Трети след САЩ и Русия


Трети след САЩ и РусияЗа ядрения потенциал на Китай – без подценяване и преувеличения.

Понастоящем Китайската Народна Република е единствената от петте официално признати съгласно Договора за неразпространяване на ядреното оръжие от 1968 година държави-притежатели на ЯО, която не предоставя за него никаква официална информация. С политико-пропагандни цели Пекин твърди, че ядрените сили на КНР са малобройни и несъпоставими с аналогичния потенциал на такива членове на „ядрената петорка“, като Съединените щати и Руската федерация. Обаче съдейки по всичко, в китайския ядрен арсенал може да има до 1800 бойни заряда.

Разпространените в средите на експертната общност количествени оценки на този арсенал се колебаят в твърде широк диапазон: от 240–300 до 10 000 ядрени боеприпаса (ЯБП). Ще се опитам да формулирам мое заключение относно ядрената мощ на нашия съсед.

Числа, близки до реалността

Китай разполага с развита военна атомна промишленост, която е напълно самодостатъчна за осигуряване на серийното производство на целия спектър от ЯБП: от авиобомби – до бойни части (БЧ) за ракети с различно предназначение. В Поднебесната има две практически самостоятелни групи предприятия – северна и южна, всяка от които включва заводи за производство на специални ядрени разпадащи се материали, компоненти за ядрени боеприпаси и сглобяване на ЯБП. В северната група влизат четири производствени центъра. Те се намират в Баотоу (автономен район Вътрешна Монголия), Кукунор (провинция Цинхай), Ланчжоу и Юймън (двата са в  провинция Гансу). В южната група има три такива центъра: в Гуанюан, Ебян и Цзътун (всички в провинция Съчуан).

Оценката на производствените мощности на китайските заводи, доставящи специалните ядрени разпадащи се материали – (с отчитане на реалните срокове от пускането им в експлоатация) показва, че към 2011 година тези предприятия биха могли да произведат до 40 тона оръжеен уран и около 10 тона оръжеен плутоний. Това е достатъчно за изработването на около 3600 ЯБП (1600 уранови и 2000 плутониеви).

Напълно е възможно, ако се изхожда от практиката на другите държави, влизащи в „ядрената петорка“, далеч не целият произведен оръжеен ядрен материал да се използва в Китай за производство на  боеприпаси. Складовите запаси от такива материала могат да бъдат половината и повече от произведеното количество. Ако приемем подобно допускане, то в ядрения арсенал на Поднебесната вероятно има 1600–1800 ЯБП. От тях за оперативно развръщане може да бъдат предназначени по оценка 800–900 единици, останалите са за продължително съхранение и чакащи за утилизация след изтичането на определените срокове за експлоатация.

Безспорно, показаните сметки са приблизителни и не претендират за пълна достоверност, но те все пак са  значително по-близо до реалността, отколкото онези, които бяха споменати в началото на статията.

С различна мощност и различно предназначение

Колкото до номенклатурата на ЯБП, които произвежда военната атомна промишленост на Китай, то тя е следната: авиобомба Б-4 (няколко модификации с мощност от 5 до 20 килотона всяка) за изтребителя-бомбардировач „Цян-5“ и други тактически ударни самолети; авиобомба Б-5 (мощност до два мегатона) за далечния бомбардировач „Хун-6“ (лицензионен вариант на съветския далечен бомбардировач Ту-16); моноблокова БЧ (две модификации с мощност до два мегатона всяка) за  балистичната ракета със средна далечина (БРСД) „Дунфън-4“ (DF-4) и междуконтиненталната балистична ракета (МБР) „Дунфън-5А“; моноблокова БЧ (с мощност до 500 килотона) за МБР „Дунфън-31“; БЧ с разделяща се бойна глава (с мощност до 300 килотона) за МБР „Дунфън-31А“; моноблокова БЧ (две модификации с мощност до 350 килотона всяка) за БРСД „Дунфън-21, -21А“ и балистична ракета за подводница (БРП) „Цзюйлан-1“; моноблокова БЧ (няколко модификации с мощност от 5 до 20 килотона всяка) за оперативно-тактически ракети (ОТР) „Дунфън-15, -15А, -15Б“ и „Дунфън-11, -11А“, а също за крилатата ракета с наземно базиране (КРНБ) „Дунхай-10“ (DH-10); моноблокова БЧ (с мощност до 500 килотона) за БРП „Цзюйлан-2“.

Перспективна разработка е създаването на разделяща се предна част с бойни блокове (бойни глави) с индивидуално насочване към целта (РБЧ с ИН). Тази БЧ е предназначена за модифицираните МБР „Дунфън-5А“ и „Дунфън-31А“, а също за неотдавна приетата на въоръжение БРП „Цзюйлан-2“. Може да се предположи, че експерименталните образци на РБЧ с ИН са били произведени през 2011 година и е започнало тяхното летателно разработване.

Авиационен компонент

Състои се от стратегическа авиация (СА), в състава на която влизат далечните бомбардировачи „Хун-6“ и тактическа авиация (ТА), представена от изтребителите-бомбардировачи „Цян-5“ и други ударни самолети, прототипът на които е руският многофункционален изтребител (МЦИ) Су-30.

В бойния състав на СА има около 60 бомбардировача „Хун-6“ и още приблизително толкова са в режим на складово съхранение. Максималната далечина на полета на бомбардировача „Хун-6“ с една термоядрена бомба Б-5 с вътрешно окачване е около 5800 километра. За тези самолети са заделени всичко до 120 авиобомби Б-5.

В бойния състав на ТА има общо над 300 изтребители-бомбардировачи „Цян-5“ и други ударни самолети, сертифицирани за изпълнение на ядрени задачи. Максималната далечина на полета на тези самолети с една атомна бомба Б-4 е 1400–2000 километра. За ТА са заделени всичко 320 авиобомби Б-4.

По този начин общите запаси от предназначени за оперативно развръщане авиобомби Б-4 и Б-5 е 440 единици. В мирно време те се съхраняват в авиобазите отделно от самолетите.

Наземен компонент

Състои се от стратегически ракетни войски и ракетни комплекси на сухопътните войски на Китайската Народоосвободителна армия (КНОА).

Стратегическите ракетни войски са представени от така наречената втора артилерия на НОАК. Те имат шест ракетни бази.

В Шенянския военен окръг е развърната 51-а ракетна база, в състава на която влизат три ракетни бригади, въоръжени с  грунтов мобилен ракетен комплекс с двустепенна твърдогоривна БРСД „Дунфън-21“ (с далечина на стрелбата до 2000 километра). Всичко 28 пускови установки (ПУ). Боен запас – до 35 ракети и 35 ядрени БЧ.

В Нанкинския военен окръг е развърната 52-а ракетна база. В нейния състав има седем ракетни бригади, от които две са въоръжени с грунтов мобилен ракетен комплекс с двустепенна твърдогоривна БРСД „Дунфън-21А“ (с далечина на стрелбата 2800–3000 километра), две други – с грунтов мобилен ракетен комплекс с твърдогоривна ОТР „Дунфън-15, -15А, -15Б“ (с далечина на стрелбата до 600 километра) и още три – с грунтов мобилен ракетен комплекс с твърдогоривна ОТР „Дунфън-11А“ (с далечина на стрелбата до 300 километра). Всичко 84 ПУ (24 с БРСД „Дунфън-21А“, 24 с ОТР „Дунфън-15, -15А, -15Б“ и 36 с ОТР „Дунфън-11А“). Боезапасът за ПУ с БРСД „Дунфън-21А“ е до 30 ракети и 30 ядрени БЧ. ОТР „Дунфън-15, -15А, -15Б“ и „Дунфън-11А“ могат да се оборудват както с осколъчно-фугасна, така и с ядрена бойна част. В съхранявания за тези ОТР боекомплектът от БЧ могат да влизат общо до 30 ядрени.

В Чендунския военен окръг е развърната 53-а ракетна база, в състава на която влизат две ракетни бригади, въоръжени с  грунтов мобилен ракетен комплекс с БРСД „Дунфън-21, -21А“. Всичко 24 ПУ. Боен запас – до 30 ракети и 30 ядрени БЧ.

В Цзинанския военен окръг е развърната 54-а ракетна база. В нейния състав има три ракетни бригади: първата е въоръжена с шахтен ракетен комплекс с двустепенна течногоривна МБР „Дунфън-5А“ (с далечина на стрелбата до 12000 километра), втората – с шахтен и наземен ракетен комплекс с течногоривна БРСД „Дунфън-4“ (с далечна на стрелбата до 5200 километра) и третата – с грунтов мобилен ракетен комплекс с тристепенна твърдогоривна МБР „Дунфън-31″ (с далечина на стрелбата до 8000 километра). Всичко 24 ПУ (6 с МБР“«Дунфън-5А“, 6 с БРСД „Дунфън-4“ и 12 с МБР „Дунфън-31“). Боен запас – до 28 ракети и 28 ядрени БЧ.

В Гуанчжоуски военен окръг е развърната 55-а ракетна база, в състава на която влизат две ракетни бригади, въоръжени с шахтен ракетен комплекс с МБР „Дунфън-5А“ и една ракетна бригада, въоръжена с шахтен и наземен ракетен комплекс с БРСД „Дунфън-4“. Всичко – 17 ПУ (12 с МБР „Дунфън-5А“ и 5 с БРСД „Дунфън-4“). Боен запас – до 20 ракети и 20 ядрени БЧ.

В Ланчжоуски военен окръг е развърната 56-а ракетна база в състав от две ракетни бригади: едната е въоръжена с грунтов мобилен ракетен комплекс с БРСД „Дунфън-21А“, другата – с грунтов мобилен ракетен комплекс с тристепенна твърдогоривна МБР „Дунфън-31А“ (с далечина на стрелбата до 12 300 километра). Всичко – 30 ПУ (12 с МБР „Дунфън-21А“ и 18 с МБР „Дунфън-31А“). Боен запас – до 35 ракети и 35 ядрени БЧ.

Общо в стратегическите ракетни войски са развърнати 207 ПУ (48 с МБР, 99 с БРСД и 60 с ОТР). Бойният запас за тези установки е 238 ракети и 208 ядрени бойни части.

Колкото до сухопътните войски, то те имат два типа грунтови мобилни ракетни комплекси, които могат да извършват пускове на ракети както с конвенционална, така и с ядрена БЧ: първият е снабден с твърдогоривна ОТР „Дунфън-11“ (далечина на стрелбата до 300 километра), а вторият – с КРНБ „Дунхай-10“ (далечина на стрелбата – 1500–2000 километра).

Броят на развърнатите ПУ с ОТР „Дунфън-11“ е около 100 единици, а с КРНБ „Дунхай-10“ – до 350 единици (по други данни – до 500 единици). В съхранявания за тези ракети боекомплектът от БЧ може да влизат общо до 150 ядрени.

По такъв начин, в наземния компонент на ядрените сили на КНР може да бъдат предназначени за развръщане около 360 ядрени бойни части. В мирно време по-голямата част от тях се съхраняват отделно от ракетите, (но не всичките), както това се твърди от някои експерти въз основа на изтичане на информация в СМИ (по всяка вероятност санкционирано от китайските власти).

Изхождайки от факта на организирането на непрекъснато бойно дежурство в ракетните бригади, въоръжени с грунтови мобилни ракетни комплекси с МБР „Дунфън-31, -31А“, следва да се предполага, че тези комплекси се поддържат в готовност за  незабавно използване при санкция от ръководството на страната. А това означава, че на ракетите, които се намират в ПУ в транспортно-пусков контейнер (ТПК), са поставени ядрени БЧ. Ако китайците биха постъпили по друг начин, то те нямаше да бъдат онези прагматици, за каквито ги смята целият свят.

И за още един факт, свързан с изграждането в централните провинции на Китай на развита система от подземни тунели, в които може да се разполага едрогабаритна военна техника. Наличието на такива тунели насочва съм предположението, че в тях може да се намира определен брой резервни мобилни пускови установки с балистични и крилати ракети, а също и ЯБП. Този аспект най-малкото не бива да се игнорира, когато става дума за оценка на ядрената мощ на КНР.

Морски компонент

Включва два типа атомни подводници с балистични ракети (АПБР): една подводница тип „Ся“ с 12 двустепенни твърдогоривни БРП „Цзюйлан-1“ (с далечина на стрелбата до 2400 километра) и две подводници проекта 094 с по 12 тристепенни твърдогоривни БРП „Цзюйлан-2“ на всяка. Далечината на стрелбата на тази БРП е до 8000 километра.

Строителството на АПБР от типа „Ся“ и производството на БРП „Цзюйлан-1“ е прекратено през 90-е години. Запасите от ядрени БЧ за БРП „Цзюйлан-1“ се оценява на 15 единици.

Строителството на АПБР по проект 094 се извършва от 2001 година. Очаква се да бъдат построени не по-малко от четири подводници по този проект (по други данни – не по-малко от пет).

Въведените в бойния състав на ВМС на КНР на две АПБР от проект 094 се привличат за бойно патрулиране в прилежащите към Китай морета. Техният сумарен боен запас се оценява на 30 БРП „Цзюйлан-2“ и 30 ядрени БЧ.

Сега в морския компонент на ядрените сили на КНР са развърнати  36 моноблокови БРП „Цзюйлан-1, -2“, боекомплектът от  ядрени бойни части за които се оценява на 45 единици.

Перспективи

Както изглежда, векторът на развитие на ядрените сили на КНР в решаваща степен ще се определя от външни фактори. В частност от това, какъв облик ще придобие в края на краищата глобална система за ПРО, създавана от САЩ заедно с техните съюзници, а също така от състоянието на арсеналите от ЯБП и средствата за тяхната доставка на съседите на Поднебесната, преди всичко на Индия. Определено влияние ще окажат и перспективите за решаване на застарелия тайвански проблем.

Засега се налага да преценяваме бъдещето на ядрените сили на КНР, като изхождаме от онази бедна неофициална информация, с която разполага експертната общност.

В съответствие с плановете за развитие на СА се извършва модернизация на съществуващите и серийно производство на нови модификации на далечните бомбардировачи „Хун-6“. Те се оборудват с ново прицелно-навигационно оборудване и ще имат разширен състав на въоръжението, включително крилати ракети с въздушно базиране (КРВБ) с ядрена БЧ. Прототип на тази КРВБ е съществуващата КРНБ „Дунхай-10“.

В усъвършенстването на наземния компонент на ядрените сили акцентът ще бъде поставен върху снабдяването на съществуващите и перспективните балистични ракети с РБЧ от типа „Мирв“ (РБЧ с ИН. – Бел. ред.) и със средства за преодоляване на ПРО. Наред с това се разработват две нови твърдогоривни балистични ракети: БРСД от типа „Дунфън-25“ и МБР от типа „Дунфън-41“. БРСД тип „Дунфън-25“ се създава на базата на първата и втората степени на МБР „Дунфън-31“ със снабдяване с РБЧ с три бойни глави с индивидуално насочване към целта. Предполага се, че далечината на стрелбата на тази ракета ще бъде до 4000 километра. Тя е предназначена да замени остарялата БРСД „Дунфън-4“. МБР от типа „Дунфън-41“ се разработва като универсална ракета, предназначена за развръщане на два типа мобилен  ракетен комплекс – грунтов и със железопътно базиране. Според съществуващата информации, тя ще бъде снабдена с РБЧ с 6–10 бойни глави с индивидуално насочване към целта.

Основните усилия в развитието на морския компонент на ядрените сили са насочени към ускоряване и повишаване на качеството на строителство на АПБР проект 094, придобиване от екипажите на тези подводници на навици в управлението на подводницата и осигуряването на всички режими на нейното плаване в океанската зона. Същевременно се модернизира БРП „Цзюйлан-2“ чрез снабдяването й с РБЧ с ИН. Освен това завършва създаването на необходимата инфраструктура за базирането на АПБР на остров Хайнан (Южнокитайско море).

Това е неизбежно

Направеният анализ показва, че ядреният потенциал на Китай явно се подценява. Той е съществено по-висок, отколкото е прието да се смята в западната експертна общност. Още сега КНР е третата след САЩ и Русия държава, която притежава технически и икономически възможности, позволяващи при необходимост бързо да увеличи нейната ядрена мощ.

Това означава, че трябва задължително да се има предвид китайския фактор при разглеждане на възможностите за  сключване на всяко следващо руско-американско споразумение за по-нататъшното ограничаване и съкращаване на ядрените  въоръжения. Дошло е време да бъде въвлечена КНР в многостранни преговори по ядреното разоръжаване. Без това, едва ли ще може да се придаде допълнителен импулс на този процес.

Автор: Виктор Есин,

генерал-полковник от запаса, кандидат на военните науки, професор в Академията за военни науки на РФ

Advertisements

Posted on 20.03.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: