НАЙ-СКЪПАТА СИСТЕМА ЗА ВЪОРЪЖАВАНЕ


НАЙ-СКЪПАТА СИСТЕМА ЗА ВЪОРЪЖАВАНЕМайорът от корпуса на морската пехота Арик Либерман (Aric Liberman) е необикновено скромен за бивш „морски тюлен”, станал летец-изтребител. Той, съвсем наскоро, приземи на летището на основната операционна база самолета F-35 – това е един от 2457 изтребители, които Пентагонът планира за производство.

Общата цена на всички машини ще е 400 милиарда щатски долара и това ще бъде най-скъпата оръжейна програма в човешката история. Стоейки по средата на празничната шумотевица и суматоха, в този слънчев ден на пистата в Юма, щата Аризона, той отказа да позира на фотографите, които искаха да застане пред камерите с вдигнат палец на ръката си нагоре. „Не, не, не”, – възрази той, усмихвайки се.

Сдържаността на Либерман е напълно разбираема. Макар че, морските пехотинци приветстваха неговото пристигане, доколкото това означава, че първата им ескадрила от F-35 влезе в бойния състав, то има една спънка. „Ескадрилата влезе в бойния състав, – заяви официален представител на корпуса на морската пехота, – но ето, че самолетът все още не е въведен в експлоатация”.

F-35, призван да стане смъртоносен небесен ловец на 21 век, стана обект на скандали и образец на разточителността на Пентагона в новата епоха на бюджетни икономии. Вместо звездно-ивичното знаме на фюзелажа му, е напълно възможно да се изрисува мишена за стрелба, тъй като огънят на критиката се води постоянно по него. Шлемовете на летците не работят, както трябва, самолетът все още не е хвърлил нито една бомба и не е изстрелял нито една ракета, а софтуерът, който е необходим за бойните действия, засега е все още на чертожните дъски.

Ето защо, когато Либерман приземяваше своя F-35 пред тълпата от напрегнато очакващи зрители, сред които беше и сенаторът от Аризона – Джон Маккейн, той не показа една от най-поразителните характеристики на самолета: способността му да каца като вертолет, като използва въртящи се дюзи от титан, които създават подемна тяга. Това е трик за изпитатели, а не за бойни летци, като него.

Между другото, стойността на самолетите от 2001 година насам, почти се удвои и днес е 396 милиарда щатски долара. Производственото забавяне принуди военновъздушните сили и военноморския флот да похарчат допълнително, минимум 5 милиарда щатски долара за удължаване на живота на наличните действащи машини. Корпусът на морската пехота, който е най-евтиният вид от въоръжените сили (ако не се смята любовта му към самолетите с почти вертикално излитане и кацане, които са на любимите самолетоносачи), е похарчил 180 милиона щатски долара за поддържането на 74 британски самолети AV-8, за да се използват за резервни части за „Harrier” от епохата на Рейгън, така че те да могат да се използват и по-нататък, докато F-35 не бъдат въведени в строя. Страните-съюзнички, вече съвсем сериозно обмислят алтернатива на изтребителите F-35.

Обаче, критиката ще се засили още повече, тъй като има опасения, че разходите за F-35 ще се отразят върху другите военни програми. Ако, до 1 март, законодателите не успеят да се споразумеят за бюджета, Пентагонът е заплашен от съкращаване на разходите, като му се отнемат повече от 500 милиарда щатски долара. Това означава, 10-процентно съкращаване на бюджетните проекти, през идното десетилетие. Преди две години, Белият дом прогнозира, че тези съкращения ще бъдат толкова тежки за ястребите от редиците на Републиканската партия, че никой няма да се наеме да ги направи. Но сега, великата стара партия се разцепи и много от нейните членове са обезпокоени за дефицита, камо ли за отбраната.

Ние харчим, може би 45% от световния бюджет за отбрана. Ако намалим тази цифра до 42 или 43%, няма ли да се окажем под заплаха от нашествие? – попита конгресменът от Мичиган, републиканецът Джъстин Емъш (Justin Amash), от новоизлюпените ястреби и борци с дефицита, за които разговорите за разходите са даже по-голяма заплаха, отколкото войната. – Ние ще банкрутираме страната си и това създава голяма опасност за нас”.

Републиканските лидери в Конгреса започнаха да говорят за съкращаването на военните разходи, като нещо неизбежно. Президентът Обама предупреди, че ако Конгресът не представи нов план, „през следващите седмици ще последват сурови решения”, например, наскоро направеното изявление, че изпращането на самолетоносач в Персийския залив се отлага, за да се спестят пари.

Тъжен парадокс е, че съкращаването на разходите за F-35 на този етап няма да даде съществена икономия в краткосрочен план, защото Пентагонът наскоро подписа договори за тази машина почти за 5 милиарда щатски долара. Обаче, задължителните съкращения на разходите ще отложат закупуването на допълнителни самолети и необходимите за това изпитания по-късно, с неизбежен резултат от такава ситуация: цената на всеки самолет ще нарасне още повече. За съжаление, плюс това, за самолета F-35 Lightning II няма нищо ново.

Как стигнахме до тук?

Едномоторният, едноместен самолет F-35 е живият пример на старата поговорка, която гласи, че камилата е кон, ако така е решила комисията. Представете си, летящ швейцарски, армейски нож, който може да се използва при въздушен бой, от който могат да се хвърлят бомби и да се прави разузнаване. При точна настройка на хардуера, F-35A става невидим, което позволява да го използват във военновъздушните сили. Способността, да каца вертикално, позволява приземяването на машината F-35B на десантните кораби на морската пехота. А конструкцията F-35C, предназначена за военноморския флот, позволява да го използват в тежки операции от борда на самолетоносачи.

„Ние сложихме всички яйца в една кошница – F-35”, – каза сенаторът-републиканец от Тексас, Джон Корнин (John Cornyn). Като че ли, при такъв подход военните трябваше да се отнесат, към разработката на тази машина съвсем консервативно. Но, всъщност, Пентагонът направи точно обратното. Той реши да построи три версии на самолета, на средна цена от 160 милиона щатски долара всяка, (проблем №1); договорихме се, че самолетите трябва да са многофункционални, да са в състояние да изпълняват различни задачи (проблем №2); а след това започна да ги произвежда, когато чертежите още не бяха доработени окончателно – за повече от десет години, до завършване на най-важните довършителни изпитания (проблем №3). Военните, вече изхарчиха 373 милиона щатски долара за ремонт на закупените самолети, а крайната цена за ремонта на дефектните машини е около 8 милиарда.

През 2002 година, главният поръчител на оръжия за Пентагона, Едуард Олдридж (Edward Aldridge) заяви, че F-35 „поставя нови стандарти за научно-техническия прогрес” и „пренаписва книгата за поръчките и търговските практики”. Неговият приемник, миналата година изрази друго мнение: „Моите думи ще станат заглавия (във вестниците), ако кажа това, но аз все пак ще кажа, – заяви Франк Кендъл (Frank Kendall). – Да се започне производството на F-35, няколко години преди първия изпитателен полет, беше порочна практика в сферата на поръчките. Не трябваше да се прави това”.

Пентагонът и съюзниците му казват, че необходимостта от F-35 е била толкова голяма, че самолетът се налагаше да се строи едновременно с проектирането му. (Изминаха над десет години от началото на проектирането, но чертежите на машината се изменят по 10 пъти на ден, седем дни в седмицата). „Технологичните предимства на американската бойна авиация са за време по-малко от пет години, – твърди военният експерт от Американския предприемачески институт (American Enterprise Institute ) Том Донъли (Tom Donnelly). За да се запазят качествените и количествените преимущества на Съединените щати, още днес трябва да влезе на въоръжение целият флот от изтребители пето поколение”.

Други пък заявяват, че нито една страна в света не притежава оръжие в такова количество и с такова качество, за да оспори американското господство сега или в бъдеще и че бързането с разработването и създаването на F-35 има по-скоро вътрешни, а не външни причини. „Ние, винаги сме имали такава „сексуална тръпка” и стремеж да имаме нов самолет във всеки вид на въоръжените сили, – казва Том Кристи (Tom Christie), ръководещ всички изпитания на оръжията в Пентагона, от 2001 г., до 2005 година. –  Стремежът е настоятелен, упорит и естествен”.

Роденото извънбрачно детенце се оказа компромис, а не оптимален вариант за всеки вид от въоръжените сили, но то беше достатъчно добро и за трите. Нито военновъздушните сили, нито военноморският флот харесаха неговата отсечена конструкция, приличаща на пън. Малкият и широк фюзелаж (тяло) на самолета F-35C принуди поставянето на спирачната кука близо до шасито (малко повече от 2 метра, като в същото време при F-18, който той ще смени, това разстояние е 5,5 метра). Поради това, е много трудно да се улови спирачното жило на палубата на самолетоносач. Поради малкия обсег на полет, самолетоносачите, на които са базирани тези машини, ще са принудени да приближават близо до бреговете на противника, за да могат F-35C да изпълняват задачите си, без допълване във въздуха с гориво. F-35C може да лети само с външни резервоари за гориво, а това пречи на неговата невидимост, което е основното предимство на тази бойна машина.

Поради включването в програмата на трите вида от въоръжените сили, се влоши гъвкавостта за управление, а данъкоплатците са поставени в много трудно положение. Всеки вид има своите кръгове на влияние, доколкото всеки може да заплаши да се оттегли от програмата. Затова, проблемът с цената остана на заден план и главният въпрос е характеристиката на самолета. „Военновъздушните сили можеха, по принцип да приемат военноморския вариант, получавайки съществено по-далечен обсег и конструктивна здравина, казва Джон Йънг-младши (John Young Jr), заемащ високи граждански длъжности във военноморския флот и в Пентагона, от 2001г. – до 2009 година. – Обаче, командването на ВВС отказа да разгледа този вариант”.

Но, ако военноморският флот и Янг бяха недоволни от действията на военновъздушните сили, то самите ВВС бяха недоволни от действията на морската пехота. „Това е програма, която създава работни места в авиацията на корпуса на морската пехота, – казва генералът в оставка Мерил Макпик (Merrill McPeak), заемащ длъжността началник щаб на ВВС – (от 1990 г., до 1994 година). Мисълта, за това, че ние можем да създадем обща конструкция за всички, е грешна отначало”. Той, с насмешка говори за исканията на морските пехотинци да се направи самолет с вертикално кацане, заявявайки: „Идеята за кацане на брега, с цел да се окаже поддръжка на войските близо до някакво импровизирано летище, а-ла-Гуадалканал, не е отсъдена да се осъществи”.

Съсредоточавайки се върху воденето на две войни, след 11 септември, Пентагонът отслаби контрола върху програмата F-35. В резултат на това, разходите се увеличиха значително, а изоставането от графика е 10 години. F-35 – за корпуса на морската пехота трябваше да се появи във войските и да започне да изпълнява бойни задачи през април 2010 година; самолетът за ВВС – през юни 2011 година, а военноморският вариант – през април 2012 година. Нарушавайки съществуващите традиции, Пентагонът днес не поставя срокове „за първоначално въвеждане в строя” нито на един от тези самолети, което води до забавяне от няколко години.

Каквито и да са достойнствата на този самолет, прокарващи тази програма на законодателите, едва ли може да се каже за тях, че са безпристрастни наблюдатели. Тези 48 членове на Конгреса, които ратуваха за унифициран ударен, боен изтребител и много от които заседават в Надзорната комисия над Пентагона, получиха от главните изпълнители на самолета F-35 двойни дарения за предизборната си кампания през 2012 година, отколкото тези кандидати, които не са в тази комисия. Избирателите, които гласуваха за тези кандидати, съответно заемат 133 000 работни места, в 45 щата по програмата за създаването на F-35. (Компанията Lockheed Martin, която създаде тази машина казва, че ще удвои броя на работните места, когато започне серийното производство).

Пентагонът и Lockheed Martin в продължение на много години са в състояние на война, което още повече задълбочава ситуацията. Генерал-лейтенантът от ВВС Кристофър Богдан (Christopher Bogdan), който заема в Пентагона висока ръководеща длъжност, заяви миналото лято, че отношенията между тях са „най-отвратителното нещо от всичко, което съм виждал – а аз съм виждал много”. Обаче, страните заявяват, че най-лошото е отминало вече. Президентът на Lockheed Martin – Мерилин Хюсън (Marillyn Hewson), миналия месец каза, че летателните часове на машината са 5000, че програмата за изпитателните полети е ускорена и че диапазонът за експлоатационния режим на самолета се разширява устойчиво. „Нашата разрастваща се производствена линия, стабилността на операционната база и разширената подготовка на летците – това са всички нагледни показатели за това, че програмата F-35 се движи по положителна траектория”, – каза тя. Доставките на новите самолети F-35 през 2012 година нараснаха до повече от два пъти, достигайки 30 единици.

Но военните технологии, ето вече няколко години отиват настрана от пилотираните изтребители. Безпилотните летателни апарати, оръжията, използвани извън обсега на средствата за поразяване, а също така и бомбите с GPS-насочване понижават практичността и полезността на пилотираните самолети, които имат такъв малък обсег. Техните недостатъци са още по-изразителни, във връзка с разгръщането на Пентагона в посока на Тихия океан. Там, малкият боен радиус на действие на F-35 (755 километра, за морската пехота, 940 километра за военновъздушните сили и 990 километра за военноморския флот), създава за него още по-сериозни проблеми.

Главното нещо в управлението на самолета са неговите компютри. Но вместо да се използват предимствата на простота, F-35 отива в другата посока. За сложността на неговото устройство може да се съди по 24 милиона редове от компютърния набор на командите на самолета, включително 9,5 милиона на борда на машината. Това е повече от шест пъти, отколкото при морския вариант на F-18. F-35, казват държавните одитори, „е толкова сложен, колкото е и всичко на земята”.

Предполагаше се, че компютрите ще заменят повечето от прототипите, позволявайки едновременно да се започне производството на всичките три варианта на F-35, на производствената линия в Тексас. Именно, така направи Тойота (Toyota), започвайки едновременно да произвежда в своето огромно предприятие в Кентъки моделите Avalon, Camry и Venza. „Напредъкът в технологиите, проектирането и дизайна, и производствения процес съществено промениха хода на конструкторските работи и строителството”, – заяви през 1997 година, главният поръчител-купувач на оръжия за Пентагона – Пол Камински (Paul Kaminski).

Но Локхийд (Lockheed) не е Тойота (Toyota). Списанието Aviation Week & Space Technology, станало Библия за авиационната и космическа индустрия и нейните традиционни поддръжници, публикува миналата есен редакционна статия, в която беше заявено, че тази програма „вече претърпя неуспех” по разходи и графика за реализация, а също така, че характеристиките все още не са потвърдени до край. Списанието предложи да се съпоставят F-35, с действащите изтребители F-15 и F-16 в състава на ВВС и F-18 на Военноморските сили, да се сравнят и да се определят перспективите за закупуване на изтребителната техника.

Дж. Майкъл Гилмор (J. Michael Gilmore), който смени Кристи, на поста главен ръководител на изпитанията на оръжия в Пентагона, съобщи през януари, че и трите версии на самолета няма бъдат толкова скоростни и маневрени, както се предполагаше отначало. Поради намаляване на теглото на машината, тя стана с 25% по-уязвима за противниковия огън. Според думите му, от март до октомври, само един от три самолета F-35, на които летят американските военни, е бил готов за полети.

Такива проблеми неминуемо водят до забавяне, а това неумолимо води към повишение на цената. „Lockheed Martin и програмата F-35 не реагират на нарастващите разходи, – казва експертът по военна авиация – Ричард Абулафия (Richard Aboulafia), работещ в компанията Teal Group, която анализира дейността на военно-промишления комплекс. – Поради това, програмата става твърде уязвима”.

А облаците продължават да се сгъстяват. Ръководствата на Пентагона и на Lockheed знаят, че за да се намали цената на самолета, те трябва да продадат стотици F-35 в десетки страни. Обаче, Канада обяви през декември, че ще търси алтернатива на планираните за купуване 65 самолета F-35. Тя направи това, след като независим анализ установи, общите разходи за тези машини, за целия срок на експлоатацията им, ще е почти 46 милиарда щатски долара, което е около два пъти повече от предишните оценки (прогнозирането за разходите по американските машини е 1,5 трилиона долара). Австралия наскоро заяви, че иска да закупи допълнително 24 самолета F-18, на компанията Боинг (Boeing), които се произвеждат в Сейнт Луис. Това е почти сто процента гаранция, че тя ще намали обема на покупките на F-35, който по план е 100 самолета.

Това ли е самолетът?

Макар, че сега активно се дискутира въпросът за това, как да се направи правилно F-35, има и по-важен въпрос: това ли е самолетът за американските въоръжени сили през 21-и век? F-35 е изтребител от така нареченото пето поколение. Това означава, че той още от земята трябва да бъде невидим за радарите на противника, които могат да бъдат използвани, за да го потърсят и унищожат. Във военните кръгове, всички говореха за технологията „стелт“, когато Пентагонът замисляше програмата за създаването на F-35. Но, това беше много преди, откакто сцената заеха уверено безпилотните летателни апарати. Заради тях, мисълта за човешки полет през преградния огън на зенитната артилерия и ракети започна да изглежда странна и дори ексцентрична. „Във ВВС, – казва Абулафия, – изпиха твърде много розова течност, вдигайки тостове за петото поколение”.

По-съвършените датчици и компютърни технологии всеки ден понижават ценността от невидимостта, – казва началникът на щаба на военноморските сили адмирал Джонатан Гринърт (Jonathan Greenert). С течение на времето, предупреждава той, нашият потенциален противник ще разполага с достатъчно информация, за самолетите „Стелт“, за да им противодейства.

Във военновъздушните сили се опасяваха, че „допълнителните покупки на изтребители от четвърто поколение ще създадат пряка заплаха за програмата по строителството на изтребител от пето поколение”. За това, в ноемврийско-декемврийския брой на списанието на ВВС Air & Space Power Journal, писа подполковник Кристофър Ниеми (Christopher Niemi), който дълги години летеше на самолет F-22. Отказът на ВВС да разгледа въпроса за закупуването на нови машини, от четвърто поколение F-15 и F-16, вместо F-35 „заплашва със съкращаване на числеността на изтребителната авиация на военновъздушните сили до опасно ниско ниво, особено в условията на днешните бюджетни ограничения”. – заяви той.

За да се осигури невидимостта, се налага да се жертва обсега на полета, полетното време и бордовото въоръжение – а това са трите основни компонента на въздушния бой. Всички тези фактори определиха съдбата на изтребителя F-22, единствения боен самолет в САЩ от пето поколение. Той бездейства в хангарите по целия свят, вече седем години, а страната в това време води войни в Афганистан, Ирак и Либия. Обаче, F-22 е създаден за водене на бой в бъдеще с противник, който все още не съществува, той не е излитал още нито за една бойна задача.

Ако, на 1-ви март се проведе секвестиране, производството на F-35 ще се забави, а неговите полетни изпитания ще бъдат отложени. За това, еднозначно казват ръководителите на тази програма. Поради това, самолетът в крайна сметка ще се оскъпи.

Но, Пентагонът, буквално за 100 часа, преди първия срок по секвестирането, назначено за 2-ри януари, направи договор за 31 самолета, на стойност от 4,8 милиарда щатски долара. Благодарение на това, голяма част от програмата ще продължи и ще отиде на автопилот.

„Програмата F-35 създаде добър буфер, получавайки своевременно договор за поредна серия от самолети, – казва експертът по военен бюджет на независимия център за стратегически и бюджетни оценки (Center for Strategic and Budgetary Assessments) – Тод Харисън (Todd Harrison). – Това означава, че Lockheed и всички негови подизпълнители ще получат голяма поръчка и обем на работа, на които секвестирането изобщо няма да повлияе. Така че, засега те могат да продължат своята работа, в съответствие с плана”.

Posted on 01.03.2013, in Въоръжени сили and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: