Русия – Китай: почти съюз


Русия - Китай: почти съюзПървата задгранична визита на новият Председател на КНР беше направена в Москва

Визитата в Русия на новия лидер на КНР показа, че Русия и КНР се превръщат в много близки съюзници. Обаче формален съюз едва ли ще се състои: страните предпочитат по-меки, многостранни формати.

Независимо от обширния списък от споразумения в икономическата област, визитата носи в голяма степен политически характер. След официалното поемане на поста през лятото на миналата година първата работа на Владимир Путин беше да посети Пекин. На свой ред Си Цзин Пин, след утвърждаването му на поста Председател на КНР, веднага пристигна в Москва. Взаимното признание на първостепенната важност на двустранните отношения е на лице. За техния характер свидетелства до някъде следният пасаж от съвместното изявление след приключването на разговорите, проведени на 22-24 март в Москва: „Страните решително ще се подкрепят взаимно по въпросите, засягащи техните ключови интереси, в това число и осигуряването на суверенитета, териториалната цялост и сигурността“.

Развивайки тази позиция, китайският лидер заяви в своето изказване пред студентите от МГИМО: „Китай и Русия трябва да засилят стратегическото си взаимодействие на международната арена“. При посещението си в Министерството на отбраната на Русия и пункта за оперативно командване той беше още по-конкретен: „Моята визита в руското военно ведомство говори за това, че военните, политическите, а също и стратегическите взаимоотношения между двете страни ще се укрепват. Също така ще се укрепва и сътрудничеството между въоръжените сили на Китай и Русия“.

Очевидно е, че Пекин сериозно е загрижен от това, че Вашингтон, реализирайки своите доктринални изявления от преди една година, без забавяне пристъпи към усилване на своята групировка в АТР. „Завръщането“ на САЩ в тихоокеанския регион съвпадна с рязкото изостряне на териториалните спорове между КНР и Япония, Филипините, Виетнам, Бруней и закономерно – с активизиране на обсъждането на китайската заплаха. Не само военна, но и икономическа, ресурсна, екологична… Ако не съюзник, то поне партньор и съмишленик в тези условия е необходим. И обективно това е Русия.

Строго казано и Русия има военно-стратегически интереси от укрепването на връзките с КНР. Преди всичко в областта на ПРО. След срещата на Си Цзин Пин с министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу, „беше отбелязана общата загриженост на двете страни по проблема за противоракетната отбрана. Беше признато за необходимо разговорът по този проблем да продължи“, – съобщи на журналистите заместник-министърът на отбраната Анатолий Антонов.

Независимо от това, Москва видимо предлага спазването на баланса между политическото взаимодействие в света и икономическите връзки в двустранните отношения. Откривайки преговорите в Кремъл президентът на Русия Владимир Путин подчерта, че за запазването на динамиката на стратегическото партньорство  е „необходимо да се концентрират усилията в най-важните направления. Едно от тях, което пряко отговаря на жизнените интереси на нашите граждани е развитието на икономическите връзки„.

Китай и без това е най-големият търговски партньор на Русия. През 2012 година дялът на КНР в руската външна търговия възлиза на 10,5%, обемът на китайските преки инвестиции в икономиката на Русия се увеличи с над 1,5 пъти и достигна $4,4 млрд, а руските в Китай – над $1 млрд. В плановете на двете страни е заложено към 2015 година да се премине нивото от $100 млрд във взаимния стокооборот, а до 2020 година да се достигне до $150 млрд.

Тези нива ще бъдат достигнати в това число и за сметка на повече от 30 споразумения в различни области, подписани в хода на визитата в Москва на китайския лидер. Първи беше подписан меморандум за развитие на инвестициите в инфраструктурните проекти е Далечния Изток. Сред най-важните е споразумението за увеличаване на доставките на руски въглеводороди в Китай и строителството на нови разклонения на тръбопроводите по южното направление.

Освен това по време на срещата на върха беше подписан дългоочаквания меморандум за доставки на газ в КНР. Преговорите протекоха изключително трудно в продължение на почти 10 години, защото страните не можеха да съгласуват формулата за цената на природния газ. „Подписаният документ залага основата на 30-годишния контракт за доставка на газ от Русия в КНР“, – подчерта началника на Газпром Алексей Милер.

Китай и Русия подписаха споразумение за доставка на 24 руски изтребители Су-35 и съвместно строителство за Китай на четири дизелни подводници клас „Лада“, съобщи централната китайска телевизия. „Това е първата за последните 10 години покупка на Китай от Русия на важни оръжейни системи“, – се посочва в съобщението.

Разбира се и военно-техническото сътрудничество, и търговията с въглеводороди, и инвестициите в Сибир – това също по същество са политически проекти, и не само поради тяхната мащабност. Укрепва се «застрахователната мрежа» за политическото сътрудничество, каквато липсва например при руско-американските отношения.

Обаче заместник-министърът на отбраната на Русия Анатолий Антонов подчерта, че „ние с Китай не сме против когото и да било, а за укрепване на регионалното сътрудничество, взаимодействието, стабилността и глобалната сигурност“.

За Русия формалния съюз с КНР не е приоритет. Работата даже не е в това, че Москва се страхува от реакцията на други държави. Москва, (както следва от утвърдената преди месец Концепция за външната политика на Русия), е убедена, че същността на международните процеси е свързана с полицентричната международна система. Двустранните съюзи и „оси“ от 20-ти век тук нямат място. Необходимо е колективно лидерство на водещите държави в света. А това, преди всичко, е дейността на такива неформални структури без устав и постоянни органи, почти като „клубове“, като „Групата на двадесетте“, БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР), „Групата на осемте“ и други.

И има много символика в това, че завършвайки преговорите в Москва, лидерите на Русия и КНР заминават в ЮАР за участие в срещата на върха на БРИКС. С различни самолети.

Андрей Иляшенко, политически наблюдател

Posted on 01.04.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: