Узбекистан и САЩ: до какво ще доведе голямата регионална дружба?


Узбекистан и САЩ: до какво ще доведе голямата регионална дружба?Министърът на външните работи на Узбекистан господин Камилов тези дни е на посещение в САЩ. Съобщава се, че в хода на разговорите с неговия американски колега Джон Кери, Абдулазиз Камилов ще обсъди проблемите, които Узбекистан може да очаква след анонсираното изтегляне на обединения международен военен контингент от Афганистан.

Трябва да напомним, че от месец декември миналата година официален Ташкент прекрати своето членство в ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност), след което проблемите с изтеглянето на войските на ISAF от афганистанска територия започнаха да вълнуват узбекските власти някак си по-специално. И действително – нима няма да се появи притеснение, след като Узбекистан граничи с Афганистан и поради тази причина може да се превърне в апетитен залък за псевдоислямските екстремисти, които могат, извинете – „да натиснат от юг” разбирайки, че Узбекистан се е оказал «ничии». И за да може да се каже, че Узбекистан е направил поне нещо по този въпрос, се използват упоритите усилия на узбекската дипломация в лицето на г-н Камилов.

Обаче, преди да отлети за САЩ на узбекската делегация й се наложи да сблъска с един проблем, повдигнат от една такава организация като HRW – Human Rights Watch. Представителите на тази организация са се обърнали към държавния секретар на САЩ Джон Кери с посланието, САЩ да бъдат по-внимателни при воденето на разговорите с пратениците на Ислам Каримов, защото, според мнението на HRW, в Узбекистан има явно и неоспоримо нарушаване на правата на човека. Но нали американската политика за това и е американска политика, защото умее да отделя зърното от плявата, даже в областта на нарушаването на демократичните права и свободи.

Според изявлението на представителите на Държавния департамент, те не споделят опасенията на Human Rights Watch. Оказва се, че Узбекистан сега се оценява от официален Вашингтон като една от малкото държави, на чиято територия е оправдано да има някакви усложнения с правата на човека! И таз добра…! Но как може да се оправдае нарушаването на правата на човека в една или друга страна? – ще повдигнат въпроса тези хора, които вярват, че Вашингтон се опитва да подкрепи демократичните ценности във всяка точка на света.

Но, както се оказва, за американските власти има изключения, при това потвърдени от самите представители на външнополитическото ведомство на САЩ. И така: според американските специалисти по външна политика, узбекските власти за сега могат и даже е нужно да нарушават правата на човека, защото това позволявало на страната да справи с екстремистката заплаха! В Сирия, виждате ли, няма никаква екстремистка заплаха, а в Узбекистан – има…! По време на чеченските кампании на територията на Русия нямаше заплаха от разпространение на тероризма и екстремизма, а в днешен Узбекистан – има. И в Сърбия, когато от нея изкуствено отделиха Косово, нямаше заплахи, а в Узбекистан – има…!

И наистина, неведоми са пътищата на американската външнополитическа логика… Въпреки, че защо да са неведоми?.. Този път всичко даже е много прозрачно. Защото ако сега Вашингтон запее своята обичайна песен за нарушаването на демокрацията в Централна Азия, то Ислам Каримов би могъл да каже: след като не сме толкова силни в демократичните действия, то тогава извършете изтеглянето на вашите войски изключително през тези държави, които са специалисти по демокрацията: например Пакистан, Таджикистан или въобще Китай…

 Именно, за да може Ислам Каримов да се държи достойно като човек, скъсал с ОДКС и напълно пропит от безгранична американска дружба, Държавният департамент си позволява изявления, които не пасват даже на класическия формат на политиката на двойните стандарти. Не ни остава нищо друго, освен да аплодираме находчивостта на американските дипломати, изобретили формула за делене на страните по света на такива, в които правата на човека се спазват напълно и на такива, в които тези права се нарушават, и още на такива, в които те могат да се нарушават, защото го изискват обстоятелствата…! След тези думи HRW просто си прехапа езика. Там веднага бяха покорени от логиката на Държавния департамент. Случват се и такива неща…

Но нека се върнем непосредствено към визитата на главния узбекски дипломат във Вашингтон. Един от предметите на разговорите ще бъде темата за сътрудничеството между Узбекистан и САЩ във военната област. Тази информация се потвърждава от това, че не толкова отдавна узбекският лидер обсъди с представители на американския законодателен корпус въпроса за разширяването на военното сътрудничество със Съединените Щати в централно-азиатския регион. Според някои данни между САЩ и Узбекистан вече има договореност за доставка на така наречената „нелетална военна техника” – тоест техника, която не нанася вреди на здравето на човека при изпълнението на едни или други военни операции. Между многото точки има и една, предвиждаща доставката за официален Ташкент на американски безпилотни апарати, който той трябва да използва за мониторинг на обстановката по узбекистанско-афганистанската граница. Дали тези безпилотни апарати ще бъдат използвани само за следене на обстановката в северен Афганистан или ще ги използват за наблюдение и на други цели? – това е въпрос, чиито отговор ще научим още през следващата година.

Явното подобряване на американско-узбекските отношения е свързано с охлаждането на контактите между САЩ и Киргизия. Киргизкият лидер Алмазбек Атамбаев твърдо е решил да закрие Центъра за транзитни превози «Манас», който за сега продължава да обслужва нуждите на натовските военнослужещи. При това е видно, че Вашингтон се старае да не нагнетява обстановката в отношенията с Бишкек, понеже пред него (Вашингтон) се появи един по-лоялен съюзник в региона – Узбекистан. Както се казва, защо да се пилеят силите на няколко фронта, ако е възможно да се задоволи с обещания за нужната «братска» помощ Узбекистан в неговото възможно конфронтиране с екстремизма. С този свой ход Съединените Щати убиват едновременно няколко заека.

Първо –  чрез този неочакван поврат в демократизаторската си политика САЩ дават аванс на действащото ръководство на Узбекистан, като го поема на много къс повод. Защото, видите ли, ние даже за спазването на правата и свободите на човека при вас сме забравили, а вие… Бъдете така любезни и направете ответния реверанс.

Второ –  в региона може да бъде вбит поредния клин между съседните държави, защото ако узбекската армия действително се окаже добре въоръжена не без помощта на натовските «приятели», то това в крайна сметка може да доведе до това, че някои политически сили да пожелаят да реализират това военно преимущество в Централна Азия.

Трето – в централно-азиатския регион може да се появи (или вече се появява) държава, за която изключителен приоритет са отношенията със САЩ и НАТО, отколкото отношенията със своите съседи.

А два такива прецедента (относно един друг регион) вече се случиха. По-конкретно, такава ситуация се прояви на времето в Кавказ, когато внезапното активно въоръжаване на Грузия от вън с едновременното поощряване на идеите на един небезизвестен политик доведе до  чудовищни геополитически последствия. Именно тогава неоправданите доставки на оръжие от вън доведе до война в региона, в резултат на което Грузия загуби част от своята територия в процеса на демонстрация на своята «непобедима мощ».

Честно казано, не ми се иска да правя никакви паралели, но изхождайки от доста грубата външна политика на САЩ в последно време, може да се каже, че набелязаното побратимяване на Вашингтон с Ташкент няма да доведе до нищо добро. До нищо добро – особено за Ташкент.

За сега всичко показва, че играчката с форма на президента на Грузия на пост-съветското пространство е омръзнала на американските власти и ето изведнъж в ръцете им сам се набутва президентът Каримов. Защо да не се разиграе тази карта, която може да предизвика хаос на територия от стотици хиляди квадратни километра на север от афганистанските граници. Защото войната, водена с чужди ръце с едновременно снабдяване на една от воюващите страни с ръждясваща военна техника (първоначално «нелетална», а след това – с всякаква) – това вече е един отличен бизнес проект. А доколко една война в отдалечени територии (въобще) и с използването на съюзнически сили в (частност) представлява за САЩ един удачен бизнес проект – може да се съди поне по това, че някога именно влизането на САЩ във Втората световна война им позволи окончателно да се избавят от сянката на Великата депресия. Изхождайки от това, може да се съди, че Вашингтон търси пътища за реализиране на своите бизнес идеи в живота и съдейки по всичко, може да ги намери благодарение на амбициите на определени регионални лидери, още не успели да почувстват «любовта» на САЩ към себе си.

Автор Алексей Володин

Posted on 22.03.2013, in Международна политика and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: