ПРО Е КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА ДОКТРИНИТЕ НА САЩ ЗА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО


ПРО Е КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА ДОКТРИНИТЕ НА САЩ ЗА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВОПобедата на САЩ в студената война през 1991 г. доведе до разрушаването на ефективно функциониращата дотогава система за международна сигурност, основана върху стратегическия ядрен паритет между САЩ и СССР.Елиминирането на основния противник разкри пред САЩ реалната перспектива за завоюване на световно господство. За целта през 1992 г. САЩ приемат Стратегия за национална сигурност, насочена към утвърждаване на еднополюсния свят чрез осигуряване на решаващо военно превъзходство, което да гарантира защитата на американските национални и олигархични интереси в целия свят. Реализацията на стратегията се провежда в четири основни направления:

  • Превръщането на американската армия и НАТО в световен жандарм, разполагащ с реални възможности за ефективно налагане на интересите на Вашингтон във всяка точка на земното кълбо;
  • Ревизия на международноправните норми, установени в условията на биполярния свят и преди всичко на Устава на ООН, забраняващ намесата във вътрешните работи на суверенни страни;
  • Утвърждаване монопола на долара като основна резервна валута и пресичане на възможностите за появяване на конкурентни световни валути;
  • Налагане на човечеството на американската ценностна система и начин на живот в качеството на необходим пример за подражание и агресивна дискредитация на всички алтернативни ценностни системи.

През този период рязко нарастват разходите за превъоръжаване и модернизиране на американската армия, които за кратко време я превръщат в най-мощната армия в света, оставяща далеч назад армиите на другите страни в технологично отношение. С цел нагърбването на НАТО с ролята на световен жандарм, през 1999 г. на среща на върха на алианса се взима решение, съгласно което неговата  „зона за отговорност” придобива планетарни мащаби. Целият свят е разделен на военни сектори, за защита на американските интереси, за които отговаря съответно регионално оперативно командване на Пентагона, на чието подчинение са намиращите се в сектора американски военни бази, чийто брой в света надхвърля 400. Създадени са сили за бързо реагиране, гарантиращи спешното прехвърляне в даден регион на многохилядни военни контингенти с цялото им въоръжение. Значително е увеличен броя на силите за специални операции – командоси в поделенията на Разузнавателното управление на Пентагона, ЦРУ и Агенцията за национална сигурност. Такива контингенти са формирани към Министерството на финансите и Министерството на енергетиката на САЩ. Започва формирането на сили за специални операции и към частни военни корпорации, създадени под сянката на Пентагона.

На Държавния департамент е възложена цялостната координация на американската подривна дейност, насочена към извършване на държавни преврати и налагане на „контролиран хаос” в страни, чието ръководство има куража да отстоява национални интереси. Същевременно държавния департамент координира действията на всички специални служби на САЩ, насочени към установяването на тотален контрол върху продажните проамерикански политически елити в държави, които вече са изпаднали в неоколониална зависимост от Вашингтон.

Освобождаването от обвързващите клаузи на Устава на ООН, забраняващ намесата във вътрешните работи се води под знамето на борба за правата на човека и демократизацияДемократизирането на света се вменява като цивилизаторска мисия на въоръжените сили на САЩ и НАТО, в рамките на приетата от тях доктрина на превантивната война.  Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс открито проповядва, че „САЩ има особена роля в съвременния свят и не трябва да се подставят в зависимост от всякакви международни конвенции и от съглашения, предлагани отвън”. Последвалите въоръжени агресии на американската армия се представят пред международната общественост като „хуманитарни интервенции”, като правило провеждани под прикритието на международни операции или „коалиции на желаещите”. Първа жертва на превантивната война под формата на „хуманитарна интервенция” е Югославия, бомбардировките на която от НАТО започват през март 1999 г. Военните действия се водят без санкция на Съвета за сигурност на ООН, което създава опасен прецедент в системата за международна сигурност.

В периода 1999-2000 г. американските експерти стигат до извода, че стратегическият американско-руски ядрен паритет вече е пречка за плановете на САЩ за установяване на световно господство. Връх взима мнението, че стратегията за опора само върху американските стратегически ядрени сили се превръща във фактор, който стимулира основните геостратегически противници на САЩ – Русия и Китай да поддържат и развиват собствените си стратегически ядрени сили в качеството на оръжие за възмездие. Приема се нова ядрена доктрина, чиято същност се свежда намаляване значението на американските стратегически ядрени сили във военно-политическата стратегия на САЩ, за сметка на високотехнологични оръжейни системи, недостъпни за основните стратегически противници. Полага се началото на активна политика на ограничаване на стратегическите ядрени сили на Русия и Китай.

С цел неутрализиране оръжието на възмездие на Русия и Китай, през 1999 г. президента Клинтън подписва законопроект за създаване на Национална противоракетна отбрана (ПРО) – National Missile Defense (NMD). Експертните разработки доказват, че ефективността на NMD многократно нараства с приближаване на батареи от ракети прихващачи и станции за тяхното насочване близо до границите на Русия. През 2001 г.  Джордж Буш обявява, че NMD се трансформира в Система за противоракетна отбрана на НАТО, за да защитава не само САЩ, но и техните съюзници и „дружествени” страни.През този период армията на САЩ се насища с високоточни крилати ракети. С тях  са превъоръжени четири ядрени подводници на САЩ и над половината от бойните кораби.

Гарантирал своето стратегическо военно технологическо надмощие,  Вашингтон започва да нарушава системата от двустранни договори с Русия, гарантиращи стратегическия ядрен паритет и баланса в конвенционалните въоръжения. Още през 2000 г. САЩ загърбват Договора за по-нататъшно съкращаване и ограничение на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-2), като възпрепятстват регламентирания от договора контрол на руски инспектори върху неговото изпълнение от американска страна. Принципът за ненамеса във вътрешните работи на суверени страни окончателно е сринат с агресията, която САЩ предприемат срещу Афганистан в отговор на терористичните актове в Ню Йорк през 2001 г. През 2002 г. САЩ едностранно излизат от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Така постепенно, стъпка по стъпка, Вашингтон проправя пътя към световното беззаконие и анархия, в условията на която е меродавно правото на силния, тоест на САЩ.

През 2003 г. президентът Буш подписва директива, с която дава ход на практическата реализация на доктрината „Бърз глобален удар”. Нейната същност се състои във внезапно нанасяне на масирани удари с няколко хиляди крилати ракети по стратегическите ядрени сили на противника, основните възли за управление на страната и центровете на нейната икономика и инфраструктура. Ако страната не приеме последвалия ултиматум за пълна и безусловна капитулация, ударът се повтаря. Първата практическа реализация на тази доктрина се проведе същата година, когато „хуманитарната интервенция”  на САЩ срина и плячкоса Ирак.

През 2006 г. САЩ приемат нова “доктрина на превъзходството”. Тя предполага активната дейност на американското разузнаване по цял свят, за изясняването на държавите и организациите, които могат да представляват заплаха за сигурността на САЩ. В случай на откриването на такава заплаха, САЩ си запазват правото да нанесат превантивен военен удар. “В случай на необходимост, не изключваме използването на сила преди да бъдем атакувани, дори при съмнения относно датата и целта на атака на противника”. Основната демагогска цел на доктрината е разпространението на “трансформационната демокрация”. През 2011 г. с крилатите ракети на НАТО „трансформационната демокрация” се възцари в Либия, в която се развихри терор и насилие, довел до зверското убийствоо на американския посланик и неговите трима охранители.

С цел гарантиране на „превъзходството” над основния противник, САЩ оказват масиран натиск върху граничещите с Русия и Китай страни за интегриране в глобалната американска ПРО. През 2007 г. такова съгласие дават 16 страни. Започва практическото разгръщане на глобалната американска ПРО, базирана върху наземни, морски, въздушни и космически компоненти, чието предназначение е възпрепятстване старта на руските и китайските балистични ракети, оцелели след първия американски удар или тяхното прихващане и неутрализиране на началния, орбиталния или заключителния етап. Специално внимание се обръща върху морските носители на ПРО, върху които са монтирани системи за ПРО «Иджис» – Aegis Ballistic Missile Defense (Aegis), предназначени за неутрализирането на балистични ракети. Тяхната ефективност е доказана през 2008 г., когато противоракетата „Стандарт” поразява американски спътник на височина 247 километра.

През 2010 г. Барак Обама представя новата доктрина за национална сигурност на САЩ. Вашингтон е принуден значително да намали своите въоръжени сили в чужбина под натиска на необходимото съкращаване на военния бюджет, притиснат от огромния държавен дълг и икономическа криза. Въпреки амбициите си да налагат волята си във всяка точка на света, САЩ вече не разполагат с финансови възможности за това. Затова новата доктрина акцентира върху многостранния, дипломатически подход за решаване на основните проблеми на съвремието и прехвърляне финансовото бреме за изграждането на глобалната американска ПРО на съюзниците на САЩ. През 2010 г. по време на сесията на НАТО в Португалия официално е заявено създаването на европейска ПРО. През май 2012 г. генералният секретар на НАТО Андерс Расмусен обявява за завършването на първия етап от създаването на европейска ПРО, а през юли същата година европейските страни на НАТО взимат решение за отпускане на 1 милиард долара за финансиране изграждането на инфраструктурата на европейското ПРО. С цел  разгръщането на глобалната американска ПРО край южните граници на Русия, в напреднал етап е интегрирането в нея на ПРО на Япония и Южна Корея. По внушение на САЩ, през 2012 г. започва ускорено изграждане на единна система за ПРО на САЩ и петролните монархии от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив. Водят се усилени преговори за въвличането в американска ПРО на Азербайджан и Туркменистан. Планирано е към края на 2013 г. корабите, превъоръжени с противоракетни системи да бъдат 32, като до 2021 г. е планирано техният брой да достигне до 93. Отработени са плановете за разполагане на такива кораби край северните граници на Русия в акваториите на Балтийско, Баренцово, Охотско и Японско морета, над които минава основният сноп от траекториите на руските балистични ракети, които биха били изстреляни към САЩ, в отговор на ракетно-ядрено нападение срещу Русия.

Можем до направим извода, че постигането на трайно геостратегическо надмощие на САЩ над своя враг № 1 – Русия продължава да бъде приоритет на външната политика на Вашингтон и след преизбирането на Барак Обама. Основно средство, на което САЩ залагат за осигуряване на практическата безнаказаност на своите бъдещи агресивни действия срещу Русия, продължава да бъде глобална противоракетна отбрана, която е крайъгълният камък на всички военни доктрини на САЩ за установяване на световно господство.

Posted on 05.03.2013, in Международна политика and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: