Западът играе с Ал Кайда на „лапаница“


Западът играе с Ал Кайда на "лапаница" Няма съмнение, че Вашингтон добре разбира с каква сирийска опозиция си има работа.

За разлика от неудържимите „европейски демократи“ в Лондон и Париж, готови да заобиколят резолюциите на Съвета за сигурност на  ООН и ембаргото на  Евросъюза да доставят оръжие директно на противниците на Башар Асад, Белият дом прави пауза. И като отправя щедро заплашителни декларации към официален Дамаск, не бърза да оказва реална военна помощ на сирийските бунтовници и се ограничава с финансови подаяния. Причината за тази сдържаност беше казана неведнъж от експерти с позоваване на източници в Пентагона. На страната на сирийската опозиция се сражават групировки, много от които американците бяха признали за терористични и включили в „черния списък“ по-рано. Всъщност, това са структури, свързани с „Ал Кайда„. Отрядите на радикалните ислямисти са основната ударна сила на опозицията, чиито политически вождове предвидливо остават зад граница.

Това, че групировките, борещи се с Асад, само номинално се подчиняват на ръководството на сирийската опозиция, а на практика преследват собствените си интереси, е добре известно на западните военни анализатори. Но за това те не говорят публично – твърде силно противоречи тази правдива информация на позициите на политиците. Макар че навярно трябва да си много наивен човек, за да повярваш: в случай, че режимът на Башар Асад падне, на власт в Сирия ще дойдат възпитани на Запад демократи.

Кой по-добре от американците знае как завършват опитите да бъдат надхитрени ислямските радикали при смяната на неудобен режим в трети страни? През 1979 година ЦРУ вече се опита да проведе такава операция в Иран и мислеше, че ще се справи със ситуацията. Тогава за свалянето на шаха американските специални служби използваха радикалното ислямско духовенство начело с аятолах Хомейни. Според една от версиите, във Вашингтон се надявали след отстраняването на шаха бързо да махнат от политическата сцена и самия Хомейни и да поставят свой човек на негово място. Но в резултат всичко свърши с превземане на посолството на САЩ в Техеран и с много кръв: привържениците на аятолаха последователно изклаха както съратниците на предишния шах, така и потенциалните привърженици отначало на американците, а после и на Съветския съюз.

В Сирия западните страни пак настъпват старата „иранска“ мотика, като всъщност водят към властта онези същите радикала, но представляващи друго разклонение на исляма – сунитите. Всичките разсъждения, които се чуват от западните столици за страданията на сирийския народ, не са нищо повече от опит да се лекува хремата с помощта на  носна кърпа. Резултатът от такова лекуване е очевиден за всеки медик.

През тази седмица  взривът в дамаската джамия „Ал Иман„, където загина известен в арабския свят 84-годишен богослов, провеждащ занятия с ученици, взрив, който отне живота на 42 души (още 84 бяха ранени), не беше организиран от привърженици на Башар Асад. Не официалният Дамаск носи отговорността за извършения миналата седмица терористичен акт около едно от училищата в град Хомс.  Тогава от бомбата, избухнала в паркиран автомобил, загинаха много деца.  А кой ще отговаря за убийството на известния проповедник Риад ас Саад, който тези дни беше застрелян в сирийската столица?

Заслужава да се помисли дали изобщо могат западните правителства, чиито специални служби пряко или косвено участват в обучението на сирийски бунтовници в базите в Турция и Йордания, правителствата, които доставят на сирийската опозиция така нареченото „несмъртоносно оръжие„, да дадат гаранции, че техни възпитаници не са замесени в тези нападения? А снайперистът, който хладнокръвно уби проповедника в Дамаск, не е използва мерник, който Западът е дал по-рано като „хуманитарна помощ“ на сирийските опозиционери?

Продължавайки да разпалват страстите около събитията в Сирия, като направиха Башар Асад в очите на общественото мнение на Запад главния злодей на съвременността, политиците от Стария и Новия свят сами се натикват в ъгъла, без да си оставят пространство за маневриране. Днес вече те публично не казват истината, която им е добре позната от докладите на военните, опасявайки се от обвинения в непоследователност. Че нали те толкова време убеждаваха съгражданите си във вината на Асад, че сега не могат да дадат заден ход. И да обяснят, че по ръцете на противниците на официален Дамаск има не по-малко кръв. И че с Асад воюват религиозни фанатици, които мразят Запада не по-малко, отколкото президента на Сирия.

Но ако в Европа и САЩ са толкова загрижени за спазването на правата на човека в страните от арабския свят и са готови да доставят оръжие даже на „Ал Кайда“, то защо този подход към международните отношения остава толкова избирателен. Нали активно недоволство от управляващия режим изказваха не само сунитите в Сирия, но и шиитите в Бахрейн. Обаче всеки път техните мащабни протести против неограничената власт на кралското семейство бяха жестоко потушавани от армията, при поддръжката на съседните с Бахрейн монархии. Протестите на шиитите, които в Бахрейн са преобладаващо мнозинство, завършваха с кръвопролитие.  Въпреки това Западът равнодушно наблюдаваше ставащото, ограничавайки се с мързеливи призиви за запазване на спокойствие от всички страни. На никоя от европейските държави не й мина през главата да достави мерници за нощно виждане или бронирани автомобили за бахрейнската опозиция, за да подкрепят нейните, (да го кажем между другото), демократични искания за религиозно и гражданско равноправие в страната.

Колкото по-дълго Западът ще смята публично за виновник за кръвопролитието в Сирия само Башар Асад и ще си затваря очите или, което е още по-лошо, ще оправдава терористичните актове, извършени от бунтовниците от сирийската опозиция, толкова по-голяма е вероятността в перспектива властта в Дамаск да бъде взета от радикалите. Тогава в Сирия ще се повтори иранският сценарий, който ще бъде съпроводен от не по-малко жестоки междурелигиозни разправи и съдебни процеси. Ще съдят, разбира се, съучастниците на Запада.

Създава се впечатление, че днес вече никой не е в състояние да спре задействания от Саудитска Арабия и Катар маховик на религиозното противопоставяне между сунити и шиити, да застави двете страни да се разберат на политическо равнище за прекратяване на  огъня. Сирийските радикали начело с „Ал Кайда“ никога няма да се съгласят на примирие и жадуват само едно – да завладеят властта в Дамаск. На полевите командир от „Ал Кайда“ щедро са платили за участието им в сирийския конфликт. И те бързат да си изработят заделените им за свалянето на Асад петролни пари от монархиите край Персийския залив.

Текст: Евгений Шестаков

Posted on 26.03.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: