международното сътрудничество в развитието на безопасността на  атомната енергетика

Въпреки различията в интересите на страните от БРИКС в сферата на развитието на своя енергиен потенциал, тук могат да се посочат редица положителни за Русия моменти. В условията на преразглеждане на подходите към ядрената енергетика, в редица страни от света изявлението за нарастване на усилията за укрепване на увереността на обществото в този вид генериране, като чист, достъпен и най-главното – безопасен източник на енергия, има важно значение. Например в Декларацията, приета след приключването на срещата на върха в Китай през 2011 г. и получила логично продължение в документите на четвъртата среща на високо ниво в Индия през миналата година, се посочва: «Атомната енергетика ще остане важен елемент в бъдещия енергиен баланс на страните от БРИКС. Международното сътрудничество в развитието на безопасна атомна енергетика за мирни цели, трябва да се осъществява в условията на строго съблюдаване на стандартите и изискванията за безопасност, засягащи конструирането, изграждането и експлоатацията на атомните електростанции».

Това не само съответства на официалната руска позиция по отношение на ролята на ядрената енергетика, но и способства за укрепването на сътрудничеството и развитието на руските мирни атомни технологии на пазарите на страните от БРИКС. Именно атомната енергетика може да стане най-важната област на използване на изключителните конкурентни преимущества на Русия. В момента държавната корпорация «Росатом» влиза в групата на световните  лидери в строителството на АЕЦ извън Русия и заема второ място по генериране на електроенергия с АЕЦ. Освен това, на Русия принадлежи над 43% от световния пазар на услуги за обогатяване на уран и 17% от пазара на ядреното гориво, с което работи фактически всеки шести реактор. При това по добив на уран страната се намира на 6 място в света. В последните години «Росатом» напълно обосновано активизира придобиването на уранодобиващи активи в чужбина, доколкото наличните ресурси на уран могат да се окажат недостатъчни за растящото търсене, предизвикано от прогнозираното нарастване на ядрените генериращи мощности, както в Русия, така и в света.

Според експертните оценки, най-динамично увеличаване на ядрените генериращи мощности и съответната потребност от уран, се очаква в развиващите се страни и страните от БРИКС – на първо място в КНР и Индия, а също и в Русия, и ЮАР. Така например, по данни на World Nuclear Association (WNA), в Китай през 2012 година са били в експлоатация 15 реактора с обща мощност от 11,88 ГВт (около 2,5% от изработената електроенергия за 2011 г.). В краткосрочна перспектива (съгласно петгодишния план 2011-2015 г.), допълнително трябва да бъдат въведени в експлоатация 25 ГВт/г ядрена генерация. Към 2020 г. мощностите трябва да се увеличат до 60 ГВт, към 2030 г. – до 200 ГВт и да достигнат новото от 400 ГВт/г през 2050 г.

По данни на Държавното управление за енергетика на Китай, в съответствие с плановете за развитие на атомната енергетика още към 2020 година, страната ежегодно ще се нуждае от 9,8 хил. тона – до 10,3 хил. тона уран. Според оптимистичния сценарии за развитието на ядрената енергетика в света, (предлаган от WNA), към 2020 г. нивото на потребление на природен уран в Китай може да достигне 20-25 хиляди тона в година, а в 2030 г. Китай ще бъде най-големия в света потребител на ядрено гориво.

При това, не притежавайки достатъчни залежи от уран[1], Китай се стреми да създаде в най-кратки срокове мощна диверсифицирана система за доставки на енергоносителя в страната. Започналите от 2010 г. масирани покупки на уран свидетелстват за това, че Пекин си създава стратегически запаси от този материал. Вносът на уран се осъществява от: Казахстан, Узбекистан, Намибия, Австралия и Русия. При това става дума не само за уранова руда, но и за други компоненти, необходими за получаване на ядрено гориво.

Подобна ситуация се наблюдава в Индия, където дялът на атомната енергетика към 2030 г. се предвижда да се увеличи с повече от 12 пъти – примерно до 60 ГВт и относителната тежест на ядрената енергия в енергобаланса на страната да достигне до 25% през 2050 година. Сега в страната се експлоатират 20 ядрени реактора с мощност 4,8 ГВт, осигуряващи само 2,9% от общата генерирана електроенергия.

По данни на Индийската атомна комисия (The Indian Atomic Energy Commission), за развитието на отрасъла, който вече изпитва дефицит от ядрено гориво, ще бъде необходимо в периода до 2017 година да се внесат повече от 5 хил. тона уран. Средният за 2001-2011 година добив възлиза на 274 т годишно. В момента Индия произвежда около 400 т уран в година в щатите Джаркханд и Андра Прадеш. Според плановете за развитие на отрасъла страната се надява да удвои обема на добива още в средносрочна перспектива. Едновременно с това, във връзка с ограничеността на ресурсната база, (както и Китай), Индия се стреми максимално да диверсифицира източниците за получаване на уран. Тя води преговори за нови доставки на уран от Казахстан, Нигер и Намибия. Преговорите с Канада се намират в завършващ стадии. Важно за Индия беше премахването на забраната за износ на уран от Австралия през декември 2011 година.

Две други страни – Южна Африка и Бразилия, в последните години предприеха стъпки за възстановяване на програмите си за развитие на ядрената енергетика. В първата, (по данни на МАГАТЕ), към октомври 2012 г. в експлоатация се е намирала една АЕЦ с два енергоблока, построена в началото на 1980-те години и осигуряваща 5,2% от общото производство на електроенергия. За задоволяване на бързорастящите потребности на икономиката от енергия през 2007 г. беше одобрено строителството на още един реактор, а съгласно новия енергиен план, ратифициран от Министерския съвет през 2010 г., предвижда се към 2025 г. да се въведат допълнителни мощности за генериране на ядрена енергия от порядъка на 9,6 ГВт и да се доведе дялът на електроенергията, произвеждана от АЕЦ в енергийния баланс на страната до 25%. Предвижда се строителство на 6 енергоблока. При това, (по данни на WNA), реакторните потребности от уран ще достигнат 304 т за година. ЮАР притежава достатъчна ресурсна база за осигуряване на текущите и прогнозните си потребности от уран. Така например, през 2011 година в страната са били добити 582 тона уран (1,1% от световния добив), а подземните залежи са около 10-12% от световните запаси на суровината.

В Бразилия, по данни на експертите от WNA, се експлоатират два реактора с обща мощност от 1,9 МВт, които осигуряват 3,2% от общото производство на електроенергия в страната. Плановете за развитие на ядрената енергетика се разработват в страната от 2006 г. През 2012 г, независимо от трагичните събития в Япония през 2011 г., правителството на Бразилия обяви намерението си да въведе в експлоатация към 2030 г. нови реактори с обща мощност от 4 до 8 ГВт в година. Но даже при въвеждане в експлоатация само на четири енергоблока, реакторните потребности от уран ще достигнат 321 тона за година. Трябва да се отбележи, че максималните показатели за добив на уран от недрата на Бразилия – 345 т (0,7% от световния добив) са били достигнати през 2009 г. През 2011 година са били произведени 265 т (0,5% от световния добив).

В Русия общите годишни потребности на атомния енергопромишлен комплекс от уран, заедно с експортните доставки, могат да се увеличат от сегашните 17 – 20 хил. тона – до 36 хил. тона към 2020 г. Сега Русия вече потребява повече уран, от добития на нейна територия. Сегашният руски добив възлиза на около 3,4 хил. тона уран в година (6-7% от световното производство), като в същото време потреблението, с отчитане на енергийните и транспортните реактори, е около 5 хил. тона в година. Рентабилните при обработка (със себестойност до 130 дол./кг) потвърдени запаси от уран в Русия възлизат на около 480 хил. тона (9% от световните), а по общи запаси (615 хил. тона) тя влиза в първите три страни.

По този начин ръстът на ядреният енергиен пазар на БРИКС ще се осигурява основно за сметка на страните-членки, от които значителни ресурси на природен уран притежават само Бразилия и ЮАР. Русия, като водеща ядрена държава, произвежда уран в значителни количества, а останалите страни добиват уран в количества, несъизмеримо по-малки от текущото и прогнозното потребление (Китай, Индия).

Имайки предвид това, ренесансът на ядрената енергетика в страните от БРИКС и дейността на ядрения комплекс на Русия на външните пазари, която той осъществява в областта на строителството на АЕЦ, експорта на ядрени материали, обогатяването на уран и даже в предоставянето на финансови услуги, означава укрепване на позициите на страната на световния high-tech пазар, където съществува остра конкуренция между най-модерните технологии.

В този смисъл много важно е предложението, което беше направено след срещата си с президента на ЮАР Джейкъб Зума, президентът на Русия: «Русия предлага помощ в изграждането в ЮАР не просто на отделни блокове, а цялостна модерна атомна промишленост: от добиването на суровината, строителството на АЕЦ и изследователски реактори – до проектирането и собственото производство на атомното електрооборудване с кредитно съпровождане от руска страна».

Разбира се, необходимо е да си даваме сметка, че поемането от Русия на ролята на системен интегратор-производител на АЕЦ в страните от БРИКС в условията на присъствието на този пазар на Китай, САЩ и Южна Корея, изглежда много проблематично. Но страната има определени възможности и конюнктурни преимущества в бъдещото развитие на комплекса от услуги и технологии на пълния ядрено-горивен цикъл, включващ обогатяване, преработка на отработеното реакторно гориво и изготвянето на негова основа на горивни касети за реактори от нов тип, развитие на собствено разделяне на суровината в чуждестранни инсталации и укрепване на позициите на пазара на строителството на АЕЦ.

Posted on 01.04.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: